Автор: Мая Цанева

Всеки път на 31 октомври и на 1 ноември се заформя една и съща дискусия - „за“ и „против“ католическия празник Вси светии и за Деня на будителите.

Аз нямам против Вси светии и почитам Деня на будителите. Даже смятам, че той трябва да бъде осъзнато национален празник със същия статут и значение като 24 май например, а не просто национална опозиция на Хелуин. Фактът, че двата дни са един до друг може дори да служи като трамплин за осъзнаването на значението на Деня на будителите, стига да намерим отговор на въпроса: „Кой се страхува от духове?“.

Имам силно въображение и изострена интуиция. Не знам кое от двете преобладава, но имам много ясен детски спомен за присъствие на дух в дома на баба ми. По онова време сестра ми ходеше на пиано и в хола имаше... пиано. Спомням си, че една нощ чух как някой прокарва пръсти по клавишите, също както аматьор се опитва да нацели мелодия. Дядо ни Димитър е починал, когато моята майка и леля ми са били деца. Той е бил добър човек, който си е отишъл млад. Аз съм и бях убедена, че той се е завърнал за кратко в дома си с добро и не се уплаших нито за миг. Сутринта разказах историята и не помня дали някой друг потвърди спомена ми от нощта, но и никой не го отрече. 

Защо разказвам това? Като изключим подобен тип няколко преживявания в живота ми, аз се страхувам от отворен капак на тоалетната нощем, от отворена врата на гардероб, мразя извити стълби и не обичам психотрилъри и филми на ужасите. Дори и да са литературно и кинематографски изпипани, те ме напрягат. Съвсем друго са лични духовни преживявания, които усещам като връзка с мои близки или с някого, когото знам, че се появяват с цел да ми подскажат посока ли да ми дадат отговор на въпроси.

На 31 октомври, също както и на 2 ноември - Архангелова задушница по православния календар, получаваме шанс да се свържем с духовете и демоните, които ни населяват или определят. В това няма нищо лошо, а е дори полезно, защото има много тела без дух, а духовността понякога има нужда от силен грим и страшен костюм, за да я разпознаем.

На 31 октомври част от децата ще викат: „Беля или лакомство“, а ние ще пълним торбичките им със шоколади, отчасти, за да изкупим греховете си като родители. Честноста изисква да признаем, че най-големите кошмари на децата се материализират в съзнанието ни, благодарение на нашите страхове.

Но това е шанс да им поговорим за духовете, които ни населяват – за доброто и злото, което създава будителите. А Денят на будителите е на 1 ноември, ден след вакханалията с лакомства и ритуалното гонене на лошото. В този ден може освен да говорим за история, да покажем на децата си, че сме ДУХовни и БУДНИ -  да отидем на театър, в музея, да направим добро някому, да пазим чисто не само вкъщи. И така ще бъдем будители поне за ден.

После, в неделя, може да запалим свещ в почит на семейните духове и да хапнем жито. Или просто да приемем осъзнато миналото и да продължим напред. Очакват ни много дни, в които да храним своите духове и демони с „Беля или лакомство“. Но, за да знаем по колко, е важно да знаем отговора на въпроса „Кой се страхува от духове?“. Идва зима. Студено е и имаме време за Дикенсовата „Коледна песен“ или за приказките на Николай Райнов. Идва време да бъдем ДУХовни, за да заслужим своята Коледа.

Ето и една добра идея как да направим будителите интересни за децата.

А ако много държите децата ви да намразят Хелоуин - в тази статия ще откриете начина. :)