Търсене - Мама Нинджа

logomamaninjashop

1. Зависимостите, без които (не) можем: (Истории); Автор: Мая Цанева От няколко месеца с ръка на сърцето си признавам: „Пристрастена съм към телефона си!“ Отне ми дълго време да осмисля, че откакто имам умен телефон, с времето зависимостта ми от него се задълбочава. Дали съм доволна от това? Не. Дали знам как да се откъсна от дявола на малкия екран? Не, но работя по въпроса. Все пак направих първата стъпка – да призная, че, за да имам основание да искам същото и от сина ми, трябва сама да се променя. Това признание ме подтикна да се замисля за своите зависимости, от които искам да предпазя детето си, но ги практикувам тайно или без да се крия. Както знаем, децата следват не съвети, а пример, а понякога аз съм ужасен пример. Телефонна любов Всички говорят за зависимостта на децата от технологиите, но избягваме темата за собствената си пристрастеност към мобилния телефон, социалните мрежи и компютъра. Аз съм класически пример за мобиломан. Купих първия си умен телефон преди около 4 години и дотогава въобще не ми беше нужен. ...; Добавен на 30 Октомври 2022
2. Дискриминират се пациентите с диабет: (Здраве); ... 14 г. Светлана Николова Ангелова, родител на Матей Георгиев Георгиев, 9 г., Дилена Стоянова, родител на Ирина Стоянова - 14г. Евгения Гаврилова, родител на София Дечева 15 г. Десислава Русева, родител на Християна Димитрова - 4г. Славка Димитрова, родител на Благовест Димитров 11г. Мая Даневска, родител на Лора Даневска на 10 г. Христина Йорданова, родител на Белослава Йорданова 7 г. Елена Лечева, родидел на Стела Лечева 11 г. Анелия Найденова, родител на Павел Борисов, 2.г. Десислава Захариева, родител на Владислав Захариев, 15 г. Красимира Атанасова, родител на Ива Атанасова на 23 г. Мила Димитрова, родител на Мартин Димитров - 17г. Радостина Иванова, родител на Християн Иванов 2г и Калина Иванова на 12г Сирма Минева, родител на Кристиян Минев 6 г. Надежда Николова, родител на Ема Ковачева 15г. Милена Димова, родител на Александър Илиев 16 г. Борислав Миленков, родител на Преслав Миленков 14 г. Габриела Манолова, родител на Владимир Манолов на 9 г.. ...; Добавен на 16 Февруари 2022
3. За бедността и богатството: (Общество); Автор: Мая Цанева След потреса ми от щурма към хипермаркетите и в резултат на много размисли по въпроса за парите, избора къде и как харчим пари и защо, за бедността и богатството, днес реших да споделя някои въпроси. 1. Бумът на консуматорството в условия на икономическа криза и здравно пандемия признак на бедност ли е? Според мен, да. Когато имаш малко или недостатъчно, когато живееш в стрес, че утре светът ще свърши, когато си в състояние на спешност всеки ден, най-лесният начин да се успокоиш е да пазаруваш на дребно. Това, видно по моите наблюдения, е изборът не на хората в крайна нищета или на тези, които управляват, или се опитват да управляват финансите си. Това е изборът на тези, които смятат, че нямат избор и по-точно изборът жизнь или life се определя от броя прахосъбирачки, дрехи и аксесоари, разни домашни потреби и електронно устройства, които са лесно заменими. Или продаваеми. Както видях наскоро в един фб разказ - един внук предизвикал баба си, като ѝ казал, че иска 100 ...; Добавен на 08 Декември 2020
4. За котките и сойките: (Забавно); Автор: Мая Цанева Вероятно някои от вас са чели моите записки от терасата, които Мама Нинджа любезно сподели, или други постове по темата. Е, време е за поредна част. Аз работя от вкъщи, прането ме успокоява, простирането изисква тераса, а наскоро и синът ми откри, че терасата е отлична писта за Le Man 24, така че познайте - кипи нашият социален живот. Днешният герой на историята е нашата достойна за уважение по фигура и възраст котка г-жа Мери. Тя си има стари и недовършени дела със семейство сойки, които обитават дърветата в съседния двор. Със съседите от отсрещната кооперация си знаем прането, котките, вероятно и други неща, които не остават скрити, въпреки пердетата и заради скромното разстояние между сградите. И така г-жа Мери и малкият котарак на съседите отсреща имат общи врагове - сойките. Тези прекрасни птици не признават частната собственост на терасите и прозорците, притежавани от гореспоменатите котки, и им пречат на сутрешната дрямка, следобедния сън, и им крадат от ...; Добавен на 09 Юни 2020
