Автор: Кристина Йовчева

Една случка имах днес в супермаркета, не ми излиза от ума. Наглед съвсем обикновена. Поне за мен е обичайна, защото много често се случва да помогна на някого, обикновено на по-възрастни хора. Или да открие каквото търси, или да обясня какво е това чудо, или да му прочета ситните букви на етикета, да си отвори найлоновото пликче - нали знаете как залепват тези гадове, или пък да вдигна от земята нещо, което неволно е съборил заради вече увеличаващата си несръчност… Та често се притичвам на помощ, защото не мога да подмина такива хора, а и това са толкова незначителни жестове за мен самата, а в същото време за тях помощта е съществена. Обикновено те са благодарни - разбираш го от думите им или само от очите им, но честно казано не ме вълнува толкова това дали са ми благодарили, а усещането, което имам аз самата след това. Мога да го опиша с една дума - доволство. Всеки ден по една добрина.

Днес пазарувам в местния супермаркет и съм се заровила в онези големи контейнери (как се казват всъщност?!?), в които има разни стоки само временно, а не са част от постоянния асортимент. Гледам едни много мекички дамски летни пижами и негодувам полугласно, че макар и комплектувани, всъщност са напълно размесени и всички големи номера на долнища са взети, останали са само малки, а в същото време горнищата са всевъзможни номера. Тъй като аз не се славя с тяло на газела (а по-скоро може би е на гЪзела), не мога да си намеря моя размер. До мен застава една млада дама, която търси пък нещо за себе си и чува моето недоволство. Тръгна си дамата, аз се отказах по неволя от пижамата, минах на следващите стоки, където пък бяха разни детски трикотажни неща.

Сигурно 10 мин по-късно до мен застава дамата отпреди малко и ми казва: “Извинете…. Еееей там има още пижами, има и Вашия размер!”. Жената се беше върнала от пътя си към касите, за да ми бъде в услуга. Толкова мило ми стана! “О, благодаря! Веднага отивам!”. И да, намерих точно там моя размер! За съжаление жената вече беше минала през касите и не успях да ѝ благодаря още веднъж. Но толкова приятно чувство остави този жест у мен! Този път бях аз от другата страна и разбрах какво точно е усещането някой да направи нещо толкова дребно, но симпатично за теб. Знам, че за тази жена вероятно не е било нещо особено, а може и да е била добрината ѝ за деня. Сигурна съм обаче, че тя е изпитала онова сладко удовлетворение, че си бил от помощ за някого. Чувството у мен обаче също беше страхотно и това ме убеждава, че такива уж малки случки са в състояние да държат човечността жива.

Цял ден я премислям тая случка. За първи път бях влязла в ролята не на помагащ, а на получил помощ. Мислех си също дали тази жена не беше някоя нинджа от нашите? Ако е била и чете това в момента - много, много ти благодаря!!!! И нали си знаем - всеки ден по една добрина!

Прочетете още:

Както винаги е било