Автор: Траяна Кайракова

Нашите деца са по-важни от работата, от стреса, от нервите и компютъра, сложен удобно на корема ни вечер. Това и сами го знаете, не откривам топлата вода и не ви давам съвети, просто искам да ви напомня и да ви помоля – говорете с децата си! Не за 5 минути с дежурните въпроси какво се е случило в училище и дали детето е изпитано, дали си е научило или оправило стаята.

Говорите ли с тях за самоубийствата? За синия кит и Момо? За наркотици? За наргилета? А за татуировки? Преценете възрастта им и говорете, нека знаят, нека им припомняме, за да не се окажете пред свършен факт!

Ужасно съм бясна от последната статия, която четох за Момо – злата кукла, която наранява децата и ги подтиква към самоубийство чрез различни заплахи. Статията завършваше с „утешителното“ изречение, че това не е реална опасност, защото все още няма регистрирани случаи на самоубийство заради тази кукла. Браво! Нека да почакаме няколко или повече деца да се наранят или, не дай си Боже, да се самоубият и тогава да действаме. Синът ми е почти на 14 и не очаквах, че се е стреснал толкова здраво, когато за първи път му е изскочила куклата и е блокирала страницата така, че да не може да излезе. Помолих го да ми покаже, да разгледаме заедно, но не искаше да я вижда дори на снимка. С часове обяснявах, че е кукла, че не може да направи нищо. Направете го и вие. Не е задължително да показвате снимки, ако детето не иска. За нас, възрастните, това е шега, но за децата въобще не е.

Интернет е голям и опасности дебнат отвсякъде

Наскоро едно дете реши да избере смъртта пред живота само на 12. Доброто е, че съдбата избра то да живее. Причините са неизвестни, но опитът за самоубийство е факт. Няма дете или човек, на когото да не е минавала мисълта за самоубийство през главата, та дори и на шега (поне така смятам аз). Невинаги причините са депресия, психично разстройство в тежка форма, хазартна зависимост или психо-социално състояние. Децата са изключително крехки и раними. Неволно изпусната дума, наказание, повишен тон или стресираща случка могат да отключат необяснимо поведение. Говорете с тях, не крийте такива случаи, обяснявайте. Децата живеят в свят на компютри, клипове и видеа. Това обаче не е реалният живот. Във филмите всичко се оправя, убитите оживяват, мъртвите възкръсват. В реалността всяка по-голяма пречка, с която детето не може да се справи, може да го подтикне към опит за самоубийство.

Децата, които са свръхангажирани със самоубийствени мисли, „не желаят толкова да прекратят физическото си съществуване, колкото жадуват да придобият усещане за контрол, емпатия, приемане, разпознаване, зачитане от околните, както и адекватни реакции от значимите възрастни в живота им“.

С други думи, те отчаяно искат ситуацията им да се подобри, но не могат да открият по-ефективни начини за справяне с проблемите си или за намаляване на дистреса си, така че самоубийството се явява като привлекателна опция. Често мислят, че така ще накажат мама и тате, а животът ще бъде прекрасен. Тук сте вие на ход. Ако не знаете какво точно да кажете, потърсете в интернет – информация има достатъчно.

Опасните игри

Наркотиците. Все по-евтини и все по-достъпни. Вече са без цвят и мирис, няма и да разбереш, че някой го е поставил в чашата ти в дискотека или в бутилката с вода в раницата. Напоследък децата ме убеждават, че марихуаната е много полезна за здравето. Не могат да ми обяснят с какво точно, но говорят уверено, с интерес и любопитство. Чухте ли за новия наркотик „Крокодил“ (нарича се още Руска магия или канибалската дрога)? Това е заместител на хероина, в пъти по-евтин. Младите хора, които започнат да употребяват наркотика, се пристрастяват към него за ден-два. Смъртността от „Кроки“ е близо 100 процента, като наркоманите живеят една-две години след първата инжекция. 1 процент от тези, които са успели да се измъкнат от челюстите на крокодила, остават обезобразени за цял живот. Те получават необратими мозъчни увреждания. На местата, където се инжектира, кожата позеленява, става на петна и люспи и заприличва на крокодилска кожа. Оттам идва и името на наркотика. Постепенно плътта загнива и започва да пада като при проказа. Обичайният резултат са гангрена и ампутация на крайника. Снимките не препоръчвам за деца и хора със слаби сърца. Синът ми не пожела да гледа, не настоявах.

Как да говорим с децата си за наркотиците

Имам приятелки, чиито деца пушат само понякога наргиле. Ама какво толкова? Даже си имат вкъщи, когато се събират с компания. България е на второ място по пушене на наргиле от тийнове. Димът от него по съдържание на никотин, канцерогени и въглероден окис превишава много повече цигарения дим, а една употреба на наргиле дневно се равнява на десет изпушени цигари. Често наргилето се пуши и с алкохол, а парите от алкохола са пряка атака към мозъка, тъй като чрез дима на наргилето се усвояват още по-бързо. Така шансовете на любителите на наргиле да се превърнат в алкохолици са много по-големи, отколкото на тези, които просто обичат да си попийват. Вече се продава еднократно наргиле, то е не по-малко вредно от големите, които са за многократна употреба.

Детето и наргилето

Татуировките. Не ме разстрелвайте! Може да съм старомодна, консервативна, всякаква, но те не са моето нещо. Абсолютно винаги се е говорело, че колкото и красиво украшение за кожата, колкото и символика да носят, татуировките могат да бъдат много опасни за здравето. Също толкова категорично обаче, не спират да ни уверяват, че това са глупости. Защо аз говоря на децата си против татусите? От страх за здравето им. Татуировките малко или много нарушават целостта на кожата, което „дава зелена светлина“ на бактерии и паразити да проникнат през нея. Съществува и опасност, при лоша хигиена в студиото за татуировки и недобра стерилизация на инструментите за татуиране, в кожата да бъдат внесени различни вируси, включително е възможно да се разболеете от СПИН. Ако след татуирането се появи сериозно възпаление, това е доказателство, че човекът, направил татуировката, не е работил хигиенично. Премахването им е трудно и болезнено. Редовно им пусках филми как точно се премахват татуировки. Може и да не съм права, но поне са предупредени за рисковете. Останалото ще преценят сами.

Това е. Затова ви моля – говорете с децата си, не отлагайте!

Препоръчваме ви още:

За "Синия кит" и сектите

Имат ли децата право на лично "виртуално" пространство?

Ти, сериозно ли?!