Автор: Ина Зарева

Неволите и страданията ми започнаха преди много години с една супа, която трябваше да излекува възлюбения ми. Той, за разлика от други мъже, понася стоически всички грипове и неразположения - изолира се някъде и в общи линии чака да му мине. Но аз като едно същинско отроче на д-р Куин Лечителката и д-р Хаус, не пропускам удобен случай да задоволя и майчинския, и франкенщайновия си инстинкт едновременно. И да му покажа, че го обичам, разбира се. И така, освен фанатично спазване на лекарската рецепта до милиграми и секунди, включих и целия арсенал народни лечения, които както и да протичат, винаги започват с топла супа.

А тази, която аз щях да направя, бе не само топла, не само лековита, но и самата Вълшебна супа на баба. В нея са всички полезни вещества на света, цялата цветна палитра от зеленчуци и аромати, които не просто си стоят във врящата течност, но и правят любов вътре и от тях се раждат нови аромати, които на свой ред се множат, и накрая цялата тази ода на радостта прегръща всяка клетка на тялото ти, лекува я, целува я, и я оставя влюбена и щастлива завинаги.

И така, спазвайки абсолютно всички пропорции, последователност и съчетания на участниците в този екстаз на сетивата, аз в онзи момент, в малката, студентска квартира, сервирах на бъдещия си съпруг една топла и гола... порнография. Зеленчуците, съставките, подправките и водата се бяха съединили в някаква сплав и нещото в тенджерата можеше да се реже с нож, стига да не те е страх, че е живо и ще започне да бълва от съда, и да мъсти до девето коляно.

Горкият човек, някак не само оцеля тогава и от болестта, и от моите кулинарни престъпления, но и взе че се ожени за мен. Вероятно е решил, че щом мога да създам такава порнография в тенджерата, кои знае на какво съм способна.

И заживяхме мирно и щастливо – той готвеше, аз го вдъхновявах, той готвеше, аз го вдъхновявах. Докато децата не пораснаха и не започнаха да четат, да гледат телевизия и да научават мръсни думи като кекс, сладки, курабии, бухти, кифлички и всякакви други цинизми.

Разбира се, че се опитвах. Разбира се, че се стараех. Взимах рецепти от приятелки, гледах предавания, четях във форуми, нахъсвах се като за мач с Кличко:

– Виж сега - казвах си - две деца си родила, образования имаш, кола караш, сложни работи работиш, не може една шепа тесто да е по-умно от теб и да те надвие.

Оказа се, че има по-лоша степен от блондинка – тестянка и това съм аз. Нещата, които правих изглеждаха като „Майката на Уистлър“ след намесата на Мистър Бийн, а мозъкът ми ставаше все по-кръгъл и по-гладък - точно като тесто.

Коледните ми сладки, например, всеки път се проваляха в различни дисциплини – или на вкус, или на вид, или на изпеченост, или на всичко взето заедно. Една година дори опитах фондан – каквото и да беше това, много малко от него остана върху сладките. Тъкмо го бях изстъргала от стените и приключвахме с последните пломби и ето ти - дошъл Великден.

А, не! Не може повече така! Христос какви страдания е търпял заради мен, аз един козунак да не мога да направя за Него. Каква християнка съм изобщо – самобичувах се и даже се заплаших с обет за мълчание, от което имаше най-голям ефект. И започнах да се подготвям като за докторска степен – събирах и анализирах материали, правих проучвания и анкети, разработвах концепции и стратегии, подготвях се настървено, както за нищо друго досега. Накрая открих и Светия Граал на козунака – не брашното, не маята, не броят яйца и количеството захар, а месенето. И не какво да е месене, а в пералня! Значи увива се тестото хубаво с найлон, пуска се на центрофуга и пералнята върши останалото.

Още първата партида ми донесе академична степен. На никого не казах за тайната си, само победоносно се оттеглих, за да приготвя следващата титла в живота си – ето, свят, доказах се. Не съм тестянка вече. Аз съм умна и способна жена. Ето, Господи – принасям ти в дар тези прекрасни козунаци, нищо че аз ще си ги изям. А Ти направи едно чудо да не ми се лепят никъде, а?

И втората партида плътно, жълто и ароматно тесто влезе в пералнята. Центрофугата въртеше ли въртеше, а аз си мислих колко изключително интелигентна и креативна съм – сега ще си почета книжка, вместо да меся до припадък, а накрая резултатът отново ще е възхитителен.

След 7 минути в пералнята ми, вместо възхитителност се бяха настанили Содом и Гомор. Найлонът се бе скъсал и втасалото тесто преливаше от всяка дупка на барабана като пипала на страшно чудовище – бях сътворила поредното срамно порно в живота си.

През следващите 24 часа изливах всевъзможни препарати в горката машина, пусках я толкова много пъти и на толкова градуси, че заприличваше на кремиковска пещ, стържех, чистих, молих й се, разкайвах се, отново наливах поредния препарат, отново чистих и бършех, молих и се разкайвах. Нищо. От нея се носеше аромат на простреляно, мъртво и разлагащо се тесто, което сякаш ще се съюзи всеки момент с онази тъмна сянка на порно супата от младостта ми и двете ще ме задушат в обятията си като в зловещ хорър филм.

Нямах никакво време за губене при задаващата се пустинна буря от пране преди празниците. Обадих се в сервиза, а на уречния час оставих възлюбения си съпруг да посрещне майсторите под предлог, че имам много важна работа. През последните дни се чувствах като извършила най-тежкия грях на света – не спях, не ядях, не мислих за нищо друго, освен за това как хората идват, виждат вкиснатото тесто в пералнята и започват да си мислят ужасяващи неща за мен и моето домакинстване. Можех и да съм долнопробна порноактриса в готвеното, но за чистота вкъщи бях Страшният съд. А сега те ще решат, че този уред никога не е използван и се е затлачил в тиня, сажди и собствен сос едновременно, а мен ще ме вземат за хипи.

Страданията разпъваха мислите ми, а душата ми се гърчеше в срам и безнадеждност.

Обаждането на съпруга ми ме изтръгна от чистилището:

- За нищо на света да не купуваш повече от този омекотител! Момчетата се хванаха за главата. Никога не бяха виждали подобно нещо – толкова е некачествен, че се е отложил по всички важни части и тръби. Чистеха ги поне час. Знаеш ли колко много беше... И как миришеше.

Спасена съм! Спасена съм! Има Бог и Той обича козунаци!

И пералнята ми е спасена. Работи безупречно, вътрешността й е като нова – върти се, блести и най-важното не мирише на нищо мъртво.

В нея сега е любимият ми червен шал, в който са завити тридесетина бъдещи шедьоври. Ако се съди по постигнатото с чорапите във времето, ще боядисам най-прекрасните Великденски яйца, а после ще патентовам технологията.

Ако на Великден не си изкупя греховете, кога!?!