- 21. В някой друг живот, обещавам!
- (Забавно)
- Автор: Траяна Кайракова Направо вече всичко ми се мержелее пред очите. Листи, листчета, подписи, бланки. Аман бе! Че аз съм бетер от фолк певица. Толкова автографи през живота си никоя сигурно не е давала. Тая седмица направо ми се повръща от подписване и писане. Телефонът ме стряска. - Мамооооооооооооо! - Кажи. - Ти за отговорен родител ли се смяташ? - Ъ? Нещо не мога да включа. Синът ми с висока октава и назидателен тон повтаря въпроса: - Ти за отговорен родител ли се смяташ? - Разбира се! - Сериозно? - Да! - Айде, като си толкова отговорна, или поне се смяташ за такава, кажи ми какво пише на декларацията, дето подписа вчера?! Почвам бясно да мисля. За лагера я четох, имаше няколко грешки. Даже си отбелязах на листче датите, че да не забравя кога се тръгва и най-вече кога да го прибера от морето. Друга имаше ли? Май нещо подписвах за ЗИП или СИП… Тях не ги чета. Те вече така ги дават, че направо са избрали вместо мен и детето кое му е най-интересно, тъй че направо ...
- Добавен на 16 Май 2019
- 22. На Великден шоколад, коприна и... ориз
- (Кулинарно)
- Автор: Траяна Кайракова Тази година отново правя козунаци, боядисвам яйца, както всички останали, разбира се. Козунакът е с миналогодишна рецепта, но с глазура от шоколад. Все се оплакват у дома, че не им стига шоколадът - ами ето им сега:) Козунак със заквасена сметана Продукти: 3 яйца и един белтък 200 г заквасена сметана 180 г пудра захар щипка сол 1 ампула ванилия кората на един лимон 30 г прясна мая 700 г брашно 60 г масло 40 г свинска мас (или олио) 20 г ром за глазурата: 1 черен шоколад Приготвяне: Разтопете мазнината. Сипете яйцата и захарта в хлебопекарната. Пуснете я за няколко минути да ги разбърка. Добавете мазнината, солта и есенциите. В това време разтворете кубчето мая в сметаната чрез разбъркване. Сложете и нея при другите продукти. Добавете рома и малко по малко брашното, докато се получи мека топка тесто и не маже под бъркалките на машината. Можете да замесите и на ръка, разбира се. Аз замесвам на програма тесто. Тя приключва за ...
- Добавен на 23 Април 2019
- 23. Говорете с децата си… моля ви!
- (Възпитание)
- Автор: Траяна Кайракова Нашите деца са по-важни от работата, от стреса, от нервите и компютъра, сложен удобно на корема ни вечер. Това и сами го знаете, не откривам топлата вода и не ви давам съвети, просто искам да ви напомня и да ви помоля – говорете с децата си! Не за 5 минути с дежурните въпроси какво се е случило в училище и дали детето е изпитано, дали си е научило или оправило стаята. Говорите ли с тях за самоубийствата? За синия кит и Момо? За наркотици? За наргилета? А за татуировки? Преценете възрастта им и говорете, нека знаят, нека им припомняме, за да не се окажете пред свършен факт! Ужасно съм бясна от последната статия, която четох за Момо – злата кукла, която наранява децата и ги подтиква към самоубийство чрез различни заплахи. Статията завършваше с „утешителното“ изречение, че това не е реална опасност, защото все още няма регистрирани случаи на самоубийство заради тази кукла. Браво! Нека да почакаме няколко или повече деца да се наранят или, не дай си Боже, да се ...
- Добавен на 07 Март 2019
- 24. ТенжУра ли бе да я опишеш? Втора част
- (Забавно)
- Автор: Траяна Кайракова Не знам при вас как е, обаче у нас се яде здраво! Съответно се готви. Ама не се готви, ами се готви за казарма, рота, поделение, стадион. Най обичам съботите и неделите. Тогава децата спят до обяд и пропускат едно ядене (слава тебе, Господи!). Не че не наваксват после, обачеее… пропуснатото си е пропуснато и, разбира се, несготвено. Тъй че тъз тенжУра ми дойде дюшеш. Цяла седмица бърках и пекох крем карамел, бърках и пекох за 5 минути. Нека ви сега! Яжте, докато се подуете и ви омръзне! Няма бе, братче! Плющят им ушите и питат за още. Реших да се правя на мастър шеф и да разнообразя крема с маскарпоне към прясното мляко. Разбърквам го, изпичам и скривам на терасата. Трябва да престои 24 часа, за да стегне. Цял ден в главата ми интериорни идеи как ще го обърна в кристална чиния, как ще го сервирам, как ще го снимам на дантелена покривка, как ще докарам нещо като стил „винтидж“ и ще се изфукам в кулинарните групи. Влизам вкъщи, изритвам ботушите и се засилвам към ...
- Добавен на 07 Февруари 2019
- 25. ТенжУра ли бе да я опишеш?
- (Забавно)
- Автор: Траяна Кайракова Крем карамел не ям, не близвам, не помирисвам. Значи само като го гледам да ми се пландика едно мазно-мазно, направо ми се отщява. Ми то всеки има право на лош вкус. Аз не обичам, обаче добитъкът из къщи здраво го лапа. Тия хлапета моите кой ги е научил крем карамел да ядат значи? Само яслите и градините са виновни! Тъй да ми объркват кулинарията на мене. И двамата се връщат и искат да ядат едни бели, много хубави работи. Чак в градината ходих да питам кой туй чудо – бяло, че и хубаво. Макарони бе, хора! Ами аз не ям такива бели и хубави неща, пък да ги готвя абсурд! Ми почнах, к`во да правя. Тъй и с карамела – къде са го видели не знам, ама и те искат. Мъж ми например, в казан с крем да го пуснеш, сух ще излезе, честен кръст! И само мрънкоти: “Напръй ми едно карамелче, напръй ми де…“. Ми хубу! Шибвам се веднага при Кремето от Куке, че и смайле (Сook with a smile). Вярно че готвих, обаче не се смях, усмихвах или каквото да значи туй смайле. Вадя три деня по-рано ...
- Добавен на 31 Януари 2019
- 26. Цветен анализ на побърканата домакиня
- (Забавно)
- Автор: Траяна Кайракова Болест ли е сега туй, краста ли е, лудост ли е? Май накрая ще излезе или последното, или и трите. Всичко се почна с един подарък – орхидея. Ма една красива, кичеста, лилава с три пръчки. После светнах, че се казвали цветоноси, ми то как да се казват, няма да е пръчки с цвят я. Подариха ми я, поседя си и викам чакай да взема да я полея. Грабвам една чаша, пускам чешмата, пълня със студена вода и я люсвам отгоре. Месецът е февруари, датата е неизвестна. Щастлива и горда от това усилие, се наспивам като къпана. Сабахлям – о, ужас! Няма и помен ни от пръчки, ни от цветоноси, ни от листа. Брех, неговата майка, хабиби! Ква стана тя? Значи много ме е яд, като собственоръчно окепазя нещо, дето на всичкото отгоре си го харесвам. Няма да я бъде тая. И като се почна едно купуване, едно поръчване за празници и делници да ми се подарява орхидея, ама не каква да е! Сакън! Пращам снимки какви имам, да се търси друг цвят (нахална съм, май даже наглост му викат на туй, ама какво ...
- Добавен на 25 Януари 2019
- 27. Стари мошеници, нови схеми. Внимавайте!
- (Истории)
- Автор: Траяна Кайракова Като че ли позатихнаха и позабравихме за телефонните измами. Даже в групите с вицове се шегуват, че трябва да спестяваме пари, за да ги хвърляме после през терасите. Възрастните хора си остават най-уязвимата група и до момента. Днес ще ви разкажа какво се случи с възрастна съседка, която живее на село. Звъни по обяд на домашния телефон непознат мъж и се представя за инспектор Петров. Знае имената и ЕГН-то й. Започва да й обяснява как в нейното село има полицейска акция и предстои залавянето на телефонни измамници. Тя трябва да съдейства, като даде пари на човек, който ще дойде, това ще е веществено доказателство, с което да заловят престъпниците. Жената обяснява, че няма никакви пари, но отсреща я уверяват, че знаят, проверили са в банката. Предупреждават я, че познават сина и дъщеря й, децата им и те могат здраво да пострадат, най-вече да бъдат избити от лошите. Сащисаната жена не мисли повече. Трудноподвижна е, обаче ще намери начин. Въобще не й идва на ум ...
- Добавен на 08 Януари 2019
- 28. Скъпи Дядо Коледа!
- (Забавно)
- Автор: Траяна Кайракова Не съм ти писала има-няма 30 години. Не за друго, ами аз съм не по-малко заета от теб. Най-после се наканих. Няма да искам много, не се тревожи. Само чети внимателно, да не стане някой сакатлък. На първо място искам да ми върнеш нервите някъде откъм едногодишна възраст. Тогава не ми пукаше твърде, да ти кажа. Искам си и зъбите, пак от това време. Да ти кажа честно, моята зъбарка сега яко ме цери. Венците ми плачат, като седна на стола, ама не от болка – от финансов колапс. Можеш да намалиш силата в ръцете ми. От няколко години не ходим семейно на море. Синините на мъжа ми бавно избледняват, не за друго. Трябва ми пералня, която готви, чисти, пере и простира, глади. Ако може, и сама да се зарежда. Ако не може, аз ще я пълня, не се безпокой. Върни ми акъла към 12 клас, когато смятах, че е ужасно да пушиш. Не искам да ми увеличаваш заплатата. Тя, все казват, че е увеличена, ама аз нали съм руса, явно не разбирам. Искам малка печалба от лотарията. Не ...
- Добавен на 23 Декември 2018
- 29. Научете ме!
- (Образование)
- Автор: Траяна Кайракова Не мога да ви опиша колко ми е писнало от тъй наречените учителски обучения, квалификации, конференции и прочее. Сега веднага ще си кажете, че на българина му дай само да се оплаква. Не е така. Аз съм абсолютен и доказан оптимист, даже ще похваля тези, които са имали някакъв смисъл и полза. Още преди поне 5-6 години се почна с едно задължаване да ходиш на обучение за еди-какво си. Отначало бяха изнесени. Нали знаете, че се въртят едни големи пари, дето не можеш да им хванеш края и джоба. Пет дни на хотел, с храна и всичко. Сред лято, анулираш си почивките, щото обикновено те уведомяват малко преди самото обучение кога ще е аджеба. Стягам куфара, псувам предварително за загубата на време и поемам. Настаняват ни в хотел от соца. Трябваше да е за деца със СОП (специални образователни потребности). Вече ги има във всяко училище, но учители, подготвени да работят с тях, няма. В това число не вкарвам ресурсните. Рекох си, че най-накрая ще има нещо смислено. Тъй, тъй, ...
- Добавен на 18 Декември 2018
- 30. Азбуката на моята майка
- (Забавно)
- ... моята майка Т – за талпа - дума, която не знам, но мама трябва да знае У – за уникална, каквато е моята майка Ф – за фамозна, каквато е моята майка Х – за хоро, което мама винаги играе Ц – за "цена няма моята майка" Ч – за честна, каквато е моята майка Ш – за шарена "Карелия" – цигарите на моята майка Щ – за фразата „ Ща хакна, Юле!” Ъ – за ъгъла, в който готви моята майка Ю – за ютията, която използва моята майка Я – за язовец – митично и страхотно същество, но не толкова страхотно, колкото е моята майка. Честит празник, мамо! Автор: Юли Кайраков Юли, 2017 г. Юли определено е наследил таланта на майка си - Траяна Кайракова, която добре познавате. Често се смеете с нейните истории :) Припомняме ви: До сина ми Апъл и бокс Супермайка ...
- Добавен на 22 Ноември 2018
- 31. Не ставам!
- (Забавно)
- Автор: Траяна Кайракова Вчера разбрах нещо със сигурност, което отдавна подозирах. Ходих до пощата за един колет и изпаднах в абсолютен културен, образователен и ако щете майчински шок. Влизам аз в салона и още от вратата чувам някакъв странен шум, който ми се забива първо в лявото, после в дясното ухо и за секунди в мозъка! За да ме разберете по-добре, си представете телевизор. Гледате си нещо на него и в един момент кабелната спира или нещо се поврежда, екранът се изпълва със снежинки и характерния за това звук. Който разбрал, разбрал! Който не е, да дойде до нас, ще му го изпея, ако въобще мога да го нарека туй чудо пеене. Но пък тъй ми се е забил, че докато съм жива, ще го помня и възпроизвеждам вероятно. Оглеждам се, ослушвам се и тъй като не преминава отнийде влак, минавам напред. Усилва се, бе! Викам си, че сигурно някой климатик се е разбъзикал, нещо ремонтират, ама не се види. Заставам зад млада симпатична майка с новородено в количка. Оттам иде пустият му звук. Поглеждам ...
- Добавен на 09 Ноември 2018
- 32. Да срещнеш доброто – втора част
- (Истории)
- Автор: Траяна Кайракова След дълго лутане по адреси, села и паланки, най-накрая се яви светлина в тунела. Една девойка от Индия освобождава стая и о, чудо! харесва моето дете. Ако някой предварително освобождава наета стая или апартамент преди изтичане на договора, той търси наемател. Всичкото хубаво, ама после трябва и хазяинът да те хареса. Тъй да бъде, ще го омайваме. Вики ходи, оглежда квартала, условията, ходят и вечер, за да се види осветено ли е, абе контрол отвсякъде и слава, Богу! Мястото е чудесно, наемът поносим. Е, стаята е чисто празна и ще иска боядисване и обзавеждане, ама туй да е. Срещат се с хазяина, уговарят се и ние, чисто по български, удряме по една ракия и заспиваме блажено спокойни и щастливи, че всичко се е уредило. Ние спим, оня отгоре има мускулна треска от смях на корема. На другия ден детето и Вики отиват и започват да преговарят за сметки, режийни и т.н. Дават ми сметката на човека, та да му преведа пари, и аз чакам само да ми свирнат. Към 22 часа детето ...
- Добавен на 29 Октомври 2018
- 33. Да срещнеш доброто
- (Истории)
- Автор: Траяна Кайракова Дъщеря ми кандидатства в чужбина. След като оправихме всичко с документите по кандидатстване и излязоха дългоочакваните резултати, се оказа, че от общежитието в избрания град още няма отговор. От 5 града, приета и в петте, на общежитие в четири от тях, ама баш там, дето ще се записва – още няма никой. Почва се едно лудо търсене на квартири, щото не се знае дали ще има общежитие. Места бол, обаче тук звъннеш, там звъннеш и всеки хер ти вика: „Ела утре на интервю“. Ти отговаряш, че ще си там след два месеца, той кима по телефона и ти отговаря, че това е чудесно, но утре те чака на оглед. И тъй до края на света. След около 120 адреса на детето вече му е писнало, аз съм говорила де на руски, де на патагонски с хиляда човека и няма, и няма. Вече на всички ни се реве, времето неумолимо накъсява и тогава ми хрумва да звънна на най-прочутата Мама Нинджа – Мария Пеева. Разбра ме не от една дума, ами от първата буква и веднага пусна съобщение в сайта си, че тъй и тъй една ...
- Добавен на 10 Октомври 2018
- 34. Ремонт ли? Само през трупа ми!
- (Забавно)
- Втора част Автор: Траяна Кайракова От този апартамент реших само пианото да запазя, че е старинно, подарък от една приятелка. Мда, обаче за него няма място. Добре, ще го свалим в стария. Намериха се едни младежи, културистчета, готови на всичко за 50 лв. Аз пък и 60 давам, само да оцелее, макар и малко деакордирано. Разхвърлиха се, зачудиха се как ще го хващат. Аджамии хлапета излязоха. Рекох им, че колани трябват, то 100 тона тая пущина, те мигат на парцали. Нямате ли? Нямаме. Ще намеря, бе! То от толкоз гащи, рокли и сутиени все ще скалъпим нещо. Не ставало. Намерих аз алпинистки колани, че като се опасаха и напънаха тия младоци, като им изскочиха очите и се облещиха кът капаци на тенджери, само за снимка бяха. Въртяха, сукаха и стигнаха до стълбите. Пробваха да го вкарат в асансьора, ама след половинчасово бутане разбраха, че няма да стане. Да питат, бре! Детска им работа. Мислеха с коланите през терасата да го провесват, че видели нейде, пък и за по-лесно. Викам, че нямам против, ...
- Добавен на 19 Юни 2018
- 35. Тя
- (Образование)
- Автор: Траяна Кайракова Тя говори тихо. Тя се усмихва тихо. Косата й е светла, усмивката също. Очите й са нежни. Поглеждаш я и сякаш ще я подминеш. Не можеш. В нея има нещо тихо, мило, нежно. Нещо те кара да я гледаш, да си я спомняш, да не забравяш, че е там, че я има. Винаги влизам в стаята, когато знам, че няма да я има. Побягнала е за кратко. Знам, че е за нещо важно. Знам, че иначе не би го допуснала. Отварям леко и притварям очи. Тиха музика. Харесва ми. Забравям къде съм. Нещо изшумулква. Сепвам се. Двадесет очи се вперват в мен, вдигнали главици от задачата. Усмихват се. Понечват да станат. Слагам пръст на устните си. Усмихвам се. Излизам. Денят ще е прекрасен. Защото това трябва да се казва Тя е шумна. Задължително е накъдрена. Червилото е огнено. Гледа строго, назидателно. Не млъква. Иска ти се да побегнеш. Изчакваш тирадата. Разбираш колко е велика, повтаря ти го безброй пъти. Грижи се за тях, облича ги, прегръща ги, крещи им, защото трябва да се знае! Като майка ...
- Добавен на 06 Юни 2018
- 36. Ремонт ли? Само през трупа ми!
- (Забавно)
- Първа част Автор: Траяна Кайракова Разправих ви предния път за ремонтирания апартамент. Ама то всяко нещо си има предистория. Ей я и нея. Като се закучих да правим ремонт, че няма спиране. От двайсет години рева, ама няма и няма. Ако знаех за кво иде реч, щях предварително да се самоубия. Честно ви казвам. Все мрънкотя, откакто съм се обрачила за цял живот, и няма, братче. Мъж ми няма време (най-вече не ще) и т.н. Децата реват, че нямат детска стая, аз рева ей тъй за разнообразие и общо взето ревем и ревем. Кът ревем, кой ли чува, ама се прочухме из града с наводнения от сълзи. И туй лято почна заветният ремонт! Добре, че в друг апартамент, иначе не знам. Там едва изтърпях, пък ако беше вкъщи, нямаше да съм жива! Само дето не прецених, че ми отидоха всичките запланувани 3 почивки на море, 2 на планина и 1 на село. Ай ся, опразвай го тойзи ми ти апартамент. Мъкни чували с дрехи, боклуци, чаши, чинии, тенджери, гардероби, маси, столове, джамове и каквото ти душа сака. Ударих един ...
- Добавен на 09 Май 2018
- 37. Ти да видиш ремонт и красота!
- (Забавно)
- Автор: Траяна Кайракова Преместихме се в нов апартамент. Бреееей, голяма красота, голяма работа. Кефя си се аз, размахвам метли и парцали, крещя като малоумна (каквато съм, щом децата сгафят) никой да не пипа, да не цапа, да не диша! В техните стаи да развъждат, ако искат скунксове, ама в дневната да не припарват. Може да ядат (айде от мен да мине) ама обувки, прашоляци, с мръсни дрехи на дивана абсурд. Живи ги убивам. Първо се оказа, че бая зор ще видя с шкафовете. Ми аз ги избирах по цвят, не по удобство за чистене. Бе остават едни пръсти по тях само да минеш, камо ли да пипнеш, не ти е работа. Айде пак парцали, бърсалки, пришки и мазоли ми излязоха. Не ще и не ще. Мъжо се подсмихва и направо чувам какво си мисли: „На ти сега бордо и сиво! На ти сега модерна кухня, бърши като луда до края на живота си, щото друг ремонт йок за тоя век“. Тоз препарат, оня, трети, ракия, бира, амоняк, лимон, оцет, вино, хляб, пържоли, салати. Пфу, тука се отплеснах, то от толкоз бърсане ми премалява от ...
- Добавен на 24 Април 2018
- 38. Здравей. Как си?
- (Истории)
- Автор: Траяна Кайракова Днес щеше да готви зеле с ориз. Погледна гордо новото ренде. Не беше никак евтино, но експресно режеше всичко и спестяваше време и сълзи. Обичаше прясно зеле. Сложи олиото, постави зелето, червен пипер, доматен сок, сол, шепа ориз и дафинов лист, закъде без него? Направи си кафе и се замисли. Спомените се върнаха светкавично, без да избледнеят, без да са отшумели. Беше любов от пръв поглед. Ученическа, красива, невероятна, прекрасна, вълшебна. Имаше и пеперуди в стомаха, и искри в очите, скришни прегръдки, облягане на топло рамо, сигурност. После дойде абитуриентският бал. Скараха се за нещо незначително, дребно, дори не помнеше за какво. Тя замина да учи в София, той - във Варна. Сякаш бяха в двата края на света. Завъртя се въртележката на живота, потъгува, страда, плака, съвсем изгуби връзка с него. После срещна другия. Омъжи се, роди две деца, започна работа. Не беше всичко цветя и рози, не беше и твърде лошо, но просто не беше същото. Децата се изпожениха, ...
- Добавен на 13 Април 2018
- 39. Искам си камерите!
- (Образование)
- Автор: Траяна Кайракова Ама какво само се обсъждат и маят за тези камери по училища и градини? Кой е „за“, кой „против“ - хич не ми пука. Аз гласувам с две ръце и три крака да ги има. Веднага ги искам, не утре, не някога, а сега! За градините не знам, там да каже някоя детска учителка. Аз ще кажа за училище. Искам първо на входа. Почва се влачене на големите от 08:00 до към 10:00. Цигари, кафета, гуреливи очи, полузаспали физиономии, коли, маркови дрешки, токчета. Изпиват се кафета и енергийни напитки, влиза се във фоайето. И там искам камера. Блъска се вратата. Ако е заключена, се изрежда цялата рода на лелката на портала в детайли. Влиза се. - Ай, ма! Ко са моташ? Убитачка такава. Знайш кът ти изпукам един. - Ама директорката не разрешава по време на час да отключваме. - Бе, ай ше я таковам в директорката! Ай отваряй! Нали затуй ти плащат! Затътряне към барчето. - Ооооо, Танче! Кво има за ядене? Пак ли тия боклуци, бе? Дай една пица, ай от мене да мине. - Къв час имаме, ...
- Добавен на 07 Март 2018
- 40. Гавраджии
- (Забавно)
- Автор: Траяна Кайракова Все си мислех, че само бащата не е стока, обаче нищо подобно, братче! Всичко живо у дома плещи без почивен ден. Ми то нали за гавраджиите почивка няма. Не мога да си отворя и аз устата, че и аз да се напъча с нещо смешно. Забрави вече! Разкрещявам се за нещо и накрая завършвам: - Заради вас, дето ме карате цял ден да викам като малоумна, ще ида в ада, като умра! Двамата, баща и син, в един глас отговарят: - Ти си дошла оттам, ама много се задържа тука! Каката пък вече мома и все не й стигат джобните. Ми то са кафета (сигурно и цигари), сандвичаци, пици, дюнери. Направо стреля на месо за някой лев. Подарявам им за Коледа по един лотариен билет и като ме знаят каква съм оса, веднага питат за тях ли остава печалбата, ако я има евентуално. Отговарям утвърдително. Раздавам на всички по една жълта стотинка, търкат, каквото търкат и каката изцепва: - Аз може ли да взема и стотинките на всички? Баща й ми купил една фешън покривка и се хвали – ленена била, ...
- Добавен на 23 Февруари 2018
