Жена и багаж

Автор: Богомил Димитров

С жена ми обичаме да пътуваме. Отдавна ми беше признала, че може би поради някаква кармична или звездна причина /Козирог с асцендент Стрелец/, приготвянето на багаж я изнервя. Във фобията ѝ, според мен, има и чисто земни закономерности:

- право пропорционална е на предстоящия път, броя пътници в колата и евентуалните нощувки;

- еднопосочна е – само преди тръгване /навръщане тя не се шашка/;

- получава я само ако ще пътуваме с кола - напълването на раничка за планина никога не ѝ е било проблем.

Конкретен пример:

Предстои ни пътуване с колата на 30-на километра, само двамата, ще преспим във вилата на наши приятели и на следващия ден ще се върнем. Тя става  преди 7 по пижама и рошава. Правя кафе и я каня. Нямало за кога. Вратите на гардероби, ракли и шкафове в стаята ѝ започват да се трескат и скърцат. Извиква ме да съм ги оправел. Ама и чекмеджетата.

Отпивам голям гълток от кафето и се появявам там с отвертка, чук, пила, тесла и усмивка. Оправям, което не се затваря и го отварям пак.

В момента тя държи някаква своя дрешка и я гледа нерешително. Пожелавам да ѝ помогна, поне духовно. Питам я дружелюбно какво е, но я стряскам:

- А, това ли? Едно мое боди, което бях купила преди година от „Втора употреба“. Забутала съм го тук и съм го забравила!

Съблича пижамата, облича бодито и застава пред огледалото в коридора. Ако някой мъж бе започнал да пробва бодито си пред мен, щях да го подсетя, че си сега приготвяме багажа, аджеба.

- Как  изглеждам?

В погледа ѝ има толкова надежда, че изпускам теслата възхитен:

- Перфектно, господи! 

- А отзад? Не ми ли прави дупето сплескано? Донеси ми настолното огледало от кухнята!

Държи го зад главата си като фокусник и се опитва да добие двуизмерна /”2D”/ представа в посока „север-юг“ /кухня-коридор/. Голямото ни огледало в коридора зяпа само на север. В посока северозапад–югоизток, изгледът ѝ е частичен. Което значи, че имам на разположение 5 минутки, в които тя ще е още между огледалата. Използвам ги рационално. Влизам в стаята ѝ и търся трескаво други позабравени нейни дрешки и ги напъхвам в частта от гардероба ѝ, наречена от самата нея: „Разни“. Там тя само слага и не вади, с изключение на пролетното почистване.

Доволен от тази „профилактика“,  се връщам и я оглеждам „4D“. Старая се да правя това като хищник и ѝ казвам:

- Ама пък това боди така ти е лепнало! Защо досега не съм те виждал в него???

- Ох, дори не съм го изпрала! Ей сега ще го тръкна! Да знаеш, дрехите от „Втора употреба“ трябва да се изпират веднага! Иначе кой знае чии бацили ще прихванеш и къде ще ги разнесеш.

Дали пък да не си допия кафето и евентуално да изпуша цигара в кухнята? Сядам там, запалвам и започвам да се ослушвам. Времето тече неумолимо и дърпам дима като за последно, целият съм в слух. В момента „тръква“ в банята. А сега отива да го простре на балкона. Май се връща? Загасвам цигарата, която предателски продължава да дими. Успявам само да стана, когато влита:

- Ама ти дори не си започнал да си приготвяш багажа! Какво чакаш?

- Ей сега, ще го спретна само за минутка!

- Да, бе, то така се приготвя багаж – за минутка! И събери проклетите си пили, тесли и какво ли не от стаята ми, че се спъвам! Аз ще подредя своя багаж, а твоя ще го прегледам! Вземи си само най-необходимото! Омръзнало ми е да влачим излишни неща и после да ги препирам!

- А защо ще препираш необличаните?

- Не мога да ги върна просто по местата им - ще миришат на багаж и какво ли не. Вие, мъжете, не разбирате от тези неща!

Всъщност, аз не разбирам най-вече защо тя винаги смесва приготвянето на багажа с чистка и ревизия на гардероба си, че и на моя понякога. Имам и още един сподавен въпрос – ако не се оглеждаше отвреме-навреме, за да види какво все още се моткам, приготвянето на багажа ѝ не би ли се ускорило?

Минавам отвреме-навреме до стаята ѝ, готов да съдействам. Тя е в диалог със себе си и бързам да се изхлузя, дочувайки: 

- Да ме пита човек това защо още не съм го изхвърлила!–но може и да ми свърши работа през есента... С костюмчетата ще се занимая друг път... Тая пола сигурно ми е вече тясна... Ама така и така съм отворила  гардероба...

Някои нейни дрехи отиват на рафта „парцалка“, други се връщат оттам. 

Ако беше сама, би облекла повече неща преди окончателното си решение, но се въздържа, за да не ме бави. Жена ми е коректен човек.

Чат-пат изнася „парцалки“ в коридора. Чакам разрешение да ги изхвърля на боклука. На всяко такова нейно нареждане следва и:

- И помисли кои от твоите неща вече няма да носиш! Искам да ми ги покажеш едно по едно. Някои ще запазим за брат ми!

След време в коридора стоят два наименовани чувала с произход - моя гардероб: 1. За боклука; 2. За брат ми. Пликовете „За боклука“ ги поставям до кофата за боклук, а не в нея.

Към 9,10 часа стаята ѝ е като след обир. По пода има купчини дрехи и тяходи с високо вдигнати колене, като щъркел. В средата се мъдри леген с вода, препарат и домакинска гъба. Към 9,25 гардеробът, шкафовете и раклата са измити и започва най-трудната част - подреждането. Легенът остава, въпреки че вече няма функция. Тя  го прескача незлобливо. Може би не би искала аз, мърлячът, да остана с впечатление, че е нахвърляла дрехите по рафтовете, без да ги е измила. Не изнасям легена - харесвам колко грациозно тя го прескача и си хихикам наум.

Към 10,10, се започва „обмирисването“ на дрехите.

Жена ми не слага нищо в гардероб, ако не го е подушила предварително в продължение на 10-на секунди. Носът ѝ е като лакмус, който разпределя вещите по сектори: За гардероб, За пране, За „Разни“. Не мислете, че през целия този период аз нехая. Изхвърлил съм и боклука от кухнята и балкона. Пригот вил съм багажа си за проверка, подредил съм стаята си, полял съм цветята. Е, поради големия си опит, намирам време и за ниските си страсти – изпушвам „на спокойствие“ цели три цигари. В смисъл, че така добре съм преценил кога да запаля цигарата, че да не ми се налага да я загася по средата като някой младоженец. Изборът на подходящия момент не е проста задача – откъм стаята ѝ се дочуват възклицания, междуметия и други части на речта /не на изречението/. Отсявам кои да удостоя с тичане натам и въпрос и кои да отмина с напрегнато ослушване. Последната цигара загасвам в 10,30.

Влизам в стаята ѝ за финалния акорд и оставям там два големи празни сака. Преди това съм ги почистил, забърсал и пораздвижил вкоченените им ципове. Вече е подредила нещата си за пътуването върху кревата.  Казвам:

- Браво, миличка, страхотна си, свърши невероятна работа! В гардероба ти е като в аптека! Въздухът тук е друг! Да върна легена в банята, а?

- Да, ако обичаш! 

Гадая коя от изброените по-долу нейни любими сентенции ще последва:

1. Всяко нещо трябва да се пипне от човешка ръчичка;

2. Ако всеки ден, всеки от нас прави по малко за реда в къщата, сега нямаше да ни е толкова припряно;

3. Представяш ли си, че досега сме дишали целия този прах?

4. Хората си подреждат къщите, само ние – не!

Бях заложил на №2, но не познах – бяха 1,2 и 3. След малко дрехите ѝ са в единия сак - в по-малкия - и ме кара да го затворя. Не е възможно и прехвърлям съдържанието му в по-големия. То така и сама можела, ако е за въпрос.

След малко преглежда моя сак с багаж и аха-аха-да замълчи.

Преди да излезем, тя обхожда с критичен поглед апартамента. Донамества столовете, поставя всички постелки и чердженца строго успоредно. Взира се в бюрото ми, което изпреварващо съм подредил. А защо върху него седели листа и химикалки, след като имало чекмеджета?

Сигурен съм каква е причината тя да държи на перфектния ред в къщата ни преди напускането ѝ - не иска да се изложим пред евентуалните крадци и те да си помислят, че в тази къща цари хаос. „Какво ще си кажат хората?“- ето този въпрос непрекъснато я гложди - според мен въпросът ѝ е чисто кармичен.

24026158 m

Това упражнение се повтаряше няколко пъти годишно. Потегляхме след само някакви си четири часа – към 11.

Една вечер, след години, с нея решихме, че в края на лятото имаме нужда от заслужена едноседмична почивка, при това надалеч - във вилата ни в Казанлъшко, на 180 километра. Планирахме заминаване в събота, след 2 дни.

Преди да заспя, се разтревожих:

Досега /според примера/, за 30 километра и една нощувка,  приготвянето на багажа ни отнемаше около 4 часа.

Чисто математически погледнато, в случая, биха били необходими: 7 нощувки х 180:30 клм. х 4 часа =7х6х4=168 часа=една седмица. Т.е., когато си приготвим багажа, би следвало направо да го върнем по местата, без да пътуваме. А и да сведем този процес само до два дни, пак би било тъпо.

На следващия ден не отидох на работа.

Освен основно почистване на апартамента /и заради крадците/, подредих гардероба ѝ, а и своя. Човешката ми ръчица опипа всичко. Приготвих багажа ни в два големи сака. Предвидих слънчево, дъждовно време, плаж, ранички за екскурзийки, книжки, карти, кръстословици, химикалки, шапки, бански. Оправих тоалетното казанче, смених изгорелите крушки, лъснах кухнята, почистих хладилника. Саксиите натопих в легени, от които да пият цяла седмица.

Когато жена ми си дойде вечерта преди заминаването, притоплих поръчаните от мен през деня две пици и ги сервирах. С което махнах едно „гайле“ от главата ѝ. За нея яденето бе „дерт“ или „гайле“, освен ако не бе гладна. След като се нахранихме, тя заби угрижен поглед в тавана. Утре трябвало да оправя багажа, което още отсега я съсипвало.

- Виж, подредил съм и излъскал всичко. Дори гардеробите. Приготвил съм багажите- и моя, и твоя! Ще добавиш само необходимата ти козметика.

- Ох, не знам, сега съм много уморена. Дано е така, благодаря ти!

- Утре ставаме, пием кафе, скачаме в колата и тръгваме. Довери ми се и се остави в ръцете ми! Лягам си. Лека нощ!

На следващата сутрин, въпреки висящите над главата ѝ „балони“ с въпроси като в комиксите, тя се реши на тази ужасна авантюра. Зададе и такива,  които не завършваха с „?“, а с „!“ Би следвало те да са формулирани така:

- Взе ли перденцата, които бях приготвила?

- Взе ли прахосмукачката?

- Взе ли огледалцето от масата?

Нейните бяха:

- Забравил си перденцата!

- За прахосмукачката дори не си се сетил!

-  На бас, че не си взел огледалцето, признай си!

Бях перфектен и не заядлив или злъчен. Направо - пич, та дрънка.

35477603 m

Още в 9,30 бяхме в колата - наш семеен рекорд. Аз бях оценен, а тя- спокойна и след малко заспа. Шосето се провираше между две планини. Наляво и надясно – гледки. Средна гора се бе гушнала близо да Стара планина, както и жена ми до мен. Бях помогнал на фобията ѝ с багажа. Защо досега не се бях сетил за този прост начин? Обещах си на следващия ден да си изрежа ноктите пред нея. Тя знаеше, че това пък бе моята фобия. След такова действие изпитвах гъдел и нервност. Изглежда, за да разбереш чужда фобия, и ти трябва да страдаш от някоя. В главата ми нахлу идея за моя сентенция, основана на гръцката дума “phobus” – страх: “phobus phobusus est is”. кой както иска да си я преведе, мен направо ме кефеше. Прогнозата ми за отпуската бе безоблачна. Запях си наум хубави песнички от нашата младост. След половин час– вече гласно и скоро и тя запя с мен – тъкмо бях подхванал „нашия таен химн“ от 1974:

“Un corpo e un anima” – „Едно тяло и една душа“.

Наша любима смешка бе, че в песента тя е тялото, а аз - душата.

Тази седмица си прекарахме чудесно. Екскурзии в двете планини, с ранички, сред природа, гледки и любов и от втори поглед, без да сме забравили първия. Бяхме две тела с една душа.

Още истории от Богомил: 

Жена в колата

Женската интуиция

Последно променена в Събота, 19 Октомври 2019 11:43
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Убиецът Хелоуин

Убиецът Хелоуин

31 Окт, 2019 Истории

Трийсе

Трийсе

05 Ное, 2019 Забавно

Приказка за големи

Приказка за големи

25 Окт, 2019 Истории

Как ги правите тези момчета

Как ги правите тези момчета

04 Ное, 2019 Възпитание

Четвъртото дете

Четвъртото дете

21 Ное, 2019 Татко Калоян

Фреди

Фреди

20 Ное, 2019 Любимци

Стискайте ни палци!

Стискайте ни палци!

18 Ное, 2019 Здраве

Само да му дойде времето!

Само да му дойде времето!

17 Ное, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам