Виждали ли сте бъдещето? А как си го представяте? Чували ли сте за кола в Космоса? Ако вашето дете има компетентно мнение по тези и други космически теми, тази неделя (25-и март) Рафи го очаква в Музейко, за да развихрят въображението си за бъдещето и... да попеят заедно!

Любимият на българските деца и тийнейджъри музикант, композитор и продуцент се изправя пред загадките на бъдещето, за да чуе какво мислят малките изследователи за звука в космическа среда - какво представлява той, как бихме го чували на Марс, пътуват ли звукови вълни в открития Космос и можем ли да ги чуем оттам.

В компанията на Рафи децата ще се докоснат до света на бъдещето, ще изпратят песни към Космоса и ще научат как преди 40 години един от най-харизматичните космически учени - Карл Сейгън, изпрати в Космоса златна грамофонна плоча със звуци от нашата планета, сред които и българската народна песен “Излел е Дельо Хайдутин”.

Децата в Музейко ще споделят с Рафи кои са любимите им песни, които биха изпратили в Космоса и ще изберат песен, която да изпеят заедно с него.

Рафи е третата българска знаменитост, която посещава Музейко в рамките на доброволческата инициатива “Музейковец за 1 ден”. През декември с децата в научния център се срещна известният диригент Максим Ешкенази, за да ги вдъхнови за света на музиката, а през януари - обаятелната Ана Пападопулу, която потегли с тях към далечния Северен пояс. Инициативата има желанието да разшири научния кръгозор на българските деца с помощта и примера на известни хора, които те обичат и на които се възхищават.

Препоръчваме ви още:

Ана Пападопулу поема към Северния полюс в Музейко

Митко Павлов гостува в Музейко

Lidl Неделя на въображението в Музейко

Автор: Ина Зарева

Миналия януари семейство Дишеви умряха от студ. Мизерията се трупала като ръжда по тихия им живот и накрая ги разяла напълно. Никой не се интересувал през годините от това как се справят или по-скоро, как изобщо не се справят.

Само съседите помагали, когато могат.

Този февруари едни 3-годишни деца се оказаха изоставени в собствения си дом. Гладът, неглижирането, пренебрегването ги довело до опасно за живота им състояние. Вероятно и до необратими поведенчески изменения.

Тези деца са се родили в българска болница, регистрирани са в българска община, записани са при педиатър, както повеляват процедурите при новородени. Три години никой лекар ли не ги е преглеждал? Никой служител ли не се е интересувал за здравния и социалния им статус? Тези деца са получавали детски надбавки. За тях, както всички знаем, освен многото документи е необходим и такъв за задължителни ваксини. Значи такива е имало, значи достъп до лекар е бил осъществен. Нищо ли не го е притеснило? Нищо ли не е предприел?

Съседите не знаели нищо.

През същия този февруари, един мъж вероятно е платил с живота си, за да спаси внучките си от плен. Три големи момичета живеят години в трайна и пълна социална изолация. Не посещават училище, нямат приятели, не ходят никъде, не контактуват с никого.

Никой не забелязал, че трите деца не са ходили на училище, вероятно и на лекар.

Само съседите давали сигнали. Но нищо съществено не се случило.

Да умреш от студ или да си в плен на собствените си родители в европейска държава означава само едно – въпросната държава е мъртва отдавна. Тя не функционира. Вместо на нея, се разчита единствено на съседите.

Нищо друго не ни остава, освен всички да бъдем съседи. На всеки бедстващ човек, на всяко изоставено дете, на всяко нещастно, гладно, премръзнало същество.

Ето къде със сигурност ще обърнат внимание на сигналите ни:

„Анимус“ - 116 111

„Нашите деца“ - 02/ 980 70 58, 02/ 988 82 45

Движение на българските майки - 0894 606 188

Каритас България - 02 944 18 58

Holidayheroes - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Препоръчваме ви още:

Мълчанието е златото на злото

Детската психична травма

За да няма деца "от дом"

На 24 февруари, събота, фондация „За Нашите Деца“ ще участва в „Академия за Родители“ - най-голямото безплатно събитие за настоящи и бъдещи родители. Академията отваря врати за един незабравим и пълноценен ден, посветен на семейството, и ще се проведе в Sofia Event Center, на последния етаж на Paradise Mall.

