Автор: Мария Пеева 

Синът на моя син има неговите дълбоки сини очи, в които можеш да се изгубиш.

Синът на моя син е пухкав и сладък, и гушкав, и разтапящо очарователен също като него преди четвърт век.

Синът на моя син гледа баща си влюбено и му се усмихва, сякаш двамата крият някаква прекрасна огромна тайна, също както някога моят син гледаше своя баща.

Синът на моя син обвива малките си меки пръстчета около палеца на баща си и стиска с всички сили юмручета, сякаш му казва “Никога няма да пусна ръката ти”. Не му вярвай, сине :) Ще те пусне, както ти пусна нас.

Синът на моя син ще расте здрав, и силен, и смел, и забавен, и умен, също като моя син.

Синът на моя син ще пада, но баща му ще е винаги до него да го вдигне и да го прегърне, както правеше неговият баща.

Синът на моя син ще губи пътя, но винаги ще има кой да го потърси, както ние търсихме баща му преди време.

Синът на моя син ще греши, но винаги ще има кой да му прости и отново да повярва в него, както ние вярваме в баща му.

Синът на моя син ще порасне и ще намери своето момиче. И то ще бъде по-важно за него, също както майка му е по-важна за баща му от нас сега.

Синът на моя син един ден ще прегърне своето дете. И то ще има неговите дълбоки сини очи.

Точно в този момент някъде много далеч оттук, ние, старците, ще пием ледена бира, лежерно отпуснати на облачно бели хамаци насред огромната лавандулова поляна край езерото и ще бъбрим общи приказки за смисъла на живота и всичко останало, тук-таме разсейвайки се с някой виц. А Господ ще се усмихне и ще ни напомни, че бебетата са единствената причина светът да продължава да се върти.

А ние с бащата на моя син ще се засмеем и ще му отговорим, че винаги сме знаели това и да вземе този старец най-после да ни каже нещо ново.

Отговорът на Вселената