За хората, които обикновено не говорят пред хора

Всеки един от нас има история. Стига да сме готови да се „съблечем“ пред непозната публика и да разкажем как изглежда животът през нашите очи - с идеята чрез разказа ни публиката да успее да се постави на наше място и да ни разбере. Крайната цел е да се създаде емпатия между хората, а това може да се случи, когато чуем историята на някой различен от нас. С няколко думи това е философията на формата ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА (People Who Usually Don’t Lecture). Историята му тръгва от Тел Авив преди 4 години в отговор на пренасищането от „вдъхновяващи“ конференции и лекции. На първото събитие има 400 зрители, а миналата година са вече 4000.

Когато научават за него, няколко млади българи решават да кандидатстват, за да станат част от общността, която прави този формат по цял свят. Печелят конкурс и заедно с екипи от Ню Йорк, Лондон, Чикаго и Мумбай преминават през обучение в Израел, за да си го „донесат“ в България. На 21-ви април, в София, е първото подобно събитие за Европа. Освен в Тел Авив, то вече се е провеждало в Буенос Айрес, Сан Франсиско, Ню Йорк и Йерусалим. Сред предишните лектори на събитията в различните градове е имало съпруга на сериен убиец, пожарникар, рекламист, човек със синдром на Турет, бежанец, професионален геймър и други.

hora koito2

От първо лице

„Ние бяхме на генералната репетиция на събитието в Йерусалим миналата година. Мога да кажа от първо лице, като публика, че е страхотно преживяване, което ни отваря очите за теми и хора, за които не сме предполагали, че съществуват или че живеят по начина, по който го правят. По време на събитието публиката не задава въпроси, но след него могат да се запознаят с лекторите и да си говорят. В България ние тепърва започваме. Това е първото такова събитие и искаме да се случва веднъж годишно оттук нататък. През януари направихме едно малко събитие в „Гьоте-институт“, на което събрахме приятели и познати. Разказахме им за формата и заедно избрахме темите, които са ни интересни. На базата на тези теми започнахме да търсим хора. Този тип проекти отнемат доста време, за да постигнат резултат, който да е видим в обществото. Но вярвам, че с всяко изминало събитие успяваме с много малки крачки да се доближим едни до други. Мисля, че всеки човек от публиката ще си тръгне с поне една любима история.“ - разказва Татяна Павлова от екипа на „ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА“.

На 21 април, от 19 часа, зрителите в Първо студио на БНР ще се срещнат с шест интересни личности и ще чуят историите им. Един от тези колоритни говорители е Чужденецът.

hora koito

Чужденецът, Тийнейджърката и Съдебният лекар, снимка: Фелия Барух

Чужденецът, който обикновено не говори пред хора

 „България е трудна за живеене и лесна за обичане. Аз съм изумен, хипнотизиран и пристрастен към доброто и лошото в България.“ – едва ли сами можем да опишем страната си по-добре в няколко думи. Така обаче я описва един човек, който живее в нея вече 20 години. Сам казва за себе си, че не е нито чужденец, нито българин, че не е нито там, нито тук.

Признава, че когато пристига в България, се е чувствал като Алиса в Страната на чудесата. Това обаче бързо се променя, защото намира приятели.

Сблъсъкът му с българските навици, традиции и обичаи е челен, но и много забавен. Научава „по трудния начин“ колко е важно да гледаш в очите човека отсреща, докато му казваш „Наздраве!“. Веднъж го заплашили на шега, че ако изпусне този важен момент от наздравицата, го чакат седем години лош секс. Оттогава не пропуска да изпълнява обичая, както си го знаем.

PWUDL Chujdenecat

Чужденецът от ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА. Снимка: Фелия Барух

Днес той е избрал да остане в България и да бъде баща тук. Защото България му дава свободата да бъде такъв, какъвто иска. Свободата, която не е имал на друго място по света.

Той е чужденецът от ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА (People Who Usually Don’t Lecture). Той ще разкаже своята история – история на промяната, на адаптацията, на приятелите, на това да намериш своето място. История, в която ще видим себе си или някой свой близък. История, която ще ви „изуми, хипнотизира и пристрасти към доброто“.

Той е един от шестимата ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА. Думата този път ще бъде дадена на хората, които обикновено не чуваме или подминаваме незабелязано, докато бързаме по своя си път.

Събитието вече се провежда в Ню Йорк, Сан Франциско, Буенос Айрес, Израел, а тази година София се присъединява към новите градове, сред които са Мумбай, Чикаго и Лондон.

ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА е на 21 април от 19:00 часа в Първо студио на Българското национално радио в София.

Повече за проекта можете да видите тук. Следете страниците във Facebook и Instagram.


Припоръчваме ви още:

Какво е да си патриот?

За чужденците с любов и омраза

Българи

 

Последно променена в Петък, 12 Април 2019 16:04
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Пролетен базар на книгата НДК
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Все така ли ще я караме

Все така ли ще я караме

11 Май, 2019 Отношения

Спасителят на клети майки

Спасителят на клети майки

09 Май, 2019 Истории

Пеев се предаде

Пеев се предаде

15 Май, 2019 Блог

Аз, той и болката

Аз, той и болката

10 Май, 2019 Отношения

Майната й на стратегията

Майната й на стратегията

25 Апр, 2019 Истории

Не сте ли чували за киноа?

Не сте ли чували за киноа?

26 Апр, 2019 Истории

К`ъв секс бе, човеко?

К`ъв секс бе, човеко?

03 Май, 2019 Забавно

Да си родим дъга

Да си родим дъга

25 Май, 2019 Истории

Те са рапиристки

Те са рапиристки

23 Май, 2019 Нашите деца

Какво четат майките

Какво четат майките

22 Май, 2019 Развлечения

Който свалил, свалил

Който свалил, свалил

22 Май, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам