Автор: Траяна Кайракова
6:00
Вторник сутрин. Ставам и още в просъница ми блесва, че имам седем часа - с часа на класа. После имам консултации – с родители. Гълтам два валериана, за всеки случай мента, глог, валериан и накрая един аналгин. Той ще ми е нужен още на входа на училището. Оставям детето на градина – в това съм много добра. Същото не може да се каже с прибирането оттам.
Отпред стоят примерни родителки, оставили децата си, оправяйки някоя квартална клюка, бдително оглеждайки входа. Нямаме нужда от охрана общо-взето, но това не е моя работа. Някои ме разпознават, въпреки че приличам на човечето на Мишлен. Даже ме поздравяват любезно. Е, има няколко, които са стиснали устни (от студа ще да е), ама пък тях аз ги поздравявам.
Днес се е поотоплило в училище. Имам половин час преди началото. Нося си отвертка, още вестници и за всеки случай силикон. Той май се слага в пистолет, но това после ще го мисля. Рано сутринта съм инструктирана, от мъжкото тяло у дома, как да намокря вестниците, ...
Автор: Траяна Кайракова
Лоши хора сме това учителите, казвам ви, лоши хора сме. Не стига, че час по час ни вдигат заплатите, не стига, че три месеца ваканция имаме и по половин ден работим, ами и все сме недоволни, все мрънкаме. Ако сме във ваканция, що сме във ваканция - гърмят ни отпуските, ако сме на работа - що сме на работа, умряхме от студ в тая зима. Ама сега няма да се оплаквам. Аз съм оптимист човек. В трети клас съм. Жалко, че не съм ученичка обаче. 06:00 Понеделник е. То не бе дървена ваканция, то не бе грипна ваканция, то не бе сняг до ушите, разгеле - свърши се. Скачам от леглото и започвам да се обличам. Три вида блузи, едно поло, клин, отгоре панталони, мислех да сложа и още едни, ама не се получи. Шапка, шал, ръкавици и терлици за върху ботушите. То само ми остава да се хлъзна и да си счупя нещо в този лед. В две торби - тетрадки, новите учебници за оценяване, тестовете за тази седмица. Без малко да си забравя дамската чанта. Като дългогодишен шампион по фигурно пързаляне ...
Автор: Траяна Кайракова
18:30
- Мамооооо, върнах се! Къде си? Направих класната, май имам само три грешки, ама карай. Ти какво правиш?
- Нищо, маме, в спалнята съм.
- Знаеш ли днеска какъв час имахме?
- Какъв?
- Рисуване. И госпожата каза, че ако не нарисувам нещо, ще ми пише двойка.
- Е, как може по рисуване нищо да не правиш?
- Ами нали знаеш, че не мога да рисувам! Ама чакай да видиш какво нарисувах.
Връща се и крие лист зад гърба си. Обръща го и очаквателно пита:
- Знаеш ли кой е това?
- Амиииии….
- Позна! Ти си!
- Знам аз, направо съм същата! Ама защо си ме нарисувал?
- Темата беше „Супергерои“.
- Ами защо не е Батман или Супермен?
- Е, нали все казваш да съм оригинален и да не копирам другите.
- Така е, ама пак не разбирам.
Тук ровичкам, за да си погъделичкам егото.
- Ми ти се грижиш за мен.
- И?
- Ми готвиш ми.
- И?
- Ами, като се разкрещиш и ме гониш да си пиша домашните, развиваш по-голяма скорост от Батман и Робин, взети заедно!
Тук ...
Автор: Траяна Кайракова
Знам, знам как се пише присмехулник. Ама аз живея при Смехулник, двайсет години при това. Не се оплаквам. Децата трудно свикнаха, докато бяха малки, бая се сърдеха, но сега вече виждам наченки на този характер и у тях. Завиждам на децата и мъжете/жените им. Няма лабаво, братче! Ако имат чувство за хумор – добре, ако нямат, да си трансплантират, щото иначе няма да изкарат много!
Ако сте чели първата част, имате представа за какво иде реч. Ако не сте, няма страшно и тук ще схванете. Мъжът ми е шегаджия, майтапчия, гавраджия, каквото ви дойде на ум, завършващо на „джия“ без обаче катаджия. Аз не падам по-долу, обаче с него не мога да се меря. Скоро една дружка чела предната част и ми вика:
- Аз мислех, че ти си много готина, обаче сега харесвам много повече мъжа ти.
Няма лошо, душо, давам ти го, но… под наем. Тя тъз смехотерапия да не е безплатна! Ми тез плочки по корема без фитнес? Няма и да ти взема много, като на приятелка само в евро. За постоянно не си ...
Автор: Траяна Кайракова
От 20 години не съм имала такава Коледа. Ако някой ми беше казал, че тя съществува, направо щях да му се изсмея или най-малкото да го гледам като изтресена. Обикновено у нас е преселение на народите за около 3 дни, които ми се виждат като 30 най-малко. Обичам родата и семейството, задушевните и мили събирания, вкусните ястия, обаче искам аз да им отида на гости поне един път, че да разбера от празник. Тази година подхванахме жесток ремонт, цялостен, основен и каквото още ви дойде на ума, но това една друга история, която скоро също ще лъсне като въшка на чело (ако оживея, де). Ха днес, ха утре, ха другия месец и така 7-и месец сме в батака. Минаваме на прибежки и припълзявания, от вратата се хвърляме по креватите и няма място даже да размахам пръст или (не дай си, Боже) да шамаросам някое хлапе. Бързахме, бързахме да свършим за Коледа, че да се представим подобаващо, обаче Господ явно се смили над мен. Както се ядосвах, че край нямаха тия майстории и след всеки ...
Автор: Траяна Кайракова
Не ме разбирайте погрешно, обаче зададе ли се този празник, един месец по-рано косата ми се изправя и накъдря сама през ден. У нас се струпва цялата рода, плюс който откъдето се сети. Ами то няма лошо, ама и на мене ми се ходи у някого. Ще хапна, ще пийна и си отивам по живо по здраво. Даже няма да искам и в кутийки да ми слагат за вкъщи.
Ама нали съм била по-млада, можела съм още да шетам, не ми тежи да домакинствам и т.н., 2896423 причини да сме у нас. 20 дена по-рано почвам да чистя, бърша, въртя перални, подреждам стаи, вадя дюшеци, надуваеми и походни легла, кресла, пуфове и някой друг палет за всеки случай. На децата изрично е забранено да пипат, разместват, цапат, ядат и дишат! Всичко това се случва, разбира се, вечер след работа, после изпадам в кома, пак хуквам на работа и вечерта пак газ до дупка. Съпругът пазарува една седмица по-рано, за да избегне опашки и задръствания, в последния момент се оказва, че някое хлапе е изяло нещо жизненоважно за вечерята/ ...
... в гората. А ако решите да го направите на 1-и януари - гарантирано няма да има навалица по пътищата. Весело посрещане на Новата година!
Прoчетохте ли пожеланията на Траяна за хора с чувство за хумор? Идеални са и за новогодишни късмети!
Препоръчваме ви още:
Невидимите подаръци
Традициите не са това, което бяха ...
... като ме видя. Със студена пот по гърба и треперещ глас зачетох: "Ще ти се роди дете, приготви се и за две".
Всички избухват в смях и аплодисменти. Усмихвам се и аз безпомощно. Чувствам се като Софи Маринова излязла да подгрява "Металика". Защо ми се смеят тези хора, толкова ли ме мразят? Росито ме гледа ужасена и се премества с половин метър. Трябва да изляза от това положение. Лапвам парчето и без да дъвча, го гълтам. Давайте другия късмет, сега ще оправя нещата. Внимателно оглеждам тоя път. Забърсвам най-далечното. Отварям и чета на глас - " И да бягаш през глава, пада ти се брак сега". Росито пада на колене, кръсти се и повтаря в транс - "Друга да му ги ражда, няма да съм аз". Пълня чашата догоре. Размишлявам напрегнато. Каква стана тя сега?! Развод и пак близнаци. Заричам се повече баница, бюрек, милинка да не хапвам. Ако си сменя религията, късметът смята ли се още?
*******************
Четохте ли Стокхолмски синдром от Калоян? Препоръчваме ви и коледните пожелания на Траяна, ...
Автор: Траяна Кайракова
За Коледа по традиция се отправят благопожелания. Пак по традиция, моите нямат нищо общо с тези, защото традициите не са това, което бяха!
Тъй, сега да подкарвам за момите и за дамите.
Ако сте омъжени:
Мъжът ви да ви издържа, докато е жив, а вие да ходите по маникюри, педикюри и всичко, завършващо на „юри“. Ако пък сте като мен, вързани в тока, може да поработвате нещо, колкото да не е без хич.
Да направите застраховка "Живот" на благоверния (моят има няколко, без майтап) и тя да е във ваша полза. Все пак, доказано е, че жените надживяваме мъжете, заради големия брой сиви клетки, които имаме.
Децата ви да чистят, готвят, перат и простират и само да ви питат кое къде да оставят и кога и какъв коктейл искате.
Дори да сте 200 кила като мен, да получавате комплименти всеки ден, дори да са от сорта: “Я, колко ти отива черното под ноктите!“.
Всичко, което изядете по Коледа, да ви се лепне на бюста и никъде другаде.
Да ви се паднат икономка и чистачка ...
Автор: Траяна Кайракова
Като се гледам тъй, отстрани, не съм никак лоша. Ми то може ли жена 120 кила да е лоша. „Пълна жена - весела къща“ са казали хората и то с право. То затъ на мене все ми е весело, ама на другите май не чак толкова. Нъл иде сега Коледа, чудя съ и съ мая кво ши подарявам. Тия деца наядани нямаха. Щерката искала Айфон 7, че и на някой си Апъл. Кой го апъл не разбрах, ма сигур и тя иска да я нахапи някой.
Синковецът са затръшкал за Ексбокс. Туй ще да е нещо за пиене на екс. Пък сетне сигур ще има бокс. Тъй го разбрах аз, ама малък е още за екс, засега му даваме само ракия. Към втори клас ще мислим за екс и твърд алкохол. Колкото до бокса, понякога се налага да го прилагам, ама мии тежко ръчището, че рядко се случва и държи влага поне 2 години.
Баща им и да иска нещо, не смей да каже, щото и той е пробвал бокса веднъж. Оттогаз готви, чисти, пере и простира с голям кеф! Ще му измисля и нещо за него, ама по отподир. Сега децата да оправя, че после ще се закахъря с ...
Автор: Траяна Кайракова
Скъпи Дядо Коледа,
Аз се казвам Тони и съм на 6 години. Двамата с мама живеем сами. Понякога имам татко, защото той не идва често. Когато питам защо, той мълчи, а мама плаче. В градината ни учиха за трите ни имена. Аз не нося тези на татко, а на мама. Лелките и госпожите обясняваха, а мен ме гледаха и си шушукаха. Аз нямам нищо против да съм с името на мама, защото много я обичам.
Баба казва, че мама е глупачка, защото е някаква „любовна“ на татко, и мама пак плаче. Тя ме гушка, облича и готви най-вкусната супичка на света. Двамата с нея си играем и много се забавляваме. Обаче като си легна и тя си мисли, че съм заспал, пак плаче. После казва, че е така, защото я боли глава.
Татко има една друга майка и един батко. Видях ги веднъж в парка. Той носеше баткото на конче и много се смееха. Много искам и мен някой да ме носи така. Мама не може, защото е мъничка и слабичка.
На празниците сме двамата с мама. Сигурно само двама души са семейство. Обаче по телевизията ...
Автор: Траяна Кайракова
С моя мъж се оженихме тъй набързо, че чак аз не разбрах. Ама и той толкоз се е усетил, като го е ударила Сляпата неделя, че чак го окьоравила. Голямо зло съм явно, щото мъжът ми казва, че от нашия край хората вода за боб не взимат, че не увира, пък той жена взел. Голяма грешка ви казвам, ама да е гледал и мислил, връщане няма. Че и далеко бе! Има-няма 500 километра. Все се тюхка, като се съберат компания: „Как да я изгоня бе, хора? Не мога да преценя кога да се скараме. Влак има само сутрин и вечер. Тя спи до обяд, сетне не я виждам, като духне. Вечер се развика, като е заминал последният влак, кога да я изгониш?“ Хората се подхилкват, той си тъгува. Че пусто и алкохол не близва, да се натряска, че да му мине! Пък и аз го гледам. От 80 го направих 180 килограма. Тъй ми каза мама, че любовта на мъжете минава през стомаха и малко под него. От Коледа на Коледа готвя хубаво и обилно. Тогава е най-сигурно, че ще се прибера, нали е семеен празник все пак.
Аз не се ...
Автор: Траяна Кайракова
Тази история ще ви разкажа точно така, както я записах. Няма да споменавам името на дамата по разбираеми причини. Изводите оставям на вас.
„Никой не вярва, че съществува такава болест, само тези, които са минали по този път или продължават да вървят и да се борят с нея. Ето затова я наричат невярна. Ако не бях се разболяла, аз бих казала същото. Често чувам отстрани – „лиготии, простотии, то в днешно време и в тоя стрес кой няма депресия, айде моля ви се“ - по адрес на някой, който се е осмелил да каже, че страда от депресия или поне така предполага. Аз не съм казала на никого. Не искам и не смея. Няма да ми повярват. Споделих само с една приятелка психолог, която всъщност ме прати на правилното място и разбра какво ми се случва.
По нищо не ти личи, ти си все същият човек, няма как другите да разберат какво се случва. Първо започва мълчанието. Не ти се говори, на събирания просто слушаш, почти не запомняш нищо от разговора, установяваш, че дори не те интересува ...
Автор: Траяна Кайракова
Това майките сме страшно нещо - цяла мафия или другояче казано Мамафия. Няма значение от кой тип сте. Ако сте от типа домакиня, децата и грижите по къщата са основни. Ако сте обаче милионерки или мъжът ви е такъв, към децата добавяме гледачка, маникюри, масажи, шопинг, фитнес и друго не се сещам. Откъдя-накъдя да се сещам аз, като навремето не срещнах милиардер, та да го направя милионер! Взех си едно обикновено момче, което да ме обича, и сетне станах майка и работеща жена. Не се оплаквам. Ама сега няма да ви разказвам житието и битието си, а нещо много по-интересно, а именно за нашата Мамафия.
Тя се заформи още в детската ясла, леко напъпваща все още, а после в детската градина избухна направо с пълна сила и помете всички, които бяха въвлечени в нея, доброволно или не. Няма начин и вие да не сте били в такава група, макар и за малко. Пък ако не сте били, сега да ви кажа за какво иде реч.
Първо и задължително след оставянето на децата е кафето. Всички ...
Автор: Траяна Кайракова
Ако някой от вас си мисли, че цяло лято стоим и дремем в отпуск, много се лъже. Знам, че казват, че причините да станеш учител са 3 – юни, юли и август. Дрън-дрън, че пляс! По-рано от средата на юли я си излязъл в отпуск, я не си. Пиши картони, оправяй дневници, архивирай хартии, издавай материали и т.н. Пък има и дежурства. Ще си кажете, че кви ли пък са тия дежурства? Ми да ви обясня. Записват се ученици, следят се класирания, дават се бележки за каквото се сетиш, молиш се на ученици, белким ти се запази паралелката в 8 клас и т.н. Оттам нататък си в отпуск с разпокъсвания. Ще се одобряват учебници - бам! - една седмица прекъсване на почивката. Няма да се одобряват – бам! - още една си е отишла. После ти остава отпуск, обаче трябва да го изчистиш, ама кога не е ясно. Както и да е, това са едни други теми дълбоки, в които няма да навлизам. Искам да ви разкажа с каво се занимават тази година от 1-ви септемри 11 600 учители. Според приетия механизъм за връщане ...
Автор: Траяна Кайракова
Кой не обича бисери? Едни такива бели или сиви, черни, лъскави, дребни или едри. Всякакви има. Аз нямам бисерна огърлица за малката си черна рокля, щото роклята ми никак не е черна, пък още по-малко малка. Други бисери събирам аз, чак колекция си направих и само я допълвам.
От година на година стават все по-големи, лъскави, излизат като въшка на чело и дрънчат, та се не трае. Неграмотни бисери им викам аз. И веднага ще ви кажа, че не са виновни тия, дето ги ръсят, сиреч децата ни, а ония там отгоре, дето „подобриха“ образУвателната система и ни докараха на тоя хал/ знам как се пише образОвание“/.
Ще карам с тия по български, хеле в седми клас, че най са ми на сърце. И по другите предмети има, ама тях не ги знам много-много.
Ще правим синтактичен разбор на изречението „ Корабът плува“.
- Айде сега, Мишо, почвай, мойто момче.
Първо ще давам лесно и просто нещичко, сетне ще карам натам.
- Мииии, кораб е глагол.
- Що бре?!
- Ми, щото плува.
Туш ...
Траяна Кайракова
Есенно временце, пълен пазаря до чюшмята /както викат наш`те лелки/ със сергии. Наредили едни зелки, тамън на мойта зелка мязат – рошави, кръгли и съвсем зелени. А пък ний у нас си обичаме кисело зелце – де с мръвка, де с оризец, де само с ракийца – както падне, зависи колко ни е ударила кризата.
Само дето има голем проблем – кът наредим пусто зеле в кацата и се почва едно чудене и маене – аджеба кой да го претака и как точно. Половинът държи един гумен маркуч и ме овиква: - Духаш, претакаш, сетне леко смучеш навътре и пускаш в кофата. Не се научи, еееееей, няма оправия с вас жените. За нищо не ставате.
Детето седи и гледа умно, то и без туй зеле не яде, ама стои за компания и лаф. Аз се дърпам, не ща да вадя с маркуч пуста саламура, че повечето нагълтвам и все ми се чини, че ще се удавя.
Тъй ли само ний не си купихме бидон с канелка – хем по-лесно, хем по-интелигентно някак си! Пуснеш си я канелката, развийш си я и си църцори саламурката в кофата. Ама на ...
Автор: Траяна Кайракова
Да не съм излизала в чужбина, излизала съм. Турция, Румъния, СССР, демек Русия, Белгия – таман 3 пъти, Полша и Мадрид. Все е било по проекти, служебно, а в Испания с мъжа. И досега най ми лежеше на сърцето Брюксел! Хич не се впечатлих от човечето, дето се облекчава насред улицата, ами от шоколада. Ха бонбони, ха гофрети, ха трюфели, ха черен, млечен, тече от фонтани, фърчи от чешми – страшна работа. Хвърлих си диетата през хотелския джам и лапах в несвяст. После трудно се нацедих в бикините, джапанките обаче ми ставаха и се прибрах с 10 кутии бонбони и децата да се освинят. Няма само аз да се клатя като преяла патица. Семейно, с децата, в чужбина не сме ходили.
Тая година обаче децата се затръшкаха за Барселона. И двамата са фенове на Лео Меси, на него пък хич не му пука за туй, ама Барса да е. Мрънкаха, мрънкаха и аз мрънках, че баща им за цяла година почива само на Коледа за 5 дни и затуй е все нервозен. Уж заради него и той да си почине. То и туй е вярно ...
Автор: Траяна Кайракова
Обичам семейството си.
Обичам да ходя на почивка няколко пъти.
Обичам да ям, пък нищо да не качвам/ не ми се получава/.
Обичам да съм слаба / виж предното/.
Обичам да пея, че и успявам/поне аз тъй си мисля, за комшиите не знам/.
Обичам да танцувам.
Обичам цветя/ хеле, ако не трябва аз да ги копая/.
Обичам да чета.
Обичам да ми е чисто.
Обичам да ми правят ремонт всяка година и после някой да изчисти.
Обичам морето.
Обичам да живея в къща/ама без много за копаене и обръщане на буци/.
Обичам да готвя.
Обичам работата си, приятелите, купоните, шоколада, мента със спрайт, селски домати, люти чушки, мазни баници, да люпя семки, да се карам на децата, че хора да станат, да командвам и още 8672 неща.
Но най обичам да се смея. Ама не само да се усмихнеш някак си тъй скромно, да присвиеш устни и да си прикриеш зъбите с ръка, че да не ти излизат бръчки, ами с пълна сила. Никакво лекичко „ хаха“, а направо „ Мухахахахаха, бухахахаха, ...
Автор: Траяна Кайракова
- Страшен си, брат! Така те искам!
- Благодаря ти!
- Само още четири и си готов!
- Сигурен ли си? Не станаха ли много?
- Обещавам! За какво ми е да те лъжа. Виж колко хора имаме само!
- Ок, пращам. Сега ще ставам.
Ники спря компютъра и отвори раницата си. За утре нямаше много за учене, пък и оставаше малко до края на годината. Лятото вече се усещаше. Някои от съучениците му вече ходиха през уикендите на море. А той още не беше го виждал. Е, не съвсем, по телевизора и на компютъра, но не беше същото. Мечтаеше си един ден и той да отиде, но нямаха пари и не искаше да тревожи майка си. Тя и без това изнемогваше от работа. В училище нямаше много приятели. Не го харесваха особено, защото учеше, не се подмазваше и се пазеше от сбивания и интриги. Пък и всички имаха айфони, таблети, лаптопи, маркови дрехи и маратонки. Беше свикнал да му се подиграват и не обръщаше внимание. Тази година щеше да завърши четвърти клас с отличие и майка му пак щеше да се гордее ...