- 141. То е напаст, която убива
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Преди няколко години, в едно столично училище, шестокласници се бяха гаврили с първолаче. Случилото се бе отразено във всички медии. Хората коментираха разпалено - прехвърляха се отговорности, отправяха се обвинения, предлагаха се строги мерки и наказания. Сред коментарите имаше един, който пазя и до днес и цитирам дословно: „През 1996 г. дъщеря ми се разболя от коварна болест - сарком на бедрото. След хиляди мъки бе оперирана в Германия, като беше протезирано бедрото с тазобедрената става. Удоволствието ми струваше много. Тогава детето беше в 1 клас. Една година след това тя бе отново в 1 клас, защото пропусна годината. Куцаше силно - половината й краче беше от метал. Тогава се появиха лайненцата - всеки ден тормоз и бездействие от страна на всички. Дойде моментът, в който я спънаха и протезата се счупи - всичко отиде по дяволите - пари вече нямах, съдействие от никого, детето остана... с един крак... Просто пребих говедото, заедно с баща му... Дадоха ми 7 години. ...
- Добавен на 05 Май 2017
- 142. Първомайска цигара
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Четиригодишната Ирина щастливо оглеждаше новата си копринена рокля и огромните панделки на главата си, без да подозира колко силно ще бележи живота й днешният ден. Не знаеше защо са толкова възторжени всички, но реши и тя да бъде, за всеки случай. Колкото и да се опитваше, не можеше да разбере защо точно на деня на труда никой не работи, а всички се събират и празнуват заедно. Множеството от хора я притисна и понесе нанякъде. Чуваше песни, викове, ръкопляскания, но не можеше да види нищо, освен гора от рокли и костюми. Спряха. Някакъв човек започна да говори силно на микрофона. Гласът му се извиваше твърде смешно на някои изречения. Повтаряше едни и същи имена непрекъснато. Доскуча й. Клекна до една каменна саксия и започна да изучава стъблото на цветята в нея. Съвсем до ръката й падна фас от цигара. Все още димеше и огънчето му блещукаше. Сигурно и на други хора им е скучно, помисли си Ирена. Майка й така казваше - че пуши от скука. Ами тогава и тя може да опита. Хвана ...
- Добавен на 01 Май 2017
- 143. Една майка в търсене на математическия гений - дезертьор
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Подготвяш бъдещото си дете за гений през целия си съзнателен живот. Четеш, учиш и чакаш да поумнееш. После избираш умен баща. После забременяваш. После започваш да ядеш само храни, които развиват интелекта и талантите. Абонираш се за целия театрален сезон. Слушаш класика и ходиш на изложби. Колкото повече четеш и учиш, толкова повече започваш да забравяш и бавно, но сигурно да затъпяваш. Мозъкът ти изтича – чудесно, значи отива точно там, където трябва – в нероденото ти дете. Нека го вземе целия, ти ще се оправиш все някак. Слагаш римайндери дори на саксиите. По време на раждането връчваш на акушерката "Сонетите на Шекспир", за да ги чете на глас. В коридора, третият ти братовчед - музикант във Филхармонията, вече трети час ражда Паганини на цигулката си. Та това са първите звуци, които детето ти ще чуе! И то най-после е в ръцете ти. Пропадаш в бездънните му очи и въздъхваш облекчено. Ето я характерната мътност на погледа, рошавата коса и голямата глава – задължителните ...
- Добавен на 28 Април 2017
- 144. Вяра за 2 лева
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Великденската седмица завършва с неделята, наречена на св. Тома, който единствен от Дванадесетте апостоли се усъмнил и искал доказателства за Възкресението на Христос. Св. Тома е моят човек! Искаш да повярвам в нещо – докажи ми. Искаш да съм до теб – убеди ме. Никакви слепи последвания и невежи захласвания. Доказателства и факти. Дела и документи, както тръбеше радиото в близкото минало. Обаче животът не винаги е Христос, който да ти каже – ела, виж, убеди се и да я караме напред. Животът много по-често е Юда, който толкова много и толкова евтино те е продавал, че все по-трудно могат да те убедят в каквото и да е. Изграждаш си един дълбок и сигурен окоп на вечното съмнение и подозрителност. Чувстваш се сигурно и удобно. Скептицизмът ти прави сянка, а иронията отблъсква небивалиците, които някои се опитват да ти пробутат. Живееш си мирно и спокойно, когато изведнъж се оказва, че трябва да излезеш от комфорта си и да се сражаваш. Със собственото си неверие и с това ...
- Добавен на 23 Април 2017
- 145. Компромисите, които превръщат зимите ни в лято
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Пътувам в снежна пелена през април и не вярвам на очите си. Това е все едно да стигнеш до Бургас и тъкмо да вдъхнеш морето, някой рязко да обърне и да подкара обратно към сухия, прашен град. Шофьорът на таксито умело маневрира между дръзките и засичащи го автомобили. Клати тъжно глава: - Много лоши ставаме хората. Никой не отстъпва и не прави компромиси вече. И зимата не иска, мисля си. Прегърнала е страстно пролетта под плътната си, бяла хавлия и не й дава да се влюби в лятото. - Никой не прави компромиси вече - повтаря шофьорът – нито хора, нито природа. Спомените ме връхлитат спасително и ме отвеждат от студения, безкомпромисен град. - Много порасли! – възкликва на развален български лъчезарна жена с дълбоки сини очи. На около 60 е, усмихва се широко и от нея грее доброта. Запомнила ни е от миналото лято. Колко малък е бил синът ми тогава и как плачел само за две неща – море и храна. Колко грижовна била кака му. Смеем се и се сприятеляваме с лекота. ...
- Добавен на 20 Април 2017
- 146. Всички имаме своя Великден
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Всеки с кръста си - въздишаме често и стенем под тежестта му. Несполуките, проблемите, загубите, празнотите в живота ни стават все повече и повече. Болката на бремето спуска плътни завеси пред очите ни и ние не виждаме нищо друго, освен това, което нямаме. Не говорим за нищо друго, освен за това, което са ни причинили или отнели. Не мислим за нищо друго, освен за това колко несправедливо сме измъчвани. Плътните завеси се спускат по лицата ни, скриват усмивките ни, потъмняват сърцата ни и хербаризират чувствата ни. Мислим само за мрака пред себе си и тежестта върху ни. И нито за миг не допускаме, че самите ние може да сме нечий кръст. Може да сме му бремето и изпитанието, може да сме тъмната завеса на живота му. Представихте ли си го? Вие сте най-тежкото и мъчното на обичащите ви хора. Причинявате им болка, страдание и самота. Разбира се, че не го целите. Разбира се, че сте готови да дадете половината си живот за тях. Разбира се и нищо не може да направите. Защото ...
- Добавен на 16 Април 2017
- 147. Моля те бе, Боже!
- (Отношения)
- Автор: Пролет Николаевич Аз съм от онези майки тип пинчер. Лая много, но после подминавам и продължавам нататък. Лая за всичко. За хвърлените дрехи по пода, дивана, леглото, в банята, в гардероба, в шкафовете. За оставените чинии на масата, след закуска, обяд, вечеря и в промеждутъците. Лая за „заслужената“ почивка на съпруга през уикенда, за ежедневните тренировки, за хобитата, за… Боже, откъде го намира това време за всичко? Лая срещу едното дете да си измие ръцете, зъбите, дупето, да се изкъпе, да си прибере играчките, да мълчи, да не мълчи, да не мрънка, да… Много бяха още, но почнах да забравям. Лая и срещу 9-месечния звяр. Ми не го разбирам тоя хайван какво иска, а то почва с отварянето на очите тирадата от нечленоразделни звуци и към 10 вече, след 4 часа търчане и стискане на зъби не издържам. Пинчер съм все пак, крехко създание… само лаенето ми остава. Лая си аз… лая и рева. Рева и лая. И като минат десет-петнадесет минути в лаене, уморявам се накрая, почна да скимтя и ставам ...
- Добавен на 15 Април 2017
- 148. Страстната седмица на една греховна домакиня
- (Забавно)
- Автор: Ина Зарева Неволите и страданията ми започнаха преди много години с една супа, която трябваше да излекува възлюбения ми. Той, за разлика от други мъже, понася стоически всички грипове и неразположения - изолира се някъде и в общи линии чака да му мине. Но аз като едно същинско отроче на д-р Куин Лечителката и д-р Хаус, не пропускам удобен случай да задоволя и майчинския, и франкенщайновия си инстинкт едновременно. И да му покажа, че го обичам, разбира се. И така, освен фанатично спазване на лекарската рецепта до милиграми и секунди, включих и целия арсенал народни лечения, които както и да протичат, винаги започват с топла супа. А тази, която аз щях да направя, бе не само топла, не само лековита, но и самата Вълшебна супа на баба. В нея са всички полезни вещества на света, цялата цветна палитра от зеленчуци и аромати, които не просто си стоят във врящата течност, но и правят любов вътре и от тях се раждат нови аромати, които на свой ред се множат, и накрая цялата тази ода на ...
