Автор: Мая Цанева

Нашето семейство е малко – мама, татко и 5-годишният Отело. Защо го наричам Отело ли?

И двамата с баща му сме свободолюбиви хора, но домошари. Това означава, че никой от нас не ограничава другия да излезе с приятели, да отдели време за себе си, стига да има кой да се погрижи за Отело. Не сме и особено ревниви един към друг – вярваме си и нямаме причини да се съмняваме във верността си.

Ето пример: като като повечето домакини аз основно пера, съответно събирам, сортирам дрехи и т.н. Нямам навика да бъркам в джобовете и редовно задръствам пералнята с монети или камъни например. Често от търбуха на машината излизат и дрехи в бели мъхчета от бележки, които са се разпаднали на снежинки. След като веднъж изпрах и 20 лв., мъжът ми каза: „Е, казах ти да ми пребъркваш джобовете, няма какво да крия!“. Все още не бъркам.

Малкият Отело, за разлика от двама ни, не ни вярва сляпо. Той държи двамата му родители да са налични заедно, особено вечер, и става неспокоен, ако някой от нас е навън самостоятелно и без да знае поне ден по-рано.

Снощи съпругът ми отиде да се види с приятел на бира. Двамата с Отело се прибираме от игра и още от вратата той извиква:

- Татко, къде си?

- Баща ти е на бира, ще се върне по-късно.

- Кога ще се върне? Към 8?

- Да, предполагам - отговарям аз и приключвам темата.

След вечеря той ме попита с леко притеснен глас:

- Татко скоро ли си идва?

- Да.

- Вече се бави. Да му звъннем?

Преди няколко седмици синът ми каза...

Отклоних предложението и двамата се загледахме във филм за животните. За мой късмет попаднахме на серия за пингвини, при които единият партньор остава бебето на грижите на другия и заминава на рискован лов за дълго време. Отело ме погледна изпитателно и попита:

- Мамо, татко скоро ли си идва?

- Да, скоро.

- А ако не се прибере? Да му звъннем – тъмно е, да не се уплаши.

Напуши ме смях как баща му ще се уплаши в 9 вечерта.

- Баща ти е смел – отговорих.

- А дали ще си вземе такси? Навън е студено.

Предложих на Отело да позвъним на баща му, за да си легне спокоен.

- Татко, кога си идваш? С кого си?

Последва отговор.

- Тръгваш ли си вече? Как ще се прибереш?
.........

- Идвай си скоро, за да си лягаме. Не мога да заспя без теб, а утре ще ставаме рано.

След 30 минути баща му се прибра. Отело си легна спокоен. Всички си бяхме вкъщи, а тъмното – само.

Препоръчваме ви още:

Утрешен

Аз, моя милост и майката на Митко

Лайфхакер