Да се затръшка детето ти на обществено място никак не е необичайно. Подобни сцени веднага покачват и собствения ни адреналин. А докато се борим с яда и неудобството си, околните решително се намесват, за да разрешат конфликта. Обикновено по-възрастните очевидци (те са по-щедри със съветите) веднага ни засипват с препоръки. Как да реагираме в такъв момент? От една страна - не ни се иска да сме резки, за да не обидим някого, от друга – детето ни и без това се чувства зле, а непознати го „съветват“ или открито го заплашват - „ако плачеш, ще те взема с мен“. Случва се и някоя добронамерена „баба“ да протегне ръка с бонбонче или бисквитка и да наруши ветото наложено от нас. И отново се питаме коя е правилната реакция - да оставим ли лакомството на детето или да откажем?
Вижте Да поиграем на майки
Защо хората правят забележки?
Защото са отглеждали децата си във време, когато възпитанието е било обща грижа. Прието е било да се дават съвети не само на своите, но и на чуждите и никой не се е впечатлявал от такова вмешателство. Подобна реакция се е считала за проява на съпричастие и се е приемала за норма.
Времената се промениха, но бабите - не. Не можеш да им обясниш за личните граници, особено ако става дума за дете. Затова трябва да сме готови да „отразим“ възпитателните атаки, ако внезапно се окажем с темпераментния си наследник под приятелски огън от забележки и заплахи.
Вижте Защо ги раждаме?
За да ги харесват другите?
Верижната реакция
Истерията е верижна реакция, която не може да бъде овладяна бързо. Дори е вредно, защото на детето му е нужно да изпусне парата, така се освобождава от негативни емоции.
Ако някой от околните започне да налива масло в огъня и да обяснява на ревящото дете колко е грозно да се тръшка, да заплашва, че щом не слуша майка си ще го вземе със себе си и други подобни креативни идеи, процесът с успокояването сериозно ще се проточи. Шокираното дете, може да затихне временно, а после със свежи сили да поднови рева и истерията, ако мама не го подкрепи и позволи на чуждите да се нахвърлят върху него. Затова реакцията ни е много важна за по-нататъшния развой на събитията.
Прочетохте ли Тантрум
Ето няколко идеи за отговори на подобни забележки:
Благодаря, всичко е под контрол.
Ако обичате, не правете забележка на детето ми.
Извинете, детето ми се бои от непознати.
Той/тя просто е гладен/а/иска да спи/ не се чувства добре.
Детето ми е добро, просто днес не му е ден.
Благодаря ви за съвета, всичко е наред.
Благодаря, нямам нужда от помощ.
Извинете, в моето семейство не обсъждаме детето си с непознати.
Вижте и Не слушайте чужди съвети
Можем да научим детето да отговаря за себе си… като му подскажем реплика. Както показва опитът, това действа успокояващо върху „съветниците“.
Миличка, кажи на лелката, защо ти е зле.
Кажи: „Мама никога няма да ме даде“.
Кажи: „Аз съм послушно дете“.
Кажи, че си уморен/а.
Хайде да кажем, че при нас всичко е наред.
Прочетете Е, може ли такива работи,
как си гледате децата?
След сцената
Когато излезем от автобуса (или магазина) трябва да поговорим на четири очи с детето си. Да обсъдим това, което се е случило: „Непознатата лелка ти направи забележка и ти стана неприятно, нали? И на мен ми беше неприятно. Тя постъпи невъзпитано, защото не знаеше какво ни се е случило. Но ние се справихме много добре, не я обидихме, а отговорихме възпитано. Браво на нас!“
Най-важно е детето да чувства нашата подкрепа, да извлече от ситуацията правилния урок за в бъдеще и за пореден път да се убеди, че мама и тате са на негова страна.
Препоръчваме ви още:
Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам