Автор: Валентина Мизийска

Стоя си тука в кухнята и тихичко подсмърчам. Гледам оценката на поредното контролно по математика на Йоана и се чудя да ходя ли да разговарям с госпожата или да си трая...

На извънредна родителска среща преди два месеца родителите се оплакваха, че много домашни се давали на децата: какво било това писане на думи по английски по 10 пъти (ми те ако имали 7 нови думи, щели да ги пишат 70 пъти!), какви били тези 20 задачи по математика (чакайте, казва госпожата, две задачи са, с по 10 примера. Е, да де, 20 са, броихме ги с детето!). Стоях, мълчах, мълчах – наредила беше Йоана тройки и четворки. Госпожата всеки път й казвала, че пише глупости в тетрадката и на дъската, вече няколко двойки й била спестила, щяла да викне баща й в час да я види колко е разсеяна! (По този въпрос си имах лична среща с госпожата по-рано – кротичко и с усмивка да й обясня, че баща й е още по-зле по математика, с Йоана се занимавам аз, и би трябвало да се въздържа да я плаши. Те децата си измисляли понякога, ми каза. Не, не, казах, аз затова съм тук – за да покажа, че й вярвам.) Положението беше ескалирало – родители разказваха как децата им вкъщи искали да си играят на телефоните, отказвали да пишат домашни и казвали, че предпочитат да излъжат госпожата, че са си забравили тетрадките!

Може, но не иска?

12 съвета към родителите на ученици

По едно време не издържах, вдигнах ръка, госпожата настръхна – какво ли очакваше, поредна критика? Казах, че разбирам, че по програма трябва всеки ден да преподава нещо ново, та домашното дотук и без това не е достатъчно, за да автоматизират знанието. Зад мен родителите възроптаха, но аз продължих. Казах, че и всичките 6 задачи след урока да решат, пак не стига. Че учебната тетрадка уж е само с 5 задачи за урок, но са ужасно зле съставени, затова пък в сборника, който по нейна препоръка уж всички купихме в началото на учебната година, задачите са много хубави... Госпожата ме прекъсна:

– Вижте – каза, – не сравнявайте Йоана с другите деца. Тя колкото и задачи да реши, все тая! Много е разсеяна.

Свих се, все едно шамар ми удари. От първи клас съм над главата на това дете, трудно се концентрира, обяснявам по различни начини, измислям примери, в сравнение с другите деца й трябва двойно повече време над уроците, за да достигне... някакво приемливо ниво. Да отиде с ненаписано домашно? Абсолютно никога! Вече е пети клас, учим по 5-6 часа дневно. Ей така, си викам, да покаже интерес към нещо, да не е насила – спорт, изкуство – да я подкрепим да се развива, да повярва в себе си!

Ами сега? Да спра да й помагам, защото е "все тая"?

Госпожата по математика съкрати домашните наполовина. Аз подхванах сборника сериозно. Хайде, Йоана, полека-лека. Задачите в началото са лесни, после трудността нараства, има изобилие от примери. А тя по-малко мрънка. Решаваме само групата за усвояване на знания, групите за състезания пропускаме...

Два месеца по-късно си седя в кухнята и тихичко подсмърчам. Гледам й оценката на поредното контролно по математика. Шестица. Преди това: на класното – шестица, и на едно контролно после – пет. Чудя се да ходя ли да разговарям с госпожата или да си трая. Да й кажа ли, че като математик може и да е за отличен, но като педагог е кръгла нула. И че колкото и задачи да даде за вкъщи, ако в училище не кара децата да вярват в себе си – все тая.

Снощи Йоана ми каза:

- Мамо, реших, че искам след седми клас да уча в математическа гимназия.

Още от Валентина:

Детето, което толкова приличаше на мен