Автор: Ина Зарева

Той пропуска всички училищни купони, защото винаги има да учи.

Дава на останалите да преписват по всичко.

Защото той знае всичко.

Кандидатства само за една-единствена специалност.

Класиран е на първо място.

Пропуска и студентските купони, защото винаги има да учи.

Стоически издържа занятията и практиките.

Не се плаши.

Не се отказва.

Не съжалява.

Не се пести в нищо.

Облива се с ледена вода нощем, за да не заспи и продължава да учи.

Няма по-амбициозен и целеустремен човек от него.

Завършва обучението си с отличен.

Започват години денонощна работа и специализации.

Още много дълги нощи с ледена вода.

Вече работи това, което винаги е искал.

Няма почивен ден.

Телефонът му звъни денонощно.

Усмихва се извинително: „Знаете как е” и тръгва по средата на всичко.

Умората, която се трупа върху него е толкова осезаема, че може да се пипне.

Работа и учене, учене и работа.

Някак между всичко успява да се ожени за колежка.

Двамата продължават успоредния си марш – работа и учене, учене и работа

Малкото им детенце често казва – „Аз живея при баба, а мама и тате живеят в работата”.

Работа и учене, учене и работа.

Заплата, на която приятелите му се смеят иронично.

Бюрокрацията и безумните нововъведения, които довършват силите му.

Спуснатият от високо колега, който допуска страховити пропуски.

Предупрежденията не предотвратяват фаталната грешка.

Отнася го той, вместо колегата си.

Пребиват го след края на убийствен работен ден.

Счупени ребра, множество фрактури, комоцио.

Връща се на работа все още в гипс.

Колегата му продължава да работи и да печели признания.

В единствената работа на света, в която грешките са забранени.

В която цялата отговорност е само лична.

В която всяка секунда е решаваща.

В която не можеш да започнеш отначало.

Той продължава да вдига телефона си денонощно.

Да закъснява за рождения ден на детето си.

Да бърза от погребението на баща си.

Да не си позволява да е болен, тъжен и уморен.

Да казва истината, каквото и да му коства.

Да не се отказва, дори когато Бог се е отказал.

Да държи ръката, която всички други са пуснали.

Да попива с всяка фибра на кожата си болката и страданието.

Да не спира да се грижи за всички, дори когато няма кой да се погрижи за семейството му.

Да не спира да изненадва с това, което се очаква от него.

Да няма свой собствен живот.

Да е на разположение.

Винаги.

На разположение.

Винаги.

Той –

твоят спасител.

Лекарят.