Автор: Траяна Кайракова

- Страшен си, брат! Така те искам!

- Благодаря ти!

- Само още четири и си готов!

- Сигурен ли си? Не станаха ли много?

- Обещавам! За какво ми е да те лъжа. Виж колко хора имаме само!

- Ок, пращам. Сега ще ставам.

Ники спря компютъра и отвори раницата си. За утре нямаше много за учене, пък и оставаше малко до края на годината. Лятото вече се усещаше. Някои от съучениците му вече ходиха през уикендите на море. А той още не беше го виждал. Е, не съвсем, по телевизора и на компютъра, но не беше същото. Мечтаеше си един ден и той да отиде, но нямаха пари и не искаше да тревожи майка си. Тя и без това изнемогваше от работа. В училище нямаше много приятели. Не го харесваха особено, защото учеше, не се подмазваше и се пазеше от сбивания и интриги. Пък и всички имаха айфони, таблети, лаптопи, маркови дрехи и маратонки. Беше свикнал да му се подиграват и не обръщаше внимание. Тази година щеше да завърши четвърти клас с отличие и майка му пак щеше да се гордее с него.

Петя се изправи уморено. Гърбът й се беше схванал. Работеше по 8 или 10 часа на ден във фабрика за производство на чанти. Изнасяха ги за Италия. Заплатата беше мизерна, имаше само 20 минути почивка за обяд и беше забранено да се сяда. На отиване и връщане ги проверяваха да не би да откраднат нещо. Понякога оставаше в събота и неделя. Добре че синът й беше кротко и разбрано дете, не се оплакваше и я очакваше с подредена стая в малката гарсониера. Вчера беше прочела в един вестник, че шефът й давал високи заплати и който доведял нов работник получавал подобаваща премия. Не знаеше да плаче ли, или да се смее. Работата беше убийствена, заплащането мизерно, но все беше нещо. Родителите й бяха починали рано и тя не успя да следва в университета. Вместо това се хвана на работа по морето. Там срещна бащата на Ники. След кратка връзка той изчезна, а тя разбра, че е бременна. Върна се в града, започна работа в същия завод и след 8 месеца роди своето красиво момченце. Едва свързваха двата края, но го възпита като добро и умно дете. Знаеше, че голямата му мечта е да отиде на море. Тази година щеше да я сбъдне. Заслужаваше. Имаше високи оценки и никога не искаше нищо. Беше спестявала цяла година и отдели 200 лв. Щеше да го заведе за уикенда. Не беше много, но все пак беше нещо. Половината пари почти щяха да отидат за пътни, но с останалите щяха да намерят нещо евтино за спане и да остане за храна.

Звънецът за край на работния ден иззвъня и тя стана уморено. Усмихна се. Днес щеше да му каже. Отвори чантата си, за да провери дали Ники не я беше търсил. Появи се ново съобщение: „Новата ви фактура от 10.05.17 е на стойност 296.94 лв. без ДДС. Благодарим Ви, ако вече сте платили“. Това беше някаква шега. Не можеше да е истина, краката й се подкосиха. Не, не, не беше истина. Щеше да говори с Ники, щеше да позвъни на оператора и всичко да се изясни. Но не днес, и не сега. Нищо нямаше да развали настроението й, ще почака до утре. Как пък не – почти триста лева. Откъде? Тази година един колега подари на Ники телефон. Стара Нокия от 5 лв., но все пак можеше да го чува по всяко време. Таксата му беше 5 лв. на месец с малко включени минути, но синът й никога не ги изговаряше. Преди месец една колежка му даде стария лаптоп на децата си. Беше бавен, забиваше, но Ники му се радваше като малко дете. Взе чантата си, мина през задължителната проверка и тръгна към къщи. Пари за автобус нямаше, пък и малко да се разходи. Отключи и чу радостното гласче на сина си:

- Мамо, ти ли си? Да слагам ли масата? Готов съм с уроците.

- Аз съм, майче. Слагай, само да мина през банята.

Седнаха да вечерят, той й разказа за изминалия ден и новата игра, която е открил – Майнкрафт. Оживено разказваше как строи къщи, бие се с чудовища и върви през гори и реки. Трябва да оцеляваш, ако не искаш да станеш просто наблюдател и така нататък. Ако искаш повече животи или нещо друго, се плаща с карта. Петя почти не чуваше.

- Мамо, ти слушаш ли ме?

- Да, да. Кажи ми нещо. Говорил ли си извън плана на телефона си, превишил ли си минутите?- не можа да се стърпи да не попита.

- Не съм. Нали знаеш, че ги следя. Пък и с кого да говоря освен с теб? От класа ме търсят само за домашни или да си правят майтап.

- Добре, майче. Хайде да си лягаме.

Наистина трябваше да има някаква грешка. Утре щеше да провери. На другия ден не я свърташе на едно място. Помоли да я пуснат по-рано, за да има поне един час, преди да се прибере, и да уточни нещата. Набра 123 и зачака. „ Вие се свързахте с ..., ако искате..., наберете 1, ако желаете... наберете 2...“ Не, не искаше! Спешно й трябваше оператор, с когото да говори. „Натиснете 9 и изчакайте“ Тази минута й се стори цяла вечност. „Здравейте, аз съм Петър Иванов. С какво мога да Ви помогна?“

- Здравейте. Всъщност искам да попитам за една сметка, мисля, че е станала някаква грешка.

- Кажете ми номера, на кого се води телефонът, както и Вашето ЕГН?

- Добре, само побързайте, моля.

- На Вас се водят два номера. Дължимата сума за единия е 8 лв, а за другия 296.94 лева без ДДС.

- Сигурен ли сте? Не може да бъде!

- Изчакайте, пак ще погледна. Да, това е сметката.

- Можете ли да ми кажете откъде има толкова голяма сума? От разговори ли?

- Момент така. Не, това са услуги с добавена стойност.

- Какво значи това? Не разбирам.

- Пращане на SMS-и, купуване на игри.

- А на този телефон какво е?

- Тук са пратени около 40 SMS-а на стойност 6 лв. без ДДС.

- Но това е абсурдно!

- Госпожо, кой ползва телефона?

- Синът ми, но той никога не би направил такова нещо.

- Не бъдете толкова сигурна. Поговорете с него.

- А може ли да се направи нещо? Аз нямам толкова пари.

- Съжалявам, ако не платите навреме, телефонът Ви ще бъде спрян.

- Благодаря Ви.

Сълзите й рукнаха. Не можеше да повярва, не и нейният Ники. Имаше грешка, беше сигурна. Щеше да разбере, когато се прибере. Но преди това се обади на своя приятелка, която работеше в същата телефонна компания.

- Роси, здравей. Петя се обажда. Можеш ли да провериш нещо, защото не мога да повярвам, мисля, че е станала ужасна грешка.

Разказа набързо всичко и се прибра. Цяла нощ не можа да спи, едва дочака да се съмне. Рано сутринта приятелката й звънна:

- Петя, миличка, вярно е. Ники е пратил около 36 SMS-a на телефон с добавена стойност. Чакай да погледна – номерът е 1982. Сега ще пратя писмо до централата ни, за да проверят случая и да видим дали може да се направи нещо.

Денят й мина като в сън. Роси й звънна и й обясни, че няма начин сумата да не бъде платена, защото детето е пращало съобщения, получавало е кодове и ги е използвало в играта. Ако не беше ги използвало, имаше шанс да се обжалва таксата.

Краката й се подкосиха. Върна се вкъщи и седна на леглото.

- Мамо, какво става?

- Ники, искам да знам какво си играл и на кого си пращал съобщения.

- Ами нали ти казах за новата игра. Ама там съобщенията са безплатни.

- И за какво си ги пращал?

- Исках да стана администратор и да имам повече точки, за да играя повече, без да плащам. Момчето, което ми обеща, каза, че е безплатно.

- А какви са тези кодове, които си пращал?

- Ами за него са. На всеки SMS получаваш код и той ми ги искаше. С тях се играе по принцип, но той ги поиска, за да ме направи администратор. Искаш ли да видиш?

Ники отвори Skype и се оказа, че е блокиран от профила на момчето, с което е говорил. Петя погледна съобщенията. Не бяха от момче, тук личеше възрастен човек, който умело манипулира с точните думи и обещания.

- Защо не ми каза, Ники? Не знаеш ли, че всяко съобщение се плаща?

- Мамо, зная, ама виж какво ми е писал. Безплатно е, така каза.

- Моето момче, няма нищо безплатно в този живот. Сметката за телефона е около 300 лева. Мислех с тях да те изненадам за рождения ти ден. Щях да те заведа на море. А сега... Нищо, мойто момче, другото лято ще е.

Момчето пребледня. Не знаеше какво да каже. Никога не би огорчило майка си, толкова много я обичаше!

- Мамо, аз не знаех, не плачи. Ще порасна и ще ти купя къща на морето. Моля те, мамо, не плачи.

Петя преглътна сълзите, гушна сина си и каза:

- Искаш ли да отвориш компютъра и да погледаме морето?

Сега не беше време за сълзи, сега я чакаха детето и морето...

Историята е напълно действителна, лицата в нея също. Сменени са имената им с цел запазване на самоличността. Телефон 1982 продължава да функционира и да мами деца и възрастни!

Пазете децата си и себе си!

За да се застрахова човек, единствената опция е да отиде в офис на оператора си и да попълни заявление за отказ от ползване на услуги с добавена стойност - от SMS-и и от обаждане на номера, започващи с 0900.

Източник: https://www.facebook.com/rodnotoobrazovanie1/posts/1944752842480657 

Прочетете още:

Как "опитомяват" децата ни и ги превръщат в сексуални играчки
Кибер сигурност за деца
Детето е в мрежата? А ние къде сме?