Автор: Ина Зарева

Количеството информация, което обменяме ежедневно е все по-огромно и все по-негативно. Новините, мейлите, чатовете, разговорите ни все повече се уеднаквяват в едно монотонно, тягостно жужене. „Добрата новина е лошата новина“ – това вече не е слоган само за журналистите. Обаждането е най-бързата ни реакция, когато сме в беда, когато търсим помощ и успокоение. Останалото - хубавото може да почака.

Телефонът вече отдавна не е просто средство за общуване. Той е важен като ампула адреналин за спиращото ми от притеснение сърце. Стигнали ли са до училище? Добре ли са вкъщи? Има ли наводнение, пожар, паднал самолет на покрива, извънземни? Пътят до спирката минал ли е без убийства, кражби и отвличания?

Съпругът ми стигнал ли е безпрепятствено? Да не е катастрофирал? Да не му е зле? Да не би да е спрял да ме обича вече през последните няколко километра?

Родителите ми, близките ми? Добре ли са? Прибрали ли са се? Топло ли им е? Взели ли са си лекарствата?

Телефонът е байпасът на живота ми. И не само на моя, щом толкова умело се възползват измамниците с чудовищните си фалшивите обаждания.

Толкова силно вярваме в мрачността на вестите, които получаваме, че реагираме автоматизирано. В пощите ни вече няма закачливи картички и приятно изненадващи писма. Има сметки и реклами. В мейлите ни е учудващо същото, някак напук на технологиите. Предпочитаме да споделяме лошото, тъжното, страшното. Хубавото го пазим и скриваме. От страх, от суеверие, от свян.

Благи вести няма отдавна. Те не са оборотни, доходоносни, интересни. Те са дразнещо разсейващи от общата черна дупка, в която предпочитаме да плуваме.

Сред синонимите на „благ“ са - незлобив, мил, милостив, нежен, снизходителен, човечен, мек, любезен, доброжелателен, великодушен. Излиза, че наистина трябва да сме ангели, за да възвестяваме хубавото. Да надскочим себе си, заради радостта на другия. Да не плисваме нещастието върху всички, а любовта да отделяме с капкомер. Да не се давим в грубостта, а да отгледаме нежност.                     

Да се обадим на някого само, за да му кажем, че го обичаме.

Да споделим най-хубавия си спомен със стар приятел от училище.

Да изпратим на съпруга си списък с любимите ни негови странности, вместо този с покупки.

Да кажем на детето си, че е страхотно и се гордеем него.

Да уверим възрастен роднина колко здрав и подмладен изглежда. Да успокоим родителите си, че сме добре, справяме се и всичко е наред.

Да подарим хубава случка на всички наоколо.

Да им дадем вяра и смисъл.

Да ги почерпим с радостта си.

Независимо от личните ни религиозни, философски, политически или спортни пристрастия, можем да бъдем ангели поне днес.

Не е никак трудно.

Нужна е само капка незлобливост, една блага вест и простичкото:

Радвай се!