Автор: НадяКолева
От няколко дни по всички медии се коментира случаят с дома за деца с увреждания „Хризантема“ в родния ми град. Случаят действително е много тежък. Служителка прави видеоклипче в дома, на случващото се там насилие над деца с увреждания – насилие, което е извършено от друга служителка в същия дом.
Това е ужасно по много причини. Вярвам, че всеки сам за себе си трябва да си направи изводите кой е крив и кой е прав в цялата история, която е най-малкото грозна, ужасна, брутална! И не знам кое е по-грозното - да извършиш този брутален акт на побой над дете с увреждане? Или да го заснемеш безразлично, вместо да се опиташ да го прекратиш. И двете ми се струват еднакво нечовешки.
И докато разни хора – служителките, директорката на дома, директорът на дирекция "Образование и социални дейности" и дори кметът на гр. Габрово си „прехвърлят топката“ и отговорността за случилото се, никой не чу гласа на децата. Защото те са деца с увреждания и понякога не са в състояние да говорят! ...
Автор: НадяКолева
В последните години се наблюдава едно ново измерение в интернет пространството – Фейсбук групите. Те станаха неделима част от моето ежедневие, особено откакто се роди дъщеря ми и в главата ми денонощно изникваха и продължават да изникват хиляди въпроси, свързани най-вече с нейното отглеждане, възпитание, здраве… И не само!
Повечето от вас сигурно членуват в не една Фейсбук група, според това какво ви интересува. Те вече са обичайно явление в обществото ни и набират все по-голяма популярност.
Всеки, който има Фейсбук профил, рано или късно се озовава в някоя група. Дали ще влезете сами в нея, или ще бъдете добавени услужливо от някой приятел – факт е, че съвсем скоро ще ви стане интересно какво се случва в там, защото всяка група е едно малко или голямо затворено общество, в което са се събрали хора, които споделят едни и същи интереси… или не съвсем?
Всяко общество се изгражда на основите на закони и на известна толерантност между хората, които са част от това ...
Утре едно от моите момчета, Коко, има рожден ден. Осъзнавам колко съм щастлива, че имам четири живи и здрави деца. Щастлива съм, че не ми се е налагало да водя точно тези, невидимите битки, за които по-надолу ни разказва НадяКолева. Щастлива съм, че във всички критични моменти съм попадала на лекари, които са и добри хора, които са успявали навреме да помогнат и да спасят живота ни. Имам такива случки, да. Наскоро разказах една от тях на главния герой в нея. Много е странно усещането да разказваш на 14-годишното си момче как животът му е бил на косъм още преди да види бял свят. Едновременно се чувстваш щастлива, но и уплашена, защото осъзнаваш колко много на този свят зависи от непознати и случайни хора, които срещаш на пътя си при определени обстоятелства.
Когато Косьо, моето второ момченце, реши, че ще се ражда, тръгнахме за болницата с татко му. Той ме остави за прием и съпътстващите не особено приятни процедури, и тръгна да купува от аптеката някакви хапчета за ускоряване на контракциите, ...
Автор: НадяКолева Пиша тази статия във връзка с проявен интерес към моя публикация в голяма БГ група за майчинство.
Случаят е следният: решихме да пуснем детето си на ясла, преди да е навършило 2 годинки. От детското заведение ни поискаха следните документи:
- талон за здравното и имунизационно състояние на детето;
- отрицателен резултат от изследване за чревни паразити;
- медицинска бележка, с която се удостоверява, че детето не боледува, не е контактно със заразно болни;
- изследвания на кръв и урина на детето.
Дотук добре, но когато отидохме при лекуващия педиатър, за да ни бъдат издадени направления за тези изследвания, се оказа, че нямаме право на никакви направления, защото детето ми няма навършени 2 годинки. Направления за тези изследвания (най-вече за чревни паразити) се полагат на деца на възраст между 2 и 7 години (за справка, вижте Програма “Детско здравеопазване” на Националната здравноосигурителна каса).
Проведох разговори с РЗОК – Габрово и дори им изпратих ...
Автор: НадяКолева
Наскоро посетихме наши познати – младо семейство, което още няма деца, но за сметка на това си имат малко вълнисто папагалче! Естествено, 2-годишната ни дъщеря изпадна в див възторг при вида на малката птичка – в някакъв момент и двете малки същества пищяха щастливо – папагалчето – в клетката си, а дъщеря ни – от другата страна. Хем искаше да хване папагалчето, хем я беше страх, въобще циркът беше пълен.
Въпросното папагалче е най-обикновена птичка, синьо-бяла на цвят, с жълта човчица. Нищо особено, папагалче като папагалче… Но причината да ви разкажа за това папагалче е странното му поведение. Папагалчето беше в клетка, но вратичката ѝ през цялото време стоеше отворена. А то не искаше да излиза от клетката си…
Това малко папагалче ме накара да се замисля за хората около мен. Повечето от тях са съвсем обикновени хора, всеки с грижите и проблемите си. Хора с деца и без деца, хора, които през повечето време говорят в минало време и рядко си позволяват да мислят за ...
Автор: НадяКолева
Идеята за тази статия се върти в съзнанието ми от известно време насам. С риск да разбуня духовете, все пак реших да я напиша, защото това е моят начин да се справям с проблемите, които ме вълнуват. Като ги споделям.
Живеем в мъжки свят и колкото и да не ни се иска да го повярваме, понякога действителността ни принуждава да си го признаем! От лична гледна точка, предисторията е кратка – между приятелки си споделяме (по женски) кой баща какви грижи полага за детето си. Някои от тях ми признаха, че след изтичане на майчинството, когато детето е пуснато на ясла и се предполага, че майката трябва да се върне на работа, се оказват в ситуация, в която бащата отказва да си взима болнични. Това ме накара да се замисля за много неща, като например:
До каква степен жените са дискриминирани в обществото, въпреки че живеем в 21-ви век?
До каква степен ние, жените, сме склонни да признаем, че изпадаме в такива откровено дискриминиращи ситуации?
Докога сме склонни да търпим ...
Автор: НадяКолева
Мечтая за деня, в който ще вляза във Фейсбук и няма да видя нито един пост, свързан със зов за помощ за лечение. Това ще означава, че държавата си е свършила работата и се грижи за хората, които по стечение на обстоятелствата са се разболели и имат нужда от сериозна подкрепа.
Уви, за съжаление тези постове все повече зачестяват. И аз не мога да остана равнодушна към нито един от тях. Защото застраховка „Здраве“ няма.
Поредният такъв пост видях сутринта в неделя, на 1-ви октомври. Този път постът беше от един особено специален човек – учителка в гимназията, в която съм учила. Ще спомена името на гимназията, защото вярвам, че всеки неин възпитаник трябва да носи в сърцето си свещения завет на основателя ѝ – Васил Априлов. Днес тя се нарича Национална Априловска гимназия – първото училище в България. Всеки, който се е докоснал до това място, усеща силата, която и до днес, по особен начин, се носи като ореол около гимназията. Всички ние, нейните възпитаници, имаме ...
Автор: НадяКолева
Събота, 23-ти септември, 2017-та година. 18:30 ч. Една къща гори.
***
Историята, която ще споделя с вас, ще е кратка. За да се кажат някои неща, не е необходимо да се използват много думи. Истината е в действията.
***
Място на случката – едно българско село, в което все още живеят хора. Има го на картата. Все още.
Селото се намира в северозаПАДНАла България, простете, северозападна България. Има го, напук на безработицата и напук на времето. Просто го има и там живеят хора. Съвсем обикновени хора, между другото. Хора като мен и вас. Хора, които някога са имали мечти, а сега имат спомени. Но все още ги има и са там!
***
21-ви септември, 2017-а година
Откъде се появи този вятър, не сме готови да се разделим с лятото, и толкова много работа още ни чака…
Вятърът е силен, север-северозападен. Толкова силен, че по-старите хора го усещат с костите си. А по-младите се чудят как е възможно лятото да си отиде за един ден…
***
Всяка година по това време ...
Автор: НадяКолева
Има една всеизвестна истина, която рано или късно всеки родител научава. Децата растат много по-бързо отколкото предполагаме. Това е закон Божи, това е природа, както искате го наречете… За мен това е един безспорен, но и малко болезнен факт от живота.
Още след появата на заветните 2 чертички започнах да усещам този неумолим ход на времето. Улисани в приготовленията около появата на новия член на семейството, времето мина толкова неусетно, че когато се озовах в родилна зала, имах чувството, че едва вчера съм държала теста за бременност в ръка! А ето, вече усещам как малкото човече заявява желанието си да дойде при нас с всяка следваща контракция…
Първите няколко месеца минават неусетно и всичко е толкова вълнуващо, и всички сме недоспали, и все има нещо да се прави, сякаш грижите покрай новороденото просто нямат край… И докато се усетим, то вече не е онова малко безпомощно същество, което прибрахме от болницата, не е бебето, което едва си държи главичката повдигната. ...
Автор: НадяКолева
Макар детето ми да е вече почти на 2 годинки, все още в съзнанието ми са ясни спомените от времето, когато бях бременна. Познати и непознати се надпреварваха да ми дават най-различни съвети, някои от които – съвсем доброжелателни, а други граничеха с абсурда. Но почти всеки срещнат ме съветваше да се наспя сега, защото като се роди бебето, край със спането! На което аз обикновено отговарях с усмивка и леко недоверие. Честно казано, сега вече съжалявам горчиво за пропуснатото време, което съм прекарала в гледане на филми или пред компютъра – и когато е можело е да спя!!! Но така е с повечето бременни, сякаш след появата на заветните 2 чертички изведнъж Вселената налива в умовете ни някакво необяснимо вековно „познание“ и ние вече знаем всичко, просто ей така. За какво ми е да слушам другите, минали по моя път? Аз знам най-добре! (горчиво „ха-ха-ха!“)
Само че бременността минава толкова бързо, всъщност съвсем неусетно, макар тогава да не изглежда така. И всичките книги, ...
Автор: НадяКолева
Навярно очаквате да прочетете поредната история за българските ромчета, които не желаят да бъдат интегрирани в нашето общество… Боя се, че ще ви разочаровам - по тази тема има изписани доста статии. Днешната не е от тях.
Настъпи дългоочакваното лято и подобно на всяка друга майка и аз се втурнах към детските площадки, за да може моето малко човече да тича на воля и да опознава света самостоятелно, доколкото това е възможно. За това какви родители се срещат по детските площадки също има изписани доста материали, така че аз ще ви спестя излишните подробности и само ще уточня, че според мен рано или късно всеки родител се озовава на детската площадка. Както обичаме да се шегуваме с познатите ни, които също вече имат деца – преди се срещахме в дискотеките, а сега е по-вероятно да се засечем на площадката… Кръговратът на живота!
За добро или за лошо, на площадките се срещат всякакви хора, предимно майки с деца на всякаква възраст, а понякога и някой и друг „заблуден“ ...
Автор: НадяКолева
Да бъдеш родител е отговорност, която в наши дни не всеки млад човек е готов да поеме.
Докато преди време е било нормално (и се е очаквало!) една жена да роди на възраст около 20-23 години, то днес тази възрастова граница на първото забременяване се е изтеглила към 25-30 години. Не рядко бъдещите родители предпочитат да осигурят, доколкото е възможно, нормални условия на живот на своето неродено дете, в което няма нищо лошо, разбира се! Но в стремежа си да създадем „идеалните“ условия, всъщност попадаме в капана на безкрайното отлагане! „Сега не е моментът“ е девизът на съвременното семейство, което е склонно да отлага колкото се може повече във времето появата на бебето! Тъжно…
Живеем в несигурен свят, отвсякъде дебнат заплахи и всичко може да наруши крехкото равновесие, което се опитваме да изградим около себе си… Светът, едва отдъхнал си от една несъстояла се 40-годишна студена война, сякаш всеки миг е на ръба да попадне в окопите на война от ново измерение, ...
Автор: НадяКолева
Гневът до скоро кротко си седеше нейде в съзнанието ми и само от време на време се появяваше наяве, когато нещо наистина ме разтърси из основи. Не мълчах. Никога. Споделях с най- близките си, обсъждахме помежду си и се чудехме къде на глас, къде на ум, как е възможно да ни се случват тези абсурди…
Но днес една „добра“ новина ме накара да се замисля наистина сериозно – до кога ще позволяваме да ни се случват такива неща, които не одобряваме, но сме принудени да приемем, защото просто нямаме избор? Въпросната „добра“ новина е, че според „новия член от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се дава право на майката (осиновителката) да получава парично обезщетение в размер на 50% от обезщетението за бременност и раждане, ако е решила да се върне по-рано на работа и да не ползва изцяло полагащия й се отпуск.“ (източник – www.economic.bg). Една привидно наистина добра новина за всички майки, които след раждането на своето дете попадат в ситуация, в която буквално се чудят ...
Приключи първият етап от 4-ти сезон на „Гласът на България“. Близо 100 таланта се изявиха на сцената на музикалното риалити с надеждата да застанат очи в очи с Камелия, Поли, Графа и Иван Лечев, и да изберат своя ментор. Гласовите данни на кандидатите бяха първият и единствен критерий за оценка в кастингите на тъмно. Общо 48 участници успяха да впечатлят менторите със своя талант, като не рядко треньорите влизаха в истинска битка за спечелването им. Това се случи и в последния, 7-ми епизод на шоуто, когато Иван Лечев бе предпочетен пред Камелия от цели двама участници, за които фолк дивата се надяваше да станат част от отбора й. Един от тях - очарователният Николай Стойнов от София, веднага бе забелязан от Камелия и Поли, които шеговито помолиха Лечев да присъстват на репетициите им, а в замяна Поли обеща да му дава уроци по пеене. С Николай и 18-годишната Натали от София ветеранът сред менторите пръв запълни своя отбор и червеният му бутон бе деактивиран. Малко след това кастингите ...