Автор: Янка Петкова

Село Селановци няма нищо общо с ироничното „северозападнал край“. Напротив, в това село кипи културен живот, какъвто рядко се среща и в градовете. Там открай време четат Екзюпери и така добре са разбрали посланията му към „странните възрастни“, че вече 6-та поредна година организират литературен конкурс за ученици „Малкият принц“. Конкурсът е национален, но без никакъв проблем би могъл да бъде международен, защото местната общност има потенциал да посрещне събитие от такъв мащаб.

„За конкурса „Малкият принц“ се готвим като за Великден.“, казва директорката на ОУ „Н. Й. Вапцаров“ и организатор на събитието в с. Селановци Петя Русинова. Както се оказва той е само брънка в културния им календар. Междувременно там вече честваха и 8 април – Международния ден на ромите, с който всъщност се отбелязва освобождаването на ромите от концентрационния лагер в Аушвиц. Ако надникнете в страницата на местното читалище, ще установите, че в това село всяка седмица се случва нещо. Случва се, защото както казва г-жа Русинова „има триединство – училище-читалище-кметство“. Подозирам, че зад единството на това триединство стои необятната енергия на училищната директорка, но няма да го кажа, защото знам колко важно е за нея да бъдат отбелязани усилията на цялата общност – дамите от читалището в селото, кметът на Селановци Росица Койнова, Петя Илиева – завеждащ административната дейност, ръководството на община Оряхово, МОН, гостоприемните местни хора и щедрите дарители.

„Възрастните са много странни. Но кои са възрастните? Те са пораснали деца, които имат опит. Понякога забравят, че те също са били деца… Донякъде ги разбирам. Грижа ги е за нас. Не искат да имаме кариеси, нито пък да чупим играчки и мебели, но защо трябва да са толкова скучни? Не могат ли поне за един ден да забравят работата, задълженията, важните разговори и отново да бъдат деца. А защо не и да пофантазират заедно с нас?!“ Патрисия Петкова, VI „а“ клас, ОУ „Васил Левски“, Ловеч

Все пак, точно на Петя Русинова, преди 6 години ѝ хрумва идеята да предизвика учениците от цялата страна да пишат (едно не много популярно занимание сред тях напоследък) есета на философски теми. Естествено, по цитати от световно известния философ – Малкият принц. Права е да смята, че точно на селото, с единствените в страната паметници на мотиката и на Малкият принц му прилича да бъде домакин на едно такова национално събитие. Освен великолепна идея, г-жа Русинова и екипът ѝ имат и много точно представа как трябва да бъде организирано такова събитие. Всъщност организацията е едно от нещата, които силно са впечатлили родителите и децата, поканени да гостуват. Толкова са възхитени, че ни потърсиха специално с молба да пишем за конкурса и хората, които го осъществяват.

„Техните съвети далеч не са интересни, дори са странни като самите тях. Всекидневно възрастните се борят с лаптопи, таблети, телефони и т.н. Децата не могат да проведат нормален разговор с тях, защото мислят, че тези хора не разбират нищо и няма подходяща тема, по която да разговарят. Въпроси от сорта на: “Как мина в училище днес ?“ или „ Написа ли си домашното?“, които често задават възрастните, могат да направят толкова неспокойни децата, че това да доведе до свада. Но възрастните ще ги обичат, каквито и да са, защото тяхната обич е безгранична.“ Дария Антониева, 13 години, СУ „ Св. Климент Охридски“, с Зверино

Как протича литературният конкурс „Малкият принц“ на село Селановци?

Събитието има два етапа. В първия участват всички желаещи ученици от втори до седми клас. Тази година есета по темата „Възрастните са наистина странни“ са писали 137 ученици. Доброволно и с ентусиазъм! Седемчленно жури класира директно победителите в първата възрастова група – 2-4 клас. На първо място е Светозара Черкелова от Добрич, на второ Савина Недева от Бургас и на трето Фая Гератлиева от Казанлък. Дванайсетте участници от втората възрастова група 5-7 клас, които се класират на първи етап, се явяват на втори и пишат по темата: „Всички възрастни са били първо деца, но малко от тях си спомнят това“. Тях ги посреща лично г-жа Русинова, развежда ги из стаите, където ще творят, обяснява им защо няма причина да се притесняват и разказва на тях и родителите им как ще протече този втори етап. А той протича като една великолепно организирана матура без напрежението и опитите за преписване. Изтеглят темата и оставят децата насаме с вдъхновението.

„Възрастните винаги уцелват „точния“ момент! Ние умеем да се забавляваме – играем, слушаме музика и точно тогава чуваме родителския глас, който нарежда да се изхвърли боклука. Или пък редовната молба „подай ми дистанционното“, когато е на сантиметри до тях. А най-безпомощни са възрастните с технологиите. Мама постоянно ме моли да оправя телефона ѝ, дори с алармата не може да се справи. Това ми е най-забавно! Тя обаче никога не си признава! А ние все се опитваме да помагаме на тези уж пораснали деца. Да, деца, защото носят детското в себе си, дори и да не го показват често. В очите ни те виждат може би себе си и затова се гордеят с нас. ...А филмите, които гледат! Толкова са скучни! Нашите детски сериали са сто пъти по-хубави и по-забавни. Те са цветни и динамични, а техните са пълни с проблеми и са напълно реални.“ Калина Кирова, 7 клас , СУ „Христо Ботев“, гр. Оряхово

Докато младите автори пишат, родителите им са поканени да участват в дискусията „Успешното бъдеще на децата – предизвикателство пред „странните възрастни“. Възрастните попълват анкета, в която споделят предложенията си за промени в образователната система, а обобщените им мнения ще бъдат предоставени от училището-домакин на Министерството на образованието. Започвам да си мисля, какво би било, ако г-жа Русинова и екипът ѝ работеха в МОН?

„Те изискват много от нас и ни ангажират с неща, които ние не обичаме и не искаме да развиваме. На нас ни се пее, рисува, даже и мързелува, но възрастните мислят, че няма да можем да оцелеем, ако не приличаме на тях… Ако децата се учат от грешките си, то при възрастните не е точно така. Те си мислят, че щом са вече големи, нямат какво да поправят в себе си.“ Нели Панайотова, 5 клас, СУ "Д.Дебелянов", Бургас

След това седемчленното жури, начело с проф. Мария Баева, от Софийския университет оценяват творбите и връчват наградите на победителите. Като казвам връчват наградите, трябва да уточня, че церемонията е предшествана от драматизация по откъси от „Малкия принц“, подготвена от екипа на читалището. Както пише в информацията (защото в село Селановци подготвят и прессъобщения) за събитието: „Самодейците към читалището разходиха присъстващите до различни астероиди и ги срещнаха със странните възрастни, така, както ги е видял Екзюпери“. Тази година журито е било много затруднено, не защото така е прието да се казва, а защото децата са написали наистина вдъхновяващи есета. Победителите в този втори етап са Доротеа Раичкова от Пловдив, следвана от Магдалина Петкова от Димитровград и Ана Богданова от Варна. Специалната награда на кмета на Селановци получи Борислав Райчев от Шумен.

„Мили възрастни, поспрете се в стремежа да ни направите като вас! Нека ние сами да направим избора какви да станем. Детската ни мисъл не тече като вашата. Тя е като роса върху есенен лист – плъзга се бързо по повърхността и то в различни посоки. Нашата детска душа иска да е волна… ", Борислав Райчев, VIБ клас, СУ "Йоан Екзарх Български", Шумен

Една победителка

Какво научихме за Доротеа, получила първа награда в групата 5-7 клас? Тя е 14-годишна тийнейджърка, която обича рисуването, фотографията, книгите за Хари Потър. С удоволствие чете романите на Джоан Роулинг и Стефани Майър. Започва да пише в 5-ти клас, вдъхновена от учителката си по български език и литература. Предпочита прозата, защото „чрез нея мога по-обстоятелствено да представям обстановката и да предавам чувство на творбата“. Мечтае да напише завладяваща, приключенска книга, „нещо забавно и мечтателно, което да те държи нащрек и да те кара да не оставяш книгата“. Конкурсът „Малкият принц“ я заинтригува, защото ѝ допада темата, а и обича да пише есета. С какво ще запомни събитието: „Изключително впечатлена съм от селото и жителите му. Още от посрещането ни, в късния съботен следобед, домакините бяха подготвили и предвидили всичко. ДИРЕКТОРКАТА ни посрещна лично и ни показа прекрасното им училище, разясни ни как ще протекат събитията на другия ден и се опита да ме успокои да не са притеснявам. Много съм благодарна и на дамата, която ни посрещна в дома си, без дори да ни познава, тя не само ни настани в къщата си, ами беше готвила в продължение на половината ден, за да ни нахрани. Учениците, с които имах удоволствието да се запозная, също бяха много мили и гостоприемни. Те споделиха с нас училището си и отделиха целия си ден, за да ни посрещат и забавляват. За мен цялото преживяване беше едно приключение. Запознах се с много хубави и позитивни хора, които се развиват и се забавляват. Повечето смятат малките населени места за едва ли не задръстени, но мисля, че Селановци много ясно опровергава тези представи, бих живяла на такова място дори!“

Нека добавим и големия купон за участниците в училището-домакин и да уточним, че всички гости са били приютени от местните хора.

„Странни са всички пораснали хора,
да са намръщени нямат умора.
Бих променила техния свят,
но знам, че едва ли ще позволят.
Малко със мен да си поиграят,
ще се почувстват добре, ще узнаят,
че няма в света ни и под небето,
нищо по-хубаво от детето.“

Фея Гератлиева, ОДК „“Св. Иван Рилски“, Казанлък

Ето така организират литературни конкурси в село Селановци, Северозападна България, където живее Малкият принц и възрастните не са странни.

„Възрастните са много странни. Не обичат нищо от това, което ние децата обичаме, а уж обичат нас самите. Не се люлеят на люлки и не играят. Те са винаги строги и намръщени, но имат свои „играчки”. Майките обичат да си правят прически и да ходят на маникюр, а татковците се интересуват твърде много от колите си. Това е прекалено! ...Учителите правят същите странни неща. Ако допуснат грешка, махват с ръка, а ако ние сгрешим, получаваме двойка. Не мислите ли, че това не е много добър пример, родители и учители? Поучете се от „Малкият принц”, нали винаги ни повтаряте, колко е ценна тази книга!" Виктория Георгиева, 10 г., ОДК "Св. Иван Рилски", Казанлък

Препоръчваме ви още:

Моят разказ за доброто - победителите!

На лов за Пловдив

Бела, която пее като ангел