5. Кой се страхува от духове?: (Дом); Автор: Мая Цанева Всеки път на 31 октомври и на 1 ноември се заформя една и съща дискусия - „за“ и „против“ католическия празник Вси светии и за Деня на будителите. Аз нямам против Вси светии и почитам Деня на будителите. Даже смятам, че той трябва да бъде осъзнато национален празник със същия статут и значение като 24 май например, а не просто национална опозиция на Хелуин. Фактът, че двата дни са един до друг може дори да служи като трамплин за осъзнаването на значението на Деня на будителите, стига да намерим отговор на въпроса: „Кой се страхува от духове?“. Имам силно въображение и изострена интуиция. Не знам кое от двете преобладава, но имам много ясен детски спомен за присъствие на дух в дома на баба ми. По онова време сестра ми ходеше на пиано и в хола имаше... пиано. Спомням си, че една нощ чух как някой прокарва пръсти по клавишите, също както аматьор се опитва да нацели мелодия. Дядо ни Димитър е починал, когато моята майка и леля ми са били деца. Той е бил добър човек, ...; Добавен на 30 Октомври 2019
6. Записки от терасата: (Истории); Автор: Мая Цанева Много обичам да пера – ритъмът на пералнята ме успокоява. Хем работи, хем ми прави безплатни психосеанси. Но сега няма да пиша за прането като терапия срещу стреса, а за следващия етап след изпирането – простирането на терасата. Логично, когато переш често, често и простираш. Аз разполагам с малка и тясна тераса, която проектантът на кооперацията ни артистично е стеснил допълнително в единия край. Това прави упражнението простиране с двойно, дори тройно предназначение – хем гимнастика с елементи на йога и пилатес, хем – освежаване на дрехите на слънце. Третата полза от него е, че ми осигурява и така нужния на интровент като мен реален светски живот. Как по-добре да опознаеш съседите си, освен по прането им... Ако ви звучи леко налудничаво, разбирам ви, но истината е, че със съседите от кооперацията срещу нас се познаваме само по тераса и дори сме си помагали, без да се срещаме в двора или на улицата. Йога за напреднали Действието се развива на тераса, която е ограничена ...; Добавен на 27 Август 2019
7. Да бъдем общество: (Истории); ... стара съществуваща такава и о, чудо, правят ремонт на тротоара пред блока и пред съседния. Много ми се иска да подаваме повече сигнали, да работим в екип с общините и да изискваме от тях да живеем в едно по-добро общество. И друго правя, макар че може би за това си спечелих прякор "луда" - събирам боклуците на площадката. Колко по-красиво би било, ако вместо да се самосъжаляваме, че обществото или държавата са ни виновни, да действаме, за да можем да си го направим такова, каквото искаме да бъде. Малка победа е тротоарът, който общината направи, но стотици майки ходеха по пътното платно, защото придвижването беше кошмар. Ще си разкажа още една лична победа. Детето ми падна от пързалка в парка Заимов. Нищо странно, необичайно или неслучвало се на почти всеки. С едно огромно НО - до въпросната пързалка имаше камък, останал с години там, част от съоръжението. Подадох сигнал към "Безопасни детски площадки", Мая Цанева реагира мигновено, въпреки петъчния ден. Оказа се, че синът ми не е единственото ...; Добавен на 26 Август 2019
8. Тиганът, без който не можем: (Забавно); Автор: Мая Цанева През последната седмица все тигани са ми пред очите...И в цялата бъркотия кой тиган, кой внук, кой омлет, някакси изгубихме идеята за Тигана – този постамент в живота ни от първите готварски опити, през неделни любовни/семейни и мързеливи сутрини до сладките спомени при баба и дядо. И така, ето моя прочит на историята на Негово Величество Тигана... Тиганът е първият свидетел на моите клети опити за готварство. Всяко хлапе започва своя път до, към, далече от печката с опит да опържи или обърка яйца за закуска или за бърз обяд, вечеря, когато повелителят на кухнята го няма наоколо. Признайте си как сте чупили яйца на ръба на тигана и половината черупки са оставали вътре...А когато омлетът стана на артистична мозайка от жълти парчета, вместо да се загърне гладко и красиво, както мама го прави? Аз не правя изключение. Всъщност и сега обичам яйца на очи, но ги избягвам заради изобилното количество масло, с което шеф готвачът вкъщи ги приготвя. Той е майстор на палачинките, ...; Добавен на 17 Август 2019
9. Искам да съм добър!: (Възпитание); Автор: Мая Цанева Преди няколко дни баща ми и синът ми ходили до Руската църква в София. Той не пише добре сам и помолил дядо му да напише желанието му. А то било: „Да бъда добър“. Дано с това споделяне не разваля добрата промисъл, но тази случка ме разтърси. Зарадвах се, че хлапето ми не иска мобилен телефон,тротинетка или маратонки, а нещо лично, от сърце. Смутих се, защото се запитах дали в старанието си да го направим добър човек, не го лишаваме от правото сам да намери своя начин да бъде такъв, какъвто иска да бъде: добър. Ние не сме добри родители. От една страна, и тримата – аз, баща му, а и той, сме хора с мнение, на което държим и отстояваме всеки по неговия си начин. Освен това от малък му говорим като на възрастен, но в същото време по-скоро го поставяме в ситуации с готови решения, отколкото да му оставяме да направи избор. Всъщност кой не крещи по детето си: „Внимавай с нея/него!“ и не го лишава от свободна воля с: „Дай играчката на сестра си веднага, за да не плаче!“. ...; Добавен на 08 Август 2019
10. Нека да е лято: (Добра форма); Автор: Мая Цанева Юли е, горещо е, и всъщност, макар че имам достатъчно житейски опит с жарки пловдивски лета, предпочитам да съм на сянка. Като изключим жегата, аз обичам лятото, но не заради ваканцията, морето, мидичките и динята със сирене. Обичам лятото, защото: - през лятото НЕ готвя! Всъщност и мъжът ми не готви често. В хладилника има чушки, домати, краставици, тиквички, моркови, всякакви плодове и пресни подправки. Кисело мляко, сирене, и, разбира се, яйца и овесени ядки за закуска. Купуваме месо и риба за скара от време на време, и... това е! Кой готвил, готвил! Казват, че най-голямата любов се доказва, когато ти изпържат тиквички на 40-градусова жега навън. Е, аз не обичам никого толкова, но се възхищавам такива жени и мъже. Тиквичките са вкусни и на фурна, чипсът – също. А тараторът и гаспачото не се готвят наистина, нали...Така че, обичам те, лято, пращам тенджерите на море. - лично аз, по традиция, захващам нови проекти винаги през лятото. Всичко започна преди почти ...; Добавен на 23 Юли 2019
11. Ваканция за три гроша: (Развлечения); Автор: Мая Цанева Юли е, горещо, децата са във ваканция и всички искаме почивка! Да, но ако плащаш няколко кредита, ако дъщеря ти е в първи клас, ако 7-и клас е изцедил физическите, емоционални и финансови сили на семейството, много ти се иска морето да е не само почивка за душата и тялото, но и за портфейла. Не мога да посоча точно момента, когато лятната ваканция се превърна в бреме за джоба и най-вече предизвикателство за въображението. Вероятно той е бил някъде след първите години в университета, когато съм се опитала напълно сама да организирам ваканцията си. Аз имах страхотния късмет първо да пътувам много с майка си, а освен това участвах активно в младежки конкурси и програми, които включваха и пътешествия. Тогава се научих, че ваканцията е повече от плаж, купон и банички с боза за закуска. Лятото е за приключения, които да те изгарят като искри от спомени. И не е задължително това да ти излезе през носа. Ето и нашите пет идеи за добре прекарана почивка за "три гроша". 1. ...; Добавен на 10 Юли 2019
12. Имало едно време...: (Истории); Автор: Мая Цанева Ще започна с кратко предисловие. Има Хипократова клетва. Наскоро чух, че и в Софийския университет юристите завършват, произнасяйки „клетва“ с принципи за работа. Когато сключваме граждански, църковен брак, произнасяме с вяра или с едва напушващ ни смях думи-обещание. Защо не правим същото, когато се сдобием с деца? Спомням си малко неща от раждането на сина ми. Светлосиният, пронизващ поглед на лекаря, който ме караше да напъвам, а аз не чувствах нищо от кръста надолу заради упойката. След това бебето се роди, огледа се, „замисли се“ и след няколко секунди започна да плаче. Отдъхнах си, че е добре, а когато го положиха на гърдите ми, го погледнах и забравих всичко. Обещах му света, без да имам никаква идея как ще го направя. Няколко години по-късно животът ни е интересен, на моменти труден, но за мен този миг, на неговото раждане, ме свърза с него, сина ми, по-силно, отколкото който и да е подпис или ритуална целувка биха могли. Съпругът ми е адвокат и когато работи ...; Добавен на 15 Юни 2019
13. Мъж на диета: (Истории); Автор: Мая Цанева Чувала съм, чела съм, изпитвала съм със собствения си стомах всякакви истории за това какво е да си жена на диета, да живееш с жена на диета и т.н. И май рядко, или никога, ми се е случвало някой да споделя какво е да живееш с мъж на диета. Моят съпруг не е фитнес маниак. Виждал е фитнес само от прозореца на колата или от тротоара, който минава покрай залата с уреди. Той е здравомислещ мъж, който се грижи да бъде във форма поради здравословни причини и поради факта, че имаме син-торпедо, който не търпи някой да стои седнал, легнал или в тишина около него. За капак мъжът ми си взе жена, която споделя с него и чистенето, и миенето на прозорци, и пазаруването. Накратко – няма шанс да оцелее, ако не е във форма. Всичко започна няколко години след като се събрахме като двойка в общ дом. Постепенно си наместихме характерите, килограмите и се сдобихме с онези издайнически няколко килограма в повече, които демонстрират семейно щастие. Веднъж отидохме на гости при моите ...; Добавен на 10 Юни 2019
14. Спокойствие и силна храна: (Истории); Автор: Мая Цанева Наскоро срещнах позната, която очаква дете. Тя е на възраст около 30-те, има добра работа, живее в постоянно движение на ума и тялото. Със съпруга си са заедно от няколко години. Много се зарадвах, че са решили да станат родители. Казах ѝ само едно: „Много хора ще те съветват различни неща. Ако приемеш една препоръка от мен, тя би била - заложи на „спокойствие и силна храна“. Тя ме погледна неразбиращо, но нямах време да ѝ разкажа историята, която ще напиша сега. Вероятно съм го казвала, писала и преди, но аз станах майка, когато ми писна да очаквам, че „интересните времена“ от известното китайско проклятие ще приключат. Бях наясно, че изтича поредният ми срочен договор за работа, не ставах по-млада, а все по-често „потъвах“ дълбоко заради незначителни неблагополучия. И така, през 2013 г. - годината на „кой“, на протестното ваканцуване, на пролетта и лятото на нашето недоволство, аз бременеех и се питах тревожно: „И сега накъде?“. И така, синът ми се роди, животът ...; Добавен на 01 Юни 2019
15. Как почти се превърнах в мама-рекламикус: (Истории); Автор: Мая Цанева Признавам си, присмивах им се. Присмивах се на онези глуповати, изглеждащи идеално майки от екрана, които с вид на професор обясняват сериозно и с чувство как прахът им пере петна от трева и мият чинии с истинска наслада. Признавам си, вече не им се смея. Пускам иронична усмивчица и се опитвам да запомня името на препарата за петна, кога започва промоцията за пижами, и о, ужас, защо поредните стикита атакуват! Признах, че (почти) съм станала мама-рекламикус. Стана наскоро. Една вечер си гладих кротко куп пране пред телевизора и гледах филм за прайда в саваната. От толкова пране изгледах всичките си любими филми и минах на научно-популярни. Да, да, също като в онази реклама. Почти със същия жест си сипвам вода в ютията и вероятно също като жената от екрана си мисля колко им е лесно на лъвиците. Не гладят, не перат... Е, ловуват, но без кариера няма вечеря! И докато гладя ли, гладя... (усещате ли колко обичам това) попивам ценна информация от рекламите. Нов препарат ...; Добавен на 25 Май 2019
16. Аз, той и болката: (Отношения); Автор: Мая Цанева Когато се срещнахме, нямахме идея да ставаме двойка. После станахме „ние“. Казахме си „обичам те“, но както се оказа, не бяхме двама, а трима – заедно с автоимунната болест на Бехтерев или анкилозиращ спондилит. Никой не ни предупреди – диагнозата дойде няколко години по-късно, след като вече живеехме заедно и правихме планове за бъдещето. Един ден, след поредните прегледи и случайна забележка съпругът ми да провери още нещо, лекарят отсече: „Това е болест на Бехтерев“. Спокойно, от това не се умира, но животът е по-малко подвижен и по-неспокоен. Засяга ставите, и ако видите възрастен, а и по-млад човек, изгърбен като ченгелче, вероятно той страда от същото заболяване. Когато тогава приятелят ми, а сега съпруг, се прибра вкъщи и ми каза диагнозата, аз нямах думи нито да го утеша, нито да го насърча, че всичко ще е наред. Нещата отдавна не бяха наред. Той изпитваше силни болки при движение, спеше лошо, понякога едва влизаше в колата. Знаехме, че нещо не е наред, но ...; Добавен на 10 Май 2019
17. Малкият Отело: (Истории); Автор: Мая Цанева Нашето семейство е малко – мама, татко и 5-годишният Отело. Защо го наричам Отело ли? И двамата с баща му сме свободолюбиви хора, но домошари. Това означава, че никой от нас не ограничава другия да излезе с приятели, да отдели време за себе си, стига да има кой да се погрижи за Отело. Не сме и особено ревниви един към друг – вярваме си и нямаме причини да се съмняваме във верността си. Ето пример: като като повечето домакини аз основно пера, съответно събирам, сортирам дрехи и т.н. Нямам навика да бъркам в джобовете и редовно задръствам пералнята с монети или камъни например. Често от търбуха на машината излизат и дрехи в бели мъхчета от бележки, които са се разпаднали на снежинки. След като веднъж изпрах и 20 лв., мъжът ми каза: „Е, казах ти да ми пребъркваш джобовете, няма какво да крия!“. Все още не бъркам. Малкият Отело, за разлика от двама ни, не ни вярва сляпо. Той държи двамата му родители да са налични заедно, особено вечер, и става неспокоен, ако някой ...; Добавен на 02 Май 2019
18. Приятелите, без които (не)можем: (Отношения); Автор: Мая Цанева Аз имам стотина приятели онлайн. От тях познавам лично и искрено 10-ина. С около 50 сме работили заедно или имаме наистина общи интереси, идеали, цели. Останалите – за тях не искам да казвам нищо, не от липса на уважение, а защото не ги познавам достатъчно. Защо пиша това? През последните няколко години направих сериозна ревизия на своите познанства и приятелства. Спрях масово да изпращам онлайн пожелания за празници или рождени дни, самата аз очаквам да ме попитат „как си?“ малко хора, но такива, които действително се интересуват. Осъзнах, че има хора, които минават през живота ти, но дори и да се видите още три пъти след това, щом си помислиш за тях, ти става топло и светло на душата. Има и хора, които разбъркват душата ти без остатък, после си тръгват, а на теб ти става по-леко, но и гузно, че не си разбрал какво и защо ти се е случило. Има и трети тип познанства – по спорадични поводи. С тях ставаш „френд“ във ФБ поради неясни причини и после бършете праха ...; Добавен на 21 Април 2019
19. Пролетно разчистване на мечтите: (Истории); Автор: Мая Цанева Прозорецът ме гледа леко мрачно. Освен че е покрит с прах, на него има изписано и Led Zeppelin. Надписът стои там от зимата, когато стъклото беше запотено и съпругът ми написа името на любимата си група. Е, по-добре това, отколкото друго. Покрай надписа, а и заради скорошни събития, се замислих за мечтите. Една от явно неосъществимите мечти на мъжа ми е да отиде на концерт на Led Zepellin. Друга негова мечта е да престана да му се пречкам, докато готви, но все там се озовавам. И така, направих пролетно прочистване на обещанията към самата мен и мечтите си. 1. Отказах се от идеята да ходя с изряден маникюр и грим. Опитах се наистина, но нямам навици и време. Добрата новина е, че открих, че за кратко мога да съм с червени нокти и ми харесва. Три дни фатална жена в червено... кой ти ги дава. За грима дори не искам да говоря, но казват, че естественото отново е на мода. 2. Да ходя на фитнес е мечта, която пазя като скъп спомен. Изтръсквам я от прах всяка пролет и ...; Добавен на 15 Април 2019
20. Лично за личното възпитание: (Възпитание); Автор: Мая Цанева От няколко дни ме "сърби" да пиша за една реклама. Близо до входа на магазина, в който пазаруваме всекидневно, има залепен плакат от новата кампания на известна марка мастика. Една мъжка ръка а-ха да сграбчи голи женски задни части в миниатюрни къси панталонки. Реших да не се правя на "ощипана девойка", защото всички реклами на тази спиртна напитка са все в този дух. Както каза мъжът ми: "То питието определя битието." Но вечерта той и 5-годишният ни син минали покрай плаката и малкият веднага попитал какво прави онзи батко с ръката. Мъжът ми отговорил смутено, но кратко: "Това е реклама, но е грозно и лошо да се прави така." - и затворил темата. Жената зад щанда се засмяла горчиво. После се случи онази целувка. Отново ни се наложи да говорим сериозно и нашироко за това защо и как трябва да пази и уважава своето и чуждото лично тяло и пространство. Не знам как е при вас, но при 5-6-годишните момчета има период, в който се удрят или щипят по задните части на шега, ...; Добавен на 02 Април 2019

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам