Да чувстваш:

Грижата, докато облича палтото ти

Дъхът му, докато шепне тайните си

Усмивката, докато му разказваш деня си

Топлината на прегръдката му

Ударите на сърцето му, когато обличаш червената си рокля

Смехът му, докато простираш боядисаното от същата тази рокля бяло пране

Да виждаш:

Как е до теб и в невъзможното

Как трапчинките му са отпечатани върху лицата на децата ви

Как страда, докато ти плачеш

Как умората в погледа му се сблъсква с нежеланието му да я признае

Как въздъхва в косите ти като в утроба

Колко много е до теб и те обича

Да знаеш:

Какво продължава да харесва, обича и мрази

Колко точно са бенките по лицето му

От какво са белезите по тялото му

Как животворно се нуждае от твоята обич

Че е възможно да те обича и сега

Че парфюмът му отдавна се е изпарил, но ти го вдъхваш всеки път, когато се прибираш вкъщи през безмилостно дългото време, откакто той напусна земния ти свят и остави само нея –

Любовта.

И да живееш с нея,

заради нея,

от нея,

въпреки нея,

да живееш...

Ина Зарева