Между 9 и 18 ч. специалистите на фондацията ще консултират посетителите по ключови въпроси свързани с ранното детско развитие:

• Първи грижи за новороденото
• Приемна грижа
• Програма „Ранна детска интервенция“
• Съвети за кандидат-осиновители и осиновители

„Академия за родители“ ще представи на посетителите над 30 вдъхновяващи лектори, 70 водещи организации, 20 работилници за малки и големи, 30 безплатни консултации и много възможности за знания, забавление и дори почивка.

За бременните: Темите, които вълнуват бъдещите майки, в специална залa за лекции. Безплатни консултации на място със специалисти по кърмене, спорт, бебеносене, безопасност, здраве и още много. Среща с компаниите и продуктите, които ще помагат в ежедневието с бебето.

За родителите: Всичко за здравето, възпитанието и образованието на децата  от 0 до 7 години. Кътове за споделяне и практически консултации от психолози, детски педагози, финансови специалисти.

За децата: Семейни работилнички с много вълшебства, забавления и цветно творчество: детско караоке, вълнуващи логически игри, строителни предизвикателства, приказки-игри и още, и още…

Големите награди: Уникални подаръци и много изненади очакват всички посетители през целия ден на Академията.

Малките удобства: И понеже именно малките неща могат да направят един ден наистина перфектен, Академията предоставя безплатен охраняем паркинг за детски колички, детегледачи на разположение, кътове за кърмене и повиване.

И още: Как се справя работещата майка? Къде е балансът между грижите за децата, перфекционизма в работата, времето за себе си? И възможен ли е изобщо? Вижте Виктория Величкова (група „Мастило“ и проект „Маргаритка“) и Мама Нинджа в откровен разговор за предизвикателството да си перфектна на всички фронтове.

Научете повече на Facebook страницата на събитието

Регистрирайте се за събитието тук.

Препоръчваме ви още:

Четвърто издание на форум „Академия за родители“

Подкрепа за децата с трудности в развитието

Над 800 деца, родители и специалисти подпомогна проект „Грижа в ранната възраст“

Ако можете да направите всичко изброено по-долу, значи е крайно време да се простите с определението „млад“ (в смисъл на „зелен“) родител. Вие имате нужната подготовка да преминете на другото ниво – това с черните колани. На това ниво борбата с кризите на третата година, истериите в магазина и безкрайното сополевене няма да ви се опре.

1. В състояние сте да нахраните детето (без значение с какво) във всяка поза – прави, седнали, с главата надолу, независимо от мястото – на гарата, в самолета, на опашката, по време на рок концерт.

2. Можете да сменяте памперси, докато спите и сънувате.

3. Всеки, който възнамерява да ви даде непоискан съвет как да оригнете детето, съжалява още при опит да си отвори устата.

4. Педиатърът се обръща към вас по име, защото сте добри познати (често се чувате по телефона) и защото настоятелно сте го помолили да не ви нарича „мамче“ или „тате“.

5. Вие сте в състояние да запазите тишина и да не изкрещите, когато в тъмното настъпите елемент от детски конструктор, защото сте се научили да крещите вътрешно.

6. Когато слушате оплакванията на необвързаните си приятели - колко са уморени и недоспали, съчувстващо мълчите и не се опитвате да ги убедите, че нищо не знаят за умората и безсънието.

7. Започнали сте да разбирате майка си по-добре.

8. Когато се карате с партньора си, използвате само лицевите си мускули, защото детето спи и е малоумно да го будите.

9. Вие сте овладели изкуството на мигновеното заспиване при всякакъв шум.

10. Имате много добра представа, колко много неща можете да свършите с едната си ръка, докато държите детето в другата – да миете чинии, да правите кафе, ако се наложи и да обелите картофи.

11. Напивате се от една чаша алкохол.

12. В състояние сте да релаксирате за 23-те секунди, в които сте успели да се уедините в тоалетната.

13. Дъждовете, ураганите, пясъчните бури не  могат да ви уплашат, защото вие сте човек, който ежедневно разхожда бебе в количка.

14. Изразът „да му отпуснеш края“ има ново значение за вас – да оставите детето на бавачката или на баба му за цели три часа, докато сърфирате между фризьорката, маникюристката и приятелките, които ви чакат в кафето.

15. Развили сте устойчива амнезия за неизмитите чинии, неизпраните дрехи и мръсния под на коридора.

16. Стараете се да не се паникьосвате, когато детето вдигне температура. Понякога ви се получава.

17. Играейки с детето, почти изпитвате удоволствие.

18. Можете да успокоите всяко ревящо бебе (освен вашето) по минимум 10 начина.

19. Бременните жени предизвикват у вас нежност и съчувствие.

20. Често ви струва, че повече не можете да издържите, но всеки път се оказва, че можете и още как!

Източник: n-e-n

Препоръчваме ви още:

14 признака, че имате двегодишно дете

Пазаруване с деца

Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...

Японците имат дума за съпричастните и всеотдайни бащи – икумен. Какви са качествата на този тип татковци разказва журналистът Тошимаса Оота в книгата си „Най-добрият татко“. Според Оота важно е не количеството време, което прекарваш със семейството си, а неговото качество. Той предлага своите отговори на всякакви трудни въпроси за ролята на бащата в грижите и възпитанието на детето, като например: „Защо жената понякога е недоволна, дори когато мъжът й помага с децата?“ Тестът му за отговорни бащи много ни допадна и решихме да го споделим с вас.

Добър баща ли сте – тест за татковци

Прочетете въпросите и пребройте положителните си отговори

1. Вие сменяте памперс, когато детето е пишкало, но не и когато е ходило по голяма нужда.

2. Когато храните детето с шише, за да не скучаете, се занимавате с мобилния си телефон.

3. Играете си в банята с детето, но всичко, което следва къпането - обличане, подсушаване, отстъпвате на жена си.

4. До навършване на първата година на детето вие сте смятали (смятате), че има то нужда основно от майка си, тъй като все още не говори и не можете да общувате с него.

5. Когато детето се разплаче и не се успокоява, го давате на майка му.

6. Включвате се в чистенето на дома само с изхвърлянето на отпадъците.

7. Понякога решавате да сготвите нещо и купувате продукти, но прибирайки се, установявате, че повече от тях вече са в хладилника ви.

8. Понякога спорите с жена си за възпитанието на детето.

9. Колкото и да се занимавате с домакинството и възпитанието на детето, жена ви не го оценява.

10. Вие смятате, че заниманията с детето са ваше право и не обичате да ви пречат.

8-10 отговора „да“

Вие разбирате неправилно отговорното бащинство. Необходима е коренна промяна в подхода ви. Опитвате се да бъдете грижовен баща, но не ви се получава. Не че правите нещо особено, но много се гордеете, че „участвате“ в живота на детето си. Майка му обаче не е във възторг. Наложително е да промените нещо в тактиката си.

5-7 отговора „да“

Внимавайте, доближавате се до критичната граница. Много скоро ще е трудно някой да ви нарече отговорен баща. Ако продължавате по същия начин, нещата ще излязат от контрол. Замислете се, все още можете да коригирате поведението си.

2-4 отговора „да“

Има неща, които могат да предизвикат безпокойство, но иначе вие наистина се стараете. Нужни са много малко промени, за да бъдете истински образец за баща.

0-1 отговори „да“

Прекрасно! Вие сте наистина грижовен татко. Надяваме се, че и в бъдеще ще постъпвате по същия начин и заедно с партньорката си ще получавате удоволствие от възпитанието на детето. Бъдете уверени в себе си.

Какво означават въпросите в теста

1. Да сменя памперс, в който е пишкало бебето, може дори ученик от началния курс. Виж, другото е висш пилотаж, изисква хладнокръвие и бързи реакции, но е възможно най-елементарната дейност свързана с грижите за детето.

2. Храненето на бебето не е обикновено занимание. Вие трябва да установите контакт с него, да му предадете своята обич и чувство за спокойствие. Много лошо, че не го разбирате.

3. Да се плацикате заедно в банята е само един от етапите в къпането, при това най-лесния. По-сложно е истинското къпане, подсушаване и обличане. Затова е несправедливо да смятате, че сте поели особено отговорна задача.

4. Неправилно е да се смята, че докато детето не проговори, няма кой знае какъв смисъл от общуване с него. Когато все още не владее речта, то се опитва да общува с вас с цялото си същество. Не е добър знак, ако един татко не успее да осъществи контакт с детето си в такъв момент.

5. Когато детето нервничи, майката прави всичко възможно да го успокои. Това е моментът да й се притечете на помощ, преди самата тя да се е разстроила.

6. Да изхвърлиш боклука, след като някой друг е изчистил, не е кой знае какво геройство. Много по-достойно е сам да се погрижиш за всичко това.

7. Кулинарията като хоби и ежедневното приготвяне на храна са съвсем различни неща. Едно е да направиш някакво гурме, когато си в настроение, и съвсем друго - да мислиш всеки ден за разнообразно и здравословно меню. Хобито не е домакинско задължение.

8. Когато и двамата родители са съпричастни към възпитанието на детето, в много случаи мненията и подходите им не съвпадат. В такива моменти партньорството е важно. Ако просто искате да победите в спора и да надприказвате жена си с аргументи, това не ви характеризира като отговорен баща.

9. Колкото и да се занимавате с домакинство и възпитание, жена ви не го оценява. Това може да означава, че не ви обича. Най-важно е в такъв момент да се погрижите за емоционалната страна на връзката си. Направете така, че да почувства любовта ви. Ако ви се струва смешно и неловко, ще ви е трудно да се справите с предизвикателствата в общуването и със собственото ви дете.

10. Вие смятате, че да се занимавате с детето е ваше право. Това може да е резултат от обстоятелството, че останалите членове на семейството са на работа например. Не обичате да ви пречат. Близките и приятелите ще ви подкрепят в една или друга степен. Ако сте им благодарни, вашите поддръжници ще се увеличават. Ако настоявате, че това е само ваша работа, ще подроните отношенията си с тях.

4 типа безотговорни бащи

Когато бащата само дава вид на отговорен, той участва на думи в грижите и възпитанието на детето. Това все пак е по-добър вариант, отколкото изобщо да не се интересува от него. Но самодоволството не му помага особено да стане по-близък на поколението си. Кои са 4-те типа безполезни бащи?

Показният

С гордост говори, че къпането на детето е негово задължение, но просто си играе във ваната с него. „Да сменям памперсите в почивните дни е моя грижа.“, казва този татко. Но когато детето е извършило наистина сериозна нужда, вика майка му да го смени.

Лошият стопанин

Понякога, през почивните дни, приготвя нещо китайско или нещо от италианската кухня, но като хоби. Казва, че отговаря за чистенето, но всъщност само изхвърля боклука, който е събрала жена му.

Теоретикът

Инспектира това, което върши майката, оценява, критикува. Обикновено нищо не прави, но гледа на всичко отвисоко. На околните обича да разказва как активно участва във възпитанието на детето, че по този повод е чел нещо… (с други думи мърмори за всичко като свекърва).

Самодоволният

Позаиграл се малко с детето и вече е убеден, че е направил достатъчно, без да си дава сметка за ежедневните усилия на жена си. Тя се дразни от подобно поведение: „Помогна ми малко и с теб вече не може да се говори. По-добре да не беше правил нищо.“

Препоръчваме ви още:

Най-добрият татко на света

Първо да възпитаме бащите

Бащи в "майчинство"

Казвам се Валерия, от Добрич съм и съм на 11 години. Като всяко дете, имам много приятели, от училище и от залата (където тренирам) - предимно там прекарвам повече от времето си. Семейството ми е за мен най-доброто, което мога да имам. Мама и тате се грижат за мен и мога да кажа, че сме много сплотени. Винаги мога да разчитам на тях. И много ги обичам.

Кога започна да се занимаваш с декупаж на икони?

С декупаж  се занимавам от 3 години, много обичам да правя различни неща - икони, бутилки, кутии. Видях в интернет едно клипче и така пробвах и аз, хареса ми и започнах все по-често да запълвам свободното си време с това мое занимание.

Защо избра иконите? Откъде е интересът ти към религията, библейските образи, имаш ли предпочитан светец?

Иконите започнах да ги правя миналата година, малко преди Коледа, когато реших да подпомогна КОЛЕДНИЯ БАЗАР на едно болно детенце от нашия град. Тогава се почувствах щастлива от това, което правя, и така продължих с изработването на икони. В неделя с мама и тате ходим на църква, да си палим свещичка за здраве и за нашите близки, които ги няма, там винаги съм обичала да наблюдавам иконите. Мама ми е чела ДЕТСКАТА библия и оттам съм чувала за светците, които днес правя. Аз не съм запозната с това кой светец какъв е - знам за Дева Мария и Исус Христос. Също че Свети Мина е покровител на семейството. У дома имаме икони на Девата с младенеца, на Спасителя и на Св. Мина. На тях палим свещ, когато има някакъв празник. Нямам предпочитан светец. Но когато ида на църква се моля на Исус Христос за здравето на всички в семейството ми.

Как започна любовта ти към гимнастиката? Имаш ли любим уред?

От миналата година се занимавам с художествена гимнастика. И този спорт ми харесва МНОГО. Искам някой ден да стана добра гимнастичка и мама и тате да се гордеят много с мен. А любим уред нямам, всичките ми харесват, но най ми е леко да работя с обръч и лента. С обръч взех първия си медал :)

Какви състезания ти предстоят?

Сега се подготвям за международно състезание във Виена, след това предстоят няколко още, но те са тук в България.

Имаш ли други интереси, освен декупажа и гимнастиката?

Занимания имам много. Но тази година материалът в училище е много труден и заниманията минаха на заден план :)

Как се забавляваш?

Забавленията за мен, откакто тренирам, са предимно в залата. Там минава голяма част от времето ми. И това на мен много ми харесва. Там са голяма част от приятелките ми.

Какво те отличава от връстниците ти според теб?

Не знам, не мисля, че нещо ме отличава от моите връстници. Може би само това, че аз не обичам да  стоя пред компютъра и не съм постоянно с телефон в ръцете :)

Коя своя мечта искаш да осъществиш в най-скоро време?

Аз много обичам да мечтая :) за в бъдеще искам да стана добра гимнастичка и да стана доктор, защото гимнастиката не е за цял живот, колкото и да ми се иска да е. А за по-скоро… искам да ида във Виена на състезанието и да се представя достойно :)

Разгледайте иконите на Страничката на Валерия и си поръчайте, ако желаете. Малката приложничка иска да помогне на мама и тате, като си събере средства за предстоящите състезания.

Препоръчваме ви още:

Божидар, който ще сбъдне мечтите си

Марина - фурията, която няма граници

Натали, която мечтае да пътува

Автор: Мая Цанева

„На колко години си?“ Кога за последно зададохте или отговорихте на този въпрос? От няколко години този въпрос като че стана неудобен, направо „мръсен“. Аз отговарям на него единствено на лекаря ми, когато трябва да впише възрастта ми в рецептата. Друг не ме пита и според мен това е ОК. ОК е, защото възрастта вече не е от значение в твърде много ситуации, които са ни всекидневие.

Пред децата всички сме равни, независимо от възрастта. Според лекарите, бях „късна първескиня“. В болничната стая бях най-възрастната бременна, но тревогите ми по нищо не се различаваха от тези на 25-годишната ми съседка, или 30-годишната родилка отляво. Щом става дума за дете, особено ако е първо, всички сме еднакво уплашени и неуверени. И всички имаме равен шанс да успеем или да се провалим като родители – и на 20, и на 30, и на 40. Аз обожавам тази шега:

- Иванчо, на колко години е баща ти?

- На 6.

- Как е възможно?

- Ами много лесно, той е баща само от 6 години.

През последните няколко години срещнах страхотни умни хора, иноватори, успешни предприемачи, които са и на 22, и на 50, и на 60 години. В началото се чувствах зле, защото се сравнявах с 20-годишните. Преодолях го, щом осъзнах, че успехите и грешките ни не се различават, но те ги обличат в различни думи и ги преживяват в нови за нас ситуации. Срещнах и страхотни „първолаци“ в бизнеса, които бяха на по-старша възраст, но умът им сече и енергията им е също толкова висока, като на 25-годишните. Те знаят, че всичко е преходно, но ако сам не си уловиш момента, няма куриерска служба, която да ти го достави. Възможностите се откриват за всеки и е въпрос на смелост, ум и предприемчивост да успееш.

Тя винаги е триумф, и болка, и секс, и т.н., и те удря неочаквано в стомаха, и те изпраща на седмото небе, на всяка възраст. Аз се влюбих последно преди около 15 години. Годините заедно със съпруга ми са изличили някои от най-конфузните, странни или смешни моменти от ухажването ни, но знам, че беше, и сладко, и горчиво. От позицията на сегашния ми житейски опит със сигурност не искам и желая отново да се върна в клуба на необвързаните, които търсят своята половинка. Беше си трудно и на 20, и на 30. Имам приятели, които преживяват „този рай, който води в ада“ и обратно, на по-старша възраст. И те не са имунизирани срещу нито една от грешките, които сме правили и на 20, и на 30. Любовта не пита на колко години си.

Все пак всички си желаем „здраве, щастие, любов и успех“. И пари. Всички искаме едно и също, но под различна форма. А желанията – те са толкова малки или големи, колкото сме ние.

Препоръчваме ви още:

„Времето няма край и ни влече, няма как“

Купон след 40??? Задължителен е!

50 първи свещи

Автор: Мая Цанева

„Мамо, хайде да направим мартенички с Пижо и Пенда! А може и дърво-мартеничка?“

Е, аз се опитах – да направя най-хубавите мартенички, да изпека коледни сладки - елхички, да рисувам великденски яйца с восък… Е, не ми се получава. Аз съм несръчна майка, която умее да купува, но не и да майстори ръчно правени красоти, с които детето й да се хвали в училище.

Няма да се оправдавам. Първо, аз съм късогледа, тоест трудно вкарвам конец в ухото на иглата и затова изоставих опитите за изящен шев и бродерия още в училище. Съпругът ми има очи на ястреб и око за детайлите, наследство от гимназията по фотография. Затова аз се възползвам от неговите способности… да шие скъсани копчета, деликатни дупки по дрехи и чорапи или просто да декорира.

Второ, аз съм артистична. От малка съм с глава в облаците и затова, когато рисувах активно (тийнейджърските ми скици не са за изхвърляне), се получаваха прекрасни абстракции. Рисунките ми са събрани в бележник с емблемата на асамблея „Знаме на мира“, която едно време беше най-висшата форма на признание в детското творчество. Аз не съм присъствала на тези сбирки на интернационални гении, за което свидетелстват и творенията ми. Първите страници са изпълнени с нескопосани, но упорити опити за изобразяване на изящни девойки и скици на рокли. От момичетата се очаква това, нали? После явно ми е писнало да рисувам по канон и скицникът ми е избухнал във всички форми и цветове на дъгата. Уф, какво облекчение… Към последните страници вече има и стихове, но те също не са римувани.

Бях забравила колко съм несръчна, но синът ми ми припомни по възможно най-неочаквания начин. Поиска да му нарисувам човек, а после и динозавър, и кораб и т.н. Ха, сега… Естествено, справих се с базовите линии на фигурите, но резултатът приличаше на произведение, артефакт от пещерите, в които намират следи от първите хора на Земята. Опитите ми да изобразя слон завършиха с нещо, подобно на боата, глътната голямото животно, от „Малкият принц“.

Сега познайте кой рисува най-хубавите торти и кораби? Аз? Баща му? Победителят печели рисунка на торта от Митко и баща му. От мен – тортата на живо.

И така, стигаме до готвенето. Аз съм кулинар „на око и на вкус“ – „една щипка сол“, „вода, колкото поеме“, „лъжичка какао“ и много любов… Много съм доволна, че открих формите за мъфини и за торти – каквото и да сложиш в тях, дори и да е на око, е вкусно. Понякога не е бухнало като сладкиш от кулинарния канал, но вкусът си струва.

Украсата им също е „на око“. Но какво око… Предпочитам прости геометрични форми, затова подреждам плодовете асиметрично, щедра съм на какаови или кокосови стърготини, оставям неравностите в заливката, защото вярвам, че те показват характер. Разбира се, не очаквам първа награда на конкурса за най-красива торта, но се надявам сладкишът да свърши бързо. Отказах се от опитите да направя курабийки зайчета или елхички, след като синът ми ме поздрави възхитено: „Мамо, страхотна ракета си направила! А това какво е? Извънземно?“.

След като осъзнах, че мога да построя ракета, но не и да изрежа точно и една елхичка, преодолях и притеснението си, че хлапето не се справя с рисуването, само защото шари със замах. Когато учителката в детската градина ме помоли с Митко да се упражняваме да рисува по шаблон, разбира се, опитах. Но той, милият, е наследил моята глава в облаците и ръцете му просто искат да достигнат до много по-далече, отколкото шаблонът му позволява. Затова го оставих да намери своя рисунък, своята форма и цветове, които го карат да се чувства добре. Ние, несръчните, ценим чистите форми и точните мерки, но винаги гледаме отвъд тях. И мечтаем за ракети.

Препоръчваме ви още: 

Виж кой говори

Деца под амбициозен родителски поглед

Вълшебница