Автор: Валентина Вълчева

Купих си нова покривка за кухненската маса. Един съвет от мен: решите ли да си купувате нещо на пръв поглед толкова безобидно като покривка, уверете се, че имате на разположение поне един свободен ден! И втори за реанимация евентуално. Не, изобщо не съм от жените, които като влязат в магазин, не излизат докато не докарат персонала вътре до нервен срив. Дори напротив. Обикновено знам точно какво търся, къде да го намеря и колко ще ми струва. Влизам, купувам и излизам. Като десантчик от екип на военноморските тюлени съм. Истината е, че мразя да пазарувам поради ред причини.

Но… както и да е.

Трябваше ми нова покривка за кухненската маса. За късмет, съответният магазин е буквално на 100 метра от вкъщи. И така отидох, избрах си една много свежа с маслинки на жълт фон (нямам влашка кръв, но съм се научила да уважавам жълтичкото) и десет минути по-късно бях вкъщи.

Страстната седмица на една греховна домакиня

И тук дойде сложната част.

За да махна старата, трябваше да сваля микровълновата печка, която стои в ъгъла на масата. Добре де, ама докато го правя виждам, че и печката е порядъчно лекьосана, а по иначе огледалното стъкло на вратичката има поне стотина отпечатъци от детски пръстчета плюс няколко драскотини от котешки нокти.

Засрамвам се от домакинята в себе си и започвам да ровя за препарат. Докато изкарвам на пода цялото съдържание на шкафа забелязвам, че килимът под мен явно е за пране, порядъчно омърлян от две котки, две деца и двама родители. И като притурим проблема с козината – котешка и човешка, щото вкъщи всички, без изключения, сме дългокосмести или дългокоси – сещате се. Съответно килимът е за основно пране.

Решавам, че така и така съм се хванала, ще го пера. Курназ съм. Колко му е да го измъкна! Трябва само да изкарам от стаята масата, столовете, канапето и евентуално да се преборя с кухненския шкаф, готварската печка и хладилника, като последният е с около една глава по-висок от мен. Котките, като интелигентни животни, схванаха веднага какво предстои и се изнесоха на терасата. Децата, за сметка на тях, изведнъж се сетиха, че много обичат да са в краката на мама. Освобождавам масата от няколко постоянно пребиваващи върху нея дребни купички за бонбони, кибрити и запалки, солница… втора солница… трета… Не знаех, че имам толкова солници. Междувременно се налага да измия съдовете, защото не знам как се оказва, че съм напълнила мивката. Не, нямам съдомиялна. Сгъвам масата и я измъквам в коридора. Микровълновата – вече лъсната – я следва. Оказва се обаче, че някак си съм успяла да направя огромно петно върху покривката на канапето. Покривката отива в пералнята. Столовете също са изнесени.

Колко пестим от жената зад мивката: Точно 2012 лв!

И започва съществената част от борбата.

Пробвали ли сте да събирате килим, докато отгоре стоят канапе, хладилник, шкаф и две деца? Не е лесно. Иска си сериозна психическа издръжливост. Докато го правя установявам, че напоследък неусетно речниковият ми запас от грозни ругатни, и още по-грозни заплахи, съществено се е обогатил. След двайсет минути съм успяла да го измъкна изпод канапето. Чак после разбирам, че в чекмеджето на канапето има кутия с инструменти, скейтборд, електрическа скара, една трикилограмова гиричка и една 14-килограмова, с която навремето подпирах вратата на старата дограма, за да не вее отдолу през зимата. Следват още двайсет минути борба с шкафа и хладилника, при което, подобно на Архимед, откривам за лична употреба онова с лоста и опорната точка. Най-накрая успявам и килимът излиза толкова внезапно, че тупвам насред кухнята по дупе.

Децата ми се смеят. Кой знае как съм изглеждала, когато ги поглеждам, защото малкият изпищява и с рев хуква към другата стая, следван от баткото. След малко, докато все още седя на пода и дишам като куче с топлинен удар, по-големият идва и започва да ми бърше челото и врата с тениската си. По това разбирам, че явно съм в ужасяващ вид.

Още малко почивка, след което навивам килима и с няколко сложни маневри го изкарвам на стълбищната площадка. Ще остане тук до утре, докато го завлека в някоя автомивка. Пък ако извадя късмет, може и някой да го открадне през нощта, че да ми спести мъките. От друга страна… седем етажа са. Не вярвам да има чак толкова отчаяни откаченяци.

Пълня кофата с вода, грабвам стирката и… се спъвам в малкия. Стъпвам в кофата и я обръщам върху паркета в коридора. Точно до електрическия щепсел, в който са включени пералнята и поточният бойлер. Пълен хаос, в който грабвам първото, което ми попада, за да попия. Оказва се, че съм докопала хавлиите – моята и на мъжа ми. Нищо! И без това са за пране!

Печка-мивка-пералня

Да де, ама как да пусна сега пералня, като кабелите са мокри? Бърша, подсушавам, ругая (предимно наум – желязна съм!) Докато чакам влагата да се поизпари, измивам пода и в кухнята. Пускам пералнята. Нищо не дава накъсо. Това е добре. Тъкмо да се зарадвам, когато ме перва ток от поточния бойлер. Устоявам на импулса да го отскубна от стената и да скачам върху него и вместо това просто го изключвам засега.

Аха да реша, че съм на приключване, когато виждам, че и готварската печка май е за чистене. Така и така съм почнала… Докато се усетя, излъсквам и хладилника. Изхвърлям боклука. Изкарвам прането да се суши. Между другото, почиствам и терасата, защото и там се оказва не много изрядно, а комшии гледат, пък и децата все там висят…

Започва да се мръква.

След седем чáса бъхтене, най-накрая започвам да връщам по местата им канапето, масата, столовете, котките... Последна, разбира се, си идва на мястото новата покривка, заради която съм на ръба на смърт от изтощение.

Вечерта мъжът ми звъни от Германия да види как сме.

- Болят ме даже ноктите от умора! – мрънкам.

- Що бе, мило? Нали уж си почивка днес?

- Ми купих нова покривка…

Та… имайте го предвид, евентуално, ако ще купувате и вие нещо подобно!

Препоръчваме ви още:

Ти да видиш ремонт и красота!

Никога вече домакиня

Имаш ли време за себе си