Автор: Нейт Бегли

Каква е целта на брака?

Въпросът е сериозен наистина.

Ако нямаме конкретна представа и не знаем какво искаме от отношенията си, едва ли ще можем правилно да преценим добър ли е бракът ни, или не. Лъжливата представа за брака поражда неудовлетвореност, самота, понякога и гняв. Като стана дума за гнева – неотдавна видях в социалните мрежи цитат, който ме ядоса:

Вие заслужавате да бъдете с този, който ви прави щастливи. С този, който няма да усложни живота ви. С този, който няма да ви причини болка.

Ядосах се. Подобна баналност може да разруши много добри връзки, ако се вземе насериозно.

Безкрайно щастие – това ли е целта на брака? Звучи скучно.

Вълнува ме и още един въпрос: откога идеалните отношения станаха норма в ежедневието? Кога фантазията „живяха дълго и щастливо“ престана да бъде финал от детска приказка и се превърна в буквално възприемана жизнена цел? Спомням си, че когато със съпругата ми се женихме, един от обетите ни беше „да бъдем за другия безкраен източник на щастие“. Социалният психолог Ели Финкъл в книгата си „Бракът: всичко или нищо“ пише за това, че в съвременния свят двойките имат все по-завишени очаквания от другия. Ние търсим от партньора си общуването и подкрепата, които хората през 20 век са намирали извън семействата си.

Умира ли бракът?

Не ме разбирайте погрешно - щастието е нещо прекрасно. То е необходимост за хората във всички сфери на живота им и особено в отношенията. Но е твърде непостоянно преживяване. То идва и си отива според това какво сме яли днес на обяд, колко неприятни ангажименти сме имали в работата, какви закони е приело правителството, спечелил ли е любимият ни футболен отбор и кой е умрял и кой е останал жив в поредната серия на „Игра на тронове“.

Щастието не е надеждната основа, върху която можем да изградим дълга и силна връзка. То е твърде променливо, твърде неуловимо.

Ако трябва да сме откровени, постоянното и неизменно щастие е възможно най-неоправданата цел, на която можем да подчиним отношенията си, защото е недостижима. Усещането за щастие идва и си отива като модните тенденции, като коликите, като родителите на съпруга/та.

10 неща, които щастливите двойки не правят

Ето коя е истината, дори да звучи неприятно:

Смисълът на брака не е в щастието. Смисълът на брака е в развитието.

Той е инструмент на човешкото развитие. Ключът към това да се превърнем в наистина сплотена, любяща двойка е в поемането на отговорност, в разширяването на собствената ни зона на комфорт. Бракът е зона на растеж и развитие. В днешния свят това е възможно както никога по-рано. Появи се бракът от нов тип, в който основни ценности са самопознанието, самоуважението и личностното развитие. Идеята за брака, ориентиран към личностното развитие е привлекателна със своята реалистичност. Чувството, че в семейството си раста и се развивам като човек дълбоко ме удовлетворява. Това е постижима цел.

Малка вметка относно целите: през последните години започнах да правя нещо, което никога не съм си представял. Вдигам тежести. Преди бях слабичък. Веднъж изпуснах едно момиче, докато танцувахме и толкова се засрамих, че повече не отидох на танци. После тръгнах на фитнес. Спомням си, че когато за първи път вдигнах 100 кг, треньорът ми каза: "Страхотен си, Нейт." Толкова бях горд с постижението си! И продължих. След няколко години тренировки вече вдигам около 170 кг. Страхотен напредък, нали? И всеки път, когато добавя килограм, се чувствам като шампион, защото да вървиш напред е прекрасно.

Сега прилагам принципите от фитнеса в брака си. По-рано изпитвах силна тревога, когато жена ми се натъжаваше или плачеше. В такива моменти избухвах, защото се чувствах застрашен. Повече от година работя над себе си в конфликтни моменти: преди да отговоря, поемам дълбоко въздух, успокоявам се и обмислям какво да кажа. Дори да ми е болно или неприятно, се опитвам да се поставя на нейно място и да разбера гледната й точка. Определено не съм идеален (кой ли е?), но се справям по-добре с конфликтите помежду ни. По-рядко избухвам.

Веднъж съпругата ми каза, че ставам по-добър и затова отношенията ни са по-добри. Работата над душата, както и над тялото, е трудна, особено в началото. Разширява зоната ни на комфорт и възможностите ни като хора, също като в спорта. Този процес е болезнен и подсказва, че бракът ни невинаги създава усещане за щастие.

5 мита за съвместния живот

Как да съхраним брака си?

Често казано, това е предизвикателство. И е добро предизвикателство, защото точно в тези отношения откриваме слабостите, недостатъците си и уязвимите си места. Семейният живот ни заставя да приемем различията си, особено когато сме претоварени, уморени или просто гладни. Понякога във връзката си боледуваме, преживяваме финансови трудности, кризи на доверието, преоценка на ценностите, загуба на родители и близки, истински семейни трагедии. И с всичко това ни помага да се справим човекът до нас.

Не можем да минем през това и да си останем същите хора, които сме били някога, когато сме се влюбили един в друг. Не можем да минем през това заедно, бидейки във вечно блаженство. Ние трябва постоянно да се развиваме, да растем, превръщайки се в своя нова версия, която посреща и преодолява трудностите, които й подхвърля живота.

Това като че ли не прилича на идеален брак, и не е нужно. Известният специалист по семейни отношения проф. Джон Готмън се застъпва за „достатъчно добрата връзка“, противопоставяйки я на „идеалната“. В такава връзка партньорите очакват към тях да се отнасят с доброта, любов, уважение. Те не търпят емоционално и физическо насилие. Очакват, че другият ще им бъде предан. Това не означава безконфликтни отношения. Дори щастливите двойки спорят. Конфликтът е полезен, защото води до по-голямо взаимно опознаване. Разногласията ни съпътстват през целия съвместен живот. Причините могат да бъдат секс, пари, времето прекарано заедно, възпитанието на децата или всичко това взето заедно. Невинаги всичко върви по план, а и е твърде възможно да променим плановете си, ако искаме да останем заедно.

Растежът и развитието може да бъдат преживявани болезнено и, преди да се подобрят отношенията ни, да се наложи да минем през сложни периоди. Връзката ни може да се окаже застрашена, ако партньорът ни или ние не работим над недостатъците си, или не поемаме отговорност при възникване на проблем. Ако не успеем да се преборим с предвестниците на развода, отношенията ни може да са обречени.

Нещичко за любовта

Какво е любовта всъщност? Тя не е в стремежа непрекъснато да ощастливяваш себе си или другия. Тя е в подкрепата.

Подкрепата предполага да се отнасяме с внимание и уважение към потребностите и интересите на партньора си. Означава, че винаги ще сме на негова страна, ще му осигурим рамо, когато е нужно, ще се противопоставяме когато постъпва глупаво или ни причинява болка. Истински влюбените хора обричат сърцата си на тези, които обичат, на чието отношение държат, дори ако тази преданост се постига трудно и изисква работа над себе си. Схващането, че смисълът на брака е в развитието ни като личности, открива слабостите ни, неувереността ни, страховете ни, но точно това ни води към моментите на щастие, доверие, страст и дълбока привързаност един към друг.

Не е ли това любовта, която всички искаме? 

Препоръчваме ви още:

Емоционалният интелект на мъжа - разковничето на силната връзка

Компромисите, които превръщат зимите ни в лято

Не остарявай, любов