Автор: Мая Дългъчева

Когато започнах да работя с малки деца, което ми се случи за пръв път тук, ми беше много трудно. По много причини, една от които е необходимостта от непрестанно концентрирано внимание към думите и постъпките им. Тук не се набляга толкова на представленията пред родители – празниците са често вътрешни и целта им е по-скоро детето да бъде "нахранено" с впечатления, отколкото "да се изяви". Ежедневен център на педагозите е възпитанието. В началото ми се струваше прекалено това вторачване и реагиране на всяка дума, жест и действие, но с времето установих, че да, важно е, даже е най-важното. Няма бляскава оценка в гимназията, която да може да компенсира пропуснатото през първите седем.

 Автор: Александра Попова

1. Имаш оправдание да сготвиш най-голямата помия и никой вкъщи да не разбере. Нито дори ти. 

2. Най-накрая можеш да си хапнеш салата с лук за обяд. И шкембе с много чесън.

3. Не че ще ги усетиш де, но пък как ще си ги гледаш.

4. Сега е моментът да се тъпчеш с всички ония бабини илачи дето ще те превърнат в супер нинджа – като се почне от суров джинджифил и се стигне до оная странна напитка в тъмен цвят дето седи в хладилника ти от 18 години.

5. Ще се запознаеш с усещането да не различаваш парфюм на Ив Сен Лоран от мусака.

6. Вече не ти трябва противогаз, за да се возиш в такси. Или пък в метрото към 6 вечерта.

7. Можеш спокойно и без угризения да си купиш най-долнопробния омекотител.

8. И да сготвиш пържена риба, шкембе и чревца в собствената си кухня, без да пуснеш абсорбатора. Хубаво е да не каниш гости в този ден, де.

9. Сега разбираш какви несериозници са тия типове от кулинарните предавания. Съветът “добавете малко захар ако има нужда” никога не ти е звучал толкова лекомислено.

10. Това че домашната ти блуза не мирише на нищо, не означава, че не е за пране. Не е лошо да помислиш кога за последно си я прал.

11. Ако досега не си си надписал бурканчетата с подправки, ще станеш автор на някои истински шедьоври. Като например боб с канела. Ще се изумиш колко много си приличат канелата и шарената сол.

12. Да, да, знам, че на боб се слага джоджен. Ама хайде ти го намерѝ.

13. Сега е времето да зарадваш баба си и да погълнеш оная отвратителна супа от зеленяши, дето била мега полезна, лекувала ишиас и давала вечен живот. Пък и ще ти се поизпънат бръчките.

14. Сега е времето и да измиеш бидона от киселото зеле. Старателно и без да бързаш.

15. Настъпването на кучешки изпражнения вече няма да е такава драма. Ако изобщо разбереш, че си стъпил в тях.

16. Да, наистина не е лошо да си огледаш обувките, сега като го споменахме.

17. Не си обичал узо ли?! Я ,как хубаво влизало.

18. Ще спестиш пари от ресторанти. Така и така не можеш да различиш филе миньон от баница с боза. Това ако ресторантите изобщо работят.

19. Репликата “добавете сол на вкус” ще добие съвсем други измерения. Не е лошо да се сдобиете с препарат за кръвно вкъщи.

20. И все пак не мога да ти опиша радостта, която ще изпиташ, когато отново подушиш съседа си в асансьора.

Още от Александра:

Когато мъжът ти е от Северозапада

Браншовата организация Асоциация „Българска книга”, в която членуват над 130 книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти, които издават над 90% от книгите и реализират над 90% от книготърговията у нас, излезе с официално становище по проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България, по който в момента тече обществено обсъждане.

От Асоциацията са категорични – в така предложения проект българската култура и в частност четенето и книгите са силно неглижирани. Няколкото мерки, посветени на културата, и единствената мярка в подкрепа на четенето (дигитализация на библиотечните фондове) са поставени неправилно в Стълб 4 „Справедлива България“, приоритет „Социално включване“, подчертават книгоиздателите. „Развитието на културата и на книжния бранш не е въпрос само, нито дори основно на справедливост и на социално включване. Това е въпрос на цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал“, се казва в становището.

Посочва се, че културният сектор е сред най-тежко засегнатите от пандемията и най-трудно ще се възстанови. По данни на Асоциацията през 2020 г. продажбите на книги са намалели с 30% спрямо 2019 г., а в най-тежките месеци спадът е достигнал до 70%. От Асоциацията се опасяват, че втората вълна на пандемията ще увеличи негативните въздействия върху сектора поради очакваното намаление на доходите на хората и неизбежното приоритизиране на нуждите. Книгоиздателите и книгоразпространителите настояват поне 2% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат отделени за сектора на културата и творческите индустрии, в това число книгоиздаването, както поискаха десетки европейски асоциации в областта на културата.

В становището си издателите припомнят поетите и неизпълнени ангажименти на държавата по отношение на т.нар. Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, приет през 2015 г. и залагащ количествени параметри за обновяване на библиотечните фондове – основно брой книги на глава от населението. „В изпълнение на Стандарта за 2016, 2017 и 2018 г. обществените библиотеки трябваше да бъдат подпомогнати от държавата за обновяване на своите фондове с поне 30 милиона лева. Тези средства естествено щяха да преминат и през книготърговията и част от тях да достигнат и до книгоиздателския бранш. Това обаче не се случва и вече 6 години този стандарт не е осигурен финансово от държавата“, подчертават от Асоциация „Българска книга“.

Отчитайки влошаващото се представяне на българските ученици в международното изследване ПИЗА, както и статистически данни, свързани със значителното намаляване на броя и лошото състояние на библиотеките, в това число на училищните библиотеки, намалените тиражи на книгите и падането на българите на дъното в ЕС по показателя брой прочетени книги годишно, от Асоциацията предлагат да се обособи специален раздел в Плана - „Развитие на четенето и популяризиране на книгата“, със следните ключови мерки:

1. Незабавно възстановяване на училищните библиотеки във всички 2277 общински и държавни училища чрез залагане на ясни количествени стойности в Наредбата за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие – въвеждане на минимум библиотечен фонд в училище, минимален % на годишно обновяване на фонда и включване в стандарта за издръжка на един ученик на средства за закупуване на книги за училищните библиотеки;
2. Привеждане в действие на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, в това число чрез приемането му с акт на Министерския съвет, и гарантиране на средства за обновяване на фондовете на обществените библиотеки при стартов размер 0,1 книги на глава от населението с нарастване за всяка последваща година;
3. Създаване на механизъм и програми за финансиране на модернизацията на библиотеките с цел превръщането им в привлекателни места за четене, учене, творчество и креативност, особено за младите хора.

От браншовата организация разчитат на подкрепата на държавата и за другите си предложения, които ще създадат условия за издаването на повече и по-разнообразна и качествена литература и за изграждането на общество от четящи и знаещи хора, а именно – превръщането на намалената ставка на ДДС върху книгите в постоянна мярка, както е в целия ЕС; решителни мерки за борба с интелектуалното пиратство; създаване на механизъм и осигуряване на средства за заплащане на репроправата; уреждане на възнаграждения за отдадени под наем книги, приемането на закон за фиксираната цена на книгата и др.

„Във времена на криза, на изолация и ограничения, книгите може да са от огромно значение за превъзмогване на трудностите. Без подкрепата на държавата обаче издаването и разпространението на книги в следващите години ще е изключително проблематично и така достъпът до книги на гражданите ще е още по-ограничен“, завършват от Асоциацията.

Пълният текст на становището на Асоциация „Българска книга” по проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България може да бъде прочетен тук: https://www.abk.bg/news/view/264. Становището е изпратено официално до министър-председателя, вицепремиера Томислав Дончев, министъра на културата, министъра на образованието и науката и парламентарните комисии, имащи отношение към поставените въпроси и направените предложения. 

Още по темата:

Българската книга във време на криза

Автор: Дарина Димитрова

Почивният ми ден беше натоварен с изпълнението на най-различни задачи, които чакаха своя ред. Отмятах ги една по една, а последно трябваше да мина през хранителния магазин. Обадих се на баба ми да я питам дали има нужда от нещо от магазина, ако е необходимо и през аптеката ще мина, ако каже и на северния полюс ще ида, ако има нужда и до Луната ще отскоча. Отговорът беше:

- Дарино, престани! Не съм инвалид. Престани да ме третираш като малко дете. Като искам нещо сама ще ида да си взема. Ееее, аамааа! 

И затвори телефона, а малко по-късно батерията на телефона ми приключи и бях загубила представа за времето. Влизайки в магазина забелязах, че наоколо са ме обградили само хора на възраст 65+. Смутих се.

- Извинявайте, колко е часа? – попитах продавачката от кварталния магазин.

- Пет без пет – каза тя. Чудесно, помислих, тогава какво правят всички тези възрастни хора наоколо в този час, след като времето им за пазар отдавна е изтекло, м?

Лутах се известно време между касетката с картофи и тази с банани. Слях се с доматите, а след секунди се наредих на касата. Пред мен имаше една възрастна жена, а на касата продавачката обслужваше младо момиче, което оглеждайки бабата между нас каза на продавачката:

- Вчера една приятелка разказа как било невъзможно възрастната ѝ майка да отиде до магазина в интервала от 13.30-16.30 часа, тъй като в 13 часа започвал единият сериал, а в 15 часа започвал другият.

Възрастната жена помежду ни се засмя доволно и каза:

- Да, да, така е, спогледаха се с бабата и след това замлъкнаха, а момичето допълни:

- Други пък нямало как да пазарят сутрин, защото трудно ставали, бавно се раздвижвали и докато се случи това вече е минало 10.30 часа – обърна се към възрастната жена и я попита:

–А на Вас кога Ви е най-удобно да ходите до магазина?

Бабата скромно отговори:

- Към десет часа или към два часа, когато напече слънцето.

Добре бе, бабе, тогава какво дириш в пет без пет в магазина, веднага я нахоках аз в ума си. А бабата, след като усети на къде отива разговорът, размаха невинно хайвера, заради който беше отишла до магазина и каза на дамата:

- Да знаеш, че този хайвер е най-хубавият!, и направи няколко крачки към момичето, че да ѝ покаже хайвера по-отблизо, при което момичето отстъпи назад и само кимна с глава в знак на съгласие.

Добре бе, баба ми, как да те опазим ние, като самата ти не се пазиш? Дистанция, бабе, дистанция трябва! Ама кой да чуе, повиших мисловен тон и смръщих вежди. По едно време тя се обърна назад и като ме видя каза с учуда:

- А, Дарино, ти какво правиш тука, бе?

- А, бабо, ти ли си била? И аз се чудя коя е тая позната фигура пред мен. Не мога да те позная, така си се екипирала... Дойдох да купя нещо за вечеря. Ти какво правиш тук?

- Дойдох да си купя хайвер, каза тя.

- Нали те питах искаш ли нещо? Защо не каза?!, се скарах аз.

- Защото мога и сама да ходя до магазина!

- Бабо, сега е по-добре да си останеш вкъщи. Знаеш…

- Взела съм всички предпазни мерки. Тогава какъв е проблемът?

Да имаш баба е да имаш армия

Трябваше да замълча, защото повишихме тон, а хората наоколо вече се оглеждаха смутено. Когато излязохме от магазина, преди да се разделим, ѝ разказах какво ми се е случило днес. Ходих на офталмолог и се оказа, че имам повишено очно налягане. Баба ми:

- Хм, много интересно! Казаха ли ти от какво е? Не съм се сблъсквала досега с такова нещо. Не зная от какво се получава.

Говорихме още малко и след това кой - откъдето е. По едно време телефонът ми звъни на пожар. В същото време чувам, че някой настоятелно праща съобщения в Месинджър и Вайбър. Докато стигна до телефона позвъняването приключи. Телефонно повикване, съобщения в Месинджър и Вайбър едновременно – всичко това от баба ми. Праща ми някакви линкове относно очното налягане и копи-пейстната информация за различни билки, с които се лекува то. Звъня. Тя:

- Дареее, пратих ти нещо.

- Видях.

- Да го прочетеш!

- Добре. Разкажи ми накратко.

- Е, прочети го. Много е дълго. Не ми се разказва сега.

- Добре, после, след като наготвя.

- Прочети го сега! Не е дълго. Не мога да го преразказвам, трябва да се прочете.

Мълча и нищо не казвам, а тя:

- Уф, добре, пратих ти статия за очното налягане. Пише, че червената боровинка е най-мощния антиоксидант и много помага при повишено очно налягане. Прочети какво съм ти пратила. За очите ще ти помогне. Аз имам вкъщи сок от червена боровинка. Утре ще ти донеса.

- Бабо, няма нужда. Вече пия извлек от слюнката на коза, каша от пасирани охлюви, ако трябва да пия и сок от боровинки ще ми стане вече много. (Уточнявам, че всичко изброено е по препоръка и настояване на баба ми.)

- Сега! Не е нужно да пиеш всичко. Ще пиеш това, което е най-необходимо в момента. Утре ще дойда да ти го донеса. Нали ти казах, че имам сок. И то не какъв да е сок, а натурален. Нали си вкъщи утре?

- Да, ама смятам да си почивам цял ден.

- Еее, нищо де, ти пак си почивай. Аз ще дойда за малко, няма да стоя. Няма да ти преча.

- Бабо, стой си сега у вас. Не е толкова належащо. Друг път ще ми го дадеш.

- Добре, щом казваш.

- Добре. Хайде затварям, защото трябва да готвя.

- Хубаво. Аз утре и без това ще излизам. Имам да свърша нещо важно и след това ще дойда да ти оставя сока от боровинки.

С такава баба не ми трябват лекари. Не ми трябва Гугъл, ни телевизор, ни 'жисием. Изобщо не ми трябва да излизам от вкъщи. От търсачката не издават ли сертификати на баби за успешно преминато Гугъл обучение и право на работа в най-престижните болници в света, например?

За една баба питам.

Още от Дарина:

Когато баба ти е хакер

Нови по-строги противоепидемични мерки влизат в сила от петък - 27 ноември и ще продължат до 21 декември 2020 г. Учебната година се удължава с две седмици за всички ученици от 1 до 6 клас. Въвеждат се и социални помощи за затворените бизнеси.

Забранени са:

- присъствените занятия във всички училища и университети;

- посещенията в частни и държавни ясли и градини, както и в детските клубове;

- извънкласни дейности, вкл. езиковите центрове;

- конференции и семинари;

- частни празненства с над 15 души;

- спортни прояви с деца до 18 г. с изключение на международни спортни състезания, които вече са започнали. Спортните състезания с лица над 18 г. се провеждат без публика;

- посещения във фитнес центрове;

- посещения в ресторанти, заведения,

- посещения в казина и игрални зали

- екскурзии с организиран транспорт в страната и в чужбина

Ще работят:

- магазини за хранителни стоки;

- аптеки;

- дрогерии;

- банки;

- зоомагазини;

- застрахователи и обекти за плащане на сметки;

- доставка на храна за дома и офиса;

- малки квартални магазини;

- театри при 30% заетост на местата;

- църкви, джамии, синагоги и др.

Социалните мерки

Родителите, които трябва да гледат децата си и да бъдат в неплатен отпуск, ще получават помощ от държавата. Максималният й месечен размер за семейство с едно дете е 610 лв., а за семейства с две и повече деца – 915 лв.

 - Нова социална мярка се въвежда за за служители на затворени бизнеси. Тези,  които са работили на 8 часа, ще могат да получават 24 лв. на ден. За тази помощ ще може да се кандидатсва още от понеделник. Тя ще се изплаща директно на работника. Той ще трябва да предостави банковата сметка. Работодателите ще трябва да предоставят списък на работнциите в неплатен отпуск.

- Облекчени кредити ще получават всички малки и средни и големи предприятия при различни условия.

Допълвам:

Още по темата: 

Какво да правим при COVID-19

Автор: Мария Пеева

Най-вероятно сте забелязали, че в Lidl имаше седмица, посветена на родната кухня. Тъй като съм почитателка на традиционните ястия, ми беше добре дошло да напълня хладилника с обичайните продукти в промоция, както и да пробвам някои съвсем нови. Междувременно моите пораснали деца - синът ми Теди и снаха ми Яна - бяха в карантина и се наложи да им пазарувам от време на време, така че и на тяхната трапеза, която обикновено блести с кулинарна екзотика, се появиха български вкуснотии.

В нашето семейство има малка кулинарна битка, за която понякога съм споменавала. Всичко е в кръга на шегата, разбира се, и е повод за безкрайни закачки между мен и снаха ми. Просто аз съм върл традиционалист, който готви всяка седмица пълнени чушки и мусака, а тя - заклет експериментатор, който предпочита да сервира чили кон карне и кок о ван. Аз правя миш-маш, тя ми отговаря с шакшука. Списъкът е безкраен и момчетата много се забавляват с нас.

Както и да е, карантината на Теди и Яна приключи и най-после дойде време да се видим отново. А Яна отново реши да ни изненада. (Впрочем, намекна ми с онзи особен тон в стил “казвам ти, майко, сещай се, свекърво”, че няма търпение да отиде да си напазарува, така че със сигурност съм объркала някои неща в списъка й.) Но изглежда духът на традиционната кухня обхвана и нея, защото знаете ли с какво ни посрещна? С пататник, който изчезна от масата за минута. Признавам й, че приготвя и традиционните ястия не по-малко виртуозно от екзотичните, които публикува в кулинарната си група. Помолих я да сподели рецептата си и ето какво ни написа.

Ако попитате Теодор какво обича да яде жена му, той няма дори да се замисли и веднага ще ви каже. Отговорът няма да е нито чили, нито спагети карбонара, нито индийско, нито дори крем брюле. Отговорът е простичък и прозаичен. И абсолютно верен. Жена му обича да яде картофи. Печени, пържени, варени, всякакви. Има обаче една рецепта с картофи, която води всички останали и на която никога не мога да устоя. Тя е едновременно общото между България и Испания, между боба и картофите и главната причина да обичам Родопите. Пататник! Пататникът е голямата ми българска кулинарна любов. Нищо друго не може да му стъпи на пръста, нищо не може да го измести. Когато си помисля за пататник, в главата ми изплува разкошна чиния с божественото картофено чудо на фона на райски хор. Всяка хапка е блажено съчетание от картофи, сирене и джоджен, толкова вкусно, че мога да ям само това до края на дните си. (И да, когато чуя, видя и помириша джоджен, си мисля за картофи, а не за боб!)

Пататникът е лесен за приготвяне и много, много вкусен, но никога не ми се е получавал толкова вкусен, колкото съм го яла в Родопите. Сигурно има някаква магия във въздуха или са специални картофите там, но аз не се предавам и продължавам да опитвам. Давам ви рецептата такава, каквато я приготвям аз, но ако вие имате различна (и по-добра) пошушната ви тайно от някоя родопска баба, призовавам ви да я споделите!

Продукти:

900-1000 г картофи, настъргани, осолени и отцедени
2 яйца
бучка сирене (не я премерих, но аз слагам повечко, защото Теодор обича)
Две шепи сух джоджен (не, не се шегувам)
Масло за тигана (количествата варират между 50 и 150 г, аз сложих около 2 лъжици)
сол

Тиган + чиния за обръщане

Метод:

Картофите се обелват, измиват и настъргват. Ако имате робот, ползвайте го, аз съм екстремна личност и предпочитам да се тествам колко килограма картофи мога да настържа в този живот, преди да загубя някой пръст. След като ги настържете, ги осолете, разбъркайте и оставете настрана за 10-15 минути, за да пуснат вода. Можете да ги отцедите в гевгир с натискане, с шепи на части или в кърпа, както го правя аз. Слагам всички картофи в тънка кухненска кърпа и изстисквам, докато водата спре да тече. Така действам и с тиквички.

Натрошете сиренето с вилица и го разбъркайте с яйцата. Изсипете сместа при картофите и разбъркайте хубаво. Добавете джоджена и разбъркайте отново. Аз не слагам допълнително сол, защото сиренето е солено, а и вече сме осолили картофите, за да ги отцедим. Плюс това този път ползвах солено масло, така че съвсем нямаше нужда. Може да добавите обаче на своя отговорност.

Когато сте готови със сместа, загрейте тигана. Аз ползвам чугунени тигани и ги оставям на среден котлон за 5-10 минути, за да се загреят хубаво и равномерно. Когато тиганът ви е готов, разтопете половината масло вътре. Аз го оставям малко по-дълго време, за да се запържи, да покафенее и да замирише хубаво. Уверете се, че стените на тигана са добре намаслени, защото може да имате проблем с обръщането, ако пататникът залепне за тях. Когато маслото е готово, изсипете картофената смес и я разпределете равномерно. Гответе 10-12 минути на средна температура, след което обърнете пататника в чиния. Най-добър успех, че имате ако чинията е малко по-голяма от тигана и възможно най-плоска. Сега разтопете втората половина от маслото и върнете пататника обратно в тигана, като го плъзнете внимателно от чинията вътре. Гответе още 10-12 минути.

Сервирайте топъл, с кисело мляко. Най-добре отидете в Родопите и го яжте там! Ако не ви се готви и не ви се пътува до Родопите, може да отскочите до близкия Lidl и да пробвате техния пататник с козе сирене.

А кое е вашето любимо традиционно ястие?

ПС. Ако се чудите откъде е заглавието “картофената принцеса”? Теодор го предложи на Яна за инстаграм профила й. Смятайте колко много обича картофи.

А тук може да прочетете любимите рецепти на едно семейство, което сбъдва мечтите си.

Тази публикация е с подкрепата на Lidl България.

Автор: Кристина Рахнева

Ще ви разкажа историята на една силна жена и нейния съпруг. В този разказ няма любов и романтика в холивудски стил, а по-скоро една тиха, често неизказана любов, любов, готова на саможертва, благодарение на която са оцелявали българските семейства през трудните времена на изминалите векове.

Прабаба ми Катерина (баба на баща ми) е родена през далечната 1882 г., точно век преди мен, в семейството на ковач, или както дядо ми, семейният летописец, е отбелязал - налбантин. Такава е била и фамилията им - Чугунцалиеви. Баба е била най-малкото 7-мо дете в семейството. Явно през 19-ти век не са чували какво е то критическа възраст, защото майка ѝ Мария е била на преклонните 50 г, когато на 4 март (стар стил) дава живот на прабаба ми. Живели са в с. Богданци до гр. Гевгели, или както те са го наричали - Гевгелия. Сега това градче се намира на границата на днешна Северна Македония с Гърция, но тогава е било все още част от Османската империя (освобождава се едва през 1913 г.). Била е работливо момиче. Баща ѝ Лазар понякога е казвал: Като отида в града ще купя нови обувки за Катерина, а за Велика (малко по-голямата ѝ сестра) няма, защото е мързелива!

През 1903 г, дали във връзка с Илинденското - Преображенско въстание или по друг повод, двама турци-войници влизат в къщата на най-голямата сестра на баба ми. Мъжът ѝ рибар, е отсъствал от дома и тези двамата се настанили там, като искали жената да обслужва прищевките им. Тя гордо отвърнала: Аз да не съм ви слугиня! Последвал изстрел, децата се разбягали, а турците излезли. Роднини и съседи се събрали около двора. Не знам поради страх от войниците, които били все още наблизо, или страх от това, което щели да открият вътре, но никой не смеел да влезе в дома ѝ. При колебанието на другите, баба ми, млада жена на 21 г, се втурнала първа, за да открие и изнесе тялото на сестра си…

Следващото голямо събитие в живота ѝ била сватба с дядо ми Георги, или както са му казвали повечето хора - Гоне. Първото им дете Анна умира на 5 г., за това с надежда кръщават второто на Божията майка Мария. Но и то се разболява и умира на 3 г. Недоумявам как са се справяли с преждевременната смърт хората от онази епоха, но тя не е подминавала нито едно семейство. Дядо Георги (6.02.1880 ст. стил) е бил най-голямото от 6 деца на София и Янкула. Сестра му и двама от братята му умират на 7-8 годишна възраст, а най-малкият му брат е убит по време на войните с турците. Неизбежно - времето, в което живеят, е било наситено с военни действия.

Така стигаме до повратната за Македония 1912 г., когато се задава поредният ужас - Балканската война. За хората, живеещи по онези земи, това бил двоен ужас. Като част от Османската империя, македонските мъже трябвало с турската армия да се бият срещу родните си братя от свободна България. Затова, когато започва мобилизацията на мъжете, някои бягат към българската и сръбската армия, а други избират да тръгнат на гурбет в западна Европа и отвъд Океана. Така решил и прадядо ми Гоне. Тръгнал е с група земляци към "Европата". Баща ми не е сигурен до Франция или Англия е стигнал, знам само, че в началото на юни е отплавал с кораб към Америка. Искрено се радвам, че не е успял месец и половина по-рано да се качи на Титаник. На трагично известният кораб все пак е имало група македонци, напуснали по същата причина родината си, но тяхната съдба ми е неизвестна. Между другото дядо ми и друг път е оцелявал от водната стихия. Като младеж е отишъл със свой приятел да гледат придошлите води на Вардар край Гевгелия. Имало е наводнение и е било голяма атракция за момчетата да се качат на моста и да гледат отблизо шумящата вода. За нещастие в този момент реката отнася моста и двамата падат в буйните води. Приятелят му бил плувец, но въпреки това не успял да излезе от реката и загинал там. А дядо Гоне не можел въобще да плува и бързо се хванал за една дървена отломка. Водата го носела докато не стигнал плитчина, от която успял да излезе.

Но да се върнем на прабаба. Тя не остава сама след заминаването на дядо, а живее със свекър и свекърва и един бъдещ живот, скрит в утробата ѝ. Била е бременна едва от месец, когато съпругът ѝ заминава. Така се ражда дядо ми Христо (29.01.1913 стар стил) в семейство без баща в едни размирни времена. Същата година на Балканите избухва Междусъюзническата война, а на следващата година и Първата световна. Явно положението в Македония по това време става нетърпимо, защото за пореден път стотици мъже, жени и деца тръгват към България в търсене на нов дом. През април 1916 г. семейството на сестра ѝ Велика, както и това на сестрата на дядо Гоне, поемат също по този път. Баба Катерина тръгва с тях и тригодишния си син. Тъй като на нейните грижи са възложени възрастните свекър и свекърва, взима и тях. Така поемат към Кавадарци - Пирот - Пловдив - Йоаким Груево, докато накрая през 1919 г. решават да се установят в Пловдив. Дядо Гоне поддържа контакт с тях чрез писма, роднини и приятели, пращал е и пари.

Една красива любовна история

В Щатите дядо се настанил в Акрон (Охайо), където е бил работник в строежа на железопътните линии. Работил е в Дейтън във въжена фабрика и в Мидълтън (Охайо) във фабрика за акумулатори. След това отишъл отново в Акрон във фабрика за автомобилни гуми. Шефът му го е харесвал много. Виждал е в него потенциал и го окуражавал да се запише да учи в училището за имигранти. "George, you can do it!" Но нито един от приятелите му не пожелал да се запише с него, така че и дядо отказал. Постепенно е заделил пари и е започнал собствен бизнес. Отворил е малко заведение за хранене, което е прераснало в нещо като ресторант - кръчма с билярдна маса. За кратко време го е развил и добавил втори етаж със стаи под наем. Накрая, през 1919 г., пише до жена си (Катерина е била неграмотна, но е намирала кой да ѝ чете) да дойде при него, защото вече се е замогнал и може да устрои живота на семейството си. Баба ми премислила, но решила, че с дете и двама възрастни не иска да предприеме подобно тежко пътуване (половин свят път на каруци и кораби) и отговорила: "По-добре ти се прибирай при нас. Като имаш пари и тука е Америка!" Колко мъдра жена е била баба ми, без да подозира.

Така дядо ми продава всичко там и тръгва за Пловдив, спасявайки бизнеса си от Голямата депресия, която връхлита Щатите следващото десетилетие. Тук купува земя и започва да строи къща в края на града, в близост до река Марица (днес мястото се води широк център). При издаването на български документи го питат за фамилия. По традиция това трябвало да е името на баща му - Янкула. Държавният служител го отрязва с думите - Тук в България такава фамилия Янкулов нямаме, ще те пиша Янков. Така един чиновник е определил фамилията на нашия род, няколко поколения напред. А баба ми я е записал Екатерина (така било по-правилно според него!), на нея по-късно е кръстена и леля ми - първото дете на дядо Христо.

Но да се върнем отново към историята. Голямото събитие в живота на дядо Христо било да се запознае с баща си на почти 7-годишна възраст. В началото е бил доста резервиран или е изпитвал по-скоро определена доза страхопочитание. Обичал е скришно да го наблюдава как работи и се храни. Просто му е трябвало време, за да свикне с него и да го приеме по-близо до себе си. А дядо Гоне, дали Америка го е променила, или е бил поначало предприемчив човек, бързо се захваща отново с бизнес. Решава да вложи парите си във фабрика за производство на шоколад и бонбони. Тегли и заем от банката. Баща ми и леля ми дълго са пазили опаковки, на които пишело ЕТ Георги Янков. Но успехът не траел дълго - типично по български, двамата му съдружници системно го ограбвали, а накрая избягали, отнасяйки пари и техника. Добродушен и доверчив човек бил дядо.

По това време, 1925 г, семейството е живеело за една година в София, където дядо Христо е учил в 4-та прогимназия. Но след тези събития отново се прибират в Пловдив. Дядо ми не се е предал, а започнал по-скромна дейност - амбулантен търговец. Печал и продавал тиква, царевица, ядки и други вкуснотийки за децата. С това се е занимавал дори след 1944 г. - явно трудно си е представял друг тип дейност, освен тази на частен търговец. Бил е човек, обичащ да изучава езици (радвам се, че тази черта, прескочила 2 поколения, е стигнала до мен), освен български, говорил е свободно турски, цигански, малко гръцки и екзотичния за онова време английски. Съседи и приятели са го наричали Гоне Американеца, а той винаги имал някоя интересна история да разкаже за странстванията си навън. И винаги с много образен език, например ще вметне едно: Come on, George! - и ще поясни: Демек, вика мен…

Жалко, че не ме е имало тогава, щях да запиша повечето му разкази. От него имаме останала ръчна машинка за бръснене, която е все още във форма, както и американски бръснарски ножчета, които дълго се ползваха в нашия дом. Беше донесъл и шевна машина Singer за баба Катерина, която майка ми все още ползва (на дъното ѝ и пише патент 1885 г).

А баба Катерина не останала неграмотна - след като синът им се изучил, научил майка си да чете и пише. Благодарен син е бил, който много се е грижил за родителите си, но неговият нелек живот би бил предмет на един друг дълъг разказ…

Въпреки трудностите, през които са минали, баба Катерина и дядо Георги доживяват до над 90-годишна възраст. Баба е паднала по стълбите, счупила крак, залежала се е и така постепенно угаснала. Дядо ми е бил все още здрав, на крака, но два месеца след съпругата си, също си е заминал тихо и кротко. Било е 1972 г, четири години преди сърдечен удар да покоси единствения им син Христо. Когато като малка слушах разказите на баща ми (Георги) и леля ми (Екатерина) за техния баща искрено съжалявах, че не съм имала възможността да се запозная с дядо Христо, семейния летописец. Бил е тих, кротък и услужлив човек, обичан от всички. За колко неща бих го разпитала! В детските ми години асоциирах неговия образ с жителите на Македония, представях си типичния македонец като миролюбив и благ човек и недоумявах какво точно означава израза "буйна македонска кръв".

Между другото, родила съм се точно шест години след дядо Христо, в деня на смъртта му. Бил е личност надарена с много знания и умения, но най-вече с едно голямо сърце. Радвам се на визуалната му прилика с най-големия ми син и се надявам моето момче да е наследило и нещо повече от това.

Може да харесате също:

Този безценен навик