Всъщност легендите бяха различни - от лека жена е, снима се в нечисти филмови продукции, компаньонка на повикване, любовница е на арабски шейх до обикновеното - долнаевтинак***а, която се продава по долнопробни хотели. Над нас живееше една леля Мими, по онова време на 35-6, хубава жена, винаги гримирана, фризирана. Тя особено яростно обсъждаше въпросното момиче. Казвам момиче, защото аз да съм била на около 16, тя - на 25. Така я беше демонизирала леля ни Мими, че любопитството у нас се бореше със страха, че а сме се приближили до нея, а сме прихванали от всичко лошо, което олицетворяваше.

Хората така са устроени, да се страхуват от всичко, което не разбират, което е извън рамката на собствения им мироглед. А страхът ползва жалки оръжия - ми каза Виктория веднъж. Не ме интересува какво говорят за мен онези, които не ме познават. Те съдят през собствената си призма, през собствените си очаквания, през неудовлетворенията и разочарованията си. Няма как да бъда отговорна за чуждите мисли, нито да ги оставя да ме моделират...

С Виктория се запознах лично на неин концерт. Русата ѝ коса беше прибрана в елегантен кок на тила и носеше дълга тъмносиня рокля със семпло деколте и въпреки това изглеждаше адски неприлична. Помолих я да ми подпише един диск за леля Мими, съседката, макар да бях убедена, че Мара Иванова Тенчева никога през живота си не е слушала изпълнение на виолончело... И мразеше да я наричат Мара...

Можете да прочетете още от Бени Хюбнер тук. Бени е автор на два страхотни романа - "Игра на маски" и "Преобразяване", но историите ѝ в сайта са просто случки от живия живот.