Автор: Ростислава Димитрова

Всички знаем за кресливото царство. Били сме поданици там, туристи, завоеватели или пък воюваме с него. Там всички са различни, но различните не са добре дошли. Границите му се простират отвъд територията му. Благодарение на царицата му то все повече се величае. Нейно величество я познава всеки…

Тя е добронамерена. Ще ти помогне винаги, ако й се издължиш след това.

Тя знае най-добре всичко за всеки. За себе си също има представа.

Тя напътства най-добре. Никога не греши.

Тя иска да я приемеш такава, каквато е. И да си припомняте взаимно колко естествено е това.

Тя има най-широката усмивка на земята. За непознати.

Тя използва най-скъпия парфюм на земята. С гнила нотка.

Тя е чистофайница неземна. Всичко около нея блести. Разхвърлията е прибрала в душата си.

Тя обожава цветя. Домът й е пълен с букети, които се изхвърлят, когато изсъхнат. Няма цветя за поливане.

Тя обича и животните. Затова каретата й не се тегли, а се носи само на ръце.

Апатията е новият принцип

Тя е грациозна, защото пази диета. Когато хората си отидат, сваля тесния корсет, но тесногръдието я пази от кошмари през нощта.

Когато сочи с пръст по поданиците си, тя облича най-гиздавата си премяна, изтъкана от огледални нишки.

Тя има чорлава коса, но бляскава корона от красиви думи.

Огнището й е пълно с пепел от истини. У тях винаги е горещо.

Тя обича силно в парливи пламъци. Ще те изгори. Не може да те сгрее.

Тя не мрази. Милостива и жалостива е, когато не злорадства.

Тя вижда всичко от кристалната си кула. Стига да не е по-далеч от носа й.

Тя има семеен портрет със златна рамка, покрит с фин прахоляк от последната вечеря заедно.

Тя не е глупава, но е простовата.

За да бъде чута по-добре от всички, крещи пискливо.

Тя не е ограничена. Затова границите са й чужди.

Тя открива най-скритото местенце, което ти носи уют. Забива знаме там и го застроява с посредственост.

Тя се стреми към райските порти. А на прага им остъргва калта от обувките си, за да влезе чиста…

…. Тя понякога е той. Висок е, но някой е поставил огледалото невъзможно ниско. Затова има представа само за образа си.

Препоръчваме ви още:

Не ме гони!

Не обичам тълпата

На какво ме научи шъткането