Жените, които не са могли да кърмят, нямат нужда от общественa присъда

Автор: Веселина Гарчева

В момента тече световната седмица на кърменето. В тази връзка се появи някакъв бомбастичен доклад на Световната здравна организация. Според него, ако поне половината от световните бебета се кърмят до 6 месеца, това ще спаси живота на 823 000 деца и 20 000 жени годишно! Да не говорим за милионите долари, които ще се спестят от лекуването на некърмените деца. Кърменето увеличава коефициента на интелигентност, понижава заболяемостта и риска от затлъстяване.

Какво разбрах от тази новина? Че моето некърмено дете е по-глупаво, по-податливо на заболявания и почти сигурно ще има наднормено тегло. Синът ми е почти на 5 години. До момента нито е боледувал повече от кърмените си връстници, нито е по-глупав, нито е затлъстял. Прочетох свидетелствата на десетки майки на некърмени деца, които твърдят същото. Някои включително казват, че първото им дете, което не е било кърмено, е значително по-здраво от второто, което е кърмено.

Пишейки това, се надявам да не ме разберете погрешно. Кърмата е най-добрата и най-подходящата храна за бебето. Съвсем не оспорвам този факт. Но понякога не става, не е възможно. Всяка майка, който е минала по този път, знае колко тежи вината, че не си успяла да дадеш на детето си най-доброто за него. Защо е нужно да се насажда допълнителна вина от обществото? Защо трябва на всяка цена да ни карат да се чувстваме лоши майки? Тази страстна борба да наложим на всяка цена кърменето и да тъпчем всяка жена, която не е кърмила, кому е нужна, на кого помага?

Ще ви кажа на кого не помага. На неопитни млади майки, които могат до такава степен да се стресират, че да се предадат. И цял живот да живеят с вина, допълнително подклаждана от кърмещото войнство. Цял живот да се чувстват лоши майки.

Ето защо реших да разкажа историята си, въпреки че за мен тя е доста болезнена. Разигра се в Испания. Това за тези, които обичат да обвиняват, че всичко на запад се величае. Ами не, не всичко е перфектно. И тук също има много несправедливости и недомислици. Една от тях е 4-месечното майчинство. Но що се отнася до кърменето, смятам, че тенденцията е световна. Затова мисля, че моята история можеше да случи, а вероятно се и случва, навсякъде по света.

Докато бях бременна, не се интересувах особено от темата за кърменето. Не ми дойде и на ум да чета или да се осведомявам. В съзнанието ми това беше естествен процес, който просто се случва. Бях убедена, че ще кърмя. Това, което не знаех беше, че кърменето ще се превърне в моя малък кошмар. Спомените ми от 3 дни опити за кърмене са по-болезнени от спомените от самото раждане.

Непосредствено преди да родя, посещавах курс за бременни. Акушерките се постараха да ни подготвят по най-добрия начин за раждането. Бяхме около 20 жени. Когато ни попитаха дали имаме намерение да кърмим, всички закимахме утвърдително. Обясняваха ни подробно как да поставяме главата на бебето, за да е в най-удачната поза, че е хубаво да кърмим при поискване, а не на определени часове. Всякакви интересни и нужни неща. Но не ни обясниха, че може да е много трудно, че може да боли, че може да ти текат сълзи, докато се опитваш да нахраниш детето си. Даже ни казаха да не си носим помпа в болницата, от самото сучене се стимулирало производството на кърма. Това е така, но в идеалния случай. Не и когато бебето не успява да засуче, така че да стимулира. Толкова държаха да кърмим, че се погрижиха да не ни оставят друг избор. От толкова повтаряне, че ако дадем на бебето шише, то ще свикне с биберона и няма никога повече да пожелае да суче, аз бях останала с впечатлението, че едно шише е краят на всякакво кърмене.

Веднага след като синът ми се роди, го сложиха на гърдите ми, за да суче. Той обаче се оказа от тези бебета, които или не знаят как, или им идва в повече усилието. Опитвахме да се храним буквално през половин час, но той така и не успяваше да засуче добре. Ако е изсуквал изобщо някаква коластра, то тя съвсем не беше достатъчна. Въпреки всичките обяснения, аз не знаех как да му помогна. Но и сестрите не успяваха. Не знам ние ли бяхме особен случай, те ли не си свършиха работата. Но е факт, че се изреди де що имаше сестра на смяна през трите дена, в които бяхме в болницата, и нито една не успя да го накара да суче. Стискаха ме, даваха ми силиконови зърна, местеха го от едната на дугата гърда. Всеки опит за кърмене беше като изтезание. Представете си, току-що родила, с малко вързопче на ръце, с което не знаех какво да правя. А то беше гладно и искаше да яде, по няколкостотин пъти на ден. И аз опитвах, не е като да не опитвах. При всеки опит плачех от болка. Но не това ме притесняваше най-много. Притесняваше ме, че детето ми залиняваше. Роди се 3200 грама и два дена по-късно беше загубил 200 грама от теглото си. Беше отпуснат, все едно нямаше сили. Беше блед, а плачът му стана един такъв тъничък, като мяукане.

Бях ошашкана, изплашена, не знаех какво да правя. Може би беше моя грешка, че не говорих повече със сестрите, не споделих опасенията си. На следващия ден ни изписваха. Аз виждах детето си така отпаднало и се ужасявах. Как щях да го храня вкъщи сама, без помощта на сестрите? Чувствах пълен провал. Тогава взех решението да поискам шише с мляко. В размътения ми мозък това значеше край с кърменето. Сестрите ме попитаха дали съм сигурна. Но не ми казаха, че могат да ми дадат шишето, пък после да си продължим с опитите. Или аз нямам такъв спомен. Накараха ме да подпиша, че нося отговорност за решението си. Донесоха ми шишето за бебето и две хапчета за спиране на кърмата.

Шишето беше с минимално количество мляко, за да видят как ще му понесе. Изгълта го на секундата. Малко по-късно донесоха още. И него изгълта. Започна да живва, да си връща розовия цвят. А аз се отпуснах, успокоих се. Но все не ме напускаше онова червейче на вината, че се стигна до там, че не се преборих докрай.

Прибрахме се вкъщи, синът ми си пиеше млякото и беше щастлив. А на мен ми се плачеше. Гърдите ме боляха. Предполагам, че кърмата ми беше тръгнала, но беше беше късно. Изпитвах огромна вина и хиляди угризения. Дори сега, когато пиша този текст, 5 години по-късно, не мога да се освободя от тях. Кърменето се оказа моят личен провал.

Но се опитвам да живея с решението си, може би с грешката си. Виждам, че детето ми не страда от факта, че не е кърмено. Като по-малък боледуваше, както и всички други деца около него. Имаше налепи, които бяха отстранени с операция и оттогава почти не боледува. Интелектуално си е съвсем наред, дори изпреварва в някои отношения съушениците си, поне според учителката му. Физически е в добра форма, тренира плуване и футбол.

Изобщо нямам нужда да ми се повтаря безброй пъти колко лошо съм сторила, като не съм кърмила. Нямам нужда да ми се натяква, да ми се вменява допълнителна вина. Ако наистина искате да помогнете на майките да кърмят, говорете с повече разбиране. И не демонизирайте на всяка цена некърменето. Защото голямото престараване може да има и обратния ефект.

Прочетете Помощ, ще раждам от същия автор.

Полезна информация за кърменето, можете да прочетете в тази статия за кърменето.

Препоръчваме ви още и тази галерия с прекрасни български майки.