Автор: Траяна Кайракова

Като се гледам тъй, отстрани, не съм никак лоша. Ми то може ли жена 120 кила да е лоша. „Пълна жена - весела къща“ са казали хората и то с право. То затъ на мене все ми е весело, ама на другите май не чак толкова. Нъл иде сега Коледа, чудя съ и съ мая кво ши подарявам. Тия деца наядани нямаха. Щерката искала Айфон 7, че и на някой си Апъл. Кой го апъл не разбрах, ма сигур и тя иска да я нахапи някой.

Синковецът са затръшкал за Ексбокс. Туй ще да е нещо за пиене на екс. Пък сетне сигур ще има бокс. Тъй го разбрах аз, ама малък е още за екс, засега му даваме само ракия. Към втори клас ще мислим за екс и твърд алкохол. Колкото до бокса, понякога се налага да го прилагам, ама мии тежко ръчището, че рядко се случва и държи влага поне 2 години.

Баща им и да иска нещо, не смей да каже, щото и той е пробвал бокса веднъж. Оттогаз готви, чисти, пере и простира с голям кеф! Ще му измисля и нещо за него, ама по отподир. Сега децата да оправя, че после ще се закахъря с тежки мисли.

За щерката веке разбрах – туй да било нещо като жисием. Ма що иска 7 броя не знам. Нямам толкоз пари аз, пък те и по 7 броя ще ми искат. Добре, че е комшийката Кера. Тя ми рече, че тоз Апъл значел ябълки. Оф, олекна ми. Добре, че не значи череши, че в тоз сняг върви ги търси. Виж пръжки имаме, за късмет и ябълки, щото аз денонощно съм на диета. За бокса обаче и тя не знаеше. Питах и баба Минка – глухата, от долната махала, ма тя пък хич не мъ чу, нит разбра. Тогаз се върнах на първия вариант с екса и бокса.

Хукнах да търся аз подаръците. Нийде никой не знае какво й туй нещо, дето да мяза на жиесем и да е 7. Аз съм гений, жив уникум и га ми са подуха коленете в налъмите от ходене из преспите у село, върнах съ и го изобретих. На детето, малкото, разгеле в кръчмата намерих след няколко парцуци неговия подарък. От мен да мине, на баща им взех подарък. Опаковах аз нещата. Че сетне като се разшетах. Мъжът ми направи баклавата, питката, прЪжолите, руска и млечна, сланина, свинска кожа, качамак с пръжки. Накичи ялхата, пък аз съ опънах блажено да държа положението под контрол.

Турехме няколко кютюка в кюмбето и зачакахме да доди Коледата. Кът съм отпрала, без малко да я опущя. Мъжът ми турна масата, наредихме се с дяцата и съ подкарахми. Ха ракиии, ха мръвки, ха вино, ха салати и накрая с водка и от домашния ликьор. Тъй ми съ изду шкембята, че направо съм отрязала наново. Мене, кът ми падне кръвното, га са наям, направо залягам, няма значение къде съм. Една година паднах направо в кочината, само дет свините не ми изяли налъмите.

По едно време децата ма раздигнаха. Скачат, радват съ, чакат подарките. Отваря щерката и се пули в кутията. Викам хареса й, щом тъй гледа. Малкият отваря и той съ блещи. Че га ревнаха, махлата опищяха. Чакай викам да видя, да не съм объркала нещо. Няма бе, братче! Кот съм турела, туй сий вътре. На дъщерята седем ябълки, навързани кът жиесем, даже дрян му турих за антена, да мяза на мобифон. Хем ще си приказва, хем га са умори, ще си рупа ябълки. На малкия цял сервиз едни мънзърки чеши за текила, тъй рече кръчмарят. Хем ша пий на екс, хем след туй ще е готов за бокс.

Баща им май най са зарадва. На него турех нова тенджера под налягане, че старата ми гръмна миналото лято. Пореваха си, пореваха, па кът ми видяха зверския поглед, млъкнаха. На мене ми подариха онез скъпите ботинки, дет си ги харесах в града, че га ходя в кръчмата, да ми е топло в тая киша. Тъй ми стана драго и мило. Айди, викам им, сега да хапнем баклава, че да ни съ разтуши душата, пък догодина да ми кажете по-арни подаръци, дет ги има и на село, да не съ блъскам да мисля, аз цели два деня преди Коледа какво точно сакате!

Препоръчваме ви още:

За мама... няма!

Специален подарък 

Не е лесно!