Автор: Надя Колева

Идеята за тази статия се върти в съзнанието ми от известно време насам. С риск да разбуня духовете, все пак реших да я напиша, защото това е моят начин да се справям с проблемите, които ме вълнуват. Като ги споделям.

Живеем в мъжки свят и колкото и да не ни се иска да го повярваме, понякога действителността ни принуждава да си го признаем! От лична гледна точка, предисторията е кратка – между приятелки си споделяме (по женски) кой баща какви грижи полага за детето си. Някои от тях ми признаха, че след изтичане на майчинството, когато детето е пуснато на ясла и се предполага, че майката трябва да се върне на работа, се оказват в ситуация, в която бащата отказва да си взима болнични. Това ме накара да се замисля за много неща, като например:

До каква степен жените са дискриминирани в обществото, въпреки че живеем в 21-ви век?

До каква степен ние, жените, сме склонни да признаем, че изпадаме в такива откровено дискриминиращи ситуации?

Докога сме склонни да търпим и приемаме тази ситуация?

Реших да направя анкета в една от най-големите Фейсбук групи за майчинство, с цел да видя доколко подозренията ми ще се окажат реални. Не мога да ви опиша изумлението си – оказва се, че над 70% от жените взимат болнични и се грижат за децата си сами, т.е., в над 70% от семействата мъжете отказват да взимат болнични, за да гледат децата си, когато са болни, а едва в около 30% от случаите в семейството се редуват кой да взима болничен и кой да ходи на работа! Считам, че данните са повече от красноречиви!

Ето и някои от доводите на въпроса ми защо се оказва, че над 70% от майките са склонни да поемат изцяло грижите за своите болни деца (цитатите не са точни, изваждам само смисъла от тях):

„Считам, че аз мога да се грижа по-добре за болното си дете, а и не мога да понеса мисълта детето ми да е болно, а аз да съм на работа.“

„На мъжът ми не му дават болнични (?!?)“

За щастие, все пак има и други отговори като например:

„Решили сме, че отговорността е обща, за това се редуваме.“

Тази анкета ме накара да се замисля за това до каква степен обществото ни се отнася еднакво към мъжете и жените? Доколко половете са равнопоставени? Каква е реалната ситуация?

В опит да намеря отговор на тези въпроси, потърсих информация в Националния Статистически институт. Статистиката е една от любимите ми науки – трудно може да се манипулира, защото обхваща голям обем от хора и информация и дава ясна и точна представа за конкретно зададени въпроси. В случая ме интересуваха две основни неща – тъй като няма официални статистически данни за това в какъв процент от семействата жената (майката) единствена взима болнични, когато детето се разболее, намерих 2 релевантни въпроса, които са статистически разгледани:

Средна годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности и пол през 2015 година

Общата справка показва, че средно мъжете получават около 11 784 лв. годишна заплата, а жените 9 286 лв., като единствено в сектор „Административни и спомагателни дейности“ средната годишна заплата на жените е по-висока от тази на мъжете.

Тази статистика, както и отговорът на моята анкета във Фейсбук групата, ме накараха да се замисля каква е причината за това? Защо работата на жените е по-лошо заплатена и защо именно те стоят вкъщи, когато децата боледуват?

Поинтересувах се от предпоставките и намерих следната статистика:

Студенти по образователно-квалификационна степен, гражданство, форма на обучение и пол във висшите училища по форма на собственост, през учебната 2016/2017 година

Тук отново справката е категорична – броят на жените, които учат за образователна степен най-малко бакалавър е 130 803, докато мъжете са едва 112 396. Т.е. предпоставката „образование“ всъщност сочи, че жените са по-образовани от мъжете… А в същото време получават по-ниско заплащане!

За последните 100 и повече години, жените в по-голямата част от държавите са придобили много права, като например:

- правото на образование

- правото на работа

- правото да гласуват

Изминат е дълъг път в посока равнопоставеност на половете, но по нашите географски ширини сякаш има някаква невидима сянка, някакво дълбоко вкоренено разбиране, че някои неща са типично женски, а други – типично мъжки. Тази криворазбрана действителност, честно казано вътрешно ме ядосва, защото ми се иска да вярвам, че мъжете знаят, че жените им могат много повече от това да седят до печката и да бършат сополите на децата!

Не знам каква е индивидуалната причина на всяка една от жените, които се включиха в моята анкета – не знам защо повечето от тях сами гледат децата си, когато се разболеят. Предполагам, че причините са много, вероятно много от тях считат, че така е редно. Но понякога редно и справедливо са две различни неща.

Иска ми се да вярвам, че все повече жени ще осъзнаят колко е важно да не се нагърбват с всички домашни задължения и с всички грижи около децата. Както каза една жена, в крайна сметка отговорността за децата ни е обща! Иска ми се да вярвам, че тези добре образовани жени, които са положили усилия да получат знания и умения, ще се осмелят да поискат повече помощ от мъжете до себе си, що се отнася до взаимната отговорност за децата. Че ще се осмелят да разперят криле и тогава мъжете им ще видят в тях не само перфектната домакиня и детегледачка, а жената, в целия ѝ блясък!

Не ме разбирайте погрешно, разбира се, когато децата са особено болни, те имат най-вече нужда от мама, но нека не позволяваме на мъжете да си мислят, че нашата функция се изчерпва с това -  да гледаме децата и да домакинстваме. Нека не пречим и на онези мъже, които имат желание да полагат повече грижи за децата си. Не е вярно, че само мама знае всичко най-добре. Има много бащи, които се справят не по-зле от съпругите си! Само някой трябва да им напомни и да им даде възможност да го покажат. Тогава може би статистиката ще се промени. И ще можем да си говорим за равнопоставеност.

Препоръчваме ви още:

Бащи в "майчинство"
5 мита за съвместния живот 
Момичета, вие сами разваляте мъжете си 
Истински мъж