Автор: Мария Пеева

Когато ме попитат за пакостите на моите момчета, не знам откъде да започна. Те не са една и две. Може направо роман да се напише, само че няма да е „Емил от Льонеберя“, а „Пееви от Пловдив“. Не ме разбирайте погрешно, добри са ми децата. Но пакостите, пакостите им и те са много добри… Ама от друга страна, може ли без тях? Какви деца ще са, ако не правят бели в крайна сметка? Няма да са деца, а просто скучни възрастни хора - съвсем като нас, само че дребнички на ръст.

Нали си имам четири броя малчугани, ще ви разкажа любимата ми пакост на всеки от тях, а вие преценете сами кой е най-големият “хулиган”.

Теди - 6-годишен. (Вече е сериозен мъжага на 23 и след два месеца ще бъде татко). Любим спорт - кеч. Леле, колко бяха запалени по кеч всички хлапета по онова време. Не стига, че разиграваха опасни кечистки схватки по детските площадки, ами и знаеха наизуст всички звезди на кеча и колекционираха списания с тях. През онова лято с нашия татко правихме ремонт в тогавашната ни квартира. Сменяхме тапети, мокети, каквото можем да си позволим. Цялата ни почивка отиде за това. Теди междувременно пратихме при баба му в Пловдив, за да приключим на спокойствие. А когато си го взехме на чистичко и подреденко, той беше много доволен. Толкова доволен, че на следващия ден като се върнахме от работа, ни беше подготвил мила изненада. По всичките стени на малкия апартамент, върху красивите новички тапети беше налепил със секундно лепило снимки на кечисти, изрязани от списанията. Казвам ви, плаках с глас. На всичкото отгоре нямаше как да ги свалим, тапетите се късаха с тях. И до края на престоя ни в онази квартира от стените ни гледаха смръщените физиономии на Скалата и разни други напомпани екземпляри с татуировки и лъскави впити гащета. Нищо, много скоро един новодошъл на белия свят малчуган ще почне да "изненадва" него :) Тогава ще му напомня тази история.

Косьо - моят настоящ тийнейджър. Изключително отговорен младеж и до ден-днешен. Най-забавната му беля се дължи точно на това чувство за отговорност. Като малък той много обичаше да рисува и имаше най-различни боички - акварелни, темперни, текстилни и какви ли не. Редно е да изтъкна факта, че за разлика от тримата си братя, никога не ми е рисувал по стените и винаги се е старал да е чисто след него. Веднъж споделих с баща му, че не мога да изпера една точица от флумастера му на новата ми бяла блузка и ще трябва да търся някакъв по-силен препарат. И моят отговорен младеж бързо измислил как да реши проблема и да ме зарадва. За целта нарисува едно огромно цвете върху бялата блузка, за да не се вижда малката точица. В интерес на истината беше сполучливо цветенце. Само където се размаза, след като я изпрах. Да бях си я носила непрана. :) 

Коко - моят деветгодишен лайфхакер. Неговите пакости продължават. Веднъж ми каза: „Мамо, имам изненада за теб - направих “екскременти с лед”. Леле, изтръпнах. Слава богу, оказа се, че са “експерименти с лед”. Не че те бяха много по-лесни за почистване, но да речем, че не миришеха толкова лошо, колкото си представих, като чух за екскрементите. Даже ставаха и за ядене, ако някой обича заледен компот, заледен лимон, заледен домат, заледен чипс, заледено кисело мляко (опитай, мамо, също като сладолед е). И заледена спукана бутилка с газирано. Е, поне научихме някои неща за различните агрегатни състояния на храните.

Стигнахме и до моя номер 4 - Алекс. Определено той е най-палавият ми малчуган. Всеки ден ни изненадва с нова пакост. Доскоро му беше любимо да ни залага “сладки бомби”. Намирах си топчета зърнена закуска в чантата (добре че и млякото не ми изливаше). Или отворя чекмеджето да си извадя блузка и открия на видно място… бисквитка, увита в салфетка. (Малко е нахапана, мамо, ама аз само да я опитам.) Най-любимата ми пакост е, когато задигна градинските лампи на съседа. Е, разбира се, върнахме ги и се извинихме, а на Алекс обяснихме, че не може да влиза в чуждите къщи, колкото и да иска да ни зарадва с някоя нова придобивка. Някой ден ще му разкажа тази история и се надявам да се изчерви поне наполовина колкото аз се червих, като връщах лампите на сърдитите съседи.
Ние с моя съпруг си имаме една мантра, която си напомняме всеки път, когато нещо се обърка. Казваме си, че ако някоя история след време може да се разкаже на маса и хората да се смеят, значи няма нищо страшно и ще се справим. И слава Богу, пакостите на децата ни са все такива - на момента може да ти се реве, но след някой месец всичките ти приятели ще се търкалят от смях, като им разказваш. А ти самият ще си кажеш: Е, какво толкова е станало? Нали сме живи и здрави.

Затова, правете си пакостите, хлапета. Иначе ние големите ще си говорим само за досадни теми като работата, глобалното затопляне, политиката, или къде е най-добре да се пазарува зеле за туршия. Изобщо що за живот ще е това, ако ви няма вас, нашите малчугани-хулигани?

********************* 

Статията е по идея на Nestle Baby и е част от кампанията им #малчуганхулиган. Очаквайте съвсем скоро онлайн игра, следете страницата им и участвайте. Още за допълнителната грижа, от която се нуждае вашият малчуган, вижте тук.

Препоръчваме ви още:

Кое ти е любимото дете
Някой Божи ден...
Живот като на кино

Автор: Янка Петкова


Вече си на 50. Свиквай. Щом връстничката ти Джулия Робъртс може и ти ще можеш. Най-важното е, че годините не ти личат. Така каза и 80-годишният писател, който не можа да ти даде автограф, защото си беше забравил очилата.

Предлагам да не си губиш времето с кризи. Мина кризата на 30-те, после и тази след 40, от опит знаеш, че е чиста загуба на време. Защото ако не друго, опит имаш. Сега да ти падне едно начало, че да го предскажеш до края.

Клишето, че жената след 50 не остарявала, а ставала по-опасна, е отлежало почти колкото теб. Обаче е вярно. Трудно ще те излъжат, няма я оная наивност, която те правеше още по-руса. Ще устоиш и на четките, и на пързалките и на всякакви други художествено-спортни похвати, с които се опитват да ти хвърлят прах в очите. Ти най-добре знаеш, че това са древни техники за аматьори. Четеш ги като книга и не се ядосваш много, защото вечер си в периода „майната му“.

Рано ти е за моделиращо бельо, дръж се за дантелата и давай напред. Е, налага се първо да минеш през няколко медицински кабинета, не за друго, заради тунинга. Офталмолотът ти обяснява, че е време да смениш очилата „за близо“. При стоматолозите напоследък чуваш все един и същ рефрен: „Под мостовете те гризе пулпит… “. А гинекологът твърди, че според резултатите от цитонамазката си в Б група. На въпроса ти защо в Б, смутено обяснява, че в А група са жените в детеродна възраст. Голяма работа. И ти си била в детеродна възраст и даже си се възползвала от нея. Доказателството е една тийнеджърка, която те държи във форма с непрекъснатите си иронични коментари. Преглъщаш ги, защото ги е прихванала от теб. Мамината.

Мъжа си го обичаш. Категорично. С него сте минали през всякакви краш тестове и сте оцелели. Живял е с теб досега и не е избягал, значи е куражлия. Освен това, както пишат в любовните романи, неусетно е станал и най-добрият ти приятел. Само пред него признаваш, че годините не те правят по-силна и на моменти си безпомощна като 20-годишна. Тази аналогия му допада.

Интимният живот? Съществува! От време на време гониш рутината с някоя позабравена рецепта от еротичния тефтер, но си толкова задобряла, че можеш дори сама себе си да зарадваш.

Виж, обкръжението ти се редуцира. Свикна със загубите, болката се утаи и я пускаш навън по задушници. Изглеждаше ти невъзможно, но се случи. Цената на тези, които не те напуснаха, стана още по-висока. А приятелите са точно това, което навремето попълваше по лексиконите – „най-ценното богатство“.

Изобщо много неща ти изглеждаха невъзможни, но се случиха. Сега като чуеш отнякъде думата „никога“ се усмихваш. Твоята паразитна думичка, една от най-слабите ти реплики навремето.

Какво ти предстои? Никога не си искала да знаеш, няма тепърва да си изневеряваш. Но на един курс по салса ще се запишеш. От известно време му липсва ритъм на живота ти и едни латино танци ще му дойдат добре.

Затова, момиче, сложи малко повечко грим, пръсни от парфюма на дъщеря си и хуквай, без да се оглеждаш. Досега не си се връщала от път, няма тепърва да го правиш.

И си духни свещите, че ще ти стопят тортата.

Непременно да прочетете защо е задължително да се направи купон след 40 :)

Препоръчваме ви още:

"Времето няма край и ни влече, няма как"

Около 40

Майка на 50

Автор: Ива Петкова

Има няколко основни мъжки видове, без оглед на височина, тегло, очи, коса (ако я има!), час, дата и година на раждане:

Мъжът-орел: силен, високомерен и прецизен. Острият му поглед бързо преценява коя е жената за грабване. Рядко пропуска и набелязаната жертва трудно успява да се измъкне от безпощадните му нокти.

Мъжът-петел: около него вечно има някаква врява. Нервен и неспокоен, почти комичен в опитите си да изглежда като орел. Обикаля трескаво насам-натам да се доказва и не пропуска, стига потенциалната цел да не бяга много бързо!

Мъжът-лъв: той не бърза. Уверен е и действа царствено. Води нещата според предпочитанията си, но великодушно може да се съобрази с нещо, ако настоявате. Може да е верен, стига жената да се грижи гривата му да е вечно лъскава!

Мъжът-змия: Хитър и лукав, направо не разбирате кога и как се е приплъзнал в постелята ви! Хладен любовник, който с радост ще изпратите на сутринта, а от спомена за допира му ще потръпвате дълго.

Мъжът-дракон: това е онзи, чието огнено дихание в близост кара кожата ви да настръхва, мозъкът ви да се превръща за секунди в пихтиеста маса, а времето и пространството да изглеждат условни понятия. За рамки, ограничения и норми изобщо не може да става дума. Това е мъжът, с който не можете да живеете, но и без него не е живот. Идва, хвърля в пламъци подреденото ви ежедневие и после пак се връща в бездната си.

Кой представител на споменатата фауна ще изберем, зависи от още много фактори, които играят съществена роля. Кой ще прелети, пропълзи или скочи в живота ни е въпрос на много лични решения и избори, които сме правили, правим и ще правим. Ние конкретно, не някой друг!

Препоръчваме ви още: 

Истински мъж
Цяла, цяла от любов
Женско царство в мъжки свят

Автор: Валентина Вълчева

… В Миамас този, който е способен да вдъхне живот на един разказ, може да стане по-могъщ от крал. Там валута е фантазията и хората пазаруват не с пари, а с хубави истории, и библиотеките не се наричат библиотеки, а „банки”.

(„Баба праща поздрави и се извинява” – Ф. Бакман)

Сложете ръка на сърцето си и кажете какво си представяте, когато чуете думата „библиотека”! Ама честно!

Стари прашасали книги, скърцащи още по-стари стелажи, мухъл, паяжини, тук-там някой сочен паяк-кръстоносец за разкош... и разбира се – библиотекарката. Късогледа, кисела стара мома, облечена по последен писък на модата от 50-те години на ХХ век, посивяла, несънувала дори такива екстри като боя за коса, контактни лещи, лак за нокти, която... О, да. По цял ден чете книжки в компанията на две-три котки. Защото каква друга работа има?

Ами... не, не е това.

Е, не и екшън като във филмите с Ноа Уайли, за съжаление. Но е нещо по средата. Защото всъщност библиотеката, макар и може би най-консервативната институция в момента, също следва времето и прогреса. Няма как – задължително е, ако иска да оцелее. И така тя се променя. Все по-бързо. Все по-драстично. А принципът е простичък и познат от съществуването на човечеството: „Дави се или изплувай!”

А библиотекарите, оказва се, са удивително добри плувци.

И ако за нас библиотеката отдавна е станала част от живота, то невероятни, тъжно-забавни и абсурдни ни се струват историите, разказани от библиотекарите от Африка и проблемите, с които се сблъскват те. Например бити библиотекари, чиято единствена вина е, че карат децата да си губят времето в четене и писане, вместо да бъхтят с останалите членове на семействата си на полето и след домашните стада. Познато ли звучи?

Или една история от дълбоките дебри на Азия за млада жена, която плаче от радост, защото съпругът ѝ най-сетне ѝ е разрешил да посещава едно-единствено обществено място – местната библиотека, където тя се е научила да чете.

Винаги съм казвала, че няма по-голям ужас за мен от срещата с човек, който съвсем спокойно ми заявява: „Аз пък, като не съм прочел нито една книга в живота си, да не би да съм по-долу от теб?” Ако сте такъв човек, вярвайте ми, не искате да чуете отговора! И вие сте ги срещали. Срещате ги всеки ден, особено откакто социалните мрежи бележат такъв бум. Да, това са всички онези, които упорито настояват, че се пише „деЦки”, „незнам”, „здравей те”, „сигОрно”, „kv si pr, kuklo” и прочие. И не, не е добра идея да ги коригирате. Казвам ви го като библиотекар и активен потребител на същите тези мрежи. Не само че няма да измъкнете затъналия до шия в тресавището на глупостта, ами рискувате самият вие да се окажете накиснат в него.

Френският мислител от Просвещението Дени Дидро пише: „Образованието придава на човека достойнство, че дори и робът започва да съзнава, че не е роден за робство.”

Образованият човек е заплаха. Библиотекарят, като проводник на знание, е заплаха. Знанието е заплаха. И оръжие. Неслучайно в древността най-великите и далновидни владетели са имали и най-големите библиотеки, плащали са цели състояния за нови и нови ръкописи и книги, наемали са скъпоплатени крадци на знание. Образованият човек е недоволен, съмняващ се, търсещ, любопитен, мислещ. Отвсякъде достоен кандидат за публично изгаряне на клада, защото „в страната на слепците едноокият е цар”.

От друга страна, да си неук и профан е доста удобно, защото мисленето е сериозно занимание и изисква усилия, които не всеки е готов да вложи, още повече че дивидентите от него са сравнително бавно възвръщаеми във времето. Удобно е и за теб, удобно е и за онзи, който има интерес от това най-сериозният ти проблем да си остане визията на последната Мис България, бъдещият победител в поредния Биг Брадър или евентуално последните пикантерии около най-новата, никому неизвестна разгологърдена кака, докато той ти крои шапката.

Най-сигурният начин да държиш под контрол един човек е като му отнемеш свободата на мисленето. А да отнемеш свободата на мисленето е стряскащо лесно на фона на все по-дигитализиращия се свят. И тук именно се явяват библиотеките в ролята си на проводници на знанието, което стои в основата на индивидуализма и собственото, свободното мислене. Чудно, при това положение, как все още никой от армията жадни за власт мегаломани не е стигнал до „гениалната” идея да се отърве от библиотеките и училищата и по този начин веднъж завинаги да си реши проблема с неудобните, питащите, неудовлетворените, търсещите, искащите... Иначе казано, от умните и красивите, ако мога да се заиграя с това словосъчетание, добило доста политически смисъл напоследък.

Някога библиотекарят е бил преди всичко жрец, пазител, съветник на владетелите. Днес палитрата от негови роли значително се е разширила и продължава да се разширява, за да удовлетвори нуждите на хората. Не, работата в библиотеката не е „да четеш книжки по цял ден”. Библиотекарят е учен, учител, творец, ментор, изследовател, ловец на информация и още много неща. Библиотекарят днес е посредник между главоломно набъбващата като количество информация и потребителя, който иска максимално бързо да открие онова, което търси. И начинът за това отдавна не е просто да се съхранява една купчина прашни, стари книги в зле осветено и още по-зле отоплено мухлясало мазе. Жалко само, че ролята на съветник на владетелите като че ли е останала в далечното минало. А можеше да е толкова различно... може би.

Колкото до „онзи” въпрос дали мишката ще изяде книжката... Ами не. Макар да е факт, че дигиталните носители на информация категорично вземат надмощие над аналоговите, ролята на библиотеката си остава непроменена – само се е разширила. Носталгията по времената на скърцащите, потънали в прах стелажи е напълно излишна. Днес библиотеката е светла, цветна, ярка, шумна дори. (Какво светотатство, а?!) Тя вече не е просто дом на мъртви книги, а четенето отдавна не е единственото нещо, което можеш да правиш там. Ако обаче искате да разберете какво още можете да правите в библиотеката, ще изневеря на призванието си да поднасям готова и лесно смилаема информация и няма да ви улеснявам. Просто открийте най-близката до вас и разберете сами! Със сигурност ще останете изненадани.

Препоръчваме ви още:

За мишката и книжката
Есенни книжни препоръки
Читателят живее хиляди животи

Автор: Теодор Пеев

В Щатите като Black Friday е познат денят след Денят на Благодарността - началото на голямото пазаруване преди Коледните празници. В България Черен Петък може да е всеки един петък (понякога четвъртък, понякога цял уикенд), в който магазините са решили да направят масово намаление и разпродажба. И въпреки че при нас все още не е чак толкова разпространено да се пазарува онлайн, е хубаво да сме запознати с някои елементарни начини да се уверим, че сайтът, от който сме решили да пазаруваме, е надежден.

1. SSL сертификат

Наличието на SSL сертификат ни доказва, че връзката е криптирана (кодирана) и данните ни са в безопасност - не могат да бъдат засечени, откраднати и използвани от други хора. Хубаво е да избягваме да споделяме каквато и да е лична информация в сайтове без такъв сертификат, но най-вече информацията от кредитните и дебитни карти!

Можем лесно да разберем дали сайтът, който посещаваме има SSL сертификат, като погледнем URL-адреса му и какво пише преди него.

В Google Chrome се вижда secure етикетът пред адреса, в Safari и в Mozilla Firefox за това сигнализира катинарчето пред него. 

2. Език

Когато посещавате чуждестранни сайтове, обръщайте внимание на нивото на английския (или друг) език в тях. Следете за правописни, граматически и стилистични грешки. В голяма част от сайтовете-измамници нивото на езика, на който е написано съдържанието, е доста ниско.

3. Методи на плащане

Ако единственият начин на плащане е с кредитна карта, може би нещо не е наред. Причината за това е проста - повечето онлайн магазини се правят с CMS системи, а интегрирането на POS-терминал в такава система никак не е лесно. Много по-лесно е да се използва paypal, за който има готови модули. Това, че има повече методи на плащане, невинаги е гаранция, че сайтът е безопасен, но в повечето случаи е добра отправна точка.

4. История на сайта - www.scamadviser.com

В този сайт може да се провери наличната информация за сайта, както и какви потенциални рискове носи пазаруването в него.

5. Дублиране на сайтове

Няма как да не сте забелязали, че Фейсбук ви предлага реклами точно на нещата, които търсите или от които се интересувате. Ако се загледате в тях, ще забележите, че са много подобни. В зависимост от интересите ще виждате лаптопи, миксери или кафе машини. Възможно е те да са с различни имена, а всъщност да изглеждат по сходен или напълно идентичен начин. Това е сигурен знак, че нещо не е наред! 

Безспорно пазаруването в Интернет е удобство и удоволствие. Хубаво е обаче да сме внимателни и да помним, че това, че нещо изглежда страхотно, не винаги го прави страхотно, а някои топ оферти в Интернет са толкова невероятни, че просто няма как да са истина... колкото и да ни се иска да си купим миксер за 100 евро, вместо за 800.

Препоръчваме ви още:

Кибер сигурност за деца
Внимание! Интернет!
Как светът купува, взема назаем или инвестира

Автор: Антоанета Матзиари

Само на 50 километра от границата с България при КПП Илинден, в Драма - гръцки град с богата история, вече над 10 години се издига Коледният град Онируполи (в превод „град мечта“). Всяка година той е посещаван от все повече българи, предимно от районите в близост или с организирани екскурзии. В периода от 04.12. до 07.01. в централния парк на града и на площада се издига чуден, коледен град. Без да има претенции за нещо уникално, той предлага прекрасно коледно настроение.

Целият парк е украсен с безброй светлини. Дядо Коледа лети с шейната си над езерото. Там са джуджетата, елфите и други приказни герои. Има лунапарк, ледена пързалка, сцена с изпълнители, можете да посетите къщичките на дядо Коледа и местата за хапване на хот-дог или гръцко сувлаки, греяно вино, горещ шоколад.

Местни производители предлагат бонбони собствено производство, сувенири, коледни украшения. Къщичките са много интересни, достъпът до тях е безплатен, както и целия коледен град, платени са съоръженията в лунапарка - блъскащи колички, въртяща се балерина, влакчета за най-малките и др. Всяка къщичка е различна. Една е пощата, където се пишат писма до белобрадия старец и се пускат в плик; в друга се правят фокуси; има работилница, където децата сами правят сладки; къща на приказките, където джуджета четат приказки; къща, в която рисуват деца и възрастни с боички.

В една голяма къща с мост над едно от езерата, ви очаква самият дядо Коледа - на гръцки Агиос Василис. Застанал величествено до елхата и камината, той прегръща децата за снимки и после им подарява лакомство. Можете да си поръчате и календар със снимка, който става веднага и струва 5 евро. Организацията е изцяло от общината на града, която се справя доста добре. Търговците, които предлагат храни и напитки трябва да отговарят на определени критерии и се избират с лотария. Помощният персонал, например посрещащите в къщичките, са доброволци и хора в неравностойно положение. Всяка вечер на сцената има мероприятия, през уикендите гостуват известни гръцки изпълнители.
Отворено е за посещения денонощно. Обектите и лунапарка работят до полунощ. Цените на хот-дога, шоколада, виното са до 2 евро, на такава цена са и съоръженията в лунапарка. Влакчета, озвучени с коледна музика, правят безплатна обиколка из града. Паркирането в района по това време е затруднено, най-удачно е да се ползва градският паркинг наблизо, на цена 2.5 евро, без ограничение във времето. До супермаркет Гондзидис, има още един безплатен паркинг, осигурен от общината. Истинската емоция е вечер, когато всичко е осветено, затова ви препоръчвам да посетите коледния град по тъмно. Началото на Онируполи 04.12. съвпада с празника на Драма - Света Варвара, пазителката на града. Тогава се провежда едно много интересно мероприятие - пускане на собственоръчно направени корабчета от децата на града. Езерата на парк „Агиа Варвара“ грейват от стотици светещи корабчета. Според легендата, когато турците искали да нападнат църквата в парка, от земята бликнали извори, водата я оградила и не успели да я превземат. Името на Драма идва от старото Идрама-идор, което е вода на старогръцки.

Подарете си една приятна емоция, която със сигурност ще ви очарова.

Снимки: личен архив

Препоръчваме ви още:

Икария – островът на дълголетниците
Леголенд и красивата баварска провинция
Мюнхен - правете фалафел, а не война

Автор: Калоян Явашев

Отглеждането на деца е самотно занимание. Социализирането с други индивиди, които нямат подобни проблеми, е трудоемко, а често и непосилно за нас. Когато сте решили все пак да се видите със старите дружки, но сте помъкнали и домочадието, резултатът е, че вие цяла вечер ще гоните домашните си покемони и жално ще гледате масата. Ако случайно се доберете до някоя чиния и успеете да набучите нещо на вилицата, винаги има някой, който ще се опита да ви въвлече в разговор. "Гледа ли Сити и Монако, а? Голям мач, бе! Кво ши каиш?". Ти нищо нямаш за казване, щото така си си натъпкал устата, че само прибелваш очи и мучиш ентусиазирано. "Ще се задавиш, бе. Ууу жена ти не ти ли готви у вас?" е следващият въпрос. Тук започва жена ми да му мучи и да ръкомаха, щото се е добрала до една вратна пържола, ама я е лапнала цялата. Разговорът с нас не върви и всички се чувстват гузни и ни успокояват, че ще ни мине, все едно сме болни. Ама ние знаем, че няма да ни мине, че сме повредени завинаги.

Затова се събираме с други родители и там плуваме в свои води. За наш късмет, във входа има още едни близнаци и заедно със съседския син наброяваме 5 броя бебета. Това осигурява денонощен трафик на памперси, манджи, дрехи, играчки и пияни съпрузи между етажите. Входът е завзет от нашата бебешка групировка и съседите за първи път се сдружават и събират пари да ни купят къща извън града.

Отиването на заведение с 5-те деца е сравнимо с отиването с гладни шимпанзета в плод-зеленчук. Предвид вида и състава ни, всеки собственик започва да се кръсти, ако изберем неговия имот. Когато катунът ни спре пред входа на някое заведение, персоналът дружно хвърля оставки, а шефът минава отзад и със сълзи на очи се готви да драсне клечката на обекта. Ние бодро поздравяваме и убеждаваме всички, че сме за малко и после си тръгваме. Те ни вярват, но почват да се съмняват, когато веднъж добрали се до масата, вадим и разпръскваме играчки, колелета, тротинетки. Другите клиенти усещат, че нещо лошо ще се случи и на мига плащат, никой не чака рестото. В по-далечните краища някои остават, но ни следят постоянно с очи. Най-смелата сервитьорка ни носи меню и разказва на останалите как изглеждаме отблизо. Ето че идва моментът да освободим децата и Апокалипсисът да започне.

След 15-та секунда едното е в кухнята, другото е набарало оливерник и пои сестра си с оцет и олио, четвъртото е в тоалетната, а петото пресича улицата пред заведението. Атаката е бърза и безмилостна, като за момент ни сварва неподготвени. Следва преорганизиране, почистване и сега е време за тактическо надиграване. Обикновено сме 3-ма родители срещу 5-те деца. Другите 3-ма са на масата и почиват. Родителите играем зоново, всеки си следи периметъра и при нужда помага на другите. Ако в заведението има рекламен рафт с 20 бутилки вино, всички го пазим. Естествено, разсейваме се, когато половинките ни, крещейки, ни питат какво ще поръчаме и децата повеждат в резултата. Една жена ни приближава плахо и ни казва, че едно ангелче й е отмъкнало телефона. Предвид фетиша на нашия син към скъпата техника, останалите съседи въздишат облекчено и ме поглеждат със съжаление. Росито плаче без сълзи, защото вече вижда как купуваме нов телефон на собственичката, но аз запазвам присъствие на духа и обещавам, че ще върна ценната вещ. Когато нашият син улови такава скъпоструваща плячка, се оттегля в някое тъмно място, където на спокойствие да я унищожи. Откакто е започнал да вади зъби, постоянно от устата му текат водопади от лиги. Представете си Пришълецът да яде лимон. Зимата ни караха да опесъчаваме след него. Та по тази ясна и хлъзгава следа, го откривам под една маса да дъвче протектора на телефона, а сестра му откраднала една фанта от бара и му я носи да го прокара по-лесно. Подсушаваме и възстановяваме откраднатото, а жена ми пълна с ентусиазъм и оптимизъм обявява смяна.

Наблюдавайки ни как се храним, с основание ще решите, че сме нов биологичен вид, плод на нечий експеримент. Държим се все едно гларус е обладал сурикат и сме се появили ние. Ядем на големи залъци и не дъвчем, а само гълтаме бързо. В същото време си въртим главите във всички посоки с издължени шии, за да следим с поглед случващото се. Приличаме на щрауси в пристъп на паника. На масата отсъстват разговори, само от време на време някой изцвилва кратко и високо, за да обърне внимание на потенциално нещастие. Сервитьорките са убедени, че сме чуждоезична секта и ни оставят поръчките през три маси, щото ги е страх. Ние пък, вече подпийнали, с перверзно удоволствие наблюдаваме как щерката ни и съседската дъщеря се покатерват на една маса, където обядва възрастна двойка. Нашата грабва една наденица от чинията на дядото и след като отгризва едно парче започва да го налага по главата. Той е толкова изненадан, че не усеща как другата му тъпче грах и броколи в ухото. В тоя момент настава суматоха в другия край и отивайки виждам как синът ни си е заклещил главата в декоративната ограда. Барманът се кръсти и се кълне, че според физиката това е невъзможно, но аз знам, че синът ми изобщо не зачита физичните закони. Сега вече всички поемаме охраната на децата и се установява прилично шумна анархия, с елементи на пого. Всеки крещи името на някое дете, гонейки го, но смяната на децата и имената е толкова бърза и честа, че почваме да се бъркаме. Сега вече не се знае кое дете на кого е и, слушайки ни, всички решават, че сме комуна. Изнасяме се с пяна на устите, но доволни. Обещаваме пак да се върнем и погледите на всички замръзват.

Ако сте ни срещали или ни срещнете в бъдеще, не ни се сърдете. Преди и ние бяхме като вас!

Препоръчваме ви още:

Денят с главно "Д" 

Квартален ресторант

14 признака, че имате двегодишно дете

Недоспиването

Автор: Калоян Явашев

Семeйствата Явашеви и Джендови сме на почивка в беш йълдъз отел Тюркие. Четирима възрастни и 3 деца се опитваме да не се избием взаимно и съответно - да не нараним фатално другите гости.

Денят ни започва към 7:00, с викове и крясъци. Представата за добро начало на деня за сина ми, е да прескочи в кошарата на сестра си и скубейки я, да й скача по главата. Тя толкова е свикнала да я будят така, че дори и брат й да пропусне тормоза, по навик се разкрещява точно в 7:00. Аз си измивам каквото мога в банята и започва техния тоалет. Смяна на памперса и обличане... 40 минути минимум. Незнайно защо нашите деца ожесточено си пазят памперсите и сутрешния им пълнеж. След като се справим със смяната, трябва и да ги обличаме.

Сьомга с епилепсия и осем крака е по-лесна за обличане от сина ми.

Само той ми коства към 1500 калории, докато го облека. Щерката е по-лесна, въпросът е да си хареса боди, рокля и обувки... 35 минути.

Всеки, който е ял в ресторант "ол инклузив", знае за каква шумна, анархична, предвъстаническа атмосфера говорим. Отвсякъде крещят гости, деца, сервитьори, тракат и се чупят чаши, чинии, кратуни... изобщо ние се вписахме като бацили в блато. Грабнахме детски столчета и решихме да учим децата да ядат сами. Идеята да хване нещо и да го сложи в устата си, за да се наяде, е очевидно чужда за сина ми. Иначе лапа всичко: фасове, бъркалки, гуми на колички, буболечки, но храна - не. Щерката обаче яде стабилно. Домати! Направо с касетките. И макарони. Хотелът е „вътре“ от нейния апетит. Когато спрем да й даваме да яде, ходи да проси от другите маси като си вдига рокличката. Абе, туй лапе оправно излезе.

Следва плаж. На басейна вече ни е забранено да ходим. Тук борбата загрубява и залозите се вдигат. Тримата дразнители са в непрекъснат конфликт, който отблъсква евентуални съседи и ние се ширим на 8 шезлонга. Не че сядаме често. Малки войни се водят за кофички, гребла, джапанки, лопати, бира, пясък, сламки, топки, вода, слънце, но най-жестока беше за метлите на персонала. Синът ни често решава, че сме му под нивото и се приобщава към други семейства, вероятно с надеждата, че те ще го оставят да прави каквото си иска. Те бързо ни го връщат, без изключение.

След плажа решаваме да се съвземем в лобито.

Там всички ни познават, но не се гордеем с това.

Най-често се случва да крещим и бягаме след питомците си, като стресираме дори и рибите в аквариума. За обяд обстановката е същата, но този път първо трябва да изчистим пясъка от устите им. Много пясък. Точно преди първата лъжица с храна, мъжкото започва да крещи, хвърля и буйства абсолютно безпричинно. Това ме изкарва извън нерви, аз започвам да крещя, а няколко руски майки ме осъждат на смърт. Женското набива домати в несвяст. Сигурно ще се омъжи за агроном, специалист по доматите. Привършваме обяда и се приготвяме да ги приспим. Уморени са и заспиват бързо. Най-накрая имаме време и ние да се насладим на хотела, бара, басейна. Заспиваме.

В 18:00 дъщеря ми е влязла при брат си и му скача по главата. Той пищи, майка му почва да крещи, а аз си мия зъбите. Трудно ги мия, защото ги стискам. Преди вечеря руските и немските майки организирали подписка да ни отнемат децата.

Утре почивката свършва. Но това утре. Сега отиваме на вечеря, а аз нещо нямам апетит.

****************

Препоръчваме ви още:

Тъмни сили
Родителите, които ни вбесяват
Как отгледах първото си дете