Мария Пеева
Главен редактор
„Да форматираш детето с пресата на собствените си интереси – това е най-страшното, което можеш да направиш”
Екатерина Алеева
В семейството на главния редактор на сайта Colta.ru – писателката Мария Степанова, винаги украсявали елхата на 31 декември, а със стихотворенията, с които приспивала сина си Гриша (13-годишен), още баба ѝ приспивала нейната майка. В новите „Правила за възпитание” тя разказва за бунта на тийнейджърите, поколението на несплашваните деца и чувството за свобода, което дава на детето едно обикновено ученическо бягство от час.
1. Може би аз съм късно реализираното сбъднато желание на моята майка. На нея винаги ѝ се е искало да пише стихове, но тя беше удивителен, благодарен читател, за какъвто сигурно си мечтае всеки автор. Мама се стесняваше да ми пее приспивни песни, защото мислеше, че не умее, но нали детето трябва с нещо да се приспива. Вместо с песнички тя ме закърми с руска преводна поезия – може да се каже, че в ранното ми детство цялата домашна библиотека се лееше върху мен като душ. И аз доста бързо започнах да римувам.
Научиха ме да чета на около три годинки. Нататък беше много просто: трябваше само да пъхнат в ръката ми някоя книжка и аз замирах и потъвах в нея. Това беше голямо улеснение за родителите ми, особено на опашките в магазините.
2. На 15 години аз, както и много други младежи, поех по „наклонената плоскост”. Гонеха ме от училище, по едно време престанах да ходя там, а когато се появявах – нямаше много файда. С приятелите ми издавахме стенвестник и написахме, например, авангардната статия „Училището – спирачка за перестройката”, където разказвахме как то ни ограничава и преподава не това, което ни трябва, и не така, както трябва. И след като в 10-ти клас напълно заслужено ме изгониха, аз си доучвах във вечерното училище. Разбира се, мама страдаше, но нищо не ми казваше.
Вероятно защото самата тя на 17 години е искала да влезе в литературния институт, а дядо ми със стоманен глас и е рекъл: „Ти луда ли си? Ти си еврейка, трябва да имаш професия!” Така тя постъпила в строителния институт, завършила го със златен медал и цял живот работеше като инженер. Изглежда затова никога не са ме задължавали да бъда нещо различно от това, което съм, макар че, разбира се, на моите родителите им се е искало да излезе нещо читаво от мен.
3. В разговорите ми с Гриша се старая да избягвам обобщения от типа „ти винаги”, „ти пак”, „децата трябва”. Макар че няма как напълно да се мине и без това. Синът ми е склонен към безсмислено красноречие когато всяка точка от беседата безкрайно многословно се опровергава. Сега той е почти на 14 години и аз с ужас разбирам, че остава само година до възрастта, в която аз самата „скъсах синджира”. Но сега-засега диалогът ни се получава. На 15–17 години отлично знаех как не бива да се държат с мен, затова се старая да се въздържам, когато ми се прииска да се държа със сина ми по подобен начин.
4. Моят син е умен, интересен и добър човек, с някакви вродени емпатични навици. Макар че и той като другите бърза и да живее и да чувства, и да успее, стремглаво се променя, нещо от някого да копира. И това вероятно е най-сложното – не ми се получава да бъда за него, както се казва, еталон, модел за подражание, модна икона. Мога да му предложа филм, музика, книги, на което той снизходително и доброжелателно да ми отговори: „Да, маме, обезателно ще прочета”. После на гости ще дойде приятелка или приятел, които мимоходом ще споменат заглавието на същата книга, и той ще се втурне да я чете. Но това е естествено и в известен смисъл не е зле.
5. Най-страшното, което можеш да направиш с детето си – това е да го форматираш с пресата на собствените си интереси. То трябва да има своя територия, местенце, в което никой не се меси, докато самото то не те покани да надникнеш. Може би колкото по-малко демонстрираш интерес, толкова по-добре. Аз и досега съжалявам за една ситуация. Когато Гриша беше на 12 видях, че му харесва да рисува и аз тутакси го заведох в магазин за художници, изрових земята, за да му помагам да се ориентира професионално. В резултат на това той помръкна и се отклони от пътя на художника. И сега рисува само, ако има настроение.
Той изобщо към нищо няма силно пристрастие. Харесват му всички хуманитарни дисциплини, компютрите, математиката. На мен ми е трудно да го приема, защото в разсъдъка си изхождам от това, че човек трябва да бъде страстно увлечен по нещо и да копае-копае-копае. Но се сдържам, защото разбирам, че е съвсем неправилно.
6. Да имаш възможност да избираш – това е голямо благо, територия на свободата. Тя се появява, когато човек от детството си има „възглавничка на сигурността”. Когато Гриша беше на 4–5 годинки и тръгнахме по доктори, проумях колко много се различават съвременните деца от мен и моите връстници. Помня как като дете сядах в лекарския кабинет на стола, тапициран с изкуствена кожа, изопнала железен гръб, коленцата прибрани, с ръце плътно към тялото, а лекарят разговаряше с мама и безкрайно попълваше картона. Гриша и неговите връстници от вратата се засилват към перваза на прозореца и, преди да си се опомнил, те вече са се втурнали да вземат слушалката, която виси на врата на лекаря. Те са други, не плашени.
7. Както и поколението на моите предци аз вярвам: най-доброто, което можеш да дадеш на детето е университетската диплома. Моята задача бе жив, здрав, нахранен и изгладен да докарам сина ми до нейното получаване. Нататък съм си свършила работата, сетне той може и сам. Но и това убеждение в известен смисъл също е фетиш на хората, страшно наплашени от живота. Вярата, че образованието само по себе си е онзи социален асансьор, който ще те изведе от мрака навън там, където човек така или иначе няма да пропадне – това е резултат от десетилетната, ако не и столетната, отчаяна дарвинистка борба. И на мен ми се струва, че апатията на тези пораснали деца, която изглежда като чувство на безволие, липса на интерес към нещата – е част от техния нов характер. А ние като поколение просто до кости сме просмукани от неспасяемия страх: затвори, дългове, катастрофи.
8. Ако сега синът ми дойде при мен и ми каже, че се жени – как трябва да постъпя? Да го разубеждавам. Но, ако не успея, няма да тръгна да го отблъсквам. Всяка родителска мъдрост, всичките ни уловки, сложни сметки така или иначе се превръщат в своята противоположност. Разсъдливо съм готова да се съглася, че консервативното възпитание – железният график на деня, строгият разчет на нещата, системата на отговорност и отчет – сигурно би сработило, но не съм убедена, че в резултат на това ще се получи човека, когото бих искала да видя след десет години.
9. Аз уважавам Гриша, аз не го ограбвам – обичам го. Старая се там, където е възможно, да подхвърля или да оставя на видно място нещо, което ще му помогне да намери отговор на някакви въпроси. А всичко останало, не само че се случва от само себе си, но и вече се е случило. Може би дори преди самият той да се роди. Наистина е поразително колко готови се раждат децата — с определени симпатии и антипатии, с вече оформен характер, който може едва-едва да се пренастрои, но не и да се промени. Струва ми се, че зоната, в която можеш съзнателно да повлияеш на нещо, е пет процента. Хайде да са десет, ако детето е особено податливо.
10. Колкото и да се стараят родителите, колкото и да се старае обществото, детето не може да избегне травмата: все едно, тя ще бъде нанесена под някаква форма. Срещнах тази мисъл в статия на американския поет Уистън Хю Одън и тя дотолкова ме порази, че често се връщам към нея. Според Одън не може да ни се размине нито травмата, нито неврозата. Така или иначе ще се срутиш в тях като в дупка. Но от друга страна именно те ни формират. И може би трябва да ги приемем, да им благодарим и просто да осъзнаем, че не навсякъде по пътя е мед и масло. И тогава да се захващаме не с травмата, а с нейните последствия.
11. Не всички родители могат да научат на нещо децата си. Затова ми се искаше да дам сина си в училище, където процесът на учене няма да е в ръцете на родителите. Като във всяко семейство, аз мога да направя друго – както казва Каспаров в „Записки и преписки”, да обгазя, да наситя въздуха с култура. Когато детето или юношата нещо не знае, нека разбира, че вкъщи има рафт, на който стои книга и тя ще му разкаже всичко. Семейството дава навигатор или търсачка, но все пак друг трябва да води обучението.
12. Сега разбрах, че изобщо не съм ви от полза. Нямам никаква педагогическа доктрина. Постъпвам в зависимост от обстоятелствата. Някъде към 8 вечерта със съпруга ми Глеб питаме Гриша докъде е стигнал с домашното си. Ако нещо не му е ясно, разбира се – помагаме. И тук най-трудното е да не направим всичко вместо него. От друга страна, когато започнеш да обясняваш нещо на детето е страшно интересно: и граматиката, и изключенията от правилата. Ако ги опаковаш като хитри трикове, които можеш да използваш, за да отключиш кутията с вълшебства, тогава всичко е изключително любопитно. Но от друга страна – да ставаш в седем часа сутринта – не си е работа.
13. Никой не се чувства по-нещастен от дете, което отива на училище. Спомням си моето собствено усещане: излизаш навън за първия час, мразовита синкава тъмница, снегът скрибуца като сираче, светлинките се отразяват, стъклата са ледени дантели, а аз вървя сама и така нещастна, мислейки си: „Е добре, още 10 години, и после никога повече!” Когато си малък не можеш да си господар на своето време.
Самата аз получавах чувството за свобода и господство само тогава, когато бягах от час
(но това не означава, че препоръчвам да правите така).
Излизах от къщи за първия урок, сядах в метрото, отварях книгата и пътувах една или две обиколки по Пръстеновидната линия. През това време мама успяваше да отиде на работа, а аз се връщах у дома и тогава цял ден всичко там принадлежеше само на мен.
14. Винаги се боя малко за обсебените от родителите послушни деца. Виждам в това липсата на отделянето, което трябва да се случи, за да може човек да види отстрани както родителите, така и себе си. Само така той ще може да налучка собствените си граници. Може би е уютно да се живее без тях, но е и страшно – не знаеш откъде започваш и къде свършваш. С Гриша имах късмет. Той по рождение е всезнайко, който все спори, което в бита понякога е непоносимо, но затова пък му позволява доста критично да гледа на всичко, което го заобикаля. На мен особено. Разбира се той се интересува и от журналистически работи, и от моите писателски успехи, но при все това постоянно ме дразни, и слава Богу.
15. Когато не се опитваш да разбереш много за своите близки, ти живееш като в топъл пашкул. Имаш усещането просто за семейство: аз съм се появил от някъде. Много е болезнено да разкъсаш тези обятия, това също е един вид сепарация – да излезеш и да погледнеш отстрани цялата си рода. Не ти се иска да се разделиш с топлото незнание, да не говорим, че един Господ знае какво ще ти се наложи да откриеш.
Мария Степанова (род. 1972, Москва) е руска поетеса, писателка и есеистка. Главен редактор на руското интернет издание за изкуство и култура Colta.ru. В края на 2017 г. излиза философският ѝ роман есе „В памет на Паметта“, който печели трите най-престижни руски литературни награди – специалната награда „Изборът на читателите“ на премията „Ясна поляна“ (2018), Националната литературна премия „Большая книга“ 2018 и литературната наградата „НоС“ („Новая Словесность“, 2019). Степанова е поканена от Хумболтовия университет в Берлин през учебната 2019–2020 г. с цикъл лекции и семинари за (ре)конструкция на миналото. „В памет на Паметта“ е издадена в Германия, Швеция и Холандия, а до края на 2019 г. се очаква да излезе и във Франция, Италия, Великобритания, Испания, Финландия, САЩ. На български език „В памет на Паметта“ излиза със знака на издателска къща „Жанет 45“ и в превод на Здравка Петрова.
Превод от руски: Илиана Илиева, източник:mel.fm, фотография:ru.wikipedia.org
По ваша молба Яна написа рецептата на божествените сладки, които споменах в "Баници, късмети и ебола" и заради които я обявих за кулинарната богиня на фамилията. Не само за тях, тя изобщо си е родена за кулинар, а може би и за богиня. Но както и да е, ето и рецептата. Яна, за разлика от мен, мери всичко с кухненски везни, така че ако я спазвате точно, магията ще се получи и при вас.
Пълнеж:
170 г фъстъчено масло
80 г пудра захар
Две щипки едра морска сол
Тесто за сладките:
115 г масло на стайна температура
100 г захар, плюс още за отгоре
95 г кафява захар
65 г фъстъчено масло
1 голямо яйце
5 мл екстракт от ванилия
55 г какао (в оригинална рецепта е Dutch-process, всякакво върши работа)
2 ч.л бакпулвер
1/4 ч.л. сол
175 г брашно
Сместа за пълнежа се разбърква, докато стане лъскава и горе-долу еднородна. Няма проблем да използвате и фъстъчено масло с парченца, но с кремообразно е по-добре. Готовата смес се оформя на топчета с големина колкото лешник. Може да го направите с ръце, може и просто да ги изгребете с лъжичка, няма нужда да са перфектни сфери. Сложете ги във фризер за повече от половин час, защото иначе рискувате да се разтекат, преди да приключите с оформянето на всички бисквити.
Докато сърцевините се замразяват, направете тестото, като разбиете кравето масло с фъстъченото масло и захарта. Когато се получи кремообразна смес, добавете ванилията, яйцето и солта, а след това и бакпулвера и какаото. Разбъркайте, за да ги смесите, а после добавете и брашното и бъркайте, докато не изчезне в сместа.
Сложете захар в купичка. Оформете бисквитите, като с помощта за лъжица за сладолед вземете от сместа, сложите я в дланта си и натиснете с палец. В средата сложете топче фъстъчена смес и завийте тестото около него. Оваляйте оформената бисквита в захар и я сложете в тава с хартия за печене, като леко притиснете отгоре.
Печете в предварително загрята на 190 градуса фурна между 8-10 минути. Оставете да изстинат върху решетка.
Забележка: Аз ги правя само с кафява захар, защото ми харесва как ухаят. Замествам бялата с кафява, а кафявата с меласа.
Оригиналната рецепта е от Smitten Kitchen.
Още интересни рецепти вижте тук:
Автор: Надя Брайт
Я да видим какво всеки от нас ще изтегли от шапката на 2020-та. Работа, пари, бебета, здравословни навици? Аз лично бих искала да изтегля спокойствие и топла храна, обаче годишните хороскопи не работят така. В годишните хороскопи ви казвам какви са благоприятните аспекти за годината и върху какво да работите.
Реакциите не закъсняват. Козирогът просто ме поглежда и казва „Хм...“, Близнаците се завъртат с танцова стъпка, Овенът не ме забелязва, защото тича нанякъде, Скорпионът пък аз не забелязвам, кога е седнал на две ръце разстояние от мен и ме е загледал втренчено, Ракът си поплаква, обаче ми закърпва падналото копче от палтото, Водолеят траква два пъти червените си обувки една в друга и вече го няма, Везните не откъсват поглед от безкрая, където са изрисувани мечтите им, Телецът ми показва новия си часовник, Девата ми обяснява накратко световното положение, Стрелецът ми казва, че хубаво говоря, но малко съм надебеляла, но защо се обиждам пък сега – животът е прекрасен, Рибите набързо ме завъртат в кратък флирт, а Лъвът още го няма, защото мрази студа и е на почивка на някой остров.
Овен: Ти познаваш само една посока и тя е „напред“. И тази година копитцата ще парят и рогцата ще се вирят! Звучи по-лесно, отколкото е в действителност. Ще имате големи амбиции и енергия, обаче годината ще ви поднесе нещо скандално за Овен – ще трябва да се научите на някои чужди правила! Моля ви, спокойно, сега... само спокойно... Това ще е през пролетно-летния сезон, когато просто трябва да се адаптирате към определена работна среда и да я превземете отвътре. Накратко – чака ви година с много блъскане (вие обичате) и много успехи (още повече обичате това).
Внимавайте, да не набучвате хора на рогата. Вие сте добри души, обаче няма да навреди и другите да го разберат. Ключова дума – деликатност. Малко, моля. Колкото да работите в екип за да постигнете повече неща.
2020-та не е година, в която Овенът ще е романтичен. За сметка на това – ще е много страстен! Ако партньорът Ви е Овен – пийте си витамините, хидратирайте се и се епилирайте редовно. Ако Вие сте Овен – не забравяйте, преди да се хвърлите в чаршафите, да захапвате по една роза, за да изглежда по-романтично. Това, че не сте на тази вълна, не означава, че партньорът няма да е...
Годината ще е жар, мили Овни!
Телец: 2020-та ви поставя пред немислимо до момента предизвикателство – да се научите да поемате рискове. Не знам защо един Телец изобщо трябва да се учи на това, обаче планетите казват своето. Просто Юпитер се пльосва в Козирог тази година и от там – директно в 9-ия ви дом. Последното изреченеие, освен за да ми придаде астрологична тежест, го използвам за да ви покажа неизбежността на флиртовете с риска, Телци.
Да го погледнем от добрата страна – ще научите нови неща, ще имате нови постижения, ще се отворят нови хоризонти. И може би, може би, въздушните зодии ще спрат да разправят, че само ядете и си купувате нови дрехи!
Хубавото е, че все пак Козирогът ще държи някаква структура на тоя игривец Юпитер и рисковете, които ще поемате няма да са съвсем откачени. Така, че – без паника – просто тръгнете към бъдещето, а не го чакайте да дойде.
В любовен план тази година ще сте.... доста земни. Ще искате да видите картите на масата, преди да се впуснете в каквото и да е. Имам предвид кредитните карти. Някак през 2020-та любовта и парите ще бъдат свързани за вас. Няма лошо – очевидно това е година, в която най-силните около вас ще оцелеят!
Скъпи Телци, по всичко личи, че поемате приключенски път!
Това също може да е приключение :)
Близнаци: Виж ти, виж ти... Даже, ако може, нека всичките ви личности се вгледат. През 2020-та имате благоприятни аспекти за... ами за всичко! То май така си беше и миналата година. И май като цяло – "роди ме мамо Близнак, па ме хвърли на хубавия живот" е работата!
Тъй като обаче астрологията е майка за едни и мащеха за други, имам новина – ще трябва да приоритизирате. Не може да сте царе на всички царства или по-просто казано – не може да огреете във всеки будоар и да осребрите всеки чек.
Още по-простичко казано – ще имате много възможности, обаче рискувате да ги загубите, ако не сте умни. А нека да си го признаем – толкова ви върви на чар, че понякога не ви трябва ум.
Седнете сега и хубаво си помислете какво искате от тази година, напишете си го на един лист и си го носете в портфейла, за да не забравяте. Всеки път, когато ви се стори, че всичко се получава от самосебе си – извадете листа и сверявайте с реалността. А, и пътувайте. Топлият сезон ви е за пътешествия.
Ще бъде космическа година, чаровни Близнаци!
Рак: 2020-та е година за връзки за Раците. (Като че ли това не се касае за всяка година на Раците... )
Искате ли обаче да си признаем нещо честно, Раци? (тихо, без другите да ни слушат) Понякога „връзка“ за Рака означава да приклещи някой в собствената си черупка и да се слее с него до степен, в която... Другият полудява, бяга или просто наранява Рака, за да получи нещо различно от уютната черупка. Знам, че не звучи добре, но помнете, че казах „понякога“.
Това е предизвикателството през тази година за нас – да се научим на партньорство и граници, докато обичаме. А ние да обичаме можем. Истински, до дъно, открито, лоялно, завинаги (и малко бой, и много рев).
Така, че – когато се случи любовта да напълни Рачешката черупка, чак до преливане – не забравяйте – ние сме отделни личности с общ път.
Пари и работа през 2020-та ли? Оглеждайте се за добри партньорства и инвестиции и на това поле. Иначе си е същото – работа, заделяне и нормално положение.
За вас ще бъде 2♥2♥-та година!
А може би любовта ще изглежда така :)
Лъв: Царю честити, ще трябва да се погрижиш за здравето си през 2020-та!
Зелени смутита, спорт и спокойствие – тялото и ума ви няма да откаже от тези благини, Лъвове. Естествено, за вас не е достатъчно просто да се погрижите за себе си. Трябва да постигнете най-добрата форма, с най-модерните методи, трябва всички около вас да го видят и оценят. Може дори да станете нещо като инфлуенсър, защото годината е благосклонна към технологиите за вашия знак. Вроденият ви Лъвизъм ще свърши останалото.
Любовта не е бурна, обаче я има. Грижете се за нея, годината ще бъде добра за дълбоко свързване с партньора. Споделяйте време и дейности, инвестицията ще ви се отплати.
Изобщо – дайте си ясна сметка къде и за какво давате енергията си и дали това са най-добрите канали.
Това ще помогне не само на здравето и връзките ви, но и в кариерното израстване. Това е година, в която търсите и откривате себе си в този план. Година мост към нещо по-различно или ново. Слушайте внимателно вътрешния си глас и не пренебрегвайте желанията си.
2020-та ще е годината на лъскавата грива!
Дева: Носи ви се слава на много подредени и даже понякога на малко скучни. Е, който е повярвал в това, през 2020-та ше бъде много изненадан. Конфети, пайети и фойерверки навсякъде около Девите ще има. Това е година, в която просто трябва да взимате радостта от живота и най-вече – да се радвате на себе си.
Не се страхувайте, да изкарате всички ваши мечти и фантазии на показ, раздайте щедро от екстравагантността, която носите. Между другото – знаете ли, че Бийонсе е Дева? Явно не е толкова скромен знак.
В кариерен план ще имате достатъчно амбиция и сила, за да постигнете желаното. Имайте предвид, че тази година е много важно, да намерите правилните хора, с които да осъществите идеите си. Или те да ги осъществят, докато вие раждате нови идеи и планове (най-вече планове!).
Радвайте се на 2020-та и нека тя се радва на вас, Деви!
Везни: Влече ви да сте си у дома и да сте със семейството си тази година, Везни. Свързването с корените и с най-близките ви ще ви даде сила за нови проекти. Може би дори семеен бизнес или пък нов семеен имот. Или пък бебе, разбира се – най-големият проект.
Опитайте се, да използвате 2020-та и това сближаване за семейството като възможност, да им се разкриете малко повече и да ви опознаят по-добре. Много често се създават проблеми около вашата личност, именно защото другите не ви разбират достатъчно. Наистина не знаем какво става зад романтичния поглед, спокойните движения и красивите думи. Понякога и вие не знаете, но това не е лошо. Просто сте търсещ знак.
Тази година позволете на близките ви да потърсят и открият вас и почувствайте силата на семейството, Везни!
Скорпион: Понякога сте мистериозни, а понякога сте просто подозрителни, Скорпиони! Тъкмо ви разгадем и хоп! Появява се нова мистерия.
Започнах отдалече, защото знам, че няма да го приемете лесно. Тази година трябва да сте по-открити към хората. Аз знам, че не сте лоши и че да не се доверявате лесно е всъщност начин да опазите околните. Защото ако някой злоупотреби с доверието ви, ще трябва да понесе скорпионско отмъщение, а това е много сериозно. 2020-та обаче е година, в която може да срещнете сродни души. А знаете ли какво прави душите „сродни“? Опознаването.
Освен това тази година ще бъдете сапиосексуални повече от всякога. Така, че качественото общуване е неизбежно. Само от вас зависи, дали връзката ви ще прерасне в нещо по-дълбоко и смислено.
Може да искат да ви наемат от няколко места, но това е нормално – Скорпионите са много добри професионалисти.
През 2020-та кажете „Сбогом на оръжията“, Скорпиони!
Стрелец: 2020-та ще иска от вас нещо напълно непознато. Ще се наложи да го проверите в речника – търпение. Задава се година на пари и на успехи. Обаче има уловка – трябва да сте търпеливи и структурирани.
Истината е, че можете. Защото вие можете всичко. Проблемът е, че правите само каквото искате. Което не минава през сърцето ви, не заслужава усилията ви.
Обаче, айде малко по-сериозно тази година, а? Съсредоточете се над желанията си в дългосрочен план и не се отклонявайте от целите си. Дори и много да ви се иска да си играете на пясъчника (или със сексапилното другарче на пясъчника) – помнете, че шансовете не трябва да се пропиляват.
Стрелци, бъдете умни и вземете своето през 2020-та!
Или пък бягайте на пясъчника :)
Козирог: През 2020-та Сатурн, Юпитер и Плутон завихрят странна пачанга във вашия знак и ви дават просто всичко, Козирози! Вие сте си достатъчно умни и трудолюбиви, да си познаете шансовете и да си ги изработите, а и колкото и да сте неемоционални на вид – винаги се намира кой да ви обича.
И понеже нещата стоят по този простичък начин тази година, а на астролозите много им се иска все пак да кажат нещо – има една особеност. Това е годината, в която може да се заровите по-дълбоко в себе си и да опознаете сянката си. Страховете, тревогите, лошите си страни. Разбира се, един истински Козирог не вярва, че има лоши страни. Все пак няма да навреди да се погледнете по-отблизо. Нищо чудно да се окаже, че наистина нямате лоши страни.
Познание и добра печалба за тази година, Козирози!
Водолей: 2020-та слага началото на нов 12 годишен цикъл в живота на Водолеите. Което означава, че ще има размествания. Което означава, че трябва да сте честни със себе си. Също, ще е супер, ако доближите вашите мисли до реалността. Поне за малко.
Тази година е времето, да решите какво искате и не искате и да предприемете стъпки. Може да се разведете, може да предложите брак, може да напуснете работа, може да тръгнете на спорт. Всичко може и трябва да направите, ако наистина е това, което искате.
Помнете обаче, че истинска промяна може да се случи само, ако сте решителни и честни. Позволете си да бъдете такива и да споделите с другите как точно се чувствате. Който много се пази, нищо не усеща накрая.
Успешна нова ера, Водолеи!
Риби: Ще плувате в свои води и през 2020-та. Тук един флирт, там една успешна сделка, тук нови приятели, там нова кауза...
Вие си живеете интересно, макар и да не вдигате шум около това, нали? Чарът ви ходи пред вас и проправя пътища в сърцата. И каква Риба ще сте, ако не знаете как да ползвате това?
Това, което тази година ще е ново за вас, е желанието да издигнете глас. Увличате се по каузи, искате да сте лидери, да водите напред, да правите големи промени. Това е чудесно и не е непосилно за бляскавите Риби. Просто бъдете автентични и поддържайте вярата си.
Смело напред във водововъртежа на 2020-та, Риби!
Разбира се, има какво още да се каже за всяка зодия, както и за комбинациите от наталната карта на всеки. Но засега ще спрем до тук, споделяйки тази информация:
Годината е добра за промени, обаче трябва да се правят отвътре-навън. Истински, структурни промени могат да ни отворят нови хоризонти, да доведат нови хора в живота ни и да ни сплотят с тези, които вече са с нас.
Желая здраве, любов и късмет на всички и питайте, ако искате да знаете нещо повече!
Надя се занимава с психология, пилатес и е стендъп комедиант. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Освен това, както виждате от снимката, обича да се снима в асансьори. Ако искате да ви разсмее и на живо, елате на шоуто ѝ на 15 януари в "Камино" пиано бар.
Още от Надя:
Една история от майчинската ни група. Сподели я Сеньорита Йорданова. Прииска ми се да стигне до повече хора заради топлотата и тихата тъга в нея. А също и заради дарбата на автора да вижда хората със сърцето си, умение, което много уважавам.
С Никола се запознахме в Ахтопол на 01.01.2013 г. Датата не е случайна... Мъж на 63 години почти, щеше да ги навърши след 50 дни, пак не е случайна цифрата. Никола каза, че ни е чичо, дядо, оня Никола, приятел Никола – наречете го, както желаете. За мен е Никола.
Още вчера реших, че ще пиша за него, простично, но реално. Защото това е истинска история – свежа, емоционална, самотна, слънчева, болна, със сълзи, човешка...
Бях навършила 26 години на предния ден. Не исках, но животът ми ги подари. То пък един подарък! Със Стоян (бъдещият ми съпруг) станахме рано, но от онова "рано", което е след Нова година. Заредихме колата и торбата и отпътувахме в посока Синомерец. Никола не предполагаше за нас, нито пък ние за него...
Никола е от онези... странните хора. Човек, вторият по странност, когото срещам в живота си. Мистичен...
Червената ни стрела правеше проблеми през целия път, но това не помрачи веселото ни настроение и слънчевия ден. Гордо снимах с новия Nikon D 5100 (дар от Любовта) – снимки, емоции, откриване, преоткриване, идилия, удоволствие... Море, слънце, закътани местенца, гъдел, усмивки...
Ахтопол е градче като градче, да не кажа даже, че не го харесвам особено, но си има хубав кей-пристан, любовно е, хубаво е и си е мъдро място за навършени 26 години. Майната им на годините...
Дълъг кей, хубав фар, снимки... В „дъното” на кея – гръб. Хора, най-самотният гръб, който съм виждала!!! Ще кажете - гръб като гръб, е, не беше като всички. Не! В мен се шмугна едно особено чувство. В мен рядко навлизат подобни чувства, знам ли, животът ми наточи ножа. Смутих се... Не отидохме до края на кея, а там Никола сам, свиреше на хармоника. Най-мистичният, разнасящ се звук (след пещерите в Родопите). Някак смутено, без думи, обърнахме в обратна посока... Снимай го! Снима го, а той се обърна и викна шеговито:
- Защо ме снимаш в гръб?
- Не те снимам в гръб, чакам да се обърнеш...
Глупости! Не искахме да ни усети. Не е приятно някой да те снима, ей така, защото видял в теб самотата. Смут...
Никола се приближи. Бяла коса, бейзболна шапка, очила, зелено-жълти очи, около 1,70 см. висок. Заряза бастуна и хармониката на лодката и просто дойде.
... Чета какво написах до тук, е, не е толкова силно, колкото си представях, че ще се изразя, но не става дума за красива история, а за една красива и стара душа.
- Хе-хе...
Стоян посегна смутен, за да го здрависа.
- Чакай, бе, преди теб има други! – посегна към моята ръка, погледна ме, целуна ми ръка и не чу името ми.
- За много години! – здрависа Стоян.
Хубава дикция, възпитан човек, звучен говор, правилен изказ.
- Чичо, дядо, оня Никола, приятел Никола, хе-хе-хе... Много си приличате, усмвиките ви си приличат, мъж и жена ли сте?
- М, не сме, ама ще ставаме...
- Един за друг сте! Пил съм, от снощи не съм изтрезнявал. Нова година беше. Е, днес, тук, хармоничка, винце. Елате да пием по едно вино. Ела, ела! – и ме задърпа.
- А, ама, аз не пия! (Да, бе!)
- Да почерпя! Пушите ли? Да почерпя?
- Аз имам цигари! – каза Стоян.
- Имай си, бе! Хе-хе!
Запалихме от неговите. От тези на Никола. Никола бързо запали... Без дясна китка.
Никола засмука тютюна...
- Не съм от Ахтопол аз, балканджия съм, ама...
Очи, пълни със сълзи, стекоха се по остарелите и зачервени бузи... Разстрои се. И аз, готова да ревна, се чудя къде да погледна.
- Много да се обичате и разбирате! Не ви трябва никой! Младите трябва да живеят отделно и да са само двамата. Забравяте за всеки, за да сте заедно винаги.
Да не давате никой да ви се меси. Биете се, обичате се, само вие да си знаете!
Засмука тютюна. Вятърът говореше. Морето беше спокойно.
- Ех, как ми се усмихва! Как ти беше името?
- Деница. – усмихвам се смутена.
- Днес е двойно хубав ден. – каза Стоян. – Посрещнахме Нова година, а тя има и рожден ден.
- Е, че хубаво! Здрава да си! - прегръща ме.
- Много препатих! Все двамата да сте, и ние бяхме двама, ама... Живот! – сълзи.
И ми идва да го прегърна!
Николка не е алкохолик, а е сама душа. Пийва. Инженер-химик, загубил китката си в работата, дърворезбар, художник... Свирач.
- Замина си България! От три години бързо заминава... И аз заминавам. Животът ми взе много.
Не се оплакваше, така и не каза какво е имал, какво му взе. Не ме и интересуваше, трудно преглъщах и аз не знам защо.
Николка е три години по-голям от баща ми и тридесет повече от Стоян. От седем години не е виждал деца и внуци, сам си каза, не питахме защо. А има ли значение?! Хубав човек, хубав разговор, черен хумор и гатанки...
- Да ме снимаш с невестата! – гушва ме и се усмихва. – Хе-хе!
- Дайте аз да ви снимам!
Не ни се дава, нов професионален апарат.
- А, не, не, ще тръгваме. Снимахме се!
- Не, аз да ви снимам!
Преглъщаме плахо, усмихваме се солено, даваме фотоапарата и се стягаме да не го изтърве с едната си ръка.
- Усмихнете се, бре! А, така! А, не щракна, бе! Хе-хе! Аааа, а, така! Е, един за друг сте! Хубави! Ще снимам, я, аз да не съм... Хе-хе...
Доволен, жив, шега след шега. Смеем се. Пак се разплаква и на нас ни става горчиво.
- Ми, ще тръгваме.
- А, да пием по едно вино! А, де!
- Не, не!
- Ех, ех, тц, тц, тц...
Ще тръгваме, та ще тръгваме.
- Пак да дойдете! Да питате за чичо, дядо, Никола, приятел Никола. Аз да ви венчая тази година. Да дойдете с чучурлигче.
- От баницата ми се падна мъжка рожба. – казва Стоян, смее се.
- Аааа, казах ти аз! Ще! Да се слушате, уважавате, обичате. Ще Ви чакам, ей! Хе-хе. Да не ме забравите.
Ще тръгваме.
Хумор, смях, сълзи...
- Ще тръгваме, имаме план за обикаляне. Свенливо се мъчим да се отдалечим. Не сме притиснати, не сме отегчени, болно ни е. Весело, ама горчиво.
- Да се целунете заради мен! – прегръща ни. – Хайде, горчиво! Аз да ви венчая!
Целуваме се мило.
- М, да тръгваме!
Прегръща ни и пак ни заръчва да се обичаме, да не го забравяме, да му се обадим пак. Пак ни прегръща.
Тръгваме.
Отиде и седна на лодката, до бастуна и засвири. Пак ни загорча, вървяхме...
След доза мълчание...
- Странен човек, мистичен, хубав Човек. – в един глас, двамата със Стоян.
Снимах го в гръб. Усети ни, но не се обърна... Плачеше ли? И ние не се върнахме...
Хубава дата - 01.01.2013 г. На 26 години съм. Чудесно начало след тежка година!
Не е до пожеланията му, не е до Никола... До сърцето и душата е!
Истинска история – свежа, емоционална, самотна, слънчева, болна, със сълзи, човешка...
Бъдете щастливи! Бъдете ХОРА!
*************
01.01.2020 г. Стоян ми е съпруг. Имаме син - Борис.
Бел.ред. Един коментар под историята на Деница много точно описва мислите ми, след като я прочетох: "Друг човек в тази ситуация би казал: Абе, един изкукал дядка, се напил на кея и като ни задърпа да сме пиели с него, с цигари да ни черпел. Хвана ни за слушатели и нямаше тръгване, дърпа ни, пипа ни, прегръща ме да сме се снимали. Аман от ненормалници, не останаха нормални." Животът е такъв, какъвто го виждаме.
Препоръчваме ви още:
Автор: Мария Пеева
Уморихте ли се от празници? Честно?
Хубави бяха моите, и доста шумни, и весели, и малко тъжни на моменти. Шарени, досущ коледна елха, ама след като детските ръчички и котката са я поошмулили.
И нещо ще ви подшушна под секрет. Не знам кой е казал “Ех, да свършат празниците, че да си почина”, но го разбирам този човек много добре.
Преди малко големите деца се прибраха от тридневен купон на хижа и имат толкова изтощен вид, все едно три дни са ринали сняг там. Посрещнах ги с баница с късмети. У дома обичаме традициите, но си ги нагласяме така, че те да робуват на нас, а не ние на тях. По тази причина, ако не сме всички заедно на Нова Година, баницата с късмети се прави на първи януари, а понякога и на втори - чак когато се съберем заедно. На мен ми се падна "нова работа". Няма лошо, аз от работа не се плаша, нито стара, нито нова, важното е да ми е на сърце.
На едно от момчетата се паднаха “парите” и той обяви, че щял да пуска тото. Което веднага ми напомни за тази велика мисъл на най-великия шоумен:
“На света няма такова нещо като късмет. Няма човек, който сутрин да излезе и да намери портфейл със злато на улицата днес, после още един утре, и така ден след ден. Може да му се случи веднъж, но ако разчита само на късмета, ще изгуби портфейла със същата лекота, с която го е намерил.”
Аз на тези новогодишни късметчета не бих разчитала много-много, му рекох. Ако иска пари, ще трябва да си ги изработи. Ако иска здраве, ще трябва да се погрижи за него. Да, късметът не е маловажен и с годините се научих да го ценя повече, отколкото в младостта си, но и само на него не бива да чакаме. Затова и тези новогодишни късметчета ги приемам само като приятен ритуал, нищо че децата толкова им се радват. Макар че сега като се замисля, колкото пъти ми се е паднало бебе, все имаме бебе през годината. Но не е като щъркелът да го е донесъл, така че пак не е само въпрос на късмет.
Иначе за празниците, както ви казах, шарени бяха. Изобилие от гости, подаръци, гозби и сладки приказки. Имаше и танци, и разходки, и коледни базари, и игри, и филми, и експерименти, и скарани деца, и щастливи деца, и купища перални, и изобщо всичко.
Ето и личната ми класация за изминалите празници:
Най-вкусно ястие - едни божествени курабийки, които Яна направи и се изядоха още преди да настане Бъдни вечер. Рецептата ще я помолим да я сподели в коментарите. Заедно с Теди ги правеха, той служеше повече за чирак, но се навърташе около нея и бяха много сладка картинка двамата. Може би затова и станаха толкова хубави тези пусти курабии - какаови с бяло сърце от фъстъчено масло, или тахан или не знам каква точно магия спретна снаха ми.
Рецепта "от дефект - ефект" - баницата с кайма, която на бърза ръка импровизирах, след като бях обещала на сватовете да ги изпратя с баница, а се оказа, че една кутия, която мислех за сирене, всъщност е кисело мляко. Но повиках неволята и запържих кайма с праз, разтопих пакет масло, наредих корите с тази плънка и за няма и час се появи въпросната баница с кайма, която момчетата единодушно обявиха за най-вкусна на света.
Най-любим подарък - тук съм в колебание, защото буквално нямаше подарък под нашата елха, който да не донесе радост на някой от 14-те души у дома. Но мисля, че подаръкът, който най-много хареса лично НА МЕН, всъщност беше за Иван - ваучер за танго - три индивидуални урока. Ох, иска ми се да бяхте видели физиономията му, когато го прочете.
Най-смешен подарък - сам по себе си подаръкът изобщо не е смешен, много е мил. Но анонсът му беше толкова забавен, че после цяла вечер се майтапихме. Да поясня - тъй като винаги сме толкова много хора, всички подаръци са “от дядо Коледа”. И се слагат под елхата с надписана картичка, а някое от децата ги раздава, като чете за кого са. Тази година голямата чест се падна на Коко. Когато стигна до въпросния подарък обаче, изглежда етикетчето беше паднало, защото детето се зачуди:
- Я, този плик за кого е? Чакай да надникна.
Надя се обади:
- За майка ти е.
Коко:
- Интересен подарък... Мамо, заповядай ТРИ ЧЕРНИ БЕБЕТА от Дядо Коледа.
И сега на камината ми са кацнали “трите черни бебета от Дядо Коледа”, а аз се подсмихвам всеки път, като погледна натам.
Най-забавна случка - и тук имам големи колебания. Имаше един много интересен разговор за смъртта с големите деца, но той е за отделна история, защото е доста дълъг. Но може би би най-смешно беше, когато отидох да приспя Боби снощи, и разпоредих тишина в хола, докато заспи. А когато се върнах, децата ронеха сълзи в мрачна тишина. Всичко това навръх, връх Новата година, време на надежди и отлично настроение.
- Какво става тук? - попитах.
Иван ме погледна гузно.
- Ами нали каза да пазим тишина и…
Беше им пуснал документален филм за ЕБОЛА.
Е, филмът беше на края и не успя да натъжи мен. Та оправихме настроението на бърза ръка. Но наистина на Пеев не може да му се отрече, че е изобретателен.
Най-красива снимка от трапезата? Ето я.
Най-тъжната случка? Най-тъжно ми беше, че толкова близки не са с нас - нито родителите ми, нито свекърва ми, нито Митко. Но за нашите най-вече ме боли. Защото знам, че там някъде в техния малък, затворен, объркан свят, който ми е трудно да си представя, мен вече ме няма, нито децата, нито всички прекрасни спомени, които сме си създали през годините. И имам само един начин да се справям с тази болка, като разказвам за тях, като правя всичко по силите си децата да ги помнят като хората, които бяха преди деменцията. Така лекувам болката - с истории - хубави, смешни, тъжни, всякакви.
Тази снимка на татко е точно преди Коледа. Отидох да ги видя с мама. Водех с мен Фреди, който е едно доста злобничко, старо куче, с крайна нетърпимост към целия останал свят освен мен. (Ще добавя, че светът не губи особено от тази омраза, защото Фреди, освен че е киселяк, и доста понамирисва). Но по някаква тяхна си логика, логиката на старостта или пък логиката на обичта, Фреди и баща ми се харесаха от пръв поглед. И това е колкото тъжно, толкова и мило. Тази история също я разказах на децата. Татко го нямаше на масата, но беше с нас. И винаги ще е така, докато някой от нас е тук.
Това, накратко, беше моята Коледа, моята Нова година.
Погледнах си последните истории и в една от тях открих с какво нетърпение съм очаквала празниците, за да си почина. А сега усещам, че с нетърпение очаквам да се върна в обичайния си ритъм, да подхвана новите задачи и да приключа старите, за които времето не стигна.
А дали пък това не е най-хубавото на дългите семейни ваканции? Че все някога свършват и животът след тях... продължава :)
Нека ни е добра година тази 2020! Със сигурност започна добре :)
Повече за Фреди разказвам тук.
Историята на родителите ми споделям тук и тук.
Автор: Ина Зарева
Много трудно ли беше? Задъхвахте ли се от умора да останете прави; загрубяха ли ръцете ви в опити да се задържите? Не се срамувайте от мазолите си. Не стискайте повече юмруци. Вие сте тук, където искате да сте. Успяхте, оцеляхте и все още сте изправени.
Поспрете и отпуснете раменете си.
Предаваха ли ви много? Болеше ли непоносимо; кървят ли още раните? Не скривайте белезите по тялото. Носете ги гордо като от най-важната битка в живота си. Вие сте тук и все още сте цели.
Поспрете и оставете сълзите си да измият прахта.
Загубихте ли някого? Все още ли не можете да дишате от болка? Жигосват ли ви спомените? Раздира ли ви липсата, като да са взели най-важния ви орган? Продължете смисъла му. Живейте с още по-голяма страст, обичайте с още по-голям плам.
Преди това поспрете за малко и изкрещете мъката си.
Ограбиха ли ви? Влязоха ли с кални ботуши в най-дълбоките кътчета на спестеното в дома, душата, мислите, чувствата? А вие си мислихте, че не сте богати! И отново ще бъдете.
Поспрете и оставете гнева да си тръгне вече.
Празно ли ви е? Не сбъднахте целите си? Не се ли срещнахте с мечтите си? Не успяхте ли да зарадвате себе си? Вероятно вие сте била нечии цели и мечти. Трогвали сте близки, усмихвали сте непознати, разсмивали сте самотници. Не ви е стигнало времето само за вас самите.
Поспрете и се огледайте – около вас е пълно с обич.
Уморени ли сте? Толкова много зависи от вас, че нямате миг за почивка? Криете се зад широка усмивка, гримирате замъглени от безсъние очи, ръцете ви инстинктивно продължават да отброяват задачите за деня, докато тялото ви трепери. Не се оставяйте на студа, защото той ще заскрежи и вас, и тези, които зависят от вас.
Поспрете. Поспрете. Поспрете.
Изгубихте ли се? Равният, широк и дълъг път изчезна изведнъж, а вие се лутате в тесни и непроходими пътеки. Всяка сутрин избирате нова, а вечер се връщате обратно още по-изранени и обезверени. Докато накрая спирате да отваряте вратата, да правите стъпки, да търсите пътя. Вероятно сте точно там, където трябва да сте. По-трудно е от преди, защото сте се изкачили нагоре, където винаги е стръмно, трънливо и мъгливо, а не защото не заслужавате повече.
Поспрете и си повярвайте. Отново.
Щастливо ли ви е? Намерихте се, обикнахте се и се сбъднахте. Имате посока и смисъл. Радвате се на изобилие.
Поспрете и благодарете.
Обичате ли? Силно, безусловно, дълготърпеливо. Обичате повече от себе си и от всичко досега. Споделено, осмислено, реално. Страхувате се, че ще свърши, че нещо ще замъгли сетивата и ще наруши съвършенството?
Поспрете и запаметете тази любов, така че да я имате винаги.
Успяхте ли? Постигнахте ли каквото искахте? Работихте неуморно, раздадохте себе си, надминахте очакванията. Наградата ви е напълно заслужена.
Поспрете и отдайте време на радостта.
Помогнахте ли? На човек в беда; на същество в самотата му; на приятел да се намери; на непознат да открие отново Човека; на дете да повярва в чудо; на възрастен да не се отказва от живота си; на врага, да не му подарите омраза? Направихте ли някого поне малко по-спокоен, усмихнат, защитен, обичан, окрилен?
Не спирайте! Не спирайте! Не спирайте!
Каквато и да е била годината ви, няма я вече. Изтече като пясък между детски пръстчета и остави смешни фигурки по пътя ви. Между тях са ямите, в които понякога пропадахте, някъде далече са и празните кораби, които ви зареждаха с надежда. Дванадесетте острова, на които посрещахте бури, радвахте се на слънце, плувахте храбро, изпълвахте с живот или опустошавахте с отчаяние, се стопиха в безпощадната мараня на времето.
Натежа ли ви? Умориха ли се раменете ви? Забавиха ли се стъпките ви?
Поспрете за малко. Отпуснете ръцете си, затворете очи и я оставете да си отиде.
Да се спусне бавно по тялото, да целуне кожата, да прегърне за последно нозете ви и да се свлече кротко до тях.
Хищна или ласкава, трудна или безгрижна, безпощадна или грижовна - прекрачете остатъците ѝ, поемете въздух и облечете новата. Прекрасна е, нали! И ви е съвсем по мярка.
Заслужихте си този миг. Насладете му се.
По-силни сте, по-мъдри, по-красиви, по-смели, по-безстрашни. Можете много повече от преди.
Сега всичко започва отново.
Помечтайте, поискайте, прицелете се.
Вие сте!
Още от Ина:
Автор: Мария Пеева
Много от вас прочетоха “Кажи ми какво гледаш и ще ти кажа какъв си” преди няколко седмици. Наскоро в групата ни обсъждахме коледните филми и кой какво гледа през почивните дни. Ние, разбира се, също си имаме фаворити. И наред с любимия ни семеен филм “Наистина любов”, който задължително гледаме всяка година, заедно с традиционните “Сам вкъщи”, на които децата винаги се смеят, заедно с мачовете на Ливърпул на момчетата и кулинарните канали за мен и Яна, тази година в списъка ни влезе и канал Да Винчи. От читатели разбирам, че не всички кабелни оператори го предлагат, но тъй като имаше запитване, специално проверих, че каналът е достъпен за клиенти на А1, Булсатком, NET1 и Виваком. Вероятно скоро и други ще го предлагат. Поне така се надявам, защото определено имаме нужда от повече добри и интересни образователни канали. А също и от някой, който да ни ги препоръча, защото лично аз, като човек, който не гледа много телевизия, научих за него със закъснение, доста след като вече е на разположение. В тази статия ще споделя малко информация за две от шоутата, които сме си харесали.
Алекс все още срича, затова с него гледаме дублираните на български сериали. Казвала съм ви за моята мечта някой от момчетата да стане лекар. Но дори и да не стане, от “Операция ОХ” ще научи много за медицината и човешкото тяло, и то по полезен и забавен начин. Двамата водещи Крис и Ксанд са близнаци, а освен това са и лекари. Правят разни експерименти и чрез тях отвеждат децата на интересни приключения в света на биологията, при това с много хумор. Харесва ми и този момент, че болниците и работата, която лекарите вършат в тях, се представят така, че страхът на децата от бялата престилка да бъде преодолян. Разказват за миниатюрните същества, които живеят по нас и в нас, а експериментите им са толкова шантави, че няма как да не разсмеят децата. Но и те самите изобщо не са случайни хора, които просто са решили да станат водещи на детско предаване. Крис ван Тюлекен е завършил медицина в Оксфордския университет, Англия. Специализирал е инфекциозни заболявания и тропическа медицина и работи в болницата за тропически болести в Лондон. Близнакът му Ксанд се дипломирал заедно с него. След като специализирал в областта на тропическата медицина, обиколил целия свят, преди да се установи в Ню Йорк, където прави изследвания. И двамата са много чаровни и завладяващи, а най-важното според мен е, че са истински лекари, което допълнително допринася за реалността на шоуто. Мисля, че за децата е важно да виждат такъв пример и да се срещат с науката и чрез такива личности, а не само със суховато представените образи от учебниците.
Другият научен сериал за малките зрители е “Уголемена наука”. Водещ е Фил, който напомня за някакъв луд учен, заразяващ всички с ентусиазма си. Във всеки епизод Фил показва някакъв експеримент, който може да бъде направен и у дома. Присъствала съм веднъж на учебен час, в който учителката по подобен начин демонстрира пред децата опит с вода, и после покани и тях да го направят, след което им разказа за свойствата на водата. Децата бяха запленени. Това впоследствие ме вдъхнови да включа експериментите много активно в детските занимания у дома - не само защото е забавно за децата, а и защото ги учи на много за природата. Присъствах на подобен урок за по-големи, в който обясняваха свойствата на електричеството и също беше уникално. За жалост не се прилага редовно в училище, рядко има нужните условия, а би трябвало. Но хубавото на този сериал е, че показва всякакви експерименти не просто като идея за нещо, което може да направиш в домашни условия, а представя и мащабния аспект, по който тези експерименти се прилагат в науката и индустрията. Децата придобиват реална представа как изучаването на природата, веществата, вълните, всичко около нас, всъщност позволява на човечеството да се развива и да постига толкова много във всякакви области. В последната серия, която гледахме, Фил демонстрира свойствата на светлината и как човек може да си направи домашен перископ. И например да следи тайно какви ги върши големия му брат в другия край на къщата само с няколко огледала. :)
Да си призная, и големите се заглеждаме по епизодите. И нерядко след това започваме да ровим в интернет, за да открием някаква допълнителна информация или да отговорим на въпросите, които децата задават след шоуто.
Ако се загледате в канала, ще откриете и много други поредици за различни възрасти, а програмата на Да Винчи може да следите още във фейсбук и инстаграм. Скоро очаквайте да ви позанимая и с още два от тези сериали за най-малките, които са вече и дублирани на български. На основната снимка виждате един малък учен, който вчера направи всевъзможни експерименти, включително и дали сол се разтваря добре в прясно мляко (отлично се разтваря, както открихме чак тази сутрин на закуска). Затова завършвам с препоръка към родители, баби и дядовци - винаги дръжте под око експериментите, за да не давате жертви в името на науката, пък били те и една кутия добре подсолено прясно мляко.
Още по темата за детската любознателност:
Катина Цолова ни прати това прекрасно писмо-приказка. С радост го споделям с вас.
Здравейте,
Исках да ви разкажа за една традиция, която се появи между мен и дъщеря ми (тя е на 9 години). Още миналата Коледа тя поиска за подарък "писмо от Дядо Коледа". Тогава ѝ написах писмо и тя беше изключително горда и щастлива. Разнасяше го, сричаше го и така. А пък и двете сме наясно, че тя знае кой е написал писмото, но очите ѝ светят от радост. Тази година изпитването продължи с още по-голяма сила. Пожела си дракон. Истински дракон! Тя е фен на филма "Как да си дресираш дракон". И така, нямах друг избор. Написах ѝ следващото писмо. Не очаквах тя да се впечатли, особено след като вече е съвсем наясно, но сгреших - тя го разказа на всички около себе си. Прочете го сама, а то четири листа ръкописно написано. След като го прочете, дойде при мен и ме попита с хитър, светещ поглед, в който имаше много доволство - "Мамо, мислиш ли, че аз съм човек - дракон?" Следващия коментар беше - "не искам да спирам да вярвам в Дядо Коледа, нито във вълшебства и вълшебни герои. Обичам те, мамо...!" Преди лягане се обърна към мен и тихичко ми каза "благодаря за подаръците, мамо!"
Не знам дали си струва да публикувате това писмо. Знам, че Дана ще го чете още много пъти и се надявам всеки път да открива нещо за себе си. Просто си мисля, че е един от начините да предадем на децата си нашите послания и те все пак да стигнат до тях. Но също така, е изключително вълнуващо, докато го пишеш, влизаш в обувките на белобрадия старец, съзнанието ти трябва да се опита да възприема като дете и някъде там трябва да останеш себе си, докато къдриш буквите върху белия лист и във всяка завъртулка скриваш я усмивка, я сълза, я пробудила се вяра в чудесата.
Здравей мило момиче,
Знам, че отново ме изпитваш. Знам, че не искаш да повярваш на това, че не съществувам и затова тази година ми поръча дракон. Истински дракон! А това означава приказка. Ти вече имаш дракон, даже няколко, това е тайната, която ще ти разкрия. Едно време още тогава, когато съществували приказни същества, още когато знанието не пречело на фантазията, на магията и на вярата, навсякъде щъкали дракони, еднорози, тролове, феи и елфи. Всички приказни същества намирали място в света на хората, даже и аз. Знаеш ли, че едно нещо съществува тогава, когато му обръщаш внимание особено ако е фантазия? Науката се развивала, техниката също, информацията станала достъпна, хората създали електричество, автомобили, градове, мобилност, мултикултурност, обмяна на опит, Гугъл и Фейсбук и пр. В цялото това знание всеки ден някой опровергавал съществуването на приказните същества, а когато това стане, те изчезват. Не, не наистина, но спираме да ги виждаме. Затова днес само децата все още успяват да ни видят, другите са забравили как се гледа. Приказните същества страдали, защото искали да бъдат част от живота на хората и започнали да се превръщат в хора.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Хората - дракони са от тези, дето ще те стреснат, ще изръмжат, ще те опърлят и ще те спасят от огъня. Те ще те научат да летиш и да се приземяваш. От онези, които ще усещат на каква честота бие сърцето и няма да се опитват да я променят. По това ще ги познаеш, че са дискретни и винаги наблизо. Те не ти четат морал и верни напътствия в живота, те просто са там, за теб. Както хората-ангели, както хората-елфи и феи. Просто всеки е различен, но ако търсиш дракон - дракон ще получиш. Те, както се сещаш, не са непременно най-красивите, но в погледа им ще видиш сила, разум и малко магия. Вероятно точно това ги прави толкова привлекателни. Те ще ти покажат силата на знанието, умението да усещаш хората отвъд усмивките, етикетите и вещите, но най-вече ще те научат да се свързваш с останалите чрез сърцето си - невидимо, силно и магично. Това ще те изпълва с трепет и вълнение, с желание да откриваш, да пътуваш, да мечтаеш. По себе си ще ги познаеш. Няма да ги чуеш да се заливат от смях, но това не значи, че нямат най-финото чувство за хумор. Всъщност рядко ще ги видиш усмихнати, но когато ти подарят усмивка, тя ще те прегърне, погъделичка и повдигне малко над земята. Те ще ти дават спокойствие и сигурност, ще знаеш, че дори да не са до теб можеш да разчиташ на тях. Такива са хората - дракони, само трябва да научиш техния език, той не е език на думите, ясно ти е, че те не говорят. Това е езикът на тишината, защото когато говориш на него, можеш да чуеш сърцето си. Когато откриеш човек-дракон, Дана, го пази близо до сърцето си... с тихо внимание.
Обичам те, мила Дана. Ако спреш да вярваш в мен, аз няма да изчезна, само ти ще спреш да ме виждаш.
Желая ти прекрасен празник. Целуни братчето си от мен!
Твоят Дядо Коледа
