Автор: Надя Колева & Нинджите

Част 2 – нещата, които ще запомня 

и ще предам и на своите деца

Това е втората част на "Мама все казваше". Лично на мен, тази ми е много по-присърце и искрено се радвам, че след многото коментари за нещата, които са ни дразнили в поведението и начина на изказване на родителите ни, се появиха и много положителни примери. Събрали сме ги в тази статия – пожелаваме ви приятно четене и може би някои от тях ще ни допаднат.

И така: Кое е онова нещо - фраза, идея, начин на мислене, на възпитание - което ще пренесете от вашето собствено детство в ролята си на родители? Кое ще запомните от родителите си и ще го предадете на децата си?

Много майки отговориха:

1. Да не се предавам и да разчитам на себе си. – Наистина, много полезен съвет. Светът не е приказка на Андерсен и вече е някак демоде да си „безпомощна принцеса“, много по-добре е да хванеш нещата в свои ръце и да се бориш за мечтите си, от колкото все да очакваш някой да те „спасява“ и да взима трудните решения вместо теб. Определено много полезен съвет.

2. "Понеже са момичета, ще се опитам да им предам нещо, което научих от моя баща. Той казваше, че ако нямам 50 стотинки за кафе е по-добре да си остана вкъщи, вместо да чакам да ме черпят. Тази фраза ми се е запаметила много на дълбоко и е основа за мисленето ми по много финансови въпроси. И до сега не обичам някой да плаща за нещо, което ям, пия, ползвам вместо мен." 

3. "Поисках съвет от баща ми веднъж и той просто ми каза да казвам истината. Няма да забравя тази случка.  От майка ми нещо хубаво - убеждение, че една жена трябва да има собствени пари и да е независима.  И двамата ме научиха да съм работлива."

4. "Уважението. Родителите ни ни уважаваха. Приемаха ни за хора, не за деца. Разговорите с детето като възрастен, доверието и даването на избор... И показването на любовта - да гушкаш, да целуваш, да казваш “обичам те”." – Отново много полезен съвет! Уважавайте децата си, мили родители, уважавайте ги така, както вие очаквате те да уважават вас! Връзката родител – дете е двупосочна! Освен да ги уважавате, подкрепяйте ги да изразяват чувствата си! Така те ще се научат, че няма нищо страшно в това да показваш какво мислиш и чувстваш! Ще бъдат много по-уверени в действията и мислите си!

5. "Мама и до днес казва - само с гроб не мога да се справя, докато си жив и дишаш няма начин да няма начин! От баба - една жена кога има един чифт ботуши е като без ботуши, кога има едно палто - е като без палто!" – Права е  тази майка, докато сме живи, начини и варианти много! А бабата сигурно е била кипра жена и е също толкова права – така де, за къде сме само с един чифт обувки!

Попитай майка си 

6. "Хората ще те свързват с името ти, пази го”!  Или както беше казал един мъдър човек, най-хубавото нещо, което може да оставиш на децата си, е доброто име.

7."Любовта и загриженоста на родителите си я предавам на децата си. Страшно ми липсва сега това внимание от татко, милите думи, как ми казваше, че като ме види, слънцето изгрява." – Мили родители, именно такива моменти децата ни ще помнят. Нека бъдат повече!

8. От майка - ако ти направят добро, да отвърнеш с добро, на злото да обърнеш гръб!

9. Искам да пренеса усещането, което аз винаги съм имала - че винаги и за всичко мога да споделя и да говоря без да имам грам притеснение и без да си мисля, че ще се чувствам неразбрана, отритната или наказана. Майка ми е свършила добра работа в това да ми обясни всичко, което е трябвало да знам - вкл. за педофилите, ексхибиционистите (още като бях дете), после като по-голяма и за секса -  това е най-важното, за което се сещам и което ми е дало увереност и яснота относно неприкосновеността на тялото ми. Понякога някои теми са трудни за обсъждане с децата, особено в определена възраст, но и аз подкрепям идеята, че с децата трябва да сме максимално откровени, особено що се отнася до сериозните теми, за да знаят, че в наше лице имат доверен човек, на когото могат да разчитат. Всъщност, голяма част от децата не смеят да споделят с родителите си нещата, които ги тревожат и притесняват и това се оказва доста сериозен проблем. Родители, не се страхувайте да говорите с децата си за важните неща от живота. Обяснете им как стоят нещата просто и ясно и нека знаят, че вие сте тяхната опора.

10. "Когато съм била бебе, баща ми е казал, че най-важното нещо за него е да бъда добър човек, искам същото и за дъщеря ми. От майка ми съм се научила как да се грижа за хората, независимо дали са ми близки или не." – Още един много добър съвет. Нека учим децата си, че действията им си имат последствия. Нека станат отговорни към другите хора. Само така ще бъдат отговорни и към себе си.

11. "От баба ми по майчина линия и от дядо ми по бащина - много неща.  При баба ми всичко беше общо. Когато има, има за всички. Когато няма - няма. Парите всички знаехме къде са. Така беше и с работата. Всички вършим каквото се налага, после почиваме. Няма женски или мъжки задължения. И свободата да бъдеш себе си. Самостоятелността. Никога да не се срамувам, а да питам и да се уча. Да бъда различна и да го отстоявам. Да работя едновременно на няколко фронта. Може и цяла нощ да не се мигне, но всичко да е свършено в срок. Все ми казваше: "Казвай Добре! и после прави каквото ти си знаеш." И да правя малки жестове към околните. Едно букетче от градината да е, ама да го вържа с червен конец и да го поднеса с мила дума.  Други нейни реплики - "Прави се хубава! Носи си само новите дрехи и не излизай без червило" или "Остави ги да говорят. Завиждат. Ти си гони целите, пък те нека се пукнат от яд". 

От дядо ми - да разказвам с чувство за хумор дори най-трагичното си преживяване. И че нищо не е фатално освен смъртта. Другото е поправимо. Да преследвам целите си и да съм добър организатор. Все ме вземаше с него двамата да работим. И винаги се държеше с мен като с възрастен. Научи ме как със селския човек да говоря като селянин и как да се държа пред големия учен човек. 

И двамата бяха много дейни и много сръчни. От тях съм се научила, че като искам нещо, мога да си го направя и сама."

Не се извинявай, не се страхувай, не крий сълзите си

12. "Научили са ме да бъда мъжко момиче и да се справям сама. Мога да ползвам винтоверт, мога и да нося високи токчета. Никога не са ми висяли на главата докато си пиша домашните и са ми давали свобода на избор с кого да излизам, какво да уча и тн. От баща ми съм взела любопитството да уча нови неща, а от майка ми - това, че никога не е късно да започнеш да правиш това, което искаш. А, и най-важното - майка ми все ми се караше никога да не нося грозно и старо бельо."

13. "Майка ми има една много хубава черта на характера -  да не обвинява и да търси и другата страна. Иначе имам си няколко фрази, които ми помогнаха много пъти в живота. От тати: "Винаги слушай хората и от най-глупавия може да чуеш нещо умно". От мама: "Всяка жабка да си знае гьола". И от баба: "С хубост на чело се не живее".

14. Мойте родители ми дадоха криле, подкрепяха ме и продължават да ме подкрепят във всяко мое решение. Доверието, уважението, отговорността към семейството...

15. "Баба ми казваше “За едната чест живеем.” Абсолютно пасва на моята житейска философия. А родителите ми са ме научили на труд и дисциплина." – В наши дни, се наблюдава едно „изключване“ на децата от семейните задължения, лично мен този коментар ме накара да се замисля, че всъщност това да научим децата си на труд и дисциплина, си е чисто наша отговорност. Един ден тези деца вече нямат да бъдат деца и ще трябва да се справят сами с много неща, за това семейната среда е идеален „инкубатор“ за способности, които ще им бъдат много полезни за в бъдеще!

16. "Че винаги са “там”- за мен! Независимо на колко години съм и в коя част на вселената съм, независимо колко нетърпима и нервна мога да бъда с годините, зная че те винаги ще бъдат зад мен във всичко и винаги ще има кой да ми помогне и къде да се прибера."

17. "От майка ми: не причинявай на другите това, което не искаш те да ти причинят! Винаги, винаги ми е в главата това. Не винаги е за добро, но ми е кодирано, не мога да му избягам. 

От баща ми: златото е презрян метал, кървав. И не понасям злато, нито то мен.

От дядо ми: не късай цветята, така ги убиваш - е, късам си, но някак ми е гузно. И: вечер си сгъвай дрехите и ги подреждай, ако стане земетресение, да ги грабнеш набързо. Сгъвам и подреждам." 

18. "Искам всичко да пренеса.... добротата, търпението, безграничната обич, усещането за семейство, споделянето, доверието!"

19. "От майка ми -  да помагам и с думи и с дела на децата си. Да се стремя да ги събирам и сближавам, дори когато имат свои семейства."

20. "Да държат на думата си... Това съм научила от баща си и на това искам да науча синовете си!"

21. Размах на мечтите и свобода във всичките ѝ форми, но с поемане на отговорност и действие, чест, духовност, винаги при трудност да се усмихнем и да скроим с настроение план за действие. Това беше за мен дядо ми и това искам да пренеса към децата.

22. "Ако мога да пренеса цялата ми майка в моя стил на родителство, с удоволствие ще го направя. От нея се научих на любов, такт, толерантност, доброта, уважение."

Събрахме тези прекрасни мисли, фрази, начин на възпитание, за да бъдат пътеводна светлина по пътя на родителството ни. Нека греят като звезди за нас, родителите, които понякога се лутаме между това кое е правилно и кое – не. 

Споделяйте и вашите положителни спомени от собственото ви детсво, споделяйте ги с любов с децата си! Децата са като гъбки – наистина попиват всичко, което им казваме, всичко, което правим, те го запомнят! От нас зависи да им даваме частица светла родителка мъдрост, която те на свой ред, да предадат нататък, когато един ден самите те станат родители....

Прочетете още:

38 въпроса, с които ще опознаеш майка си