През 2013 година Уницеф обяви холандските деца за най-щастливи в света. В тази класация Великобритания е на 16-то място, а САЩ на 26-то. Нивото на щастие е оценено по пет показателя: благоденствие, здраве и безопасност, образование, поведение и риск, дом и околна среда. Решаващо за първото място на холандските деца се оказва желанието им да ходят на училище. Daily Telegraph нарича холандската образователна система „училище без стрес“. Основен аргумент на критиците й обаче е, че възпитава „средняци“. Какви са нейните особености?

1. В Холандия всички училища са публични и се финансират от държавата. Частни училища на практика няма. Малкото, които все пак съществуват, са основно религиозни. Но дори в тях, детето има право на избор. Може да учи в еврейско училище и да си остане католик. Холандия е страна на свободата. Когато детето навърши три години, родителите му подават молба за записване в училище. Оптималният избор е пет училища в района по местоживеене. Шансовете да попаднеш в учебно заведение, което не е в твоя район са минимални.

2. Децата тръгват на училище на 4 години. Никой не чака началото на учебната година. Ако детето навърши четири на 25-и март, на 26-и вече го очакват в училище. Децата между 4-6 години се обучават в общи паралелки. Основна задача в този период е да се научат малчуганите да взаимодействат помежду си, да се споразумяват, да развиват моториката си, да се подготвят за четене и писане. Всичко е под формата на игра. Ако детето има желание да изучава по-задълбочено някакъв предмет, му предоставят възможност за индивидуална подготовка. Ако не ти се отдава да пишеш, никой не те кара насила. Смята се, че към 7-та година нивото на децата се изравнява.

3. До навършването на 10 години на децата не се дава домашна работа. За холандците е важно те да имат време за игра, затова до 12-годишна възраст няма и изпити и тестове. Децата не се страхуват от слабите оценки и от училището. Такъв подход изключва състезателния елемент между тях. Основна цел на холандската образователна система е да се даде възможност на детето да получи удоволствие от учебния процес и да разкрие възможностите си. Родителите не търсят услугите на частни учители, ако наследникът изостава по даден предмет. Те смятат, че постиженията невинаги са показател за щастие, но пък щастливият човек е способен да постигне повече. Затова не оказват натиск върху детето си и не пренебрегват правото му на избор.

4. „Зрялата“ възраст в Холандия настъпва на 12 години. В края този образователен период, децата полагат изпит, който предопределя бъдещото им развитие. По време на изпита се следи как детето смята, как разбира текстовете, колко бързо и гладко може да чете и знае ли правописа. Към тези показатели се прибавя и мнението на учителите, затова оценката в някаква степен е субективна. Учителят, познавайки възможностите на детето, може да преразгледа резултатите му от теста с аргумент, че то е било притеснено или че има особености на характера, които не му позволяват да се представи максимално добре на подобен изпит. Обикновено родителите се доверяват на тази преценка и се вслушват в съветите на педагогическите специалисти. Така училището определя как ще изглежда учебният план на всяко дете през следващите години, изхождайки от неговия потенциал за професията му в бъдеще.

5. Има избор от различни системи на обучение в училище - VMBO, HAVO или VWO.
Тези абревиатури определят обема и сложността на учебния план. При желание от страна на семейството и възможност на детето, нивото може да се преразгледа и да се премине към по-високо, но училището си запазва правото, при незадоволителни резултати, да върне детето в по-ниско. Ако трябва максимално да се опрости тази система ще изглежда така: VMBO е най-елементарният учебен план – завършвате училище на 19 години и работите в сферата на производството, търговията или услугите. С HAVO завършвате на 21 години и можете да работите като педагог например, а план VWO (който приключва към 22-та година) дава възможност за академично развитие.  

6. 60% от холандчетата попадат в VMBO и учат до 16-годишна възраст. Това означава, че детето е получило средна оценка на знанията и възможностите си и семейството не очаква особени постижения от него. Това е основният аргумент на противниците на тази образователна система, които смятат че е система за „средняци“.

7. Обучението е задължително до 16-годишна възраст, по-нататък може да се посещават определени уроци само два пъти седмично. На 17 години можеш да се запишеш в гимназия, ако целта ти е след това да постъпиш в университет. А ако ти е омръзнало да изучаваш философия, биология, икономика можеш да вземеш „беруп“ – тоест да усвоиш професия. Ако искаш да работиш в козметичната индустрия например – записваш съответния колеж и получаваш исканата специалност. Както показва практиката, децата, които вземат беруп, по-бързо организират живота си. А тези, които продължават образованието си в университет и учат 4-5-6 езика, много често се сблъскват с липсата на позиции по специалността им, защото в Холандия има дефицит на работници и занаятчии. Тези групи винаги имат достатъчно работа. Много често и заплатата им е по-висока от тази на учителите например.

Дори да приемем версията за „страната на средняците“ средното ниво на знания на холандските ученици е по-високо от средното в други страни. В рейтинга на 200-те най-добри университета в света, по брой учебни заведения, Холандия е на трето място след Великобритания и САЩ.

Целта на холандската образователна система е да обучи хора със средно образование и професия, а по-амбициозните деца да имат широк избор от университети. Холандците признават очевидното – страната се крепи на хората, които работят в приложния сектор. Науката е за тясна прослойка. Всъщност, ако се замислим е точно така – всеки клас има 5-6 отличника, трима-четирима слаби ученици, а общата маса са децата със средни възможности. Това доказва далновидността на холандската система на образование. Децата със по-ограничени възможности например изобщо не изучават предмети като химия и биология, но другите, които са с изявени интереси, може да имат и три пъти седмично часове по тези предмети. И всичко това се преценява още на 12-годишна възраст – има ли смисъл да се очаква от детето пробив в медицината или не например.

Някои твърдят, че тази система не стимулира, защото задава изначално ниско ниво на очакванията. Според други, тя дава на детето разбиране за това какви са шансовете му и върху какво има смисъл да работи в училище. А това възпитава отговорност към собственото ти бъдеще. Друг е въпросът, доколко в тази възраст си в състояние да направиш информиран избор.

Ако темата ви интересува прочетете още:

Образованието в САЩ 
Особености на руското образование 
Защо тройкаджиите успяват

 
Източник: mel.fm