- 41. Приспиването на дете
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Ако се сещате за по-трудоемко и мъчително занимание, споделете! Всъщност сещам се за едно – приспиването на ДВЕ (и повече) деца. И да знаете, това че детският сън е много полезен за нервите на родителите, е абсолютно вярно. Използвам момента, докато спят, за да възстановя нервите, които съм изпокъсала, докато ги приспя. Всъщност с Престолонаследник №2 е лесно. „Саши, в кошарката, маме!” И той моментално изравя Биби (биберона), грабва Пуки за опашката (все още не мога да го убедя, че името на горката котка е Пухи) и я завлича в кошарката си, където обичайно я ползва вместо възглавници. Тя понякога не е много навита, но няма шанс срещу него. С Престолонаследник №1 обаче е мъка не, ами МЪКА. Подобно на майка си, т.е. мен, и той мрази да ляга рано. Мрази и да става рано, по което също си приличаме, но това е тема за друг разговор. Затова съм си изработила рутина някаква. Тоест започваме мъката още около 21:30, за да мога да се надявам, че докъм полунощ ще сме ...
- Добавен на 12 Септември 2018
- 42. Зомбитата
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Вълчева Прибирам се от работа, горещо ми е, чувствам се като след няколко рунда срещу Майк Тайсън, а майка ми допълнително ми е натегнала нервите с редовното: „Като свършиш там, бързо си идвай, че ми се иска да си ходя. Имам нужда от лично време.” Какво беше това нещо „лично време”? Минавам през парка да си забера децата и ги помъквам към вкъщи, като не пропускам да поотровя личното време на майка ми с една-две гадни забележки по темата. (Не че тя пък се връзва особено, де.) Дето викаше навремето един народен гений, "не живеем далече, ама бая ходене ще падне". Движим се със скоростта на натиснат от тежък артрит охлюв, защото на пътя ни има тооолкова интересни паднали клончета, пера от гълъби и гарги, буболечки и други подобни изкушения. Някъде по средата на дестинацията минаваме покрай един от т.нар. Високи блокове. Видинчани така си ги знаем, щото са единствените на по 18 етажа и стърчат над целия град. Отдолу има изоставени и опоскани до тухла помещения на бивша ...
- Добавен на 04 Август 2018
- 43. Шок! Трагедия! България плаче!
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Доверието във фейсбук спаднало с 20 % за второто тримесечие на 2018 г., а Марк Зукърбърг вече слязъл от 3-то на 6-то място по богатство (Жив да го ожалиш значи!). Само да уточня, че новината идва от национални и международни медии, така че би трябвало да е реална. Винаги съм смятала, че ако някога се случи интересът към фейсбук да се срине тотално и Марк Зукърбърк най-накрая се види принуден да си намери истинска работа, няма да е заради хакерите, нито заради милиардите оборотни картички с котенца, чудотворни икони, четирилистни детелинки и чаши кафе, нито дори заради необятната неграмотност в майчинските групи и тези от типа на „Простотията българска” (които всъщност само потвърждават опасенията за общия IQ на целокупното българско човечество). Това, което може да превърне фейса в паяжинясал социален еквивалент на турска сапунка, която само бабички и изтъпели от скука неудовлетворени домакини следят, е не съвсем новата напаст, която пълзи по профилите със скоростта ...
- Добавен на 02 Август 2018
- 44. Страховете ни
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Вълчева - Мамо, извинявай, но трябва да станеш! „Извинявай”?! Поглеждам безкрайно подозрително през тъмнината към Престолонаследник №1. Когато е любезен, става интересно. Особено посреднощ. - Защо? - За да ми светнеш лампата в коридора, да отида да пишкам. Но ти не се страхувай – аз ще съм зад тебе! Нали съм твоят рицар! Напушва ме на смях, но съм сериозна. - Страх ли те е от тъмното? – питам. - Не ме е страх – аз съм герой. Ти нали знаеш, че в тъмното е като в светлото, само че не виждаш нищо? Нали ти казвам, че ще те пазя. Само светни лампата! Ставам и тръгвам към вратата, а той ме е стиснал за ръката и набива крак по войнишки. Не го е страх, бе! Ето! Пази ме, докато аз търся в тъмното ключа на лампата. Докато стигнем, намирам една особено ръбеста играчка, забравена на пода. В момента, в който светвам, стойката му се изправя, разперва ръчички и възкликва: - Видя ли?! Няма нищо страшно. Влиза в тоалетната, но на вратата добавя: - Изчакай ме тук, ...
- Добавен на 25 Юли 2018
- 45. Шофьорски неволи
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Една от най-големите ми мечти допреди три години беше да изкарам шофьорска книжка. Мъжът ми известно време предвидливо пазеше обществото от мен и мило ми напомняше, че тоя град вече си има достатъчно други проблеми, за да му се натреса и аз в качеството си на правоспособен шофьор. В един момент обаче му писна да мрънкам и за Коледа 2014-та се прибра с ключове от едно „Рено”. „Твоя е, оправяй се!” Започнах предпазливо: цял месец проучвах местните инструктори в търсене на този с най-здрава психика, защото си се знам колко съм талантлива в опъването на чужди нерви. Някои от тях като инструктори бяха прекрасни, но нервите им просто нямаше да издържат на напъна. Препоръчаха ми един, за който обаче от познати знаех, че не го слуша много главата, и като сгафиш някъде, се започва една… „Кокошко! Гъско! Пуйко! Патко! За к`во ревеш сега, ма, кукумявко?!”. И всички останали представители на пернатите, за които можете да се сетите. Определено не е моят човек. Тръгнала съм ...
- Добавен на 25 Юли 2018
- 46. Румънското ми приключение
- (Развлечения)
- Автор: Валентина Вълчева Румънското ми приключение започва в 4:00 сутринта. Четиридесет и няколко души сме решили да гостуваме на северните съседи, повечето очевидно с не много тайното намерение да направят лично сравнение между България и Румъния, колкото да могат още по-разпалено да твърдят, че „никога няма да ги стигнем румънците, каквото щеш да ми говориш за тях”. (Между другото, близо са до истината, каквото и да сте чули за Румъния, но в това се убеждавам малко по-късно.) Тръгнала съм с нагласата, че просто няма начин всичко да е идеално. Сама съм, което означава, че е твърде вероятно да ми се лепне някой нежелан компаньон, който да ми съсипе следващите три дни. Оказва се, че съм познала, но само наполовина. Комбинирам се предвидливо с една дама, но на съседната седалка се оказва очакваният дразнител – дребен нервен тип, който не спира да дрънка, повтаря всичко по минимум пет пъти, всичко това – на висок глас; ръкопляска шумно на почти всяко изречение на организаторката ни все ...
- Добавен на 08 Юли 2018
- 47. Бизнесът с чистата съвест
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Учили са ме да бъда състрадателна. „Малките чавдарчета са добри другарчета.” А аз в това отношение съм поне двойно обременена, защото съм била не само чавдарче, но и пионерче, преди да ми се натресе демокрацията, която да ме уведоми, че това са пълни дивотии. По-лошо – социалистически дивотии. Срам значи! Все едно. Казват, че е похвално да си състрадателен и бях съвсем доскоро. Тоест, докато не изчислих, че тази ми остатъчна соц-добродетел не е започнала да ми влияе зле, да не кажа пагубно дори. Във финансов аспект имам предвид. Една простичка сметка показва, че ако преди излизането „на кафе” ми е струвало около 3 лева, то днес същото това излизане плюс необходимостта да съм състрадателна ме вкарват понякога в двойно по-голям разход. А цените на кафето и кóлата не са се повишили особено. Какво имам предвид? Излизам на кафе. Разбира се, останалите 2/3 от „Тройната коалиция” закъсняват. Не много – само с някакви си 15-ина минути, – но това време е напълно достатъчно ...
- Добавен на 22 Юни 2018
- 48. „НЕграмотен“ е една дума, за разлика от „НЕ знам“
- (Образование)
- Автор: Валентина Вълчева Благодарение на един мистериозно налегнал ме пансинуит, съм си вкъщи. Децата – също. Престолонаследник №2 е заспал блажено в кошарката си, а аз дежуря покрай него да подсещам Престолонаследник №1, че трябва да пази тишина. Прескачам по навик от група в група из Facebook и, разбира се, въпрос на време е да попадна на поредния пост, състоящ се от точно три изречения, в които откривам на първо четене 12 (подчертавам: дванадесет!!!) правописни грешки. Не се стърпявам и промърморвам нещо нецензурно. Малко неща на този свят могат да ме изкарат от релси и да ме накарат да предпочета да НЕ съм добре възпитана. Неграмотността е едно от тях. Твърдо! Ама естествено, че Престолоноследник №1 моментално регистрира новата думичка и очичките му светват: - Мамо, на мен ли? - Не, маме. На една тука леличка… - Защо ѝ казваш така? Вместо да му обяснявам, питам: - Маме, ти знаеш ли как се пише „съм”? - Да. - Кажи ми го! - СЪ… Ъ… МЪ… - С „ъ” по средата, така ли? ...
- Добавен на 18 Юни 2018
- 49. Съседите като извор на вдъхновение
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева През немного близката вече 2001-а година така се случи, че и аз се сдобих със собствен апартамент. Заветната панелка – една от десетте най-разпространени соцмечти навремето – вече моя! Вярно – гарсониерка, но пък кой ти я дава! Като ми писне да се правя на социално животно, пускам кепенците и след това с войскови подразделения не могат да ме изкарат от там. Е, някой по-сочен паяк вероятно би успял. Още си спомням един случай, в който двайсет минути стоях затворена в банята заради един скакалец и крещях по мъжа ми да не е посмял да убие „горкото животно”, но моментално да изхвърли през терасата „тая гад мръсна”. Та значи, разполагам вече с лична домашна лудница, където мога да си дивея, колкото и когато си поискам. В конкретния момент още не съм омъжена, за деца и дума да не става. И така, седя си пред телевизора, белким стане чудо библейско някакво и внезапно обявят например 500 % повишение на заплатите, когато на вратата се звъни. Още няма 20:00 часа, ...
- Добавен на 14 Юни 2018
- 50. За чалгата и музикалното възпитание вкъщи
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Откакто се родиха Престолонаследниците, една от темите, които ме вълнуват, е да направя от тях хора, които няма да ме тероризират музикално вкъщи. Абе да си го кажем направо, не искам да чупя скъпоструваща техника вкъщи, за да се спасявам от долнопробни трели, които днес чувам, че наричали „орнаментика”. Чалга, де. За чалгата говоря. То вярно, за всеки, и за всичко, има място под слънцето, но хайде въпросното място да не е точно моята скромна обител в случая! Извадила съм късмет, че когато аз съм била на такава крехка възраст, на каквато са сега моите синове, просто не е имало чалга. Вярно, оттук-оттам се промъкваха някакви сръбски опити за фолк, после отнякъде за малко изгря и Хисарския поп, но като цяло израснах в сравнително чиста музикална среда. Започнала съм с „Шар планина”, благодарение на едната ми баба, която в продължение на половин година ме е приспивала с нея. Майка ми сигурно затова и до днес, като чуе въпросната песен, се изприщва от ужас. ...
- Добавен на 04 Юни 2018
- 51. Георги Наджаков - фронтовакът-физик
- (Българи)
- Автор: Валентина Вълчева Удивително често чуваме с повод и без повод израза: „И ний сме дали нещо на света”. Но ако се замислим, почти никой от нас не би могъл да изброи какво точно сме дали, освен двама-трима спортисти, Джон Атанасов и още някое и друго по-популярно име. А сме дали много, много повече. Но... народ, който не помни миналото си, няма бъдеще. И това сме го чували, нали? Колко от нас например знаят кой и какво стои зад името Георги Наджаков? Почти никой извън една строго специализирана сфера. А акад. Наджаков има право на много по-светло място в историята, защото на него дължим основата, върху която са изградени технологиите за безвакуумната телевизионна техника, запаметяващите устройства, копирните машини, лазерните принтери, рентгеновите дозиметри и не на последно място снимките от спътник. Как го постига? Открива фотоелектретното състояние на веществата. Георги Наджаков е роден на 8 януари (26 декември стар стил) 1896 година в Дупница. Семейството се премества ...
- Добавен на 06 Май 2018
- 52. Новата покривка
- (Забавно)
- Автор: Валентина Вълчева Купих си нова покривка за кухненската маса. Един съвет от мен: решите ли да си купувате нещо на пръв поглед толкова безобидно като покривка, уверете се, че имате на разположение поне един свободен ден! И втори за реанимация евентуално. Не, изобщо не съм от жените, които като влязат в магазин, не излизат докато не докарат персонала вътре до нервен срив. Дори напротив. Обикновено знам точно какво търся, къде да го намеря и колко ще ми струва. Влизам, купувам и излизам. Като десантчик от екип на военноморските тюлени съм. Истината е, че мразя да пазарувам поради ред причини. Но… както и да е. Трябваше ми нова покривка за кухненската маса. За късмет, съответният магазин е буквално на 100 метра от вкъщи. И така отидох, избрах си една много свежа с маслинки на жълт фон (нямам влашка кръв, но съм се научила да уважавам жълтичкото) и десет минути по-късно бях вкъщи. Страстната седмица на една греховна домакиня И тук дойде сложната част. За да махна старата, ...
- Добавен на 03 Май 2018
- 53. Един фантазьор на име Ачоооууу
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Вълчева Поредният незнаен ден. Откакто се сдобих с малкия, за мен все си е неделя. Или събота. И някак у мен все дреме едно гадно усещане, че утре ще се наложи да тичам на работа. В момента обаче съм се разположила на една пейка до детската площадка и придремвам блажено на припек. Като допълнителна екстра възприемам факта, че по изключение, на площадката я няма обичайната сюрия хлапетии – врещящи, пищящи, ревящи, бърборещи и изобщо вдигащи шум до всички възможни небеса. Шумът, дето го вдига моето, си ми е повече от достатъчен. Разбира се, шумът е вкъщи – навън кротко си спим в количката и изобщо сме памучец. На мен обаче ми идва да ухапя някого, когато ми се усмихне: „Леле, колко е кротък!...” Да, бе, да! Само едно момченце се люлее на люлката под отегчения надзор на една баба. Бабата очевидно не е очарована от възможността да подиша малко чист въздух. Предполагам, че предпочита въздуха вкъщи, пред телевизора, с поредната турска сапунена боза. По някое време хлапето ...
- Добавен на 29 Април 2018
- 54. Моят приятел хулиганът
- (Отношения)
- Автор: Валентина Вълчева Ръцете му ухаят на току-що изпушена цигара. По устните му личат белези от целувки, откраднати от устните на непознати жени. А в очите му танцуват пияни дяволи, повлекли ангелите в нестинарска лудост. Наясно е, че е лош, и това го прави добър по странен, гаменски начин. Сякаш казва: „Имам нужда от помощ!”, но протегнеш ли ръка, капанът щраква. И все пак го правиш, убедена, че точно ти си тази, която ще преобърне живота му. А той е готов да ти позволи, абсолютно сигурен в развитието на историята. Но е честен. „Аз съм лош. Нямаш нужда от мен.” И греши. Жената има нужда от него. Все някога, задължително. Той е циник – не ти спестява нищо. Думите му често пъти оставят открити рани. Но е овладял до съвършенство способността да внушава любов, за която пет пари не дава. Роден е да ти къса нервите и не усещаш кога си откачила и си изпотрошила цялата налична посуда вкъщи. Разбира се, после ще те утеши, както само той умее, и ще те замъкне в „Метро”, където ще ти купи ...
- Добавен на 17 Април 2018
- 55. Четенето от раждането е най-добрата инвестиция
- (Интервюта)
- ... нуждите на нашето собствено мъниче. Защо е полезно ранното четене? Защото помага на детето да се развие като емоционално стабилна личност, която знае къде е мястото й в света; личност, която умее да постига целите си, защото има отговори на въпросите или поне знае къде да ги търси. А и четенето помага да се развият природният интелект и грамотността. Когато на децата им се чете от ранна възраст, те стават по-уверени и спокойни. Любознателни са и търсят отговори. Умеят да разсъждават и не действат първосигнално. Имат по-голямо желание за учене, което пък предопределя дали ще са функционално грамотни и оттам – дали ще станат успешни личности. Четенето на глас от раждането е най-добрата инвестиция – нека не я пренебрегваме. Валентина (Вал) Стоева е главен редактор на сайта “Детски книги”, председател на съвета на фондация “Детски книги”, редактор „Детска литература“ в Аз чета. Тя е активен участник в Националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгите“. Тази година, ...
- Добавен на 05 Април 2018
- 56. Работещо мамче
- (Кариера)
- Автор: Валентина Вълчева Честно казано, чувствам се виновна. Виновна пред цялото майчинско войнство, пред себе си, пред децата и изобщо ВИНОВНА. Прекратих си майчинството. Престолонаследник №2 навърши 1 (една) годинка през миналия юни и аз дезертирах. Прекратих си отпуска по майчинство тоест. Срам и позор значи! Ако съдя по преобладаващите настроения по отношение на и без това никаквото като време и пари майчинство (Две години!!! Какво са тук някакви си две мижави години?!?!?! Трябва да са поне седем. Минимум! Най-добре до пълнолетието… на внуците.) и започнах работа. И знаете ли кое е най-страшното признание? Направих го с радост. Окрилена от налудничава амбиция да покорявам върхове, които нямат нищо общо с ролята ми на българска майка юнашка. М-не… Дори не мога да се оправдая, че го направих за пари. Ако ще преследвате доходоносна кариера, библиотеката е на светлинни години от точната дестинация. Просто… си обичам работата. Ето! Казах го! Признат грях – половин грях. Упълномощих ...
- Добавен на 31 Март 2018
- 57. С какво може да ни е полезен логопедът
- (Здраве)
- ... консултации ул. Търговска над магазин " Валентина" 2 етаж записване на тел 0887 810 777 и 0888 877 600 Логопедичен кабинет към ДГ "Зорница" град Видин Логопед :Снежана Ганцова Безплатни логопедични консултации в периода 06-09.03.2018г. от 11.30-13.30ч. Адрес: ул. "Цар Симеон Велики" #68 ет. 3(в сградата на ДГ "Зорница") Записване: 0898530960 / 0879132392 гр. Стара Загора Детски център "В 3 стъпки" логопед Мария Желева - на 5 март от 10 до 17ч - на 6 и 7 март от 17 до 19ч адрес: гр. Стара Загора Бул. „Цар Симеон Велики“ 156 (в сградата на ч-ще „Св. Климент Охридски“ 1858 (западен вход)), тел. 0896045411 Логопед Мария Петрова Безплатни логопедични консултация на 6.03., 7.03 и 8.03.18г. от 11.00 до 14.00ч. с предварително записан час на тел. 0899136801 адрес: ул. Цар Симеон Велики 158, ет.4 офис 22 с.Равно поле Логопедичен кабинет- "НАРНИ" Логопед:Теменужка Шунева от 5.03. до 9.03.- след записване на тел. 0895175704 гр. Благоевград Логопед: Росица Стоилова Безплатни ...
- Добавен на 06 Март 2018
- 58. Арктически дневници
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева „Арктически дневници”, но не от проф. Пимпирев. Преживяно лично от мен някъде из Сибир, област Видин, на териториите на две-три северозападни общини. И така, писала съм се доброволец за командировка до София. Писала съм се още от преди месец – сакън, да не се прекарам да пропусна възможността за поредния воаяж на служебни разноски. Плюс това става дума за кръгла маса за авторските права, т.е. благодатна почва за махленски препирни на високо професионално ниво. И не на последно място, щели да идват колеги библиотекари от чужбина. Ето ти възможност за нови контакти! Не че някога са ми трябвали, но човек никога не знае. Може пък да се уредя с някоя обмяна на опит в желана дестинация или нещо подобно. Освен това винаги ми е било любопитно дали в далечните страни (доколкото Германия може да мине за далечна, разбира се) има някакви по-екзотични разновидности библиотекари, защото родния набор от такива не е много разнообразен. Не стига, че преобладават жените, ами ...
- Добавен на 27 Февруари 2018
- 59. Аз и майчинските групи
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева Когато преди шест години забременях с големия син, първата ми работа беше да прочета „библията” на доктор Спок, колкото да схвана, че от мен свястна майка няма да излезе при никакво положение. Това, естествено, ме хвърли в терзания и чувство за вина, а също и в страстно желание да се поправя навреме, т.е. по възможност преди още да е пристигнал щъркелът. И... Ами то народът си го е казал. Пътят към ада е осеян с добри намерения. Е, моите добри намерения в крайна сметка ме доведоха до няколко знакови майчински групи във фейсбук, което на практика, ако се замисли човек, си е равнозначно по резултат. Слава тебе, Господи, размина ми се челният сблъсък с една конкретна група, занимаваща се с конспиративните теории относно архизлодеите-фармацевти, които от има-няма няколко века са си поставили за цел №1 заличаването на човешкия род от лицето на земята с помощта на най-разнообразни садистични средства – от абсолютното зло – ваксините, та до аналгина. Не че не ме интересува, ...
- Добавен на 07 Февруари 2018
- 60. Списъкът ми за новата година
- (Истории)
- Автор: Валентина Вълчева „Нова година – нов късмет” казват хората. Време е за малко следновогодишни пожелания, списъци с цели и намерения, които по традиция никога не осъществяваме, и за малко безплатни мечти. (Все още са безплатни, нали?) Аз, като един леко дезорганизиран книжен плъх, обичам да си правя списъци. Някои, като този за покупките, са си чиста необходимост, ако не искам пак да тръгна за котешка тоалетна и да се прибера с два пакета стафиди. Други, като този с новогодишните намерения, са си пожелателни. Не очаквам да се осъществи дори наполовина, но пък е хубаво човек да потъне поне за малко в света на фантазиите. И така: 1. Да се науча да правя кекс! Ами не го мога. Кексът. Не, не това, за което си мислите покрай шантавото парче на Константин Трендафилов. Кекс, бе. Кекс. Сладкиш. Брашно, яйца, захар, какао... Какао! И т.н. Не обичам СЛАДКИША кекс, не го ям и така и не се научих да го правя. Засега имам само един сравнително успешен опит, което според мен не се брои. ...
- Добавен на 28 Януари 2018
