Автор: Мая Цанева

Прозорецът ме гледа леко мрачно. Освен че е покрит с прах, на него има изписано и Led Zeppelin. Надписът стои там от зимата, когато стъклото беше запотено и съпругът ми написа името на любимата си група. Е, по-добре това, отколкото друго.

Покрай надписа, а и заради скорошни събития, се замислих за мечтите. Една от явно неосъществимите мечти на мъжа ми е да отиде на концерт на Led Zepellin. Друга негова мечта е да престана да му се пречкам, докато готви, но все там се озовавам.

И така, направих пролетно прочистване на обещанията към самата мен и мечтите си.

1. Отказах се от идеята да ходя с изряден маникюр и грим. Опитах се наистина, но нямам навици и време. Добрата новина е, че открих, че за кратко мога да съм с червени нокти и ми харесва. Три дни фатална жена в червено... кой ти ги дава. За грима дори не искам да говоря, но казват, че естественото отново е на мода.

2. Да ходя на фитнес е мечта, която пазя като скъп спомен. Изтръсквам я от прах всяка пролет и после я забравям постепенно. Тази година положението не се е променило. Хубавото е, че ходя повече пеш и не ползвам асансьор и спокойно мога да тръгна „по крака“, ако съм в настроение. Но, моя фитнес мечта, да си кажем сбогом!

3. Да бъда добра майка. Това е сериозна тема, но ще бъда кратка. Не знам какво е си „добра майка“, аз не съм прочела точно определение нито в книгите за родителство, нито в държавните разпоредби.

Не ставаш!

Каква е майката, която работи по 16 часа, за да може децата да имат всичко необходимо, но пропуска да им каже „лека нощ“?

Ако стои до бащата насилник, за да имат хлапетата баща?

А майката, която не пуска ръката на детето си, дори когато то играе на пясъчника?

Майката, която се отказва от второ дете, за да има достатъчно за първото?

Майката, която приема децата си за принцеси и крале, а себе си – за прислужница?

Затова реших да се откажа от това да бъда „добра майка“ като мечта, а да правя малки крачки като родител, който иска да опознае детето си, да е с него, докато прави своите правилни и грешни избори и да му даде крила да продължи напред. Най-ценното, което научих от майка си, е да дам на сина си гръб, за да е уверен в себе си. Тепърва предстои да му давам възможност след възможност да поема отговорност за постъпките си. Аз искам да познавам сина си и той да ми вярва. Смятам, че добрата майка прави това – бавно и полека.

4. Да бъда различна. Винаги съм искала да бъда различна. Никога не съм била със синя коса, не съм скачала с парашут, изкачила съм само Черни връх. Страхливка съм.

Най-трудната битка, която водя, е да не завиждам на стойностните и различни хора, които познавам. Да не се самосъжалявам.

Те са напълно обикновени на вид, но имат ум и дух на изследователи, смели сърца и силна воля. Често мечтая да бъда такъв човек. Имам своите силни моменти, но както наскоро си признах, вече съм уморена за подвизи.

Стремя се към еволюция, а не горя в революции. И да, ставам все по-обикновена. Щастлива съм, че всички сме здрави, че имам работа, която обичам, че пералнята работи отлично. Кой има нужда от мечти, щом животът е мечта, ако усещаш сладките моменти?

Обещайте си

5. Не знам за за вас, но като тинейджър аз си мечтаех за концерти на български и световни групи. Това си беше истинска мечта. Днес съм изпълнила част от тези си желания. Но както аз, така и други мои приятели, искаме все повече концерти на групи, музиканти, които ги няма, или вече почти са изчерпали енергията си. Много ни се иска да си инжектираме от лудостта, с която пораснахме и станахме хората, които сме сега.

Но Крис Корнел, Кийт Флинт, Явор Захариев, Рони от Nasekomix и Sentimental Swingers си тръгнаха от концерта без бис. Роби Уилямс прилича и се държи като „чичак“, както би казал мъжът ми, но това е от възрастта, болежките, умората. Дичо е „Дичка-та“ от шоу за имитации и наистина изглежда уморен. Ъпсурт се разпадат, Уикеда вече ги няма.

Кои са следващите ни музикални мечти? Рано е за концерти в небето. Късно е за клубни партита до 5 сутринта. Какво следва?

Ще завърша с изречение от любимо мое есе, което е нещо като песен „Wear sunscreen“. В него се казва: „Не се обвинявайте, ако не знаете какво да правите със живота си. Най-интересните 40-годишни хора, които познавам, не знаят какво да правят с живота си“. Време е за нови мечти, дори и да (не) знаем какво искаме от живота си. Но преди това трябва да разчистим старите и да си благодарим, че мечтаем.

Препоръчваме ви още:

Искам стадион!

Всичко, което ни свързва

Решението