Автор: Янка Петкова

Невъзможно е да ги избегнем. Дали ще трябва да се грижим за децата им на площадката, защото те не го правят, дали ще се налага да търпим ежедневно логореята им или да позираме за новия им пост във фейсбук, или пък ще сме мълчаливи слушатели на похвалното слово за собственото им дете, все едно – те много успешно могат да ни вбесят.

Неангажираният

Той е с детето си, но само физически. За него излизането в парка е чудесна възможност да си побъбри с познати, да изпие няколко кафета (или бири), да изкара някое и друго ниво от играта в телефона си, докато колегите му „хеликоптери“ кръжат и над неговото дете, покрай своите собствени. По презумция децата точно на този тип създават проблеми, защото са свикнали да действат неконтролирани. Не, не защото са издънка на либерални създатели (либералите имат отношение към потомството си), а защото е толкова хубаво да прехвърлиш наблюдението на обекта върху някой друг. Но ако опитаме да ги ангажираме, с твърдението, че детето им създава проблем, веднага ще съсредоточим вселенското им негодувание върху себе си. Може би дори ще чуем реплика, че не е наша работа, че детето си има майка (или баща), които имат грижата да го наблюдават и това несъмнено ще е новина за всички на площадката.

Четохте ли 

За майките-орлици и конфликтите на детските площадки

Приказливият

- Дай сега напред! По-силно! Не вдигай краката! Сега назад! Много се засили! По-внимателно! Браво, виждаш ли, че можеш и сам!

Ако се абстрахираш от околната среда и затвориш очи, може да си помислиш, че гледаш филм с „медицинска“ тематика. А всъщност разположеният наблизо родител само активно напътства отрочето си, което за първи път се люлее самостоятелно. И за да се отърсиш от всякакъв еротичен блян, добавя вече обърнат персонално към теб:

- Виж на Виктор майка му! Добре, кажи ми, как се гледа малко дете с такава ноктопластика? А, на Никол са й купили автомобилче. Много са скъпи, бе! Откъде пари, като майка й не работи, а баща й е полицай?
Единственият начин да прекъснеш подобна тирада е да се евакуираш възможно най-бързо. Деликатността не върши работа.

Вижте още 

Ама къде ви е възпитанието?

Социалният

Този тип родители са навсякъде. Снимат и постват – детето излиза от вкъщи, детето се отправя към детската градина, детето вече е в детската градина, детето играе с други деца, детето хвърля топка, детето яде ябълка… Всеки детайл от ежедневието е запечатан в кадър и постнат в социалната мрежа, за тези, които стръвно следят. Човек може само да завиди на търпението на малцината приятели, които още не са блокирали фена на снимките.

Родителят на звездата

Дори и добре да живеем, рано или късно, срещаме майката на най-умното и талантливо дете. Това е онази жена, която не се уморява да изтъква изключителните качества на отрочето си. Обикновено на него първо му пробиват зъбките, прохожда едва ли не на 7 месеца, едновременно с проговарянето. Ходи на гърне откак се е задържало седнало. Да не говорим пък колко го хвали госпожата в градината, че първо е научило двустишието си за тържеството. Ситуацията се утежнява с тръгването на училище, където се оказва, че детето е обещаващ гений, който направо скучае в клас, защото се е научил да чете още на 4 години, а те му губят времето с азбуката. Но така е, защото майка му е повела по форми за ранно развитие откак му е почнало развитието.

Прочетохте ли

 Малките гении?

Компетентният

Досаден тип. Той пръв забелязва, че детето ни е гологлаво в „тоя студ“ и може да го хване менингит, ако не му наденем шапката тутакси. Той е човекът, който ще ни изреди всички ГМО-та, които съдържа закуската, купена на хлапето ни. Ако пък не сме наясно как детето ни на 2 години да обогати речниковия си запас с едно 40-50 думи, ще ни препоръча най-ефективната система за домашно обучение с карти. Може дори да ни осветли за последствията от яденето с недизенфикцирани ръце върху общото физическо състояние на мъника, имайки предвид замърсената и заразна околна среда, в която битуваме.

Фиксираният в успеха

Най-вероятно първият ни сблъсък с него ще е на родителска среща. Той е човекът, който активно се интересува кога най-сетне децата ще спрат да се мъчат с моливите и ще минат на химикали. Възможно е също така да даде някои напътствия на учителите, относно помагалата, които, според него, са по-добри по съответния предмет. Същият ще запита колко пъти дневно учителката е вдигнала неговото дете, защото те вкъщи много са се подготвяли, пишейки домашните заедно. Не бива да се изненадваме, ако се самопредложи за родителския актив (малка организация, която старателно избягваме) и благородно поеме отговорността за касата на класа. Вероятно като дете любимата му реплика е била: „Нека аз!“

Знаете ли

 Кога ранното развитие забавя развитието?

Комуникацията, с който и да било от цитираните персонажи, е вредна за психичното ни здраве, но тъй като са неизменна част от околната ни среда, може би е най-лесно да ги елиминираме със собствените им оръжия. 

Препоръчваме ви още:

Защо да сравняваш децата си невинаги е лошо 
12 признака на токсичните родители 
За правата, правилата и границите