Автор: Надя Колева

Да бъдеш родител е отговорност, която в наши дни не всеки млад човек е готов да поеме.

Докато преди време е било нормално (и се е очаквало!) една жена да роди на възраст около 20-23 години, то днес тази възрастова граница на първото забременяване се е изтеглила към 25-30 години. Не рядко бъдещите родители предпочитат да осигурят, доколкото е възможно, нормални условия на живот на своето неродено дете, в което няма нищо лошо, разбира се! Но в стремежа си да създадем „идеалните“ условия, всъщност попадаме в капана на безкрайното отлагане! „Сега не е моментът“ е девизът на съвременното семейство, което е склонно да отлага колкото се може повече във времето появата на бебето! Тъжно…

Живеем в несигурен свят, отвсякъде дебнат заплахи и всичко може да наруши крехкото равновесие, което се опитваме да изградим около себе си… Светът, едва отдъхнал си от една несъстояла се 40-годишна студена война, сякаш всеки миг е на ръба да попадне в окопите на война от ново измерение, за която никой не е подготвен… От тази гледна точка е може би разбираемо защо младите хора все повече са склонни да отлагат създаването на потомство. Дори и рибите раждат малките си в спокойни води…

(За справка – официалната статистика сочи, че коефициентът на раждаемост в България към 2015-та година е 9.2‰, докато по време на Втората Световна война е бил 22‰, положението е почти трагично)

Но това, което ми прави впечатление, е нещо съвсем различно от рационалния страх от неизвестното. Много млади жени предпочитат първо да изградят кариерата си, преди да се „впуснат“ в приключението, наречено майчинство. И неусетно времето минава, без да осъзнаем, че майчинството, работата, социалната ангажираност – всички тези неща могат да вървят ръка за ръка, вплитайки се едно в друго, допълвайки се…

Когато все пак се появят двете магически чертички, целият ни свят се преобръща и всичко придобива нов смисъл. Тези 2 малки чертички са в състояние да променят мирогледа и на най-спокойната жена! „Ще ставам майка“!!! Няма думи, с които може да се опише чувството, което изпитва една бъдеща майка – то е странна смесица от неописуемо щастие, тревожност от това дали ще успее да бъда „най-добрата“ майка, и в същото време осъзнаването на огромната отговорност, която означават тези 2 чертички…

Минало е време и 2-те чертички се превръщат в малко плачещо човече, което разполага само със своя плач, за да общува с нас, родителите, които в първите месеци от раждането на детето стъпваме на пръсти около него и треперим при всяко кихане. Тези първи месеци след раждането мога да опиша като неясен период на безвремие – то, времето, сякаш е спряло, светът се върти по нов начин, или поне на нас така ни се струва… Появил се е нов човек, всичко е различно, разбира се! И ние сме се променили, неусетно и внезапно…

После годината отминава и малкото плачещо човече се превръща в пораснало копие на самото себе си и вече не е беззащитното бебе, което може само да маха с ръчички. Истинско предизвикателство се оказва отглеждането на детето след първата му годинка! Т.нар. toddler е в състояние да разглоби света на съставните му части и преди да се усетиш – да ги сглоби по нов и неочакван начин. Всеки, който е минал по този път, ще се сети за поне 100 неща, които малкият изследовател е способен да извърши в рамките на само минута! Добре, че сме дарени със способността да забравяме! :)

В някакъв момент времето започва да лети неудържимо бързо и вниманието ни се измества от елементарните неща, като хранене, приспиване и приучаване на детето към хигиенни навици към нещо много по-важно и много по-сериозно, а именно – възпитанието!

Наскоро излезе статия за толерантните родители в Швеция, които, оказва се, в стремежа си да възпитават децата си с възможно най-малко ограничения, всъщност попадат в мрежите на собственото си творение – невъзпитани деца, които не са социално отговорни, не поемат никакви задължения нито вкъщи, нито в обществото. Оказва се, че децата, на които всичко им е позволено, стават властни, коравосърдечни и безотговорни; нямат желание да учене, нито за работа, т.е. расте цяло едно поколение, което няма да бъде полезно по никакъв начин за обществото, в което живее. Страшно звучи, нали?

Тази реалност заплашва да достигне и нашите граници, за съжаление. В стремежа си да осигурят „всичко“ на бъдещите си наследници, много родители изпадат в крайности и това всъщност ме провокира да напиша този текст. Исках да „звънне“ едно звънче в съзнанието на много родители, защото и аз съм на мнение, че „много хубаво не е на хубаво“.

Докато наблюдавам моето собствено дете, което не е от „лесните“, откривам много неща, които ми се иска да коригирам, но засега не съм открила точната „рецепта“ за правилно възпитание.

Ние, родителите, сме склонни да проявяваме едно безкрайно себеотрицание, да правим буквално всичко в името на детето си, като в същото време пренебрегваме собствените си желания и стремежи. До някаква степен съм съгласна, че децата ни винаги трябва да бъдат на първо място, но всъщност е по-важно да възпитаме у тях чувство за справедливост, търпение, състрадание… Няма как да възпиташ тези неща у едно дете, ако го учиш, че винаги ще получава играчката, която иска, или пък че винаги ще става каквото то реши.

Разбира се, погрешно е да се изпада в другата крайност – родителите да пренебрегват нуждите на детето си и винаги да поставят на първо място собственото си спокойствие. За съжаление, и такива родители има в излишък и съответно децата им растат като диви цветя, които рядко разцъфват в пълния си блясък.

Както винаги, удачно се оказва нещо по средата, но тази „златна среда“ не е никак лесна за постигане! Има изписани десетки книги по темата и аз съвсем не претендирам за компетентност по въпроса, но има три неща, които със сигурност може всеки родител да направи за детето си, за да му даде възможност за пълноценно израстване като отговорен, щастлив и добър човек, а именно:

1. Скъпи родители, бъдете търпеливи към своите (и чуждите) деца! Знам, че що се отнася до търпението, теорията е хиляди пъти по-лесна от практиката, но то е много важно както за децата ни, така и за нас самите! Залисани в ежедневието си, сме склонни да губим търпение много бързо, но в крайна сметка някои неща децата имат нужда да научат сами! Това е единственият възможен начин, така че когато следващият път вашият малък откривател не иска да чуе какво му говорите, просто бъдете търпеливи! (Личен опит – колкото и да се опитвах да обясня на моето дете как се слиза от дивана, тя не ме слушаше, докато не падна няколко пъти, след което вече сама откри как.)

2. Отделете време, за да покажете с личен пример и да обясните на детето кое е добро и кое е лошо. Това е нещо, което трябва да правим всеки ден!

3. Разкрийте на детето си колко красив и разнообразен е Светът! Пътувайте! Колкото повече, толкова по-добре! Или както би казал Мечо Пух – колкото повече, толкова повече.

Колкото и да ви е трудно понякога, сами ще се уверите, че щастието е в малките неща! А наградата за нашите усилия определено си заслужава!

Препоръчваме ви от същия автор: Една история за гнева в ново измерение

Може би ще ви е интересно да прочетете: Всеки сам си преценява или Инвестирай в прегръдки