Автор: Яна Палагачева

Навремето, когато са ни отглеждали нашите родители, са имали достъп (при повече късмет!) до един, максимум два вида адаптирано мляко и бебешко олио. И колкото и тоталната липса на избор в онези дни да е далече от представата ми за идилия, понякога най-искрено им завиждам за нея.

Друг любопитен факт е, че майките ни някак са оцелели, без да членуват в нито един форум, да посетят нито едно училище за родители или да вземат участие в онлайн семинар на тема „Седем вида бебешко ако - как да ги разпознаваме.“

Сега, аз като майка, която се ужасява от мисълта да е назад с информацията, съм пробвала всички гореспоменати. Впусках се във всяка следваща статия с наивната вяра, че ще намеря еднозначен и категоричен отговор на поне един от милионите въпроси, които ме измъчваха.

Излишно е да казвам, че това никога не се случи. Тъкмо напротив, убедих се, че около всяка тема, свързана по някакъв начин с отглеждане на деца, задължително се оформят  два лагера страстни привърженици на взаимоизключващи се твърдения.

За мой ужас не ставаше въпрос само за майките във форумите, а и за видни лекари и уважавани експерти, надпреварващи се да доказват противоречиви теории.

На всичко отгоре, за да си усложня живота напълно, прекарах бременността си между Англия и България, където докторите нямаха консенсус по абсолютно нито една тема.

В Англия твърдяха, че е задължително да родя естествено, докато в България не се виждаше друг вариант за мен, освен секцио.

В Англия ми биха ваксина против грип, като ми обясниха, че е много силно препоръчителна за бременни. Но всеки път, когато споменавах това в България разплаквах поне едно медицинско лице.

„Защо не им каза, че си бременна, мило момиче?,“ питаха ме те и ме гледаха тъжно, както се гледа много глупав човек.

А аз все повече затъвах в блатото на противоречивите съвети.

Отварях на телефона си безкрайния списък със забранени храни за бременни всеки път, когато си купувах сандвич и неведнъж бях убедена, че съм убила плода в зародиш заради някоя необмислена хапка меко сирене или сушено месо.

Междувременно, бях разкъсвана и от куп други противоречиви съвети в стил: „Важно е, докато си бременна само да си почиваш и лежиш. Ако ти се прииска да се поразходиш, само помисли за бедното бебе.“

 Или „Задължително трябва да правиш минимум 5,000 крачки на ден, йога за бременни и пилатес. Мий прозорците през ден и изкатери поне един връх, за да си сигурна, че ще родиш здраво дете“.

И така, с много останали без категоричен отговор въпроси, прекарах бременността си, съумявайки да остана здрава и да родя прекрасно момченце напук на кафето сутрин, което не отказах (дори веднъж изядох един фъстък!).

И тогава един ден осъзнах, че всичко до момента е било едно нищо, в сравнение с тъмната необятна бездна на тема кърмене.

Има един едва доловим, крехък консенсус сред майки и експерти, че кърменето е хубаво за бебето. Оттам нататък обаче приключва абсолютно всяко единодушие.

На поискване ли е по-добре да кърмиш или задължително трябва да наложиш режим на детето?

Можеш ли да дохраниш бебето с адаптирано мляко ако не ти достига кърма, или това е едно лесно решение за майки, които не правят достатъчно, за да стимулират тая ми ти лактация?

Възможно ли е спокойно и дискретно да накърмиш детето си навън, или по този начин подронваш морала на цялата нация?

Кой е най-добрият и безопасен начин да съхраняваш кърмата?

До каква възраст е добре да се кърми едно дете?

Всяка от тези теми гарантирано ще сложи началото на война в който и да е майчин форум по света.

Тук разбира се отново могат да се прочетат дълги списъци със забранени храни за кърмачки, в които според нашата педиатърка влизаха и всички плодове и зеленчуци. Аз, за да спазвам стриктно правилата, първите месеци се храних само с еклери.

Така или иначе всяка майка в един момент избира своя лагер, евентуално спира да общува с половината си познати и и остават само още няколко въпроса за изясняване.

Излизане навън

„Веднага щом детето напусне тялото ви, го заведете на Витоша да подиша чист въздух.“

„Трябва задължително първите 40 дни да си седите вкъщи на затворени прозорци и да не пускате никой при бебето, дори и баща му.“

Приспиване на бебе

„Оставете го да спи, когато си иска, дори това да значи, че вие никога не спите.“

„Задължително му наложете строг режим, будете го постоянно и го карайте да яде насила.“

Къпане на бебе

„Къпането задължително се извършва всяка вечер, като така се създава ритуал, на който цялото семейство се наслаждава.“

„Ако къпете бебето всеки ден, кожата му ще изсъхне и ще му донесете купища екземи.“

Успокояване на бебето

„Задължително носете бебето навсякъде със себе, за да е спокойно и да знае, че е обичано. Ако искате да идете до тоалетна, се разменете набързо с таткото.“

„Оставете детето да плаче само в тъмна стая поне три часа на ден, за да се научи, че не може да контролира живота ви с подлите си манипулации.“

Захранване

„Започнете да захранвате детето няколко седмици след раждането.“

„Изчакайте детето да проходи, проговори и да му пораснат мъдреци и тогава почнете да го захранвате.“

Или друг неразрешим дебат по темата:

„Давайте на детето храна от бурканче, тъй като тя е гарантирано стерилна и безопасна.“

„Най-хубаво за детето е домашната храна - вкусна, свежа и без никакви консерванти.“

Тук отново можете да откриете дълги и подвеждащи списъци кое след кое да въведете и да ви настръхнат косите като разберете, че бебето яде броколи от две седмици, а по схема то се дава чак след 3 месеца.

Слагане на гърне

„Почнете да слагате детето на гърне през първите три месеца, иначе няма шанс някога да се научи.“

„Детето трябва да е поне на две години, за да разбере объркващата роля на гърнето в живота му.“

Социализиране

„Детето трябва да е непрестанно с майка си през първите години, иначе ще се чувства необичано, отритнато и изоставено.“

„Пратете детето на ясла още първата година, за да се социализира или никога няма да се научи да общува нормално и да намери мястото си в обществото.“

Прохождане

„Задължително купете проходилка на детето. Това е най-бързият, безопасен и забавен начин то да проходи.“

„Слагането на проходилка крие купища рискове, децата се пребиват, изкълчват си глезените и никога не успяват да проходят.“

И още по темата:

„Задължително вземете на детето обувки с меки подметки, които осигуряват комфорт и безопасност за крачето.“

„В никакъв случай не взимайте обувки с меки подметки!! Цялото стъпало трябва да бъде здраво обхванато и да не се огъва.“

Забелване

И още една тема, която измъчва всяка клета майка на момченце.

„Задължително трябва детето да се забели, иначе гарантирано го чакат тежки инфекции.“

„Забелването е мъчение за детето и подсъдимо във всяка цивилизована страна. И задължително води до инфекции.“

Нещо пропуснах ли?

Така, след един куп дилеми,  много рязко и категорично преодолях желанието да съм подробно запозната и информирана по всяка една тема, защото това откровено ме довеждаше до лудост.

Научих се да избягвам статии в стил „Вечният дебат на тема еди-коя си“, които до една завършваха авторитетно с „Няма правилен отговор на този въпрос.“

Започнах да слушам основно малкото си останал мозък и детето си. Също така започнах да стоя възможно най-далече от хора, които казват неща в стил „В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА ДЕТЕТО ДА ЯДЕ КАШКАВАЛ!“

Резултатът? И аз, и детето, сме доста по-спокойни и щастливи.

Още истории от Яна може да прочетете в нейния блог.

Прочетохте ли:

До млечния път и назад 

Родителството в няколко стъпки