Автор: Траяна Кайракова

Ако си мислите, че след книгата ще спра да пиша, ама жИстоко се лъжете, ши знайте! „Простотията почивен ден няма“, че и при мен така.

Днес бях на трето ДЗИ по желание. И не кво да е, ами по немски език. Най-хубавото беше, че е следобед, та се наспах, както аз си знам. Спринтирах до училището. Насадихме се 100 човека да чакаме две деца, заявили желание за таз ми ти матура. Поразгледах се тук и там и опрях до тоалетната. Лелееееееееее, и аз си мислех, че нашето училище е ремонтирано! Тука да видиш! Само с чешмите не можах да се оправя. Въобще не разбрах как да си измия точно ръцете. Слагах ги под чучура, натисках едно копче, мятах ги отгоре, сетне отдолу, над глава, зад гърба, пред огледалото – не ще, а Чи НЕ ЩЕ! Накрая излязох и си омазах ръцете с дезинфектанкт, че да не ме вземат тия хора съвсем за проста. Макар че то нямаше и нужда. От туй махане до чешмата като стюардеса преди полет смятам, че разгоних всички бацили и бактерии около мен.

Сетне зачакахме. Значи...едното дете не дойде. Ударих му всички молитви и благословии, които знам. Ще го следват, докато е живо. Амин! Другото обаче си пристигна като пич. Пусти късмет мой! Как можа баш днес да ме прецака?! Туй не е честно, откъдето и да го погледнеш! На всичкото отгоре от 100 човека квестори аз се паднах в стая. Тц,тц,тц...Пък само как се бях приготвила да пазя - я до кенеф, я до врата! Книга, кафенце, ракийка, шоколад, водичка. Няма! Влязохме с колежката. Има време до началото. Я, викам си, да питам туй девойче защо му е тая матура по желание. Ще му трябва ли за нейде, оценка ли ще му се сменя, че не съм много наясно. Ако щете вярвайте, ама тая година разбрах, че имало такова животно като трето ДЗИ. Пък, който ме знае, и аз абитЮреНка съм имала, че и ме чака(ако оживея де) още един абориГент, демек #остъйманашеснайсетсъм.

- Я кажи, мойто дете, за какво ти е тая матура? Ще кандидатстваш с нея ли, що ли?

- Аааааа, не!

- Ами тогаз?

- Ей тъй, да се пробвам и да видя колко ще изкарам.

Само дето не я застрелях в тоя момент, честно!

- Добре де, нали не ти трябва?

- Да, ама що да не видя колко ще изкарам и какво ще стане!

После ми заразправя, че тая година не смятала да кандидатства хич, ами да си почине, пък догодина щяла да решава. Ей туй, като го чух, бях на косъм от харакири с пилата за нокти. Щото телефона ми взеха, ама ми оставиха всички огнестрелни и смъртоносни оръжия, дето мъкна в чантата си.

Хвала на такЪви будни деца! Само дето ние – 10 човека квестори – в коридор, че в стая, че на портал, че до кенеф, барабар с резервите, дремем като изоглавени и се мъчим да не заспим, щото ни гледат под лупа на камери. Квестор не се ли яви пази, Боже! Ама дете, че му скимнало да не идва – няма проблем бе, нека си стои, дето си иска! На всичкото отгоре се оказа, че това пусто ДЗИ е единствено в областта. Тоя факт хич не ме поласка. Само си помислих, че в петък следобед, ако си нямат друга работа, тия, дето ни зяпат на камерите, кой знае как се забавляват със заспалите ни физиономии – на мен и колежката. Удари 14 часът и се почна. Само като си помисля, че 4 часа ще дремя, че и цигара няма да видя, за кафе да не говорим, ми идваше да изпадна в кома предварително. Добре щеше да ми се отрази! Що дражета с една калория излапах, не е истина! В края можеха да ме ползват за реклама на свеж дъх, който заледява половината свят без никакъв монтаж по клипа! Не ми се мисли колко кила качих! Щото...една калория, една, ама умножена по няколко кутийки, все ми се чини, че бая тегло прави. Дано, Боже, се лъжа! Дано!

Първи модул ще се слуша нещо си. Предупредиха ни да не спираме диска, че има дълги паузи. Ама паузи да видиш! По 5 минути от първото“ганген – гунген“ до следващото“флайцен – дайцен“.  Тамаааааааааан задремя и тоя другар пак изръмжи, та ме стресне.  Ма аз съм интелигентна бе! От цялата работа разбрах, че някаква другарка ще медитира по време на йога. От тона й обаче ми стана ясно, че май не е много навита, пък другарят в диалога явно я навиваше да отиде, щото говореше по-дълго от нея, което си е направо странно. Мъж да говори повече от жена? А стига бе! Пак 5 минути почивка за почесване на квестори и девойка, за поопъване и разтягане. Такова чакане падна, че направо се притесних дали ще разберем кога баш ще свърши пустият му диск. Можем да си дремем до довечера и да чакаме другарката и другарят пак да почнат да си говорят.

На първия час ми се схвана гърбът. На втория получих разместване на прешлените и дископатия. До края вече имах косопад, възпалена простата и сънна болест. Хич и не разбрах кога свършиха да се карат тия двамата на диска, щото си беше живо каране, пък те си мислеха, че си говорят. Ами кажете го тоя край на няколко езика! Да разберем и ние нещо като белите хора! Знам ли аз немски?! Нали баш затуй съм на него хакната квестор, щото нищо не отбирам.

Убих се да се ядосвам, че барем книгата не мога да си дочета. Цитирам ви инструктажа: „Квесторът не води разговор и не се занимава с дейности, несвойнствени за изпита“. Демек 4 часа да мре, ако ще! Ама аз имам книга. Не можело! Ма как така не може бе, другари! Направете един списък с одобрена литература, проверявайте ни на вратата, че да не би да вкараме някоя забранена книга. Аз ли да ви уча?! Питам! Аз ли?! Чете си квесторът, ограмотява се, пък и какъв пример само дава на тия зрелостници! Че лошо лий туй, а?! Лошо лий?! Ми нали, в крайна сметка, чрез наука и книга към прогрес ще вървим? Ще вървим, ама друг път! Загубена работа ви казвам, загубена! Поради липса на всякакво занимание, до края на висенето преброих всички думи в инструктажа, а с предлозите и съюзите. Точно 2237 са! За препинателните знаци не ми остана време. Ако не вярвате, бройте! Давам ви идея без пари какво да правите, ако догодина ви се окаже височайшата чест да бъдете квестор и то в стая. За акъл да ме търсиш мене, само за акъл!

Прочетете също:

Умирай трудно 2020!