- Добавен на 13 Април 2017
- 149. Дивите цветя, които осмислят живота ни
- (Истории)
- Небрежна октомврийска вечер, с наметнато лято на рамо и смешно накривена зимна шапка. Градът е в онази кратка затихналост между бързея на деня и карамеленото изкушение на нощта. Фарове си намигат съзаклятнически, а светофарите ги гледат строго и от упор. Вятърът се носи волно като босоного дете и поръсва наоколо капризите си. И никой не се противи на този водовъртеж, в който сезоните си подават щафетата, а хората се движат по-бавно и по-въздушно от обикновено. Вдъхва се от всичко, попиват се светлини, целуват се спомени. Въздухът рязко сменя вкуса си, когато влизаме в магазина за цветя. Сладостта на хризантемите и тръпчивостта на еустомите веднага започват да танцуват по ноздрите ни. Очите ни изпълват пъстротата на алстромерията, наситеността на гербера и категоричността на калиите. Рози и антуриуми се прегръщат страстно. Гипсофилът закачливо запознава гордите стръкове в пищните букети, а далиите тихичко си шушукат. Уютно, спокойно и магнетично е като в картина на Моне. Жената – художник ...
- Добавен на 09 Април 2017
- 150. За кожата на един спасител
- (Здраве)
- Автор: Ина Зарева Той пропуска всички училищни купони, защото винаги има да учи. Дава на останалите да преписват по всичко. Защото той знае всичко. Кандидатства само за една-единствена специалност. Класиран е на първо място. Пропуска и студентските купони, защото винаги има да учи. Стоически издържа занятията и практиките. Не се плаши. Не се отказва. Не съжалява. Не се пести в нищо. Облива се с ледена вода нощем, за да не заспи и продължава да учи. Няма по-амбициозен и целеустремен човек от него. Завършва обучението си с отличен. Започват години денонощна работа и специализации. Още много дълги нощи с ледена вода. Вече работи това, което винаги е искал. Няма почивен ден. Телефонът му звъни денонощно. Усмихва се извинително: „Знаете как е” и тръгва по средата на всичко. Умората, която се трупа върху него е толкова осезаема, че може да се пипне. Работа и учене, учене и работа. Някак между всичко успява да се ожени за колежка. Двамата продължават ...
- Добавен на 07 Април 2017
- 151. Иван Абаджиев – едно име, двама мъже и много талант
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Спомням си много ясно деня, в който награбих дузината пръчки, на които висяха ленти от музикални касети и ритуално ги изхвърлих. Бях на 3 и с кариерата ми на художествена гимнастичка бе приключено. Взех точилката на баба си, нанизах на нея пластмасовите кръгове от някаква игра и: „Готово! Вече съм „сампион”, се хваля на баща ми, който не е спрял да повтаря тази дума от няколко часа на хората в телевизора. Годината е 1980-та. Всички са вторачени в черно-белите си екрани с толкова силно напрегнати от усилие лица, сякаш те самите са в тях, а не батковците с точилка и кръгчета като моите. Внезапно лицата се отпускат и избухват в радост, която до този момент не бях виждала у възрастните. Сякаш изведнъж са станали деца и са им разрешили едновременно да ядат сладолед и да не ходят на училище до края на живота им. Научавам думи като „щанги”, „тежести”, „треньор”, „медал”. Години по-късно знам, че това е Олимпиадата в Москва, на която България печели най-много медали – 41; ...
- Добавен на 31 Март 2017
- 152. Майките, които са тук
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева - Какичко, какичко, виж, аз плувам! Виж, какичко! Плувам! Трябва ми доста време, за да разбера, че се обръща към мен. Не са ме наричали „какичка” от миналия век. Момчето е около десетинагодишно. Стройното му тяло се извисява в скок над вълните, а след това изведнъж пада настрани, за миг потъва, а после изскача отново и следва неизменният и пълен с възторг вик: - Какичко, видя лиии? Плувам! Аз плувам! Вече нямам никакво съмнение, че очаква точно моето одобрение и отвръщам също толкова възторжено: - Браво на теб! Ти плуваш! Добрите му очи, кацнали като две кафяви, палави мечета на кръглото личице, се изпълват със слънце. Започва все по-старателно да ми показва „плуването си”, вдъхновен от всяка моя похвала. Оглеждам се за някой родител или близък, който е до него, но изглежда момчето е влязло само на плиткото. Вече е направило над 30 скока на всяка страна. Неуморно, искрящо от радост, неподправено, всемогъщо детенце на 3, в тяло на 10. Шумът на плажа заглушава ...
- Добавен на 29 Март 2017
- 153. За всяка блага вест е нужен ангел
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Количеството информация, което обменяме ежедневно е все по-огромно и все по-негативно. Новините, мейлите, чатовете, разговорите ни все повече се уеднаквяват в едно монотонно, тягостно жужене. „Добрата новина е лошата новина“ – това вече не е слоган само за журналистите. Обаждането е най-бързата ни реакция, когато сме в беда, когато търсим помощ и успокоение. Останалото - хубавото може да почака. Телефонът вече отдавна не е просто средство за общуване. Той е важен като ампула адреналин за спиращото ми от притеснение сърце. Стигнали ли са до училище? Добре ли са вкъщи? Има ли наводнение, пожар, паднал самолет на покрива, извънземни? Пътят до спирката минал ли е без убийства, кражби и отвличания? Съпругът ми стигнал ли е безпрепятствено? Да не е катастрофирал? Да не му е зле? Да не би да е спрял да ме обича вече през последните няколко километра? Родителите ми, близките ми? Добре ли са? Прибрали ли са се? Топло ли им е? Взели ли са си лекарствата? Телефонът е байпасът ...
- Добавен на 25 Март 2017
- 154. Глупости на килограм
- (Образование)
- Автор: Ина Зарева "Затрънили се училищата и няма кой да ги разтръни" (Славейков 1873г.) Ако за „затрънването” през 1873 г. има съвсем логични причини, то за днешното трудно бихме намерили оправдания. Двадесет милиона лева годишно струва издаването на учебници. Учебници, които се оказват една не само финансова, но и интелектуална, и чисто физическа тежест за деца, родители и учители. През последните години бяхме свидетели на умопомрачителни текстове, които предизвикаха бурни полемики за учебните стандарти: "Връх Шипка се намира на върха на планината. Опълченците са ситуирани на него." - „Литература”, 7 клас. "Морската вода е солена, защото в нея е разтворено голямо количество готварска сол”- „Човек и природа” 3 клас. „Васил Левски е заловен от полицията, защото нарушавал закона”- „Човекът и обществото”, 3 клас. Обясненията на авторите за посочените примери са: „за да разберат децата по-добре”. Следва нова ...
- Добавен на 24 Март 2017
- 155. Купон след 40??? Задължителен е!
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Знаете ли къде живеят най-тъжните деца на света? Те живеят в Таджикистан. Там празнуването на рожден ден е забранено. Формулировката в закона е следната: „День рождения отмечается добровольно только в семейном кругу”. Никакви детски центрове; никакви градински партита; никакви банди деца, обсипани с пуканки в киносалоните; никакви торти, балони и клоуни в детските градини и училищата. Нищо. Семейството тихо отбелязва, че нещо се мотаеш на този свят и толкова. Другото е наказуемо. Наказуемо! Не съм празнувала от години рождения си ден. Ми студено ми е, ми болна съм, ми много галимации, много разходи, ми то приятелите ми са се разпръснали по целия свят, ми то на детето нали е скоро, ми то аз вече остарях и няма за кога да празнувам, ми то какво пък има толкова да се празнува. Когато близките ми подарят мечтано от мен нещо, започвам да се притеснявам какво им е коствало, колко струва, къде да го сложа. Вместо просто да благодаря. И още по-просто – да се зарадвам. Вместо ...
- Добавен на 18 Март 2017
- 156. Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Внезапно сте се натъкнали на непознат човек вкъщи? Не пищете, не го удряйте с тиган и не викайте полиция. Ще ви го върнат обратно с неприкрито злорадство. Направете си силно кафе (под силно да се разбира поне с 50 грама бърбън), спазвайте безопасна дистанция и не си правете труда да изучавате навиците на непознатия – утре той ще бъде съвсем различна личност. Не очаквайте адекватност от него по-рано от 12 на обяд. Дори да ходи, гледа и говори, това не означава, че е буден. Първите три часа в училище са най-важните? Греда за образователната система, освен ако в нея не се предвижда хипноза. Притеснени сте, искате да знаете какво ви чака и колко дълго ще продължи? Пуснете си „Война на световете“, „Алф“ и „Дързост и красота“ едновременно на три екрана. Опитайте се да гледате, чувате и осмисляте всичко. Честито – вече членувате в клуб „Къде сбъркахме?“. Вие говорите свободно български, грамотен сте, имате образование, дори две, едното е филологическо? Забравете ...
- Добавен на 13 Март 2017
- 157. Осмомартенско: за цветята, поднесени с юмрук
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева „Обичам те, мила мамо, и обещавам да не върша глупости, спокойно не се притеснявай за мен“ С тези думи едно 15-годишно момиче се сбогува с майка си, убита от собствения му баща. На това дете му предстои да расте ужасно трудно и ужасно само. Да се бори с огромната липса на единия си родител и да изтрива другия от себе си. Няма по-голяма самота от тази да се отделяш от собствените си гени. Да се обезродиш и обезличиш. Да изтриеш половината от себе си и живота си дотук. За да можеш да дишаш между стоновете мъка. За да можеш да продължиш да живееш въпреки и защото. За да разтегнеш с голите си детски ръце родителското менгеме, да излезеш от него и да не бъдеш нито жертва, нито престъпник, а само себе си. Колко е важно да не бъдем покорни Всяка четвърта жена е жертва на домашен тормоз. Между 100 и 130 убийства по битови причини стават всяка година. В два от случаите за изминалата година, заедно с жените са убити и децата им. Това е само малка част от сива, ...
- Добавен на 07 Март 2017
- 158. За вярата
- (Истории)
- Аз съм виждала вярата в падналата по очи, в средата на храма, жена; Във вкопчената ръчичка на бебе; В очите на болен; В усмивката на мъртвец; В сълзите на близките му; В тихото присъствие на приятел; В пуснатия внезапно от бащините ръце велосипед; В прехапаните в усмивка устни на майката – изпращач; В бавните удари на бастун по паважа; В чаша коняк и дим от цигара; В песен; В кимване Във вик В тишина Вярата е тиха. Тя е под горния слой твърди неща. Тя няма цвят, мирис, вкус. Тя не ръкомаха, не развява лозунги, не крещи, не бута, не настъпва, не притиска, не се налага, не се натрапва, не се сърди, не капризничи, не плаче, не изисква, не заплашва, не напуска, не претендира, не преяжда, не охолства, не обвинява, не наказва, не наранява, не изоставя, не разкъсва, не разделя, не натъжава, не опустошава, не противопоставя, не ожесточава, не високомерничи, не парадира. Вярата е мека и пухкава отвътре, силна и челична отвън. Тя е оръжие и ласка, сила и лек, щурм и ...
- Добавен на 26 Февруари 2017
- 159. Безсмъртието на една любов
- (Истории)
- Да чувстваш: Грижата, докато облича палтото ти Дъхът му, докато шепне тайните си Усмивката, докато му разказваш деня си Топлината на прегръдката му Ударите на сърцето му, когато обличаш червената си рокля Смехът му, докато простираш боядисаното от същата тази рокля бяло пране Да виждаш: Как е до теб и в невъзможното Как трапчинките му са отпечатани върху лицата на децата ви Как страда, докато ти плачеш Как умората в погледа му се сблъсква с нежеланието му да я признае Как въздъхва в косите ти като в утроба Колко много е до теб и те обича Да знаеш: Какво продължава да харесва, обича и мрази Колко точно са бенките по лицето му От какво са белезите по тялото му Как животворно се нуждае от твоята обич Че е възможно да те обича и сега Че парфюмът му отдавна се е изпарил, но ти го вдъхваш всеки път, когато се прибираш вкъщи през безмилостно дългото време, откакто той напусна земния ти свят и остави само нея – Любовта. И да живееш с нея, заради нея, ...
- Добавен на 25 Февруари 2017
- 160. Мъжете се раждат с бодли
- (Истории)
- Безброй часове, усилия и средства са посветени на това какво прави мъжете и жените толкова различни в отношенията и любовта си. Отговорът, който ще изведем от описаното по-долу е съвсем простичък и безплатен: мъжът се калява още в утробата, жената – докато щедро раздава шамари: Брат и сестра, родени в едно и също семейство от един и същи ДНК материал, дишали един и същи въздух, яли една и съща храна, расли при една и съща родителска адекватност (или липсата на такава). Сестрата в периода от 3-7: Още от първия миг в детската градина избира момчето на живота си и започва да го шляпва по врата по време на всеки обяд, докато той кротичко си сърба супата. За да не става много подозрително, обаче, шамарите следват вратовете и на всички останали момчета. И така ден след ден - заплюваме нашето момче със сочен задвратник, а после и останалите, да не би нашето да разбере, че е избрано. Веднъж, докато се извинявах за поредните пламнали вратове на децата, от тях се отдели един чаровник, очевидно ...
- Добавен на 17 Февруари 2017
