Една обикновена сутрин на една обикновена майка, в обикновения й дом, започва обикновено така:

6,45, 26-и, петък

Действащи лица:

Майка

Баща-съпруг (след нощна смяна)

Баба (на крак от 5 часа)

Дете от мъжки пол

Котка

Съсед от горния етаж

Всичко започва, когато мъжът ми се прибира от нощна смяна. Точно тогава се събужда и синът ни. Става и котката, защото детенцето започва да я хапе и души. Заедно с него в утрото ни нахлува и главният герой на деня. Съседът с дрелката.

По звука става ясно, че това не е стандартният злодей, който пробива хаотично. Днешният съсед най-вероятно окачва картини: бръмне за кратко, после почуква. След час ми става ясно, че в нашия блок ще се открива филиал на Националната галерия.

По време на закуската детенцето размазва цялата каша по баба си. Котката иска да яде и мяука, сякаш да подскаже на съседа с дрелката, че картината „Черният квадрат“ на Малевич е окачена с краката нагоре. Безсмислено е.

Едновременно с тези събития в пощата ми се мъдрят три проекта. Всички за един и същ срок, всички спешни.

Междувременно съседът се премества в другата стая – точно над спящия ми мъж. Невъзможно е да разбера кой точно е този любител на изкуството. Кооперацията ни е построена така, че би могъл да бъде всеки.

Докато баба му чисти кашата от себе си, синът ми влиза в спалнята и прилага на баща си няколко проверени с котката хватки: душене за гърлото, бъркане в очите и дърпане на устните. Таткото подскача рязко, сякаш съседът е надянал на врата му епичното платно „Последният ден на Помпей“.

През това време аз движа проектите си по мейла и по телефона. Старая се да отговарям спокойно, сякаш окомплектовам чорапи по цвят по време на ядрена война. Междувременно съседът приключва с картините, но решава да обогати изложбата си с някоя и друга скулптура (стена, дрелка, 22 век, неизвестен художник).

Да случиш на съседи

Майка ми облича детенцето и го извежда на разходка. Оставаме трима – мъжът ми, който спи със свити юмруци, аз с трите ми проекта и съседът. Точно в този момент той решава, струва ми се, да размени местата на картините и да окачи Мане при експресионистите. Мечтаейки да му приложа всички хватки на синчето, започвам да се приготвям за излизане.

Цял ден си представям как жената на съседа се прибира привечер. Разхожда се по пантофи, покрай картините, горят свещи. Жената пие чай от семейния порцеланов сервиз и поставя чашката с вита дръжка върху релефната чинийка. Мъжът й се люлее в стола си, тихо звучи класическа музика. По някое време тя му казва: „Какво ще кажеш, Генадий, не е ли време да сменим пода с дъбов?“ Мъжът й, в кадифен халат, поглажда фамилния чук. Съгласен е.

Завеса.

Съседите като извор на вдъхновение

Това е само един от вариантите… Съседите биват всякакви. Ето още няколко от най-ярките типажи.

„Ръцете ми пречат“

Този съсед обикновено обитава предимно горните етажи.
Не е съвсем ясно дали способността му да събаря и чупи предмети по всяко време на денонощието е вродена или придобита. Има хипотеза, че му доставя особено удоволствие да прави това в малките часове на нощта и по обед.

Любвеобилният

Разбира се, най-доброто време за любовни преживявания на този типаж е дълбоката нощ. И колкото е по-дълбока, толкова по-високи са децибелите. Основният проблем в неговия случай е, че първоначално се объркваш и не знаеш как да обясниш на детето, защо лелката крещи, а после, когато я срещнеш във входа, не намираш думи да я помолиш да бъде по-тиха.

Човекът-телевизор

Съседите ви са пенсионери? Рано е да се радвате! Точно този тип най-често са любители на сутрешните блокове и сериали, с максимална мощност на звука. А тъй като за тях денят свърша в 8 вечерта, новият започва преди изгрев.

Любителят на ремонтите

Неговата основна страст, както се досещате, са ремонтите. Веднъж започнал, не може да спре. Чука, пили, забива гвоздеи всеки уикенд. Преди да започне работа обича хубаво да се наспи докъм 13 часа. А безшумните дейности обича да върши под музикален съпровод.

Маргаритката и майсторите

Меломанът

Целият му живот преминава на музикален фон. Главният му житейски принцип е „Музика ще има, за всички от сърце“. Следвайки го, той категорично отказва да ползва слушалки, защото тогава съседите няма да могат да се насладят на прекрасния му избор и да оценят тънкия му музикален вкус.

Мексиканското семейство

Не е ясно дали това семейство има горещи латино корени или просто гледа много мексикански сериали, но може да изяснява отношенията си без почивка. Понякога ситуацията наподобява парламентарен контрол и тогава късметът окончателно ви изневерява.

Съседът „олеле“

Коварството на този тип се състои в това, че звуците, които издава, са резки и имат кратковременен характер. Невъзможно е да предскажеш кога ще изреве. Още по-зле е, ако реве в съседната стая.

Собственото дете

Трябва да признаем, че колкото и да обсъждаме съседите си, родното детенце също е източник на шум. Особено, ако не е едно.

Какво да правим?

Да хванем гората? Би било отличен вариант. Там вместо съседите пеят птички и въздухът е чист. Можем да извикаме полиция, разбира се, но това ще сложи край на добросъседството. Все пак по-добре е да сме в приятелски отношения. А за да сме в такива, е добре да изолираме пода, стените и тавана възможно най-солидно.

PS. Между другото избирайте изолацията със специалист и купувайте от проверени производители, за да не се разочаровате от резултатите.

Източник: mamsila

Прочетохте ли

ИИИИХХХ!