Много обичам истории за любов. И колкото и да са ми интересни страстните увлечения и пламенните авантюри, най-дълбоко са ме трогвали любовните истории на двойките, които заедно извървяват своя път и се развиват във времето от младостта към зрелостта, заедно в добро и зло. В тях  намирам най-истинското щастие. Дай боже всекиму!

Днес ще ви  разкажа една такава история.

Те се казват Соня и Ромео, живеят в красивия Благоевград, и са щастливо женени от цели 42 години. Любовта им ги е дарила с три дъщери, а те на свой ред са довели на белия свят цели осем внучета, все момчета. Соня е икономист, но от 20 години работи у дома и помага на съпруга си в семейния бизнес. От 10 години насам започва на шега кулинарен блог, в началото най-вече за да помага в готвенето на дъщерите си. Но впоследствие се увлича да готви, снима и пише, и нейното сладко хоби вече е пораснало дотолкова, че има 8 млн посещения от цял свят  и 19 000 последователи във фейсбук. Най-вероятно и вие сте намирали там някоя вкусна рецепта. (Имайте търпение, ще ги споделим и тук). Ромео е всичко, което хората си представят, когато  кажат за някого, че е успял мъж, не само в семейството, но и в  кариерата. По професия е строителен инженер и от 31 години строи домове за другите, а вечер с нетърпение бърза да се прибере в своя. Дъщерите на работливото семейство не падат по-далеч от крушата. След гимназията една по една Виктория, Ана и Александра заминават да учат далеч от родната стряха, чак на друг континент, също както много други български  младежи. И там намират не само професионална реализация, но и любов. Това е съдбата на много млади българи, но добрата новина е, че светът в наши дни е глобално село и е далеч по-лесно да поддържаме връзка със скъпите си хора. А най-хубавото е, че голямата любов и добрият семеен пример са посели своето семенце и двете големи дъщери на нашето февруарско семейство са вече с по три момчета. Най-малката Александра  засега е само с двама сина, но пък има и две големи кучета. Цялото огромно семейство от 16 души редовно се събира при всяка възможност - или в Щатите, или  в България. Дори ковид не успява да ги спре. Когато ги помолихме да опишат семейството си с една дума - Соня каза “щастливо”, а Ромео “традиционно”. Поканих тази щастлива и обичана съпруга да ни разкаже как са изградили  толкова дълга и толкова успешна връзка.

Най-напред разкажи ни как се намерихте с твоя съпруг.

Макар че и двамата сме от Благоевград, запознахме се в София,  в обща студентска компания. Бях се зарекла, че ще се омъжа за македонец и така се и случи. 

Хубаво е, когато хората се намерят млади и се развиват и променят заедно. А как ти направи предложение?

Аз бях на студентска лятна бригада  и се чувахме по телефона, но един ден получих писмо със сериозно и романтично предложение. Отговорих с телеграма, че съм съгласна и той дойде да ме вземе.

Това звучи толкова романтично. Ето една идея за всички млади влюбени, които са решили да направят предложение. Напишете писмо! Надявам се да си пазите и писмото, и телеграмата! А кое е най-голямото препятствие, с което сте се сблъсквали?

Имали сме препятствия както всяко семейство, но сме ги преодолявали с общи усилия, даже вече ги забравям.

Разбирам те. Винаги съм казвала, че не си струва да се тревожим за нещо, което някой ден ще си разказваме на масата и ще се смеем с приятели. А кои са най-щастливите ви съвместни моменти поне досега?

За мен най-щастливият момент беше, когато разбрах, че съм бременна с първото дете. След това всички радости все около  децата се въртят – завършване на образование, сватби, внуци.

Всеки нов живот е ново начало и въпреки трудностите, децата ни носят радост, несравнима с каквото и да е друго постижение в живота. Какви съвети бихте дали на младите семейства?

Да се уважават, всеки да поеме част от задълженията в семейството, да разговарят, да не се обиждат, да решават проблемите със спокоен разговор.

Има ли рецепта за семейно щастие? Кои са съставките на успешния  брак?

Бракът е непрекъсната работа и борба за успех. Децата, те носят щастието в семейството – „колкото повече, толкова повече“, според любимия ми герой. Както казах по-горе уважение, разбиране на партньора, участие и подкрепа в неговите проблеми, занимания и успехи. В нашето семейство аз съм по-щурата, а Ромео е този, който ме възпира. Дългогодишният ни семеен живот се дължи на взаимни отстъпки и разбиране.

Децата ви са големи и поеха по свой път. Кое е най-важното, което научиха от вас?

Всичко се постига, с труд и упоритост, няма невъзможни неща. Семейството е на първо място в ценностната ни система, след това кариерата и други занимания.

Какво най-много обичате дa правите, когато сте всички у дома?

Да разговаряме, да готвим заедно. Дъщерите и зетьовете също много обичат да готвят, всички се включват, даже и децата. Понякога се превръща в нещо като кулинарно състезание. Играем с децата и използваме всички моменти, за да ги обучаваме и възпитаваме.

Имате ли някакъв собствен семеен ритуал? Такъв, който може би другите семейства нямат?

Винаги се храним заедно. Храненето не е само необходимост, но и ритуал на общуване. На всички празници се събираме със семейството в голям формат – всички роднини, баби, лели, чичовци, братовчеди. Това е голямо готвене, но си разпределяме предварително кой какво ще донесе и прекарваме много весело.

И накрая -  в  месеца на шоколада, виното и любовта, ще помоля за някоя любима рецепта от блога ти.

Пилешко филе с лют шоколадов сос и плънка от портокал

Продукти
за 2 порции

400 г пилешко филе без кожа и кост
1 с.л. соев сос
2 портокала
1/2 лимон
1/2 ч.л. пипер смес бял, черен
2 с.л. кокосово масло
2 с.л. царевично брашно
2 с.л. смлени ядки

За шоколадов сос
50 г шоколад 52 %
30 г масло
2-3 с.л. портокалов сок
1/2 ч.л. лют червен пипер

 Време за приготвяне: 50 минути
- за подготовка -15 мин.
- за готвене - 25 мин.

Приготвяне
Единият портокал се изстисква, а другият се почиства от семките и кората и се нарязва на кубчета. Пилешките филета се изтъняват и овкусяват с лимонов сок, соев сос, портокалов сок и черен пипер. Оставят се да престоят поне половин час. Филетата се пълнят с нарязания портокал и се завиват на рулце. Овалват се в смес от царевично брашно и смлени ядки и се поставят в намазана с масло тавичка. Поливат се с остатъка от портокаловия сок и отгоре се поставя по 1с.л. от кокосовото масло. Пекат се в загрята до 220 С  фурна до зачервяване, около 20-25 минути.

През това време се приготвя шоколадовият сос. Маслото и портокаловия сок се загряват, прибавя се начупения шоколад и се бърка на слаб огън до получаване на еднородна гладка смес. Филетата се изваждат в чинии и се заливат с шоколадовия сос. Гарнитурата в случая е ориз със стафиди и куркума, броколи и ядки.

Много шоколадов чийзкейк

Продукти
за форма с диаметър 16-18 см
8-10 порции

За основата
100 г обикновени бисквити
2 с.л. какао
80 г масло
60 г овесени ядки(може да замените с бисквити)
50 г захар(може да се пропусне)

Тези количества са за основа и борд( 6 см височина).
Ако не желаете сладкишът да бъде с борд от бисквитка, намалете количествата за основата наполовина.

Чийзкейк
400 г крем сирене
100 г захар
ванилия
2 яйца
100 г заквасена сметана 20 %
1 с.л. царевично нишесте
200 г шоколад (52 %)

Глазура шоколадов ганаш
100 мл течна сметана
100 г шоколад
ванилия

 Време за приготвяне: 90 мин.
- за подготовка - 30 мин.
- за готвене - 60 мин.
- изчакване - 6 часа

За основата
Бисквитите, захарта, овесените ядки и какаото се поставят в блендер. Блендира  се до пълното смилане на твърдите продукти. Получената брашняна смес се изважда в купа. Маслото се разтопява и се прибавя към бисквитената смес. Разбърква се добре до получаване на равномерна "пясъчна" консистенция.
Разпределя се на дъното  и по стените на форма с откопчаващ се пръстен. Дооформя се като се притиска с дъното на обла чаша. Основата се пече в предварително загрята на 200С фурна за 12 минути. Изважда се и се оставя да изстива.

Чийзкейк
Крем сиренето се разбива заедно със захарта с миксер. Последователно се прибавят ванилията, яйцата, нишестето и заквасената сметана. Всичко се разбърква до хомогенност. Шоколадът се разтопява на водна баня и се добавя с разбъркване към млечната смес. Аз оставих 1 чаша от сместа бяла и я изсипах върху какаовата смес. Получава се "мраморен ефект" след разбъркване. Чийзкейкът се изсипва върху приготвената основа. Пече се на 160 С за 55- 60 минути. Готов е когато по краищата се е запекъл, но в средата леко се тресе при размърдване на тавичката. Оставя се във фурната на открехната врата за около 1 час. След това се изчаква да изстине на стайна температура и се прибира в хладилник за поне 6 часа.

Глазура
Сметаната се загрява, без да заври (аз използвам микровълнова фурна) и в нея се слага начупения на парченца шоколад. Бърка се до пълното разтваряне на шоколада. Сладкишът се изважда от хладилника и се залива с глазурата. Украсява се с плодове според сезона.

Неслучайно Соня  и Ромео са посланици  на Lidl в месеца на любовта. В тези променящи се, шеметни времена тяхната любов ухае не само на шоколад и старо вино, но и на сигурност. Тя е  здравата основа, на която са построили големия си хубав дом, дарил живот на толкова деца и внуци. Желаем им да ни усмихват и вдъхновяват още дълги години. И дано всеки млад и не толкова млад човек си намери половинката, с която да узрее бавно и щастливо като старо вино.

В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвах за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за  Илиана и Николай от Якоруда, Стела и Слави от Велико Търново, за семейството на Стефи и Сашо Дуцови, които сбъднаха мечтата си и заживяха в китното село Бусинци, на талантливата Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Автор: Йоана Боянова

Много си мисля напоследък кое е важно в живота. Да вдигнеш къща, да засадиш дърво, да пътуваш, да си добър човек или всичко това. Животът е като един пясъчен часовник, чака да свърши даден момент, за да обърнеш и да започне следващия, изпуснеш ли го, тече на празен ход. Дълго време само гледах часовника и не го обръщах, седеше си ей така прашасал на скрина, без да бъде докоснат. Дълго време обвинявах съдбата за нищото. Да, за нищото, което ми се случваше в живота. А хората са го казали, не знам точно кой, но няма как да се случва нещо, когато правиш едно и също.

И така един ден се събудих с желанието да си отрежа косата. Странно, нали? Промяната понякога се случва отвън навътре. С новата коса сякаш дойдоха новите сили за нови неща. Обърнах часовника, нова енергия, ново време за нови неща. 

За времето искам да говоря и за оценките. За уюта и за малките неща. Не съм хипи, никога не съм била. Обаче установих, че изгревът, залезът, запалената свещ или мисълта за това да седя до огън и някой да пее, ме кара да се чувствам чудесно...

Установих, че промяната в къщата ми носи спокойствие, установих, че хубавата музика ме кара да се усмихвам, установих, че изпитвам страшно удоволствие от това да подредя вкъщи и да седна да чета книга.

И пак стигаме до времето, времето за нас. Установих, че оценката аз си я давам, времето аз си го определям и начина, по който искам да го прекарам, зависи от мен. Установих, че най-малко време съм отделяла за своето щастие.

Купих си красива чаша за кафе, създадох си ритуал за красота. Време, в което аз правя така, че да се чувствам добре...

И там между праха и свещите дойде ред на червеното червило. Купих си червило, без което вече не излизам. Какво като се налага да нося маска, аз знам, че е там.

Хайде, момичета, сложете червилото и обърнете часовника. Време е да изтупаме прахта. А защо не и да сложим високите токчета. Въъзхищавам се на жени, за които това е ежедневие, за мен това е едно ново време.

Обърнах часовника отново. Оцених се. Вчера се оцених, че заслужавам букет от пролетни цветя, лалета, зюмбюл и фрезии. После къщата ме оцени и имаше страхотен аромат на пролет. Дадох си оценка и че е време да си дам почивка с красива книга. Оцених, че е време да спра алкохола и цигарите. Оцених се, че ще изглеждам прекрасно след маска с масло от шипки. Дадох си и висока оценка, след като избрах най-страхотната рокля на цветя, в която ще изглеждам невероятно.

Оцених се на комплект ароматни свещи и любовен роман. Оцених се, отне ми време, но си заслужаваше. За времето и оценките с любов ви говорих. Дайте си време и се оценете подобаващо. И с любов.

Препоръчваме ви още: Обичай се, момиче

“Какво е любовта?” е красива детска валентинка от издателство „Рибка“. Оригинално илюстрираната книга е първото заглавие на издателството за 2021 г., готово да зарадва онези, които обичате – и деца, и възрастни – в навечерието на Св. Валентин.

Какво е любовта? Какъв цвят и форма има? Сладка ли е или солена? Голяма или малка е? Като повечето деца, Ема иска да разбере какво е това любов. А всички, до които се допита – мама, татко, баба и дядо - имат различна представа. Може ли наистина любовта да се намери в парче торта или игра на футбол? Трудно е да се даде определение на любовта, но всеки от семейството на Ема успява по свой собствен начин да ѝ помогне да открие значението ѝ.

„Какво е любовта?“ е емоционална и интелигентна книга за деца, в която рисунките и текстът в хармония дават забавен и, същевременно, искрен отговор на въпроса. В тази трогателна приказка Давиде Кали и Анна Лаура Кантоне ни напомнят, че всеки от нас може да има различен отговор, но едно е сигурно - обичта винаги се дарява.

Първото от заглавията за 2021 г. на „Рибка“ е красива и мила книжка за четене, разглеждане и подаряване, която може да се закупи от книжарниците в страната. В подаръчна опаковка - романтично оформен пощенски плик, запечатван със стикер-сърчице – тя е налична в сайта на издателството и в книжарницата на „Рибка“ в София.

Създадена от италианците Давиде Кали и Анна-Лаура Кантоне, „Какво е любовта?“ първоначално излиза на френски език. Давиде Кали е писател и илюстратор с над 90 детски книги и многобройни комикси.

Анна-Лаура Кантоне завършва детска илюстрация в Европейския институт по дизайн в Милано и е работила върху над 30 детски книги.

Може да харесате също:

Писатели на дуел

Автор: Ния Йотова

Безупречният начин, по който работи дигиталният маркетинг, успя окончателно да убеди майка ми, че е екстрасенс. Тя  отдавна подозираше, че може да контактува с отвъдното, но след случката, която ще разкажа тук, вече никой не може да разклати това ѝ убеждение.

Накратко за тези, които не знаят – ако потърсите нещо в Гугъл, или влезете в някой електронен магазин и не завършите покупката си там, платформата ще се погрижи да направи всичко възможно, за да ви продаде това, което сте търсели. На всички ни се е случвало. Търсим нещо в нета и след това седмици наред ни заливат с реклами за същото това нещо от всички възможни канали – Фейсбук, YouTube и тн. Това не е съвпадение, а е похват в дигиталния маркетинг. Нарича се ре-маркетинг.

А идеалната „жертва“ на този ре-маркетинг е майка ми, която във всичко вижда провидение свише. Моята майка е духовно същество.

Откакто се помня, тя винаги е избягвала ортодоксалната медицина и ни е лекувала с алтернативни методи. Основно с чесън, последван от масажи със свинска мас, куркума и оцет.

С напредъка на годините, окултната жилка в нея се усилва и вече освен с чесън, мас и тн, тя ни лекува с много по-мощно средство – със собствената си аура, комбинирана с мощната ѝ лечебна енергия. Напоследък, щом ме види, ме прекръства с тържественото „Бъди шарена и споделена“ – заклинание, което научи от настолната ѝ книга, а именно нашумeлият бестселър „Стопанката на Господ“.

Тоест, поздравява ме така само когато го няма мъжът ми Емо. Веднъж като ме благослови така в негово присъствие, той възропта срещу желанието на тъщата съпругата му да бъде „споделена“.

А през последната година, може би заради пандемичната обстановка, мистичните сили на майка ми вече завземат заплашителни размери.

Подозренията ѝ, че духовете използват мощната й енергия като проводник между тях и нас – обикновените хора, не са от вчера.

Когато изгуби очилата си например – нещо, което се случва непрекъснато, тя обезсилено обикаля кухнята и ги търси на всички логични места, на които един чифт очила биха се скрили – в печката, в микровълновата, в хладилника, навсякъде. Опитите й често са обречени на неуспех. Тя сяда примирено със заключението, че, цитирам, „като че ли някой дух ѝ ги е скрил нарочно“. Това я успокоява. В края на краищата не е възможно простосмъртен човек ( дори и с нейните способности) да намери нещо, което е скрито от онези безплътни хитреци. А и от опит знае, че след около 15 минути духовете, нейни стари познайници,  ще се прекършат пред козирожкото й търпение и ще й върнат очилата. Обикновено ги оставят на видно място на кухненската маса, точно пред нея. Все едно ѝ се подиграват, колко е разсеяна.

Майка ми оползотворява тези 15 минути чакане за очилата си, търпеливо цъкайки си в телефона. Междувременно не пропуска да направи забележка на внуците си, които съм довела на гости, че прекаляват с ТЕХНИТЕ телефони. Децата я питат защо тя непрекъснато ръчка в телефона си, след като телефоните са толкова вредни. Обяснението е, че нейна позната, кака ѝ Мичка, е починала и майка ми се опитва да намери в Гугъл координатите на една позната траурна агенция, за да ги даде на семейството на покойната. Докато  върши това,  не пропуска да подметне на внуците си , че за разлика от тях, тя е имала прекрасно и щастливо детство.

- Не като вас двамата – сгърбени  и изкривени над телефоните си – заключва тя, мижейки съсредоточено над екрана на нейния телефон.

Следват задължителните спомени от Народната Република, които сме слушали хиляди пъти и знаем наизуст. Също така знаем, че в никакъв случай не бива да бъдат прекъснати. Изслушваме търпеливо за прекрасното детство на майка ми, огласяно до късни доби от щастливите викове на децата в кв.“Х. Димитър“, играещи на народна топка и кър. Деца, които са обядвали по един голям истински домат със сирене, който не е имал вкус на пластмаса. Деца, които са пиели резлива боза с тулумбички в сладкарницата за 6 стотинки. Докато се унася в щастливите спомени, тя оставя телефона си и започва механично да си играе с някакъв предмет, който се намира на масата пред нея. Докато го върти в ръцете си поглежда към него и установява, че това са дълго търсените очила. Нито тя, нито аз, нито децата сме изненадани. Точно този сценарий не се разиграва за пръв път.

Приятелките на Хан Аспарух

Пращаме децата в другата стая да си поиграят с дядо си. Облекчени, че няма да даваме никому лош пример, двете пак хващаме телефоните си. Майка ми си слага очилата и влиза във фейса, за да прочете за последните научни открития за силна имунна система и ми изпраща една статия колко е полезна за имунитета ни чесновата вода. Аз се забивам в Инстаграм.

След 5 минути, майка ми вдига глава от телефона. Очилата ѝ присвяткат под кухненската лампа.

- Кака ти Миче току-що ми се яви и ми предаде съобщение от отвъдното! Последното й желание е да бъде погребана с траурна агенция „Черна Роза“- Гласът на майка ми е тържествен.

- Как ти се яви? Как ти предаде съобщението?

- Странно – по-скоро на себе си казва майка ми - защо ли Мичето избра да ми се яви на мен, а не на собствената си дъщеря…

- Мамо, как ти се яви кака ти Миче?

- …дали нещо не са се били скарали с Лилето точно преди да си отиде….( Лилето е най-добрата приятелка на майка ми и дъщеря на "кака ти Миче")

- Мамо! – изтръгвам я от унеса ѝ.

- Ох бе, дете… През телефона ми се яви Мичето, ами как иначе.

- Как точно през телефона?

- Докато си четях една статия за ползите от куркумата във Фейсбук. Отнякъде ми изскочи голяма снимка на жена, смирено свела поглед, облечена траурно - в черна шамия. Беше погледнала надолу, затова не можах да видя лицето ѝ. Но съм сигурна ,че това беше Кака Миче! Познах я по розата в ръцете ѝ. Ах, как само ги обичаше Мичето тия рози…..А отдолу под снимката ѝ имаше адрес и телефон на погребална агенция „ Черна роза“.

Майка ми звъни по телефона на Лилето, за да ѝ съобщи за последната воля на покойната. Лилето потресено съобщава на майка ми, че „Черна роза“ е било и името на най-любимия телевизионен сериал на Кака Миче приживе. След което бърза да затвори, за да резервира услугите на въпросната агенция.

Евалата на този, който управлява кампаниите на „Черна Роза“. А майка ми, вече с циментиран статут на екстрасенс, продължава да твори добро. Сега се е заела с непосилната задача да откаже баща ми да пуши. Смята да ползва за целта силата на хипнозата.

Още от Ния:

Лечение с чесън

Вашето прекрасно дете внезапно е започнало да издава нечленоразделни звуци. Колкото и да се опитвате, не разбирате нищичко от това, което се опитва да ви каже. Чувате само откъслечни фрази или думи на неразбираем език.

Запазете спокойствие!

Детето ви е здраво и няма умствени увреждания. Вие нямате проблеми със слуха.  Не сте и статист в научнофантастичен филм. 

Това, което чувате е новият тийн жаргон. Поемете дълбоко въздух и започнете бавно да го дешифрирате:

Човек, брат, батенце, бро, манЯк – мнооого мили обръщения към някой, който те кефи

Не ме хлеби - не ме съди и критикувай

Ппц - по принцип

Нвм - няма значение

Тбх - ако съм честен

Брб – ей сега са връщам

Idk – не знам

Idc – не ме интересува

Чил – по-спокойно

Дап – да

Ординари – обикновен

Смарт – умен си, умна постъпка

Саднат – тъжен

Хайпнат –  зарибен, запален

Хейтвам – мразя

Ако всичко това ви е дошло в повече - чил и не бъдете саднати. А ако вече сте хайпнати, това си е направо смарт. Продължете нататък и се постарайте да не хлебите.

Оцеляване сред тийнейджъри

Кръшвам – харесвам някого, влюбвам се

Кп – какво правиш?

Омг – о, Боже мой

К – OK

Кс – какво става?

Нп – няма проблем

Ххдд – смях

Шипвам – пасвам си с някого, загаджвам се

Едно в едно пред блока – някой те дразни и му предлагаш бой

Кринджи – неловко, неудобство, смущение, използва се и за някой/нещо, което те кара да се чувстваш така

Рандом – спонтанно, случайно - (Примерно "Не разговарям с рандъм хора.")

Jsp – не знам

Cmtv – както искаш

Wtf – какво, по дяволите?

Топец – връх, но подигравателно

Токсик, токсичен – отровен

НДП –  най-добър приятел

Мембър – член на корейска музикална група

Бас – любимият член от група

Локален – глупав човек, но със самочувствие,  селяндурски

Храня – ругая

Фам, бести – пич, брат, най-добър приятел

Нетфликс и Чил – свързваш се с някого интимно, правиш секс

Прон – порно

Чилвам – разпускам; вися някъде с приятели.

Столквам – ровя назад в профилите на хората в социалните медии

Филмар – човек, който излишно си създава проблеми

Соля – карам се, осъждам

Сейм – и аз се чувствам така

Инстагъл – много популярно момиче в Инстаграм

Тиктокъри – много популярни хора в Тик-Ток

Бумър - консервативен стар човек (като например: Мамо, само "бумърите" говорят така.)

Тийновете често ни карат да се чувстваме криндж и успяват да ни превърнат в истински филмари. Когато ги солим и храним обаче, забравяме, че сме били сейм, а шипването и кръшването са от жизненоважно значение.

Забравяме, че родителите, вместо да бъдат токсик и да влошат положението, могат и да са фам. И едва тогава тийновете ще са смарт и ще чилват рандом с нас.

Най-дразнещите навици на родителите

Днес 170 хиляди ученици и 30 хиляди учители подновяват учебния процес присъствено. Освен началните класове, които вече се обучават присъствено, в училище се връщат децата от 7, 8 и 12 клас. Останалите продължават обучение от разстояние.

Ето правилата, при които ще протича учебния процес:

• Децата от 5 до 12 клас задължително носят маска в класната стая
• За децата от 1 до 4 клас носенето на предпазна маска е по решение на учителите.
• Класните стаи се проветряват редовно и помещенията се дезинфекцират по време на междучасията.
• Учениците ще си взимат "почивка от маските" по време на проветряванията на стаите.
• За някои училища са осигурени въздухопречистватели за стаите. 

От МОН заявяват, че на този етап не се предвижда отпадане на матурите, удължаване на годината или по-рано започване на следващата учебна година.

Пандемията у нас

Оптимистичните прогнози идват на не толкова оптимистичния фон - само за седмица осем области се върнаха в червената зона по заболеваемост от над 120 души на 100 хил. население. Сред тях е и София, в която ситуацията отново е тревожна не само относно броя на заразени, но и според броя на хоспитализирани. Според експертите, повечето от заразените вероятно са инфектирани с британския вариант на коронавируса.

Друг притеснителен факт е, че вирусът се "подмладява" и засяга все повече млади хора. В случай че заболеваемостта достигне 600 на 100 хил. души, предстои отново затягане на мерките. Към 2400 деца и ученици са карантинирани. „Февруари и март са рискови месеци за вирусните заболявания. Няма как обаче да спрем да живеем, да учим и да се движим. Заради образованието си заслужава да предприемем премерен риск. Ако ситуацията се влоши, мерките отново ще се затегнат. Всичко е възможно. Опасността учениците отново да се върнат у дома остава“. Това заяви на брифинг образователният министър Красимир Вълчев.

Междувременно вече започва приемът на заявки за ваксиниране. Желаещите да се ваксинират трябва да се обадят на личния си лекар, да оставят имена и контакти, за да се планира необходимото количество ваксини и да се организира поставянето им.

Пандемията в Европа

В Германия детските градини, училищата, ресторантите и кината са затворени докато не се извърши масова ваксинация на населението.

Сърбия е първенец по ваксиниране в Европа, като изпреварва дори Германия и Франция. Въпреки че в страната е засечен британския вариант на вируса, ресторантите, кафенетата и моловете остават отворени и не се планира нов локдаун.

Гърция е пред трета вълна на пандемията. Очаква се ново затягане на мерките, като връщане на  комендантския час, връщане към дистанционно обучение и дори нов локдаун.

Великобритания все още не е отворила училищата, въпреки че в страната вече са ваксинирани над 10 млн. души. Продължава засичането на случаи на коронавирус с „тревожни мутации”.

Австрия планира край на локдауна и присъствен втори срок в училищата. На учениците и учители обаче ще се правят тестове всяка седмица и до класните стаи ще се допускат само тези с отрицателен тест. Вечерният час и срещите с максимум до четирима възрастни от две домакинства остават в сила.

Добрата новина: 

100% е ефективността на пасивна ваксина срещу Ковид-19 според междинните резултати от клинично изследване. Продуктът представлява коктейл от антитела, разработен от компанията Regeneron Pharmaceuticals.

В състава му влизат два вида моноклонални антитела – касиривимаб и имдевимаб. Тези антитела са изкуствено създадени и неутрализират SARS-CoV-2. Те се свързват с шиповидния протеин, благодарение на който коронавирусът навлиза в клетката. 

През ноември миналата година препаратът получава извънредно разрешение за приложение при лечението на лека и средна форма на тежест при ковид в САЩ.

Изследванията досега показват, че препаратът е по-ефективен при назначаване в ранен стадий на заболяването при пациенти с високо вирусно натоварване, необразуващи собствени антитела. В момента все още тече трета фаза проучване на препарата, което се провежда съвместно с Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания на САЩ. То ще приключи в края на март.

 Източници: МОН, OFFNews, DW, Nova, Bgonair

Кога и как децата се връщат в училище

Автор: Богомил Димитров

Когато бях малък, в къщите домакинстваха само жените. Мъжката работа там бе да пушат, играят карти и веднъж годишно да ремонтират покрива, таваните, стените и мазето. Зарекох се, когато създам собствен дом да помагам на жена си. То пък какво ли не се бях заричал - да не пия, да не пуша, да бъда висок, умен... Когато се оженихме, обявих на жена си, че ще й помагам. Някои чистофайнички не обичат мъжете да им се пречкат, но за радост тя не бе от тях. Първата дейност, в която се включих, бе „да разтребя масата“ след обяда. Дадох й знак да няма грижата. Събрах всичко и го скупчих в мивката.

- Не се прави така. Първо изхвърляш останалата в чиниите храна в тоалетната и след това ги слагаш в мивката, а върху тях вилиците и лъжиците.

Обрах с ръка трохите от масата, пуснах ги в кошчето и изтръсках ръцете си от полепналите трохи - сякаш си изръкоплясках.

- Не се прави така. Трохите се събират с четката във фарашчето и се изхвърлят. После намокряш гъбата и избърсваш с нея мушамата.

Започнах с чиниите. Понякога бях помагал на мама и се считах за печен.

- Сложи престилката, ще се измокриш. Намали струята - миеш като майка ти - плискаш навсякъде… Не замазвай гнусливо чиниите с ръце. Търкай ги с гъбата, но първо й сложи от препарата. Ама не целия, бе! Само капка. Първо ги насапунисай всичките. Хайде сега ги изплакни. Не ги прибирай веднага в шкафа - нареди ги да изсъхнат. Ама не една върху друга, а върху онова там - рогатото, вляво, твое ляво, бе!

Леко поизнервен я бях попитал саркастично:

- На кое, на закачалката ли? /тогава в кухнята имахме закачалка с рога/.

- Ох, мислех те за по-интелигентен! На сушилника за чинии, бе, тъпчо!

Ако жена ми не се бе разсмяла така сладко след това, може би щях да й се разсърдя. Бях мечтал да си чете, докато домакинствам. Накрая да ме целуне благодарно и да отидем в спалнята. Наум възроптах:

- А по-интелигентно ли бе като типичен мъж просто да си пуша докато тя мие?

Казах й, че отивам да си подремна. В душата ми нахлуваха мисли, стигащи чак дотам, че ако влезеше при мен и дори сама ми поискаше секс, поне на първо четене щях да й откажа. Вече поуспокоен, обмислих забележките й. Понеже си бях амбициозен, скоро когато миех чинии тя вече не ме следеше с поглед, имаше ми пълно доверие.

Следващият проблем между нас бе чистенето по време на уикендите, което сякаш оставяше на заден план по-възвишени неща. Според мен, ако то надвиши 20 минути, това си е гавра с личността. В подкрепа й давах пример как, след като помета, на пода внезапно се оказваха пропуснати трохи и помитах пак. Накрая отнякъде изникваха още и без да искам се вманиачавах. Тя каза, че и при нея било така. Въпреки това не прие, че поради моето огромно К.П.Д. - 98%, мога да „изпрахосмуча“ навсякъде за нула време. Отначало наивно бързах да се появя вир-вода пред нея на 12-тата минута и гордо да й кажа:

-Готово!

Тя не вярваше и тръгваше да проверява. Слагаше тук-там средния си пръст и го вдигаше срещу светлината, досущ като старшината ми в казармата. Отначало на онзи там му се връзвахме, но едно „старо куче“ ни светна, че той винаги си носел в джоба прах от вкъщи. Жена ми не бе подлярка, но и да не намереше прах, изражението й си оставаше като на Бъстър Кийтън - „каменното лице“- герой от немите филми. Както на старшината бях намерил цаката, така и нейната. Издебвах я да се захване с нещо в кухнята. Навсякъде първо изсмуквах, след което оставях „Прухи“ /така наричах галено прахосмукачката ни/ да си бучи залудо още 9 минути и я местех в друга стая. Опитно бях установил, че след общо 34 минути жена ми изобщо не проверяваше. Както описах нещата, може да останете с впечатление, че тя е била мързелива, далеч не бе така. Чистеше перфектно, но с много измъчена физиономия като герой от картината на Репин: „Бурлаки на Волге“. Сърцето ми се късаше и бързах да я отменя. Веднъж й подхвърлих типично по женски, че когато чистела, майка ми винаги пеела. Жена ми веднага бе контрирала:

- Ами извикай я да ни попее докато чистим. Аз не мога като нея да си кривя душата!

Честно казано, и аз не пеех.

Панелна рапсодия

Рано една неделя жена ми ме събуди с вид на човек, който трябва да съобщи деликатно скръбна вест. Знаейки, че в първите 15 минути съм сърдит на света и мога само да пия кафе и да пуша, накрая изрече бавно, като логопед:

- Трябва да започнем Голямото пролетно чистене!

Това “да започнем” ме притесни. Тъкмо се бях успокоил за уикендите, сега пък и пролетта взе да ме тревожи и се опитах да внеса поне нотка оптимизъм:

- Ох, така кажи, бе, бях се уплашил, че някой е умрял. Ще опаткаме всичко до обяд и после ще отидем на Панчарево!

- Мечтай си ти - това е работа поне за два уикенда!

За мен това бе пълен абсурд и казах бодро:

- Кажи само с какво да започна.

- Свали пердетата, изтупай ги на стълбищната площадка и ги сложи във ваната да ги накисна. Започни с прозорците в хола. Аз ще се заема с кухнята.

Стартирах нахъсан, но откъм кухнята се дочуваха нейни възгласи. Понеже не дочувам, често слизах от стълбата и отивах гузен при нея да питам дали ме е викала. Не, просто си говорела. Въпреки че така работата ми бе неефективна, скоро прозорците бяха завършени и се размечтах, когато тя дойде да възкликне:

- Ама тук имаме ли изобщо стъкла? Тя обаче попита защо не съм измил преди това дограмата, а и съм си правел оглушки - вече три пъти ме била викала да изключа хладилника. Ако и аз бях жена, щях да й припомня какво бе казала:

- Започни с прозорците /а не с дограмата/ -  и двете щяхме да се хванем за косите. Понеже съм неконфликтен, само изключих хладилника. Тя започна да го чисти из основи. Очертаваше се пролетното чистене да се слее с лятното. Помислих си колко лесно хората се превръщаме в еснафи, чийто дом е тяхната крепост. Хрумна ми гениалната идея да я помоля да ми купи нещо против киселини и повръщане - внезапно съм се почувствал зле. По онова време в неделя в София работеше само една аптека, чак в центъра. Тя хукна натам в 11,30 ч.

Твърдо решен да оборя тезата й, че скоростта на чистене и качеството му са взаимоизключващи се започнах щурма на крепостта. Бях като перпетуум-мобиле. Влязох гол във ваната и изплакнах пердетата за 2 минути. Закачих ги мокри - да се самоизгладят висящи. Пуснах прахосмукачката само по същество. Излъсках дограмите, стъклата и хладилника. Събрах легени, препарати, стълби, парцали и пр. и ги зафучих по местата им. Бях „3 в 1“- Спайдърмен, Батман и Хари Потър взети заедно. В 3 следобед вече „спях“ изтощен и потен.

Тя се върна, изгледа ме угрижено и ми метна още една завивка: „Нека се поизпоти още“. Откъм стаите дочувах какво още си мисли: Някъде - браво, някъде - горе-долу… Средно оценката ми бе много добър 5. Главният ми приоритет - минимум време, бе постигнат. Явно бях намерил цаката и на пролетното чистене - просто вече няма да й позволявам да ми се пречка.

Такъв си бях аз - амбициозен, а от това няма връщане назад. Май и тя ми бе намерила цаката, но какво пък - във всеки брак си има и доста цакане.

Още от Богомил:

Комплекс за пълноценност