Автор: Надя Колева & Нинджите

Нещата, които ми се иска 

майка ми никога да не ми беше казвала

След историята на Кристина за това как започваме в някакъв момент да приличаме на майките си, в майчинската ни група се появиха интересни истории. Решихме да ги споделим с вас и ще започнем с  тези фрази, които сме намразили дълбоко още от детството ни и сме си обещали, че никога, никога няма да ги използваме отново. 

Ето и най-често срещаните от тях:

1. Какво ще кажат ХОРАТА? – Да кажат, да кажат, какво пък толкова да кажат, все едно те деца нямат.  Определено считаме тази фраза за отживелица, деца се гледат не според критерия „какво ще кажат хората“, а по-скоро трябва да имаме едно на ум – след време какво ще кажат децата ни за нас? 

Заради “Какво ще кажат хората”, трябвало да се омъжа за първото си гадже, защото съседите са ни видели да се държим за ръка по улицата, а то повече и нищо нямаше... Напомнях й го всеки път, след като се прибрах за няколко месеца да живея при тях разведена с две малки деца - а сега какво казват хората, а?

И надменното “Ти накъдето отиваш, аз оттам се връщам”... Да, ама не, защото в много различна посока отидох и се справих!

2. "Преклонена главица сабя не я сече!" – една майка с право отбеляза: Като видят преклонена главица, сабята може да я пропусне, ама ще те тъпчат и газят постоянно. По-добре да я отсекат и да се свършва. 

3. Най-много мразех - “Само смей да се прибереш с оценка различна от 6.” За майка ми всичко свързано с ученето беше на първо място. И то да съм отличничка, каквато тя не е била... Това какво искам и какво ми харесва беше тема “табу” – споделя друга майка. Оказва се, това също е често срещано, и за съжаление, си е съвсем актуално и днес. Понякога, натоварвайки децата с всичките тези очаквания, те изобщо нямат възможност да открият кои са всъщност. Да проектираш собствените си несбъднати мечти върху детето си, е много вредно, а последиците могат да бъдат катастрофални – детето ще расте постоянно в напрежение, че не е постигнало заветните цели, които са му поставени. 

Нека не поставяме децата в рамки, а да им позволим сами да открият онова, което едновременно ще им носи удовлетворение от постигнатите резултати и щастие.

Не убивайте Моцарт

4. От родителите ми нямам такива фрази, но баба ми много често ми посочваше някой с думите: “виж ... (еди-кой-си) как добре си хапва, а ти нищо не ядеш”. Не ме дразнеше, че иска да ям, макар да бях злояда. Дразнеше ме, че ме сравнява и че иска да съм дебеличка. Никога не съм казвала подобно нещо на децата си. Не ги сравнявам с никого и за нищо.

Още една определено дразнеща родителска черта – децата да бъдат постоянно сравнявани, независимо за какво! Скъпи родители, не правете това! Последиците са също толкова неприятни, както при фразата „искам да ми изкарваш само 6-ци“! И това няма да доведе до нищо добро, а детето ви ще е със самочувствие близко до кота 0.

5. Друга майка споделя - "Моята майка всяка свободна минутка отделяше на къщата, да е чисто, да блести, да е сготвено. И наистина винаги беше чисто, хубаво и много вкусно сготвено. Но нямам никакви спомени от разходки и разни хубави разговори с нея, никакви. Сега се вижда отстрани и се опитва да наваксва, което е хубаво." 

Наистина, забързани в ежедневните грижи, често забразяме, че децата имат нужда преди всичко от нас, като присъствие, да споделяме с тях моменти и преживявания. Според някои проучвания, децата много повече оценяват подаръци като някакво семейно приключение, отколкото поредната играчка, която всъщност изобщо не им е интересна. Нека наистина намираме време за тях, това е безценно! Домакинството няма да избяга.

6. Друга „любима“ фраза  - "Стига си се лигавила" - като по-голямото дете в семейството, от мен в повечето случаи се очакваше да се държа като възрастен. Всяко разплакване се възприемаше като лигавщина. Опитвам се да оставя децата да си изразяват свободно чувствата и емоциите.

7. Майка споделя - Когато не бях съгласна с тях за нещо и съответно спорех, автоматично "каква си неблагодарница". Днес, разбира се, не им се сърдя, няма идеални родители, но ако някой ме нарече "неблагодарница", всичко започва да ми ври...

Скъпи родители, децата не са ни длъжни за нищо! Не може и не бива да очакваме от тях благодарност за всяко малко нещо, което правим за тях! Не бива да ги натоварваме с излишно чувство за вина, което често е толкова дълбоко „посадено“ в съзнанието, че е почти невъзможно да бъде „изкоренено“ на по-късен етап.

8. “ЗАЩОТО АЗ ТАКА КАЗАХ!” и “Провери в тълковния речник”. Съответно и двете са следствие от хилядите въпроси, които бълвам в секунда. При всички положения съм си решила,че ще устоя на евентуално хипер питащо дете и ще отговарям винаги, ако знам.

9. "Ти ще станеш майка и ще видиш". Аз се зъбех озлобено как никога няма да бъда като нея. Майка съм и тая фраза сама съм я казвала на сина си... ("някой ден ще имаш свое дете и ще разбереш")

10. Където и да отивам, винаги имаше "И умната!". Бррр, тръпки ме побиват само като се сетя! До ден-днешен ми го казва, идва ми да вия просто!!!

Кажи ми каква е майка ти...

11. И коронното, "Пожелавам ти някой ден същата такава ужасна дъщеря!" Да поясня, че бях много послушно дете, чак смачкано, и пълна отличничка...

12. Има нещо, което майка ми повтаряше, и е вярно, но някакси все ми е ставало гадно - "Животът не е честен и колкото по-рано свикнеш, толкова по-добре." Казваше ми го всеки път, когато самият живот не се нареждаше по справедлив начин за близките ни. Парадоксалното е, че с времето и аз почнах да я използвам.

13. Много са, "любимата ми" беше "Докато живееш в моя дом, ще спазваш моите правила", а смея да твърдя, че бях доста кротък тийн и се стараех максимално да избегна тази реплика. Втората в личната ми класация е натякването за жертвите, направени в мое име, все едно са били кредит в миналото, който трябва да изплащам до безкрай без право на отказ, нищо че никой не ме е питал дали искам да бъде направена тази жертва. Затова в моето семейство в моята класация аз съм на първо място и след това са мъжът ми и децата, да, егоистично звучи, но мама не е ли на кеф, става по-взискателна и по-малко търпелива, а така вече и децата не са на кеф.

14. "Ти дом нямаш ли?"- когато закъснявах; "Да не съм умряла?"- когато правех нещо на своя глава, без да съм й казала/питала първо и натякването - "Аз какво ти казах/нали ти казах". Тя самата си дава сметка за доста неща, но времето няма как да се върне назад.

15. "Не ми философствай!" - всеки път, когато се опитвах да обясня защо съм направила нещо не точно така както е "трябвало" Това убива всякакво желание да водиш разговор и да си обясниш гледната точка.

16. "Къщата е на вили и могили“, или с други думи - разхвърляно е. Ей това го разбрах, като ми се роди дете! Ми, няма как да е подредено, просто няма!

Моля те, маме...

17. Ох, да! Пустото хорско мнение как беше над всичко... И никога не се интересуваше аз как съм, каква е истината. Хората, та хората! Никога нищо не показваше и не обясняваше. Искаше да знам и да мога всичко. Съответно беше вечно недоволна. Аз отличничка, спортувам, работя, въртя цялата къща, тя докато работи. И пак беше недоволна. Все й пречех и все бях виновна за всичко. А пък онова със злоба и през зъби как съм била същата като еди кой си роднина... Все едно имам вина за гена си! Хем обижда мен, хем обижда роднина, когото обичам, хем без вина съм виновна. Друго "любимо" ми е избирателното сравнение. Когато й е угодно - защо не съм като еди кой си. А когато не - "Мен другите не ме интересуват". И най-любимата ми фраза "Не ме занимавай с твоите глупости", дори когато се отнасяше за здравословен проблем. 

18. А понякога стигаме и до този извод. Ползвам почти всички, които не можех да понасям от майка ми. “Не те ли е срам?” “На майка си така няма да говориш!” и т.н.

19. "Спри да ревеш, иначе ще ти дам причина" мразех го и до днес мразя този начин на мислене. Децата не плачат без причина! Искало ми се е да се опита да ме разбере, а не да ме кара насила да спра да плача. Така се научих да не показвам чувствата си...

Нашето заключение е – майките (а и не само те) трябва наистина да внимават какво говорят! Някои изречения са просто отлитащи фрази и клишета, като например: "Ще видиш ти някой ден на мен какво ми е било". Да, нищо кой знае какво, но звучи като орисия. За това казват, че майката да благослови или прокълне има вселенска сила. Нека я използваме, за да благославяме!

В крайна сметка, повечето коментари, макар и съдържащи различни фрази, се обединиха около две основни майчински грешки – вменяването на чувство за вина и високите очаквания. Знаем, че майките ни обикновено са ги изричали с любов към нас, да ни предпазят, да направят живота ни по-лесен. Но добрите им намерения не са намерили правилния израз, затова и ние търсим други начини. И съответно правим други грешки. Добре че децата умеят да прощават.

Очаквайте скоро и история с най-хубавите думи, които сме чували от майките си.

Прочетете и 

За майчинството с усмивка