Автор: Траяна Кайракова

Все си мислех, че само бащата не е стока, обаче нищо подобно, братче! Всичко живо у дома плещи без почивен ден. Ми то нали за гавраджиите почивка няма. Не мога да си отворя и аз устата, че и аз да се напъча с нещо смешно. Забрави вече!

Разкрещявам се за нещо и накрая завършвам:

- Заради вас, дето ме карате цял ден да викам като малоумна, ще ида в ада, като умра!

Двамата, баща и син, в един глас отговарят:

- Ти си дошла оттам, ама много се задържа тука!

Каката пък вече мома и все не й стигат джобните. Ми то са кафета (сигурно и цигари), сандвичаци, пици, дюнери. Направо стреля на месо за някой лев. Подарявам им за Коледа по един лотариен билет и като ме знаят каква съм оса, веднага питат за тях ли остава печалбата, ако я има евентуално. Отговарям утвърдително. Раздавам на всички по една жълта стотинка, търкат, каквото търкат и каката изцепва:

- Аз може ли да взема и стотинките на всички?

Баща й ми купил една фешън покривка и се хвали – ленена била, ръчна изработка, само златна нишка няма. Дъщерята гледа, слуша и накрая пита каква е цената.

- 30 лева, тате, ама си струва.

- Бе, татееееееееееее, за тия пари сама щях да я изтъка, що се харчиш и ме лишаваш от пари мене!

Мъжът ми работи при евреин. За толкова години стана и той жив евреин. Все едно шефът му го е раждал. Иска му щерката оня ден калкулатор, щото не открива нашия.

- Тате, дай си телефона, на него да сметна.

- Не става, тате.

- Що?

- Моят е еврейски, смята само с „по“ и „плюс“, няма да ти свърши работа.

На масата се търкалят едни хапчета. Вече и ние взехме да изпаткваме и почнахме с някой и друг хап. Мъжът ми почна първи и ги подкара. Каката пита:

- На кого са тия хапове?

Де е виждала тя у нас лекарства освен природните и здравословни ракия, вино, бира.

- Моите са, тате.

- Че за какво са ти?

- Ооох, да ви понасям, татковата.

Викам му оня ден:

- Иди да хвърлиш боклука.

- Е, да ида, ама той още спи…

Седнали с негов несемеен приятел и си лафят. Оня му вика:

- Добре де, едно не разбирам. Приятелката ти не ти дава, с други не можеш да го правиш, ти как му викаш на това?

Мъжът ми го поглежда тъжно и отговаря:

- Брак, пич, брак…

Разказвам му как с няколко по-възрастни приятелки сме говорили за секс и се жалват, че бая са го поразредили, да не кажа хич. Той ме гледа недоумяващо:

- Майтапят се, не им вярвай.

- Няма бе, познаваме се, даже им беше тъжно на жените.

Той се ухилва и изтърсва:

- А случайно да имаш номерата им?

Обаче най-много ме центри малкият. Характерите ни са едно към едно и затова най-вероятно се избиваме из къщи с него. Майка ми има един страшен лаф – „Ако си нямаш, майка, душманин ще си родиш!“. Брей, ще излезе права, да му се не знае.

Връщам се един ден от родителска среща и го питам:

- Коя е най-красивата майка в класа ви?

Почва да изрежда той две-три, ама мене ме няма в класацията.

- Е, аз не съм ли от тях?

- Не! Ти съхраняваш бръчки! – отсича с абсолютна убеденост.

Все е наказан завалийката без компютър. Вече така свикна, че чака и година, ама знае, че все ще му дойде краят. Обаче винаги пробва.

- Мамо, ти обичаш ли ме?

- Да.

- Колко?

- Много.

- Тогава може ли компютър?

- Не!

- Еееее, ми каква е тая гадна обич бе, мамооо?

Бъркам някаква маска за лице, че да не съм и аз валат. Слагам я, отмивам и самодоволно се оглеждам.

- Мамо, какво прави?

- Маска.

- Каква е?

- За лице.

- Да ти кажа очаквах повече.

- Що?

- Не виждам смисъл. Имаш двойна брадичка, не се ли гледаш в тия десет огледала у нас?

Ходи да се подстригва сам и се връща.

- Мамо, фризьорката на колко години е?

- На 50.

- Ми тя изглежда по-млада от тебе.

- Абе ей! Ще ти дам аз на тебе една „ по-млада“ от мене!

В същото време пресипвам домашен бейлис в една бутилка много осторожно, щото съм хакнала бая уиски в него.

- Какво се сърдиш, гледай каква си се сбабичосала. Казах ти, че съхраняваш бръчки. А какво правиш и какво е това?

Тук вече съм подпалила и ядно отговарям:

- Еликсир за подмладяване.

Баща му ме поглежда под мустак и изтърсва:

- Сине, като я гледам тая мънзърка бутилчица, не знам майка ти какво очаква. Ще трябва да направи цех за собствено производство, че да има ефект.

Малкият продължава:

- Мамо, харесах си телефон за 1600 лева. Ще ми го купиш ли?

- Мда, когато се подмладя, веднага ти го вземам.

- Ееееее, защо все аз съм прецакан?!

Как да не го убиеш, а?

Днес съм рожденичка. От снощи крои планове как да ме събуди точно в 00:01, че да ми честити. Казах му, че ще го убия. Събудят ли ме за каквото и да е, ако не се налага вече съвсем спешно или не закъснявам, псувам като хамалин, убивам, претрепвам, не съм на себе си. Разгеле, не посмя. На сутринта обаче идва, гушва се и казва:

- Честит рожден ден, мамо!

- Мерси, майче. Друго няма ли да ми кажеш?

- Миии… да си жива и здрава.

- Друго?

- И щастлива.

- А нещо с „о“? (нещо от сорта на „обичам те“, какво да е друго).

- Олио! Ай чао!

Ахахахах, паднах от смях, чак се разсъних. Ами, наздраве! – с олио!

Препоръчваме ви още:

Супермайка

Да живееш с при-смехулник

Да живееш при Смехулник 2