Не обичам тълпата

Автор: Валентина Вълчева

"Не обичам тълпата. Откровено казано, страхувам се от нея. В нея няма личности, това е стадо, което вместо разум има инстинкт. Тя живее по свои закони. Като попаднеш в нея, разтваряш се и се поддаваш на течението ѝ. Ако те обземе паника, си длъжен да тичаш заедно с нея дори и към ада, иначе ще те стъпчат. Ако тя марширува, ти също трябва да маршируваш, ти си съучастник, тебе те няма, ти си в общото безумие. И в същото време тя привлича, без остатък разтапя твоето собствено Аз." М. И. Демиденко

В последно време няколко пъти имах възможност да наблюдавам събития, свързани с т.нар. „обществен натиск”. Не съм сигурна обаче, доколко този политкоректен термин отразява действителното положение на нещата.

Каква е разликата между „общество” и „тълпа”? И по-точно кога обществото се превръща в тълпа?

Веднага в ума ми изниква случаят с убитата Виктория Маринова. Всъщност изниква ми по-скоро спомен за една безлична, но многочислена тълпа от внезапно самооткрили се криминалисти, умело манипулирани от шепа журналисти, усетили удобния случай. И тълпата си повярва. Повярва в безумни теории на конспирациите, обвини знайни и незнайни политици за смъртта на една жена, всъщност станала жертва на дрогирана пияна отрепка. Всички развяваха името на жертвата, лягаха и ставаха с него на уста, подскачаха и крещяха за справедливо разследване.

Не можах да усетя този инстинктивен, първичен устрем да осъждам. От самото начало тази бясна врява, тази пяна на устата ме караше да се съмнявам в теорията за заговор. Но тълпата обича подобни истории. Тълпата има нужда да си вярва, че е влязла в следите на голямата конспирация, че е обект на заговор, че един тривиален криминален случай е нещо повече от тривиален криминален случай.

Не. Всъщност убийството никога не е тривиален криминален случай. Особено такова. Но…

Но…

Да те ритнат в топките

d67d098fe25caea5139ca2b7624c16a9 XL

Съвсем малко след това се случи същото, дори и по-жестоко. Млада жена бе брутално убита заедно с детенцето си от бащата. Но… три дни никой не споменаваше името ѝ. Три дни всички гледаха под лупа убиеца им. Нямаше теории за заговор, нямаше конспирация. Защото тя просто нямаше подходящата професия за основа на подобни предположения. За тълпата не беше толкова интересно, колкото убийството на Виктория Маринова.

Колко от вас си спомнят името на жената?

А на детето?

Но това на журналистката все още се размята в публичното пространство, дори и след като стана ясно, че в смъртта ѝ няма нищо мистериозно, конспиративно, благодатно за разговори на масата вечер.

Тълпата помни избирателно.

Ето това е страшното! Когато няма интрига, когато няма благодатна почва за развихряне на въображението, когато няма възможност някоя публична личност да бъде посочена и заклеймена, забравата е гарантирана. Тълпата не се интересува от жени, убити от съпрузите си, от „обичайните” насилници, от жестокостта без интрига. Не са ѝ интересни майките на деца с увреждания, не са ѝ приоритет 16-те загинали на пътя край Своге, не помни имената на шестимата загинали през април на магистрала „Тракия”, нито на петнайсетте при взрива на завода в Горни Лом. Майките протестираха сами, както винаги, докато някой не направи грешката на вдигне цените на застраховките и горивата. И тълпата внезапно ги откри!

Лош късмет за Валери Симеонов, че точно тогава улучи момента да изтърси онзи безумен кретенизъм, който отключи и без това набъбналото недоволство. И невероятно добър късмет за горките жени, които от седмици се бореха с такива като него – бездушни, арогантни, самовлюбени и самозабравили се парвенюта. И макар че екземпляри от неговия сой по правило са трън в очите на тълпата, вярвам, че Симеонов можеше и да се размине доста по-леко, ако застрахователите и доставчиците на горива не бяха драснали клечката на общественото недоволство.

Система, зачената в грях

eb1ee66d37aeca56a859fd3775b43787 XL

Двадесет и двама загинали от две ужасяващи катастрофи и още няколкостотин други остават безименни за „обществото”, но всички все още спрягат името на Мануела Горсова вече единадесет години след катастрофата, в която пострада тя. А някой помни ли името на момчето, което загина с нея? Дали пък не е просто защото е неустоимо изкушение да се напомня на Стависки за станалото? Един вид… Ало, звездата... ти си убиец, бе! Не ми се прави на велик!... На колене!

А помните ли Хюриет Сюлейманов? Не? Ето за това говоря! Хюриет Сюлейманов може и да е убил трима младежи и да е отказал да поеме отговорност, но не се казва Максим Стависки, нали?

Ето затова не харесвам тълпата. Тълпата е лош съветник. Тълпата е пристрастен съдник. Тълпата е подвластна на твърде евтини провокации и първични инстинкти. Тълпата е склонна да закопае някого в земята заради съмнение и не забелязва доказания звяр, в който няма нищо сензационно. Тълпата се вълнува от раздялата на Русата Златка с бившия ѝ и възкръсналата интрига между Сузанита и нейния бивш, а не отразява майките като нещо повече от поредната тема в новинарските блокове (за запълване на ефирно време). Или не. Всъщност отрази ги – когато някой подхвърли кокалчето, че протестите „може би, защо пък не” са платени. Тогава стана интересно, нали? Когато определена политическа сила се опита вече твърде очебийно да се възползва. Когато отново изниква възможност за въображението да види заговор. Сорос, илюминатите, Путин, Тръмп, извънземните… всичко е по-добре от някакъв си там тривиален протест на измъчени жени.

Не обичам и не искам да съм част от тълпата. Тя е лишена от разум. Тя е първична, манипулируема, удобна за определени цели на определени хора. Тя има само искания, не и предложения. Тя крещи „оставка” и „долу”, но нито веднъж не съм я чула да казва „има нещо по-добро – ето го”. Тълпата е способна да руши, но не и да гради. Което не е непременно лошо може би. Мисля си, че има нужда от нейния устрем, за да се разчисти старото, ненужното, загнилото, за да се отвори място после за онези малцина, които да минат след нея и да се заемат с изграждането на новото. Тя е метлата, след която остава чистата основа за градеж. Понякога. А понякога е просто разруха.

И все пак… Предпочитам да стоя „далече от безумната тълпа”.


Препоръчваме ви още:

Майките искат промяна, а не преврат

Как една опозиция може да стане "диетична вода"

Така можем да си караме още 100 години

Последно променена в Четвъртък, 22 Ноември 2018 10:32
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Пролетен базар на книгата НДК
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Все така ли ще я караме

Все така ли ще я караме

11 Май, 2019 Отношения

Спасителят на клети майки

Спасителят на клети майки

09 Май, 2019 Истории

Пеев се предаде

Пеев се предаде

15 Май, 2019 Блог

Аз, той и болката

Аз, той и болката

10 Май, 2019 Отношения

К`ъв секс бе, човеко?

К`ъв секс бе, човеко?

03 Май, 2019 Забавно

Това се казва оптимист!

Това се казва оптимист!

27 Апр, 2019 Забавно

Да си родим дъга

Да си родим дъга

25 Май, 2019 Истории

Те са рапиристки

Те са рапиристки

23 Май, 2019 Нашите деца

Какво четат майките

Какво четат майките

22 Май, 2019 Развлечения

Който свалил, свалил

Който свалил, свалил

22 Май, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам