Автор: ЯнаПеева
Докато бях бременна, не можех да спя. Постоянно ми обясняваха: “Почивай си сега, че после...”, “Спи, колкото можеш, че веднъж роди ли се бебето, няма кога.” (така и не разбрах какво ще се случи после, защото в момента си спя като бебе, но това е друга тема!). Ама как да спя, като има толкова много неща за научаване? И ако си мислите, че понеже бях (още съм) студентка и ходех на лекции, съм учила по счетоводство и бизнес отношения, жестоко се лъжете. Изучавах бебетата. И понеже знам как се правят, започнах от раждането. Когато се ориентирах как, къде и с кого искам да родя, се заех с по-практичните неща. Смятам се за сравнително интелигентен и разумен човек, но вярвате или не, абсолютно доброволно прочетох почти всички 38 (словом: ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ) теми “Бебешката количка - цяла наука за второ висше” в Бг-Мама, както и съответната поредица за столчето за кола. Теодор ме обяви за напълно изперкала и ме помоли да се съсредоточа в реалното си висше образование.
Така ...
Автор: ЯнаПеева
С Теди изтърпяхме една седмица разделени. Няма да коментирам по колко пъти на ден сме се чували, защото ще ми се смеете. По някое време се обадих на майка ми да я питам кога ще се понася и тя към Гърция, че да си ме прибере после и да си ходя вкъщи. Оказа се обаче, че е заета жена тази моя майка и няма да може да дойде. Ако знаете как ми се скапа настроението… Хем ми беше тъпо, че за поредна година няма да сме заедно на море - като бях малка изкарвахме по цяло лято, само сменяхме плажовете. Имам страхотни спомени от Оазиз, когато все още беше къмпинг, а не супер скъпарски комплекс. Там дядо ме научи да плувам, но това е друга история. Стана ми тъпо и че няма да мога да се прибера в София по-рано. Сигурно действително звуча като страшна лигла и след 5 години друга песен ще пея, но почивка без Теди не е почивка.
Идеално време за море
Понеже знаех, че няма да може да дойде през уикенда, защото няма да има кой да гледа кучетата, в главата ми се зароди план. Ще се прибера ...
... ги упътихме към крепостта.
- Щом сте стигнали дотук, никакво отказване. - обясни им Коко.
Сънародниците ни се засмяха и потеглиха, а ние, след още малко лутане, успяхме да си намерим колата.
За малко да забравя да ви разкажа за магазинчето за сувенири. Собственици са Тасос и Лина - тя е родена в България. И двамата говорят перфектен български. Мили, сладки, прекрасни хора. Гърците наистина са родени търговци.
С памук ще ти извадят душата, или по-скоро портфейла. И отстъпки, и комплименти. Но не съжалявам за нито цент, похарчен там. Лина рисува и твори, когато не е в магазинчето. Симпатична двойка.
Изпратиха ни с “ясос” чак до колата, а точно преди да тръгнем, Тасос почука на стъклото и подари на момчетата две дървени свирки. В беля ме вкара този човек, защото по целия път към Неа Перамос, слушах алтернативна гръцка фолк музика в изпълнение на Коко и Алекс, но въпреки това беше много мил жест. Свирките, впрочем, съм ги скрила. Мисля да ги подаря на Теди и Яна да си свирят ...
... да развалим. Оттогава не нося повече от стотина-двеста евро в брой, при това в дребни банкноти, където и да ходим из Европа. Дори в Гърция, където сме сега, навсякъде приемат карти.
Втората случка, също доста неприятна, ни сполетя в Англия тази пролет. Явно някой се опита да ми хакне картата, защото получих обаждане от банката ми, че са я блокирали след съмнителен опит за покупка. Интересното е, че в същия ден блокираха и картата на снаха ми Яна, която беше с нас. Явно сме попаднали на един и същи измамник, но поне не изгубихме парите си. Имаше известно неудобство, защото не можех да плащам повече с нея, но имах и друга карта, а и бяхме голяма компания, така че мъжете поеха плащанията. Не сме протестирали особено :). Обаче при всички положения мога да ви посъветвам следното при пътуване в чужбина:
1. Ако си носите пари в брой, нека да са дребни банкноти. Обменете ги предварително и ако са голяма сума, погрижете се да ги заявите в банката от предишния ден.
2. Задължително си направете ...
Автор: ЯнаПеева
С Теди никога не сме се разделяли за повече от 5 дни. Дори в началото, когато се загаджихме и той живееше в Благоевград, а аз бях 12-ти клас и ходех на училище, едва изтрайвахме цяла седмица без да се видим. Бяхме заедно по-малко от месец, когато решихме, че ще живеем в Англия, и по-малко от два, когато решихме, че ще се женим и се обадихме на бъдещия ни кум (когото аз не познавах!) да му кажем, че ще ни е кум, а той ни тегли една майна по телефона, защото го събудихме. Но се съгласи, де!
Сега обаче ме изостави този мой мъж. Делегира ни с Борис на майка си, качи се в колата и ме заряза в Гърция. Пък аз без него се поболях за една вечер. Излезе ми ужасна пъпка на носа точно 2 часа след като си тръгна за София. Много ми е мъчно, казвам ви. Едва 24 часа са минали, а аз само го мисля дали ще ни познае като се приберем след 10 дни, дали кучетата ще ни обичат още. Взех му даже кърпата на плажа, да не би случайно да го забравим с Борис - сложих я на съседния шезлонг и като ...
Автор: Мария Пеева
Нашият татко и двете ми големи момчета заминаха за София и ни оставиха на море сам-самички - Яна с бебе Боби, Коко, Алекс и моя милост. На малките им е много тъжно за баща им и много добре знам защо. Не само защото толкова го обичат, но и защото е най-добрият плувец в семейството. Не съм им никак достатъчна на плажа. Момчетата искат да влизат много навътре във водата, а аз се дърпам, страх ме е, че не мога да се справя с тях на дълбокото и все настоявам да имаме дъно отдолу, макар че те плуват доста добре и със сигурност по-хубаво от мен. На всичкото отгоре настояват да вземем и водно колело. Значи водните колела са нещо, което пък съвсем не обичам, особено след като Яна ми разказа как майка й веднъж влязла навътре с такова и то взело, че потънало. Не малко допринесе и факта, че през дъждовните дни изгледахме няколко филма на морски теми, сред които беше "Перфектната буря". Обаче тъй като децата и без това са разстроени, че татко им си отиде, не отказах директно на ...
Автор: ЯнаПеева
Борис все още е прекалено малък, за да се чудя как точно да прекарваме времето си заедно. Дните ни минават в бърборене - той на мен и аз на него. Достатъчно е да се покажа и той започва да се смее, трябва само да го целуна по малките крачета, за да ми се усмихне. Всичко му е ново, съответно всичко му е интересно. Една светната лампа му осигурява забавление за поне 15 минути. А когато и на мен ми доскучае, просто взимам Хари Потър, лягаме на килима в детската и се пренасяме в Хогуортс. Сигурно обаче няма винаги да е така. Днес ми попадна този супер готин списък, направен от една майка, която иска да прекарва възможно най-забавното време със сина си. Признавам си, нямам търпение да можем и ние да правим всички тези неща.
Научни експерименти - няма нужда да се чувствате сякаш сте в училище. В интернет има толкова много идеи за забавни експерименти, които можете да направите в домашни условия.
Боулинг - кой не обича боулинг? Когато бях малка, с баща ми редовно ходехме, ...
... има една разлика, че на нея не й отказва категорично, а стиснал зъби, отмята къдрав перчем, въздиша тежко, погалва затворения лаптоп и му обръща гръб, за да понесе бебе Боби и петнайсет чанти с багаж към това райско местенце с палмови чадъри, жълт ситен пясък и чиста вода, което напук на всяка нормална геймърска логика, така неудържимо притегля и майка му, и жена му, и децата в семейството.
Бебето не е рестарт, а ъпгрейд
Как протича един ден с Теди на плажа? След като успешно разхвърляме кърпите, мазилата, играчките, очилата, шапките и книгите по шезлонги, масички и близката околност, инструктираме децата да избягват да се давят, да не замерят хора извън семейството с пясък и водни струи, и да не се самозаравят на повече от метър под пясъка. След което младежта поема с боен вик да лови риба и миди, да строи крепости и да копае окопи, а ние с Яна и Теди се отдаваме на половин час кафепиене под зоркия поглед на Бобо, който се размазва на шезлонга, изпънат като шейх, докато баба му ...
... ум отношения, защото двама са хем баба и дядо на бебето, хем майка и татко на други четирима, а двама от четиримата са майка и татко на бебето, което изглежда толкова сладко, НО НЕ Е, защото то също искаше да ни изяде.
Само вижте този поглед на невръстен хищник!
Алекс отново спаси живота ни, а после и не позволи да ни сложат в багажника и добре че се намеси, за да пътуваме в комфорт на седалката до него. Иначе най-вероятно можеше и да останем забравени в раницата дни наред, защото майка му е толкова разсеяна, че не взе плейстейшъна на горките момчета и се наложи да четат книги вечер и да ходят на плажа денем, вместо да се забавляват истински. Но те, майките, си имат бъгове, това всеки го знае, ама и без тях не може, така че момчетата бързо й простиха.
Пътуването беше много дълго. На Алекс по някое си време му омръзна и почна да пита през минута “Колко остава, колко остава”? Баща му каза: “След пет минути." "Ама колко е пет минути?" "Брой на глас до 300”. Алекс започна да брои ...
... да "служат" смислено, ако приемат работата си като мисия, като съществен елемент за щастието и благото на обществото, то тази система ще се промени наистина. Само външен натиск и протести не стигат. Трябва и вътрешна воля, вътрешно желание от страна на самите служители. И коренна промяна на отношението към всички хора, които търсят помощта им.
В сайта на една школа за социални работници открих тези 10 умения, които човек трябва да притежава, за да бъде добър в професията си. Ако не са ви присъщи, ако не можете да ги развиете в себе си, може би друго поприще ще е по-подходящо за вас. В социалната работа няма много пари, така или иначе. Оставете я на хората, които искат да я вършат, защото я чувстват като признание.
10 качества, които социалният работник трябва да притежава и възпитава.
1. Емпатия
Емпатия е способността да се идентифицираш с трудната ситуация на друг човек. Това е интелектуален и емоционален процес, който ще ти помогне по-добре да разбереш и да помогнеш на други ...
... живот на фермерските животни. С голямо удоволствие организирахме играта с историите за животни, в която може да се включите, още повече когато разбрах, че първата награда ще е посещение на едно чудно кътче.
Кое е то? Фермата Приятели на четири крака. Беше цяло приключение да я открием в село Хотница, близо до Велико Търново. Както винаги, малко се изгубихме, и за наше огромно изумление за правилната посока ни упъти една англичанка, която се разхождаше по черния селски път сякаш довяна от вятъра като Мери Попинз, елегантна, дългокрака, с чадър и хрътка на каишка, готова за небрежна обиколка из Хайд Парк. Спряхме до нея и я попитахме за фермата за животни, макар че се съмнявахме да знае къде е, предвид факта, че дори не е местна. “Oh”, отвърна тя с акцент, на който би завидяла и кралицата. “The sanctuary?” (Убежището) И на бърза ръка ни насочи. В крайна сметка се оказа, че Убежището, или иначе казано фермата "Приятели на четири крака" е известна по цял свят и тук идват французи, англичани ...
Автор: ЯнаПеева
Нали знаете как уж повечето жени си избират мъже, които приличат на бащите им? Е, аз този стереотип съм го подминала. За сметка на това майка ми и Теди са си лика-прилика. Не мога да идентифицирам някакви тежки емоционални и психически травми в детството, които са довели до това стечение на обстоятелствата, затова си избирам да мисля, че просто и двамата са супер, мега готини и затова така се е получило.
Ще почна оттам, че и двамата са Рибки. Теди обаче е здраво стъпил на земята мъж програмист и това зодиите за него са най-голямата глупост на света, затова само споменавам. Та, двете ми Рибки (две от четири - Мими и Алекс също) са сякаш по калъп правени. Предполагам, че не влизаме (те, де, аз в отношенията им не се бутам) и в стереотипа „тъща и зет“, защото още отначало много се харесаха. Мама, която през живота си не е купувала кола, все гледаше да му купи на Теди - да си има вкъщи, а той все нещо да ѝ помогне с компютъра, нещо да ѝ инсталира, да ѝ оправи. Толкова им ...
...
Над 70% от случаите на отнети деца са на чужденци. Наистина могат да ти пратят службата за нищо. Дали могат да ти вземат децата за нищо, не знам. Знам, че ако имат дори и минимално съмнение ще вземат децата. По закон детето се отнема, ако службите преценят, че има заплаха за психическото или физическо развитие на детето. Това дава възможност за манипулации.
Ние, българите, сме калпава нация. Ако нещо такова се случи, ще затрупаме сънародниците си с камъни, защото са напуснали България. Ако са чужденци, те се обединяват и се защитават.
Питала съм защо и как се отнемат деца. Разказват ми страшни случаи - наркомани, алкохолици. Майка кара дрогирана по магистрала с трите си деца. На майките наркоманки автоматично им вземат децата. Още в родилното. Друга майка я сварват пияна до козирката с 2-годишно дете, което пие вкиснало мляко и се гледа само.
Дали се страхуваме? Имаме си едно на ум.
Но ние не бием децата си. Синът ни всеки ден е при приятели или приятелите му са вкъщи. Има и ...
... за детето според нуждите му. Както споменах по-горе, обикновено тя се съхранява от отговорника на групата.
Малка аптечка за морска почивка
3. Етикети с името
Това е изключително важно. Надпишете дрешките и обувките на детето. Децата обикновено просто хвърлят дрехите си, като влязат в стаята, или на поляната, или на мястото за хранене. Рискът детето ви да си изгуби нещо важно още на първия ден е огромен. Постарайте се да го улесните, за да не мисли за това и да се притеснява дали ще изгуби нещо, вместо да се забавлява. Не чакайте последната вечер, а няколко дни по-рано си вземете един перманентен маркер и набързо надпишете всички дрехи на етикета. Естествено, покажете му къде са надписани, за да знае къде да гледа.
4. Очакванията
Децата обичат изненадите, но само ако става дума за играчки и подаръци. В ежедневието те обичат да се чувстват сигурни. За да си прекарат добре и да са спокойни, е важно да знаят точно какво да очакват. Какъв ще е режимът. Каква ще е храната и по колко ...
... в баща му.
Синът на моя син ще порасне и ще намери своето момиче. И то ще бъде по-важно за него, също както майка му е по-важна за баща му от нас сега.
Синът на моя син един ден ще прегърне своето дете. И то ще има неговите дълбоки сини очи.
Точно в този момент някъде много далеч оттук, ние, старците, ще пием ледена бира, лежерно отпуснати на облачно бели хамаци насред огромната лавандулова поляна край езерото и ще бъбрим общи приказки за смисъла на живота и всичко останало, тук-таме разсейвайки се с някой виц. А Господ ще се усмихне и ще ни напомни, че бебетата са единствената причина светът да продължава да се върти.
А ние с бащата на моя син ще се засмеем и ще му отговорим, че винаги сме знаели това и да вземе този старец най-после да ни каже нещо ново.
Отговорът на Вселената
...
Автор: ЯнаПеева
24 май ми е любимият празник.
Дали защото, откакто се помня, с мама и брат ми си купуваме книжки на него, всеки скрил се в любимия си кът на книжарницата. След като си обещаваме да вземем само по една и после се червим на касата, че за пореден път сме се увлекли. Да не се притесните, и на други дати си купуваме книги, това просто ни е денят за книжарница.
Или защото, пак откакто се помня, книги има навсякъде. В спалнята на мама, на купчинки около леглото. В хола, накацали по единствения шкаф. В кухнята, заобиколили подправките. В моята стая и в тази на брат ми - навсякъде, по пианото, на пригодения за библиотека шкаф за обувки, в гардероба ми, на нощното шкафче. Играчките някак винаги ги прибирахме, криехме. Книгите обаче... да се виждат! Един любим цитат имам, написан с перманентен маркер на стената в някогашната ми детска
“A room without books is like a body without a soul.”
”Стая без книги е като тяло без душа.”
Може би е, защото думите винаги са ми били ...
Автор: ЯнаПеева
Един от многото прекрасни бонуси на това да си родиш малък човек е миризмата на бебе - нeвъзможна за объркване и караща всеки, който го гушне, да си забоде носа в главата или врата му и да въздиша с умиление. От едно известно време и аз, и Теди също миришем така, както и цялата къща. Причината? От 3 месеца и двамата използваме ексклузивно бебешки продукти. С него така и не успяхме да купим бебешка козметика, но явно приятелите ни се бяха договорили и в един момент се оказа, че имаме ВСЯКАКВА. Каквото се сетите, имахме го. Бебешката козметика бавно се разпростря из апартамента, плъзна от детската стая към банята, намести се в шкафа с кремчетата ми, избута нашите “пораснали” душгелове и сапуни, зае мястото на верните ни шампоани, даже верото ни вече е бебешко. Праха за пране няма да го коментирам, това си се подразбира. Сега ще ме питате от какво точно се оплаквам, Борис е уреден поне до първи клас. Да, ама не. Борис, както се оказа, има прекрасната и също толкова капризна ...
Автор: ЯнаПеева
Спомням си, когато се нанасяхме в предишния апартамент, в който живяхме, Мими оглеждаше спалнята и под нос смяташе нещо. Когато я попитахме какво мери, малко се смути, но все пак отговори: “Дали има място за бебе!” Тогава много се смяхме. Не само защото мястото, което всъщност мереше, беше една ниша, метър на метър, тъмна и отделена от останалата част на стаята, а и защото с Теди определено не искахме бебе. Още не бяхме женени, още имахме само кучето ни Алекса, която си водехме с нас напред-назад, прибирахме се по нощите, а във вечерите, в които си бяхме вкъщи, пушехме цигари до късно на терасата, аз седнала на земята, облегната на парапета, той срещу мен с краката ми в скута си. Още не се бяхме заженили (не, че не знаехме, че ще се случи), още дори нямахме Клара (първото бебе в живота ни, макар и куче).
Оженихме сме, преместихме се, сега бебето си има даже стая, въпреки че не я използва за нещо повече от гардероб и съблекалня. И въпреки моите бременни страхове и безкрайните ...
... ушите им плющят. А седнат ли като големи, до баща си и братята - всичко свършва. Почват да бърчат носовете.
Ето и вчера ми отказаха копривата. Да си я ям сама, казаха. Яна от солидарност предложи да опита, ама какво да го мъча горкото момиче, аз и сама мога да си я изям за една седмица, колко му е.
И така снощи сърцето ми плаче, че пак ми отказаха зелената супа. Гушнала съм бебе Борис и му се оплаквам жално:
- На баба то хубавото момченце. Още малко да порасне и да почне да яде, ще видиш баба каква супичка ще му прави от коприва, да стане железен юнак! И от спанак, и от лапад, и от киселец, всичко ще му готви баба, а той ще амка да порасне голям и силен.
А дядо му се обажда:
- Да бе, да. Ще храниш детето с треви. Пържолки ще си хапва той. Вземи поръчай сега по една пица да не мъчим децата с тая коприва.
И тогава ми блесна! Няма какво да се сърдя на момчетата. Баща им е виновен. Той ми разваля здравословното хранене. Момчетата гледат как се чумери на зелениите, и почват и те ...
Автор: Мария Пеева
Пееви сме за три дни в Априлци с двете малки деца, тийнейджъра, младото семейство с бебе, сватята, общо четири кучета, котка и още един приятел, който се присъедини в последния момент. Е, идвали сме и по-голяма тайфа на това разкошно местенце, но и така не сме никак малко, а колко сме шумни, няма да повярвате, докато не ни видите.
Обикновено обаче идваме с още семейства с деца и хлапетата си имат набори, с които се забавляват. Този път сме в семеен кръг, а момчетата ми не само че са с по пет години разлика, ами и с различни интереси. Още в колата тримата успяха да се скарат всеки с всеки. Най-големият е с отделна кола с Яна, бебчето им и двете кучета. Сигурна съм, че ако пътуваше с нас, и той би се включил достойно в братската война.
Братята
Питат ме понякога как успявам да въдворя мир между момчетата. Представете си три бомби от тестостерон и детинщини, всяка със своите характерови особености, при това наследили сприхавия нрав на баща си и острия език на майка ...