Автор: Мария Пеева

Да ви кажа, обичам зелено. Ама обичам не само да го нося на рокли, макар че и това не отказвам. (Вижте как хубаво ми стои на червените бузки). Обичам най-вече да го ям! Това марули, салати, зелен лук, лапад, спанак, коприва, лозови листа, броколи… Хайде, броколите, не чак толкова, мога и без тях да оцелея. Но иначе ми дайте само зелении да ям като същинско тревопасно. Но не защото се отслабва от тези треволяци (стройна крава да е виждал някой?), ами просто ми харесва на вкус. Свежичко ми е, пролетно ми е, апетитно ми е. А как хубаво го приготвям, няма да повярвате. Кеф ти спаначена крем супичка или лозови постни сармички, кеф ти зелена салатка с яйчице или лападец с булгур… Цял месец мога само в зелено да готвя и да не повторя.

Агнешка плешка в листа от лапад

Да, ама моите пусти канибали не щат даже да помиришат зелено. Аз обаче упорито готвя, не се предавам. Пробвам нови рецепти. Спанакът го завивам в баничка. Лападът го прикътвам в тавичката на скришно под яйцата. Е, не, та не. Не можеш ги излъга, отдалеч ме усещат. 

Снощи Теди само влезе и попита:

- Абе, маме, да не би Цезар да се е изакал вкъщи? Много вони. Аааааа, ясно! Сготвила си копривена супа.

Не го е срам! Тази моя прословута копривена супа, дето Коко й вика копринена… С нея мога да се явя на кулинарен конкурс. Казвам ви, същински еликсир е, а толкова лесно и бързо става. Баба ми я правеше всяка пролет с копривка от двора, та още от дете я обожавам. Задушиш лучеца с масло, после добавиш в тенджерката измитата в сито млада коприва, долееш малко вряла водица, оставиш да покъкри и накрая пасираш. Хич не й трябват подправки, толкова е ароматна. Накрая сгъстиш с малко препечено брашно и поръсиш със сиренце и крутонки, за да е по-модерно. Пръстите да си оближеш, а отгоре на това и полезно. Е, не щат да куснат моите.

Яд ме хваща и има защо. Като са малки бебешори и тепърва ги захранвам, всичко ядат. Докато са на бебешкия стол до масата, си хапват с апетит всичките ми зелении, чак ушите им плющят. А седнат ли като големи, до баща си и братята - всичко свършва. Почват да бърчат носовете.

Ето и вчера ми отказаха копривата. Да си я ям сама, казаха. Яна от солидарност предложи да опита, ама какво да го мъча горкото момиче, аз и сама мога да си я изям за една седмица, колко му е.

И така снощи сърцето ми плаче, че пак ми отказаха зелената супа. Гушнала съм бебе Борис и му се оплаквам жално:

- На баба то хубавото момченце. Още малко да порасне и да почне да яде, ще видиш баба каква супичка ще му прави от коприва, да стане железен юнак! И от спанак, и от лапад, и от киселец, всичко ще му готви баба, а той ще амка да порасне голям и силен. 

А дядо му се обажда:

- Да бе, да. Ще храниш детето с треви. Пържолки ще си хапва той. Вземи поръчай сега по една пица да не мъчим децата с тая коприва.

И тогава ми блесна! Няма какво да се сърдя на момчетата. Баща им е виновен. Той ми разваля здравословното хранене. Момчетата гледат как се чумери на зелениите, и почват и те с претенциите. Лош пример им дава, както се казва. То не е случайна тази приказка: "Всичко хубаво взели от майката, всичко лошо - от таткото.". После защо не искали коприва… За да не останат по-назад от татко си, ето затова.

Обаче и аз не съм лесна. Поръчах им пици със спанак.

От гурмето до кюфтето