Автор: Валентина Вълчева

Удивително често чуваме с повод и без повод израза: „И ний сме дали нещо на света”. Но ако се замислим, почти никой от нас не би могъл да изброи какво точно сме дали, освен двама-трима спортисти, Джон Атанасов и още някое и друго по-популярно име. А сме дали много, много повече. Но... народ, който не помни миналото си, няма бъдеще. И това сме го чували, нали?

Колко от нас например знаят кой и какво стои зад името Георги Наджаков? Почти никой извън една строго специализирана сфера. А акад. Наджаков има право на много по-светло място в историята, защото на него дължим основата, върху която са изградени технологиите за безвакуумната телевизионна техника, запаметяващите устройства, копирните машини, лазерните принтери, рентгеновите дозиметри и не на последно място снимките от спътник.

Как го постига? Открива фотоелектретното състояние на веществата.

Георги Наджаков е роден на 8 януари (26 декември стар стил) 1896 година в Дупница. Семейството се премества в София, където той завършва Трета мъжка гимназия с отличие и се записва студент във Физико-математическия факултет на Софийския университет. След първия семестър е мобилизиран и постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево, където следващата година е първи по успех сред 4000 души. Получава офицерски чин, известно време обучава новобранци в Разград и Шумен, а по време на Първата световна война, участва в сраженията на Добруджанския и Югозападния фронт.

След демобилизацията си продължава следването. Като фронтовак му признават по един завършен семестър за всяка година в армията и той завършва висшето си образование само след четири семестъра, за което по-късно казва:

„Станахме висшисти съвсем осакатени и трябваше да попълваме знанията си самостоятелно.”

През 1920 г. той се дипломира и остава във Физико-математическия факултет като асистент по физика. Качествата му биват забелязани и скоро получава възможност за специализация в института „Радиум” в Сорбоната не при кого да е, а при Мария Кюри, и в лабораторията на Пол Ланжвен в Париж. Пол Ланжвен е създателят на теорията за диамагнетизма и парамагнетизма. Този велик учен проявява искрен интерес към работата на българина, заявявайки, че идеите му са новаторски дори за Франция. Само след три дни Наджаков вече има своето място в лабораторията по електричество на Ланжвен, във Висшето училище по индустриална физика и химия, на което французинът е директор. Тогава нашият учен за пръв път вижда пред себе си електрометри, за които в България само е слушал и чел.

За този период от живота си самият Наджаков след години споделя:

„Ако не беше това прозорче, през което погледнах към голямата наука, едва ли бих станал човек на науката.”

Българинът започва да попълва пропуските в познанията и образованието си и старанието му не остава незабелязано. Съвсем скоро вече има в списъка на личните си приятели такива имена като Фредерик Жулио Кюри и Пиер Бикар.

Специализацията му приключва пред 1926 г. и се връща в България, а от юни следващата година е редовен доцент по опитна физика. През март 1932 г. е избран за извънреден професор, а през 1937 г. става редовен професор и титуляр на катедрата. Дори и като преподавател обаче, не изоставя изследователската си работа и през 1937 г. прави най-голямото си откритие. В своята лаборатория той успява да регистрира и наблюдава явление, непознато дотогава на науката. Разбира, че когато бъдат осветени и поставени в електрическо поле, някои диелектрици придобиват постоянна електрическа поляризация в изложените на светлина участъци. Тези вещества той назовава термоелектрети.

На 22 юни 1937 г., на едно от заседанията на Френската академия на науките Пол Ланжвен докладва за необикновените постижения на българския си колега и тази дата днес се счита за рождена на откритието, направено от Георги Наджаков.

Оттук-нататък започва неговият възход.

През 50-те години на ХХ век интересът към фотоелектретното състояние на веществата става все по-голям. САЩ признават постиженията на Наджаков. На базата на неговите разработки държави като Индия, Бразилия, Япония, САЩ, СССР и др. Започват изследователска дейност.

За своето откритие акад. Наджаков казва:

„Фотоелектретното състояние на веществата открих тук, в София, през 1937 г. Разполагах с примитивна апаратура, но имах собствена идея. А това е най-важното. Защото може да имаш най-скъпи уреди, най-модерна апаратура, но нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш.”

Въпреки че осъзнава важността на откритието си, Наджаков не бърза да го патентова. Едва през 1981 г., годината на неговата смърт, откритието му най-сетне е вписано в Държавния регистър на откритията и изобретенията.

Източници: Иванов, Саздо и др. Георги Наджаков: Очерк / Саздо Иванов, Пенка Лазарова, УИ "Св. Климент Охридски", 1989
Панова, Елена, Акад. Георги Наджаков е дядото на ксерокса 
Откритието на акад. Георги Наджаков, от което се роди фотокопирната техника – ксероксът

Снимки: интернет