Преди няколко седмици синът ми каза…

Автор: Мая Цанева

Преди няколко седмици синът ми каза, че едно негово приятелче няма татко. С блеснал поглед на откривател, той ме попита защо това дете има семейство, различно от нашето. Отговорих му, че всички имаме семейства, но някои имат татко и мама, други живеят с мама или само с татко, а трети - с баба или леля. Този отговор задоволи любопитството му, но в мен остана въпросителната как в бъдеще ще му обяснявам „по детски“, че семействата и децата, понякога се различават като лявата и дясната обувка, и това е нормално.

По скромните ми наблюдения и житейски преживявания децата са най-чувствителни и най-жестоки към тези от тях, които са различни. Като дете на разведени родители, и с незначителна малформация на едната ръка, познавам добре усещането. Едно от най-забавните преживявания, които са ми е случвали като неомъжена жена, бе да обясня на новото си гадже колко сестри и братя имам. В същото време се чувствам достатъчно добре в кожата си, щом се учудих, когато лекарят, който ме наблюдаваше като бременна, ме успокои, че детето ми няма да наследи белега ми. За мен различието е част от моята същност и нямам проблем да живея с него.

Днес, като родител на 5-годишен любопитко, съм изправена пред по-важна задача от това да преодолея тормоза в училище и да отговоря на въпросите около семейството ми: да го науча да бъде любопитен към света, като пази своя свят, но да уважава и този на другите. Защото точно сега сме достигнали онзи деликатен момент, когато трябва да му помогна да изгради стените около себе си, които да го пазят, но да остави прозорци и врата за навън.

Когато ние бяхме деца, семействата на разведените родители носеха клеймо. Допреди десетина години „алената буква“ беше запазена за т.нар. двойки без брак. Днес клеймото е за семействата с две майки или двама бащи. Засега не знаем как да ги обясним на децата от т.нар. „нормални“ семейства, които неизбежно ще срещат хлапетата им в училище, на площадката, в гимназията, въпреки шума, който вдигаме.

Как се чувстват децата в нестандартните семейства

sinyt2

Когато ние бяхме деца, хората с увреждания ги криеха. Днес те не се страхуват да искат и да се борят за нормален живот. В същото време и сега повечето родители на т.нар. здрави деца не знаят как да им обяснят какво се е случило на тези хлапета в количка, с по-тромава походка или малформации. Но със сигурност решението не е да шепнем и дръпваме нашите деца настрани, докато наум благодарим, че сме здрави.

Аз нямам отговор на по-голямата част от въпросите, които детето ми задава днес и ще ми задава тепърва – като започнем от това защо динозаврите са изчезнали, кой е създал Вселената и продължим до това защо някои деца са болни или умират, защо родителите на съседското дете не са заедно или някои момичета предпочитат пистолети, а други момчета – детска количка. Понякога разчитам на познанията си от училище, на чичко Гугъл, друг път – импровизирам. Важното е да имам отговор: за да не слагам решетки на прозорците му, да не заключвам вратите му към света, а да му помогна да го разбере, за да намери своя път навън.

Живеем в свят с твърде много информация, която понякога не можем да възприемем и обясним дори на самите себе си. Но това не е основният проблем.

Голямата трудност идва от това да признаем, че „всичко ни е наред“ и „виж в Гугъл“ не са отговори.

Гугъл няма отговори на всичко. Ние сме създали Гугъл и ние трябва да отговорим „защо“ и „как“ на нашите деца. А те не са ние и най-лошото, което можем да направим, е да умножим в тях не нашите знания, а нашите страхове. Да, има страшни и опасни неща, но нито червеният конец на китката, нито хорото на площада, дигиталната обсесия или киноата в закуската, ще ни спасят, ако не разбираме какво се случва. Важно е да се учим и да откриваме заедно. Защото както казвам на детето си - умният човек е силен и да, откривателите съществуват. Искам той да е един от тях.


Препоръчваме ви още: 

Осиновете си татко

За Пипи, Мани и други свободни

Как да общуваме с различните деца

Синът ми е по-умен от мен

 

Последно променена в Събота, 25 Август 2018 12:10
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Все така ли ще я караме

Все така ли ще я караме

11 Май, 2019 Отношения

Спасителят на клети майки

Спасителят на клети майки

09 Май, 2019 Истории

Пеев се предаде

Пеев се предаде

15 Май, 2019 Блог

Аз, той и болката

Аз, той и болката

10 Май, 2019 Отношения

Майната й на стратегията

Майната й на стратегията

25 Апр, 2019 Истории

Не сте ли чували за киноа?

Не сте ли чували за киноа?

26 Апр, 2019 Истории

К`ъв секс бе, човеко?

К`ъв секс бе, човеко?

03 Май, 2019 Забавно

Те са рапиристки

Те са рапиристки

23 Май, 2019 Нашите деца

Какво четат майките

Какво четат майките

22 Май, 2019 Развлечения

Който свалил, свалил

Който свалил, свалил

22 Май, 2019 Забавно

На вилата

На вилата

20 Май, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам