Автор: Нели Славова/ Истории от Гардероба

Днес си говорихме за словесните крошета, които поемаме от общество, семейство и познати, що се отнася до създаването на едно дете или до неговата поява на бял свят. Идвам в тази връзка да ви кажа нещо, не да ме утешавате, не да ме разбирате, а да ви съобщя, че когато ме срещнете и подобни напъни се появят у вас, просто да ме подминавате. Разбира се, държа да го правите с усмивка, както подобава на едни добри нрави.

От както се сдобих с куче всеки уважаващ себе си кучкар нещо ми обяснява. Иска да ме учи. Иска да ме съветва. Да ме назидава. На всяка цена държи да ми каже мнението си и аз да го изслушам, въпреки моето нежелание и стърчащо встрани до нас осемгодишно, а някога и с чанти закичени на всяко едно от двете ми рамена.

Нека обогатим текста с няколко примери:

- Защо каишката ви е метална? Защо не е обърната по строгия начин? Тя не се носи така! Носите я грешно! Не го ли боли? Ох, сигурно страда!

Отговор: Преди тази феноменално устойчива каишка имах три други, само че от плат. Изяждаха се за отрицателно време, веднъж дори се прибирах със завързана такава. Всяка струваше средно между 20-35 лв. От както имам този метален повод, не съм давала пари за друг. Спести ми не само средства, но ми е и доста удобно с него. Едра порода куче не се води с каишка, която се разтяга до 20 метра. Такава е моята логика и ви се извинявам, че имам логика.
Поводът не е строг, защото кучето не се дърпа, слуша, върви и изпълнява команди. Ако това не се случва, обръщате шиповете на повода навътре към шията на животното и така коригирате поведението му. На мен не ми се налага да го правя. Болка се появява предполагам, когато нашийникът е с насочени шипове навътре, но не и когато те сочат навън. Все едно да попитам вас дали ви боли, когато носите колие с висулка или гердан.

Защо му готвите? Защо не му давате гранули? Защо не му давате сурова храна? Защо му давате пилешко месо? Защо не му давате конско? Защо не му давате Омега 3? Защо не слагате в храната лъжица свинска мас отгоре с връх? Защо не му варите яйца?

Отговор: Както спрямо всяко дете, така и спрямо всяко животно без значение куче или котка, както и породата му, неговият стопанин знае кое е най-подходящо, като се предполага, че е попрочел някоя друга информация и литература по темата и се е запознал с нея. Има животни, които умират за готвена храна, има и такива, които получават стомашни проблеми от нея. Има животни, които просто не обичат гранули, въпреки че е супер удобно да бръкнеш в един чувал и да сервираш в купата. Има животни, на които Омега 3 им действа благоприятно и дори за кратко възпира тяхното естествено природно падане на козината. Но, има и такива, на които може да подейства с кожни раздразнения и кандида.
Нищо не е общовалидно за всички ни.

Нямам нищо против конското месо, стига да ми го купувате и доставяте вие. Дотогава явно няма да яде от него.

Защо го отглеждате в апартамент? Той е едро животно, не бива да живее в апартамент! Апартаментът е за малки кученца! Къде го побирате? Как се справяте?

Отговор: Много ми е неудобно да отговарям на тази канонада от въпроси, интересното е защо на вас не ви е, за да ги задавате. Не живеем в две стаи, имаме голямо жилище, за което моля за извинение. Имаме и вила. Когато се приберем у дома обикновено кучето спи и понякога ако не го събудя може да прекара целия си ден в спане. Но вие сте били на гости доста пъти и това трябва добре да го знаете. За две години не съм имала все още проблеми от жилищно естество, както и оплаквания от съседи. Чувала съм обаче, че лаещите кучета имат.

Последната серия от въпроси са ми извънредно любими.

Защо не ходите в заграждения? Къде той ще се социализира? Къде се среща тогава с други себеподобни? Какво не им харесвате на загражденията?
Отговор: Сега да беше случка преди една година жестоко щях да кипна и да се изнервя. Вместо това вече съм претръпнала от вас и идиотските ви разсъждения за света.

Спира се до нас семейство с голямо куче. Подушват се и тяхното започва да лае и да се звери. Почти нечуваща опитвам да разбера какво ми казват. Аха, на колко години било моето. От тук ли било купено? Ходя ли в заграждения?

Мисля си, е, какво пък, ще тествам лимитите си - не ходя в заграждения, казвам, нямам и бъдещи такива намерения.

А ЗАЩО??? Ами, защото, викам, ме е гнус. Имам ли право на това или дадох грешен отговор тук? Да се накажа ли? Искате ли да се хвърля под ето тази кола? Моля ви, кажете ми какво да направя, за да ви угодя и да ми зарадвам?

Как било възможно да ме е било гнус? От какво? Защо?

Кучетата там се виждали с други себеподобни!

Имате ли, казвам, някакви други железни аргументи освен този. Наистина ми е скучно. Постоянно се срещаме със себеподобни и малки и големи. Ходим по плажове. Ходим в гората. Ходим на поход. Чак ми е жал, че вие само стоите окапали по пейките в някакъв брутален коптор, който наричате заграждение.
Имам ли право да предпочитам разходките навън и да се срещаме с приятели или категорично не?

Защо вашите кучета, които нонстоп са затворени в заграждения винаги се държат лошо и агресивно? На какво се дължи това, как си го обяснявате? Защо, когато видят друго куче, не могат да се подушат с него за пет минути и да постоят мирно до вас? Не е ли странно? Предлагате ми своята теория, но на практика всеки божи ден виждам, че тя не работи и издиша.

Как можело да ме бъде гнус?

Гнус ли ви е от хлебарки и ципокрили насекоми? Ако отговорът ви е да, бихте ли поставили едно такова недоразумение в устата си? Изяжте го! Не ме интересува, че ви е било гнус, не се лигавете, а просто го сдъвчете! Настоявам!

Ето така изглеждате вие отстрани, нелепи сте.

Не ми е минавало през ума да ви попитам - хей, хора, защо обичате само да стоите два часа на едно място, защо не вървите?

Когато аз работя, стоя и не се движа. Бих искала ако не е турбо нахално, разбира се, през останалото време да използвам възможността и да съм в движение. Не ми е минавало през акъла да ви питам - защо предпочитате да стоите като крастави каторжници в едно пространство по-малко от тенискорт. Не ви държа никаква сметка, поради простата причина че нито ровим в общ хладилник, нито делим един покрив, нито откровено казано сме близки, не разбирам тогава и защо вие го правите спрямо непознатите.

Разграничавам се от хора като вас. Когато куче дойде да се подуши с моето, не бързам да изнеса лекция на неговия стопанин за всичко де що знам. Не ми идва отвътре. Нямам потребност. Сигурно защото съм далеч от определението "дървен философ".

Знаете ли, има една особена категория хора, в това число и аз, които не са обичали да ходят по детски площадки и паркове, не заради децата, а заради техните родители. Същото е и с кучешките заграждения. Предполагам мога да направя жертва и да вляза в едно такова, стига обаче вас да ви няма вътре. Не искам да деля едно пространство с хуманоиди като вас.

Колкото акъл поех за две години как правилно да си отглеждам кучето, толкова не бях чувала и спрямо как да се грижа за детето си. Ако обръщахте повече внимание на собствените си животни, вместо да си губите времето с тези на непознати, резултатите щяха да си личат и сами. Каквито и празни приказки да си разменим - всичко лъсва щом се видим наяве. То си проличава и точно там му е хубавото. Останалото е дрън-дрън-ярина, дет викаше дядо ми Митьо.

И останете на линия, вашето мнение е важно за нас!

Още от Нели:

Лутър, нашето второ дете