Автор: Янка Петкова
За да успее една кауза, ви трябват: една Надя Иванова, четири фотографа – Виолета Стоименова, Дени Кирилова, Калина Серафимова и Ренита Костадинова; група красиви майки-бунтарки с техните кърмачета и…татковци. Какво още? Няколко интересни градски локации, група японски туристи, които щракат по-усърдно от фотографите и май това е всичко. На пръв поглед. Всъщност зад успеха на проекта „На светло“, чиято цел е да се популяризира кърменето на обществени места, стоят съмишленици, отдадени на каузата си.
За Надя Иванова, която освен майка и е консултант по кърмене, мога да пиша с часове и все ще съм пропуснала нещо. С нея се запознахме край маса пълна с пелени за многократна употреба. Само няколко дни по-късно, тази жена имаше нова идея – да се постави кърменето в центъра на обектива, и на София. Изключително находчива идея. Всеки видял снимките ще се съгласи. И понеже Надя лесно печели привърженици на нас не ни беше никак трудно да приемем да популяризираме проекта „На светло“. Още повече, че рядко сме попадали на толкова вдъхновяващи фотосесии.
Надя има удивителната способност да остава "в сянка", но ние се сдобихме с един "папарашки" кадър, с любезното съдействие на Калина Серафимова.
Деница Медарска и десетмесечната Мелина, фотограф Калина Серафимова
Деница е докторант в Катедра „Реторика” с научни интереси в областта на политическата реторика.
„Няма закон, който забранява кърменето на обществени места, но и няма такъв, който го защитава.“
Дени Медарска е идеалният защитник на проекта. В края на краищата реториката е нейната сила. Толкова е аргументирана и ерудирана, че чак впоследствие забелязваш колко е красива.
Кърмещата майка трябва да има свободата да е майка навсякъде и да упражнява естественото си право да кърми детенцето си, където и когато то има нужда и пожелае. Това е необходима за едно общество свобода, защото би показала по-висока зрялост в разбиранията, измивайки закостенелите порядки, ограничения и консерватизъм. Следствието ще бъде спокойни майки-кърмачки и доволни и щастливи дечица. Няма закон, който забранява кърменето на обществени места, но и няма такъв, който го защитава. Необходимо е да се сeзират нужните институции в подкрепа на това естествено право на всяка майка. Няма нищо срамно в това да нахраниш детето си, където и да си, и да го стоплиш в прегръдките си, когато има нужда от това. Освен това, кърменето е един изключително красив акт и трябва да бъде уважаван и дори да се подхожда с възхищение към него.
Личната й история с кърменето започва трудно. Ражда със секцио, кърмата бавно „слиза“, първите дни храни дъщеря си само с капчици коластра: „Около мен имаше майки, които смятаха да не кърмят, защото в изкуственото мляко имало повече витамини. При нас кърменето е универсалното „лекарство”. С него „лекувахме” коликите, с него облекчаваме никнещите зъбки, с него я успокоявам, с него я приспивам. За Мелина това далеч не е само за задоволяване на глада, а много повече – връзката с мама, с топлата любяща гръд, която дава най-нежната любов. Затова никога не й отказвам тази любов, където и да се намираме.“
Биляна Симчева и четиримесечната Дария, фотограф Виолета Стоименова
Биляна е юрист.
„Промяната трябва да дойде от нас. Нека не си поставяме ограничения.“
Това е Феята на кърмачките. Толкова ефирна, че прилича по-скоро на картина, отколкото на жена от плът и кръв.
Каква е нейната мотивация да участва в проекта:
Желанието ми да бъда вдъхновение за кърмещите жени да излязат “на светло”, без да се крият с дечицата си в изолирани стаи или тоалетни, сякаш правят нещо срамно. Не бива да забравяме, че кърменето, макар и интимен акт между майка и дете, е всъщност хранене. А това, да нахраниш гладното си дете навън, когато то пожелае, е най-естественото нещо, което всяка от нас може да направи. Промяната трябва да дойде от нас самите - кърменето е нещо красиво и напълно нормално. Нека не си поставяме сами ограничения.
Сияна Янарова и Емилия, на 1 година и месец, фотограф Дени Кирилова
Сияна е фотограф и ретушист.
„Кърменето е естествено продължение на бременността“
Един поглед е достатъчен, за да установим кармичната връзка между двете дами от снимката.
Смятам, че кърменето е естествено продължение на бременността, но за жалост в днешно време, много майки не получават подходящата подкрепа и съвети, и то се проваля. В същото време има натиск от обществото против кърменето на публични места, то се е превърнало в табу. С участието си в този проект се надявам да успея да допринеса за промяната, от която спешно имаме нужда.
Пред мен никога не е стоял въпросът дали ще кърмя или не. Първите 1-2 седмици имахме леки проблеми със засукването и разранени зърна, но с помощта на консултант бързо махнах протекторите, които ползвах. Сега кърменето е нещо естествено и приятно и за двете ни. Ще се кърмим до естествено отбиване.
Руслана Стойнева, майка на три кърмени деца. Големите са на 19 и 14 години, а участничката във фотосесията е на седем месеца. Фотограф Калина Серафимова
„Емоцията от това, че сме се събрали в името на този проект, ме завладя напълно“
Роси Стойнева може да напише Книга за кърменето и никой няма да й оспори авторските права. В резултат на нейния „скромен“ опит на кърмачка, децата й растат здрави и без лекарства. Първото кърми една година, второто 6 месеца. А девойката, която не изпуска гърдата, вероятно също ще навърти сериозен стаж в сукането.
Никога не съм мислила да се снимам, докато кърмя, макар и да не се притеснявам, когато си храня бебето навън. Другото ми притеснение беше възрастта ми (Вие виждате ли възрастна жена на снимката?). Радвам се, че когато пристигнах на уговореното място, всички тези мисли се изпариха, емоцията от това, че сме се събрали в името на този проект, ме завладя напълно.
Теодора Стоянова и шестмесечната Калина, фотограф Виолета Стоименова
„Кърменето не е срамно!“
Теодора вече има прекрасен спомен – осъществената й мечта да запечата този красив момент – кърменето. Съгласете се, че си струва.
Беше забавно, запознахме се с други майки, открихме общи интереси в областта на бебеносенето и многократните пелени, беше и малко изморително, но моето момиче геройски издържа. Имаше група азиатски туристи, които ни снимаха, докато чакаме ред за индивидуалните фотосесии, просто бяхме шумна групичка майки с бебета.
Кърменето не е срамно и не трябва да се крием, за да го правим, уплашени от хорските предразсъдъци.
Яница Карамаркова и десетмесечният Явор, фотограф Калина Серафимова
Вече знаем какво е кеф – да сучеш кръстосал крак върху крак, докато майка ти те кърми, подпряна на колоните на ЦУМ.
„Търся толерантността у хората“
Доста хора се обръщаха, за да видят какво се случва, имаше и такива, които цъкаха с език. Оказа се, че мъжете са по-толерантни от жените. Жени на възраст около 55-60 години гледаха лошо и мърмореха, имаше обаче баби на около 70, които се усмихваха. Имаше хора, които смятаха, че сме на сватба, и се снимаме, и питаха: „Къде е булката?“
Участвах, заради това, че нещо толкова естествено като кърменето е приемано за грешно, мръсно, срамно, че трябва да се прави единствено и само вкъщи, че не се спазвала етикеция (думи на свекърва ми). Търся и толерантност у хората, щом те могат да правят всичко навсякъде, защо да не може моето дете да бъде накърмено навсякъде. Защо голите цици са красиви, а работещите гърди не?
Симона Гецковска и Димитър, на 23 месеца. Симона е бременна в осмия месец (отново с момче). Фотограф Виолета Стоименова
Симона е финансист.
„Кърменето на обществени места е нормално, както е нормално гърдите да рекламират авточасти.“
За Симона участието във фотосесията е специален момент. Защото както казва: „ако детето се отбие, докато снимките бъдат публикувани, вероятно след това ще носят много носталгично чувство.“
Бях много щастлива, че мога да вдъхна малко кураж на някоя майка, която чува само как вреди и на двете си деца, ако кърми докато е бременна. Историята ми с кърменето е като всяка успешна история - трудно начало и "заживели щастливо" след това. В момента съм бременна в осми месец и кърмя вече почти двегодишния си син. Надявам се на тандемно кърмене и четири влюбено гледащи ме очички.
Ако успеем да покажем кърменето "на светло", с тази и още подобни кампании, в крайна сметка, хората ще претръпнат и ще го приемат за нещо нормално. Както са приели, че е нормално гърдите да рекламират авточасти.
Мартина Горанова и четиримесечната Михаела, фотограф Виолета Стоименова
Мартина е пич. Разбираш го и като я гледаш, и като четеш споделеното от нея.
„Ако помогнем поне на една жена да преодолее срама, значи сме успели.“
Кърменето ми започна трудно, но не защото нямах мляко, а защото имах прекалено много. Гърдите ми бяха постоянно препълнени, малката не можеше да изяде всичко, давеше се, защото направо ѝ се изливаше в гърлото и нямаше поза, която да не съм опитала, за да ѝ помогна. Когато я хранех, легнала настрани, млякото ѝ изтичаше през носа. Щом започна да спи повече от 3-4 часа нощем, се цедях по малко, за да не ѝ „избухвам“ в устата. Малко = около 100 мл от гърда, за по-малко от минута, с ръчна помпа. То нямаше много нужда да помпам.
Реших да се включа, защото си мисля, че има много майки, които се притесняват да нахранят децата си с най-полезното.. от срам. А няма нищо срамно. Интимен акт било.. нали всички ядем по заведенията и на улицата пред другите хора.
Ако помогнем поне на една мама да преодолее страха и хорското некомпетентно мнение с този проект, значи сме успели.
Вероника Флорова и осеммесечната Анастасия, фотограф Ренита Костадинова
„Кърменето на обществени места е нормално, колкото да си купиш баничка и да я изядеш навън“
Вероника има много поучителна среща в родилния дом. Тя предопределя избора й да кърми.
Първите дни, след като родих, макар че смятах, че съм достатъчно информирана, имах известни трудности. От страх, че бебето не успява да суче, му давах с шише адаптирано мляко. За късмет, случайно се заговорих с дамата, която приготвяше адаптираното мляко за бебета в родилния дом. Благодарна съм на тази жена с цялото си сърце, нейните думи ми подействаха изключително отрезвяващо. Това, което каза, беше много простичко – че не може да повярва как почти всички майки вземат шишета, а са млади, интелигентни и без здравословни проблеми. Попита ме дали искам да кърмя и ако е така, да забравя за шишето. Не зная как се казва, но пак ще повторя, че съм й страшно благодарна.
Обществото трябва започне да възприема кърменето на публични места като нещо нормално, както за всички е нормално да си купиш баничка и да я изядеш навън.
Руска Накова и седеммесечният Николай, фотограф Дени Кирилова
Руска е юрисконсулт.
„Кърменето не е срамно или пошло.“
На тази майка й потръгва с кърменето, защото синът й упорито отказва шише.
Идеята на проекта страшно ми допадна, защото на мен самата ми трябваше време, за да добия смелост да кърмя на открито. В началото ми беше много неудобно да кърмя навън, благодарение на приятелка, започнах да се покривам с шал и да търся уединени пейки. Сега нямам никакви притеснения, щом синът ми е гладен, има право да се нахрани.
Надявам се, благодарение на проекта, повече жени да добият този кураж, защото кърменето не е срамно или пошло, а ние не сме някакви извратенячки, които се показват или парадират с това.
Кристина Павлова и Кристиян на година и 10 месеца, фотограф Ренита Костадинова
Кристина е еколог, практикува привързано родителство, интересите й са свързани с природосъобразното отглеждане на детето и емпиричното общуване.
„Аз кърмя навсякъде!“
Когато дойде нашия ред за снимки, синът ми реши, че ще суче само 1-2 минути и ще спре, за да продължи с игрите. Забавно беше и с общата снимка, на която трябваше всички майки да кърмим с лявата гърда, а на моето момче му се сучеше само от дясната.
Аз кърмя навсякъде! Дори последното ми доста атрактивно кърмене беше на касата, в един от магазините на голям столичен мол, докато чаках да дойде моя ред. Нуждите на детето са си най-важни и това трябва да бъде прието за нормално. С тази фотосесия искаме да покажем на всички, не само на майките, а на цялото ни общество, че да кърмиш детето си на обществено място не е срамно, грозно или гнусно, а нещо съвсем естествено, дори и красиво!
Елица Маринова и десетмесечния Боримир, фотограф Виолета Стоименова
„Кърменето е любов!“
Освен, че беше забавно, беше и някак бунтарско. Кърмих на средата на голям софийски булевард, готино. Чувствах се силна.
Имам скромен кърмачески стаж - 10 месеца. Първо детенце ми е. Малко трудно начало, но с упоритост и желание, всичко се нареди. Кърменето ни спасява от някои луди моменти: на безсъние, опънати нерви, колики, растеж на зъбки. Бързо е, лесно е и ни сближава. Кърменето е любов. Всички знаем, че има хора, които не са настроени положително. Искам това да се промени, искам хората да приемат кърменето за нещо нормално и естествено. Не искам майките като мен да се притесняват да нахранят детето си. Затова участвам.
Михаела Божанкова и деветмесечният Светозар, фотограф Дени Кирилова
Михаела е собственик на списание „Препоръчано“.
„Някои мислеха, че протестираме за нещо.“
Раждах със секцио, защото имам вроден проблем с краката и нямаше как. Близо 24 часа бяхме разделени с бебчо и го бяха хранили с шише, което не ми даваше мира. От момента, в който ми го дадоха, до изписването от болницата, всяка свободна минутка го слагах на гърда, понякога висеше в продължение на два часа. Сблъсках се с много проблеми, но аз следвам майчиния си инстинкт и той не ме е подвел досега. Кърмим се на поискване вече 9 месеца и заедно вървим напред. Ние сме страхотен екип!
Никой няма право да „скрива“ майката-кърмачка. Рано или късно ще променим нагласата, рано или късно ще се върнем към природата си, без да се сочим с пръст. И това е прекрасно!
Калина Серафимова, майка на Симеон, на 4 години и 9 месеца, и Елица на 1 година. Фотограф Антония Чепишева - Тонита
Калина е един от фотографите на проекта.
„Беше истинско предизвикателство!“
Мисля, че подобна сесия не е правена в България, докато сред световните фотографи има не един пример за подобно разчупване на стереотипа. Затова и приех идеята много присърце.
Беше доста стресиращо, защото в рамките на час и половина, преди да се стъмни, трябваше да снимам 12 двойки „мама и бебе“.
Още през миналата година стартирах подобен проект с друга колежка-кърмачка и си правим взаимно тематични сесии през различните сезони.
Синът ми е кърмен до 2 години и 7 месеца. Както обичам да казвам, той можеше да спре и по-рано, но аз - не. Имахме много трудно начало, почти месец той отказваше да засуче, но аз бях твърдо решена, че ще го кърмя. Дъщеря ми засука веднага, след като я поставих на гърдите си, което беше най-голямото ми облекчение. Стига да не ме саботира, и да се откаже сама, и нея планирам да кърмя поне 2 години.
Поглеждайки назад, това са най-хубавите ни моменти с децата - сами и гушнати!
Снимка на Ренита Костадинова
Ренита Костадинова е майка на седеммесечния Алекс
Ренита е един от фотографите на проекта, занимава се и с маркетинг.
„Идеята повече майки да имат увереност да кърмят дечицата си ми носи хубави емоции.“
Снимачният ден беше слънчев, а по време на фотосесиите, освен че из въздуха витаеше обич, беше и много забавно, и пълно с усмивки и положителна енергия. Реших да експериментирам, отидох при едни младежи и ги попитах дали биха се включили в проекта ни. Всички се справиха чудесно и на снимките изглежда сякаш се познават отдавна и приемат кърменето за най-естественото нещо на света, каквото всъщност е.
С моя дребосък преминахме през най-различни премеждия, но въпреки всичко се справяме успешно. Именно проблемите с кърменето ни срещнаха с Надя, която е и мой консултант по кърмене.
Когато си млада кърмеща майка, всичко свързано с бебчета те вдъхновява. Идеята повече жени да имат увереност да кърмят дечицата си ми носи хубави емоции.
Водеща снимка: Дени Кирилова
Още вдъхновяващи истории за майчинството можете да прочетете в Бебе се прави с любов, а не по задължение, Майките не са втора категория и Майките също сънуват